Събиране на вземания

Статиите в блога изразяват мнението на автора и не са правен съвет. С адв. Трифонов може да се свържете чрез формата за запитване или на ☎0887358644

Време за прочитане : 5 минути
 

Адвокат за събиране на дългове от фирми и физически лица

Рискове при продажба на задължения на колекторски фирми

Процедура, стратегия и рискове при събиране на вземания

(Забележка: моля да имате предвид, че на настоящия сайт НЕ се изкупуват вземания, а се съдейства за ефективното им събиране; приложението „Правен помощник“ автоматично изчислява дължимите такси на ЧСИ, адвокатски хонорар и разноски в изпълнителното производство за събиране на вземания)

Събиране на вземания (събиране на дългове) от фирми и физически лица се налага когато е налице дълг, който не се изплаща доброволно. Дългът, от своя страна, може да бъде спорен или безспорен. Спорен е когато кредиторът смята, че има изискуемо вземане, произтичащо от валидно правоотношение, но същевременно длъжникът смята, че има правопогасяващи възражения, с които оборва тезата на кредитора, че задължението е изискуемо – напр. длъжникът е друг, договорът е невалиден и въобще не е породил правни последици, падежът на задължението все още не е настъпил и т.н. Безспорно от юридическа гледна точка е едно вземане, когато то е признато със съдебно или арбитражно решение и за него има издаден изпълнителен лист.

Във фазата, в която вземането е все още спорно, кредиторът може единствено да отправя покани до длъжника за доброволно плащане. Тези покани обаче не са правно обвързващи и изцяло от волята на длъжника зависи дали ще се съобрази с тях или не. Много важно е да се има предвид, че всички такива изявления на кредитора до длъжника не прекъсват течащата давност на задължението по никакъв начин – дори да не е установено със съдебен или друг акт, давността на задължението тече непрекъснато и може да изтече окончателно преди завеждане на съдебно или изпълнително дело. Длъжникът може да признае вземането, може да го оспори, а може и да остане напълно пасивен. В случай, че длъжникът признае вземането, тази фаза е чудесен момент кредитор и длъжник да уредят доброволно претенциите си. Обикновено се наблюдава нагласа и у двете страни да направят взаимни отстъпки – кредиторът обикновено се съгласява да получи по-малко от дължимото или дължимото на разсрочено плащане, а длъжникът, при направените му отстъпки, съдейства доброволно за погасяване на дълга си. При една такава ситуация страните пестят време, ресурси, а също и разноски за съдебни дела и други административни разходи. Затова е от голяма важност начинът, по който един кредитор би подходил към длъжника си и обратно. Неотстъпчивостта и припряността често водят до разрив в отношенията между страните и същите започват да комуникират по каналния ред – чрез съд, съдебен изпълнител и т.н. Затова е добра идея да се ползват услугите на добър специалист (адвокат по изпълнителни дела, медиатор и др.), който да сближи позициите на двете страни и да доведе преговорите до успешен край, който е изгоден и за кредитора, и за длъжника.

Ако страните не уредят доброволно отношенията си, тогава за кредитора остава само една опция – принудително събиране на дългове (вземания). За принудителното събиране на вземания е необходимо вземането да е станало безспорно – т.е. да е било признато за такова от съд или арбитраж (при наличие на арбитражна клауза) и за него да е бил издаден изпълнителен лист. Важен момент е, че когато едно вземане бъде установено със съдебен акт, от този момент започва да тече нова давност, която винаги е 5 години. За да бъде признато едно задължение от съд има 2 начина – по общия исков ред („обикновено” гражданско или търговско дело) или по реда на заповедното производство (чрез издаване на заповед за изпълнение). И в двата случая, при уважаване на вземането от съд разбира се, се издава изпълнителен лист на името на кредитора срещу длъжника.

След издаването на изпълнителен лист, кредиторът има най-общо 2 опции – да събере вземането си лично (или чрез упълномощен представител, напр. адвокат по изпълнителни дела) или да го прехвърли (продаде) на трето лице.

Фирми за събиране на вземания (събиране на дългове) са юридически лица, които специализират в областта на събирането на вземания, и които имат практика да изкупуват задължения на по-ниска цена от записаната в изпълнителния лист. Това е оправдано с оглед на това, че част от вземанията са проблематични (напр. лоши кредити и т.н.) и няма гаранция, че в края на краищата ще бъдат събрани въобще или изцяло. Обикновено вземанията биват събирани, тъй като тези фирми за събиране на вземания обикновено разполагат с добри адвокати и други специалисти, с помощта на чиито познания постигат висока събираемост. Някои кредитори избират опцията за продажба на вземане, дори да е на много по-ниска от посочената в изпълнителния лист стойност, тъй като имат спешна нужда от „свежи пари” или не искат да се занимават с производството по събиране на вземания.

Завеждане на изпълнително дело и прибягване до услугите на съдебен изпълнител (ЧСИ или ДСИ) включва процедурата, при която вземанията се събират лично от кредитора или негов упълномощен представител. Изпълнителното производство може да бъде образувано от кредитора (който се нарича взискател в изпълнителното производство), след което да бъде движено изцяло от съдебния изпълнител. Тази опция е силно непрепоръчителна, тъй като нерядко съдебните изпълнители или нямат интерес да прибягват до активни изпълнителни действия, или бързо се дезинтересират. А кредиторът-взискател винаги има интерес да събере ефективно вземанията си в изпълнителното производство. Затова винаги е добре взискателят, лично или чрез доверено лице, постоянно да предприема активни действия във връзка с процедурата по събиране на вземанията или най-малко да я наблюдава и предприема действия в случай на необходимост.

При събиране на вземания (събиране на дългове) в София, Пловдив или други градове, от фирми или от физически лица – до окончателното приключване на процедурата – има 2 важни момента.

Първият е да се попречи на длъжника да се разпореди с имуществото си (напр. да го прехвърли на подставени лица или разпродаде на безценица) така, че да увреди кредитора-взискател. Това се постига чрез налагане на обезпечения, чиято цел е именно такава – да се отнеме възможността длъжника да се разпорежда с имуществото си преди приключване на принудителното изпълнение. Видовете обезпечителни мерки са много и разнообразни. Най-популярните от тях са възбрана на недвижими имоти и запор на банкови сметки. При възбрана на недвижими имоти съществено затруднение представляват множеството бюрократични стъпки, които предшестват ефективното възбраняване на имот. Нерядко те отнемат седмици или дори месеци преди налагането на възбрана – време, предостатъчно за един недобросъвестен длъжник, да се разпореди с имуществото си. При една такава хипотеза е възможно да се водят отменителни искове, чиято цел е връщане на отчуждените вещи и имоти обратно в собственост на длъжника, за да може взискателят да ги продаде и се удовлетвори от продажната цена. Но този вариант е свързан със загуба на време и допълнителни разноски и затова е препоръчително опитен юрист да се заеме с обезпечителните мерки на възможно най-ранен етап, за да може да защити ефективно интереса на взискателя.

Вторият важен, а може и най-важният в цялото производство, въпрос е този за ефективното събиране на вземанията. За целта трябва да се приложат един или множество изпълнителни способи, които да удовлетворят взискателя. Изпълнителният процес по ГПК за съжаление е не толкова пълно кодифициран, което оставя много „законови вратички” и възможности за различна интерпретация на законови разпоредби. Изпълнителните способи също не са пълно кодифицирани и ангажирането им е оставено на знанията, способностите и активността на съдебния изпълнител или на самия взискател, който има най-голям интерес от успешно приключване на изпълнителното производство. Обикновено опитните юристи знаят кои са най-ефикасните механизми и в каква поредност да бъдат задействани те, така че ефективността при събирането на вземанията да е максимална. Защото има немалко случаи, в които взискател само прави разноски по изпълнителното дело (такси в полза на съдебния изпълнител и др.), но събираемостта е нулева – и в крайна сметка се оказва, че не само никакви вземания не са събрани, но дори напротив – размерът им е станал още по-голям.

В заключение може да се направи изводът, че кредиторите с издаден изпълнителен лист са изправени най-общо пред 2 възможности – или да продадат вземането си на трето лице, или да пристъпят лично или чрез упълномощен адвокат към събирането му. Следва да се има предвид, че в първия случай вземания обикновено изкупуват колекторските фирми, които понякога предлагат цена в пъти по-ниска от тази, посочена в изпълнителния лист и подлежаща на събиране – което е поне донякъде оправдано предвид риска, който купувачът на вземането поема и опасността да не може да събере абсолютно нищо от посочената в изпълнителния лист дължима сума. Във втория случай рискът е изцяло за кредитора, в чиято полза съдът е издал изпълнителен лист, но и възможността да събере, ако не цялото, то поне значителна част от дължимите суми, особено ако е представляван от опитен адвокат, който може да му съдейства за това. Има и една трета опция, която е най-неблагоприятна – кредиторът да предприеме лично всички действия за събиране на вземането си с помощта на съдебен изпълнител и едва когато „удари на камък“ да се обърне към компетентен адвокат или да опита да продаде вземането си на колекторска фирма. В първия случай полето за изява на адвоката, колкото и добър да е той, е ограничено, предвид това, че длъжникът вече е узнал за предприетите срещу него действия и е реагирал съответно, напр. отчуждавайки имотите си. В последната хипотеза, освен висящото изпълнително дело, трябва да се заведат нови и напълно самостоятелни отменителни искове, по които се заплащат отделни разноски и държавна такса в тежест на кредитора – взискател по изпълнителното дело. Изправени пред една такава хипотеза, мнозина кредитори нямат мотивация да продължат напред и се опитват да продадат вземането си на трето лице, напр. колекторска фирма. Но тогава или никой не иска да изкупи вземането им, или офертата за изкупуването му, която получават, е на практика нищожна и още по-ниска от тази, която биха получили преди образуването на изпълнително дело – защото колекторската фирма много лесно може да направи проверка по изпълнителното дело и да установи, че вземането е на практика безнадеждно или изключително трудно събираемо и взискателят иска да го продаде именно поради тази причина. Предвид гореизложеното силно препоръчително е изборът на стратегия за събирането на дадено вземане да бъде предварително добре обмислен и направен преди предприемането на каквито и да е действия по събиране.

Моля дайте своята оценка:

85 thoughts on “Събиране на вземания

  1. Здравейте поръчител съм по кредит който не е обслужван , ако ми бъде издаден изпълнителен лист аз какво дължа при положение че го изпълня в 14 дневния срок ? Само главницата ли трябва да платя и лихви,такси за СИ и делото. Мога ли да преговарям с банката кредитор в този 14 дневен срок и да стигнем до споразумение ?

    • Здравейте, ако платите в срока за доброволно изпълнение, тогава таксите на ЧСИ ще са в минимален размер. Независимо какви действия се предприемат, лихвата за забава се дължи на общо основание до погасяването на задължението, т.е. колкото по-рано го погасите, толкова лихвата ще е по-малка. Винаги може да преговаряте с банката, а ако постигнете споразумение, по този начин ще избегнете образуването на изпълнително дело и респ. плащането на такси на ЧСИ.

  2. Здравейте!
    Преди две години дадох пари назаем с документ, който е нотариално заверен. Лицето, което ми дължи пари е с неизвестен адрес. Въпросният човек няма нищо на негово име и се предполага, че работи на минимална заплата, поради многото взети заеми от най-различни хора и с цел, за да не могат да му вземат нищо. Как да процедирам? Каква е вероятността да си взема парите от този човек? Какъв е реда?

    • Здравейте, ако изнесените от Вас факти отговарят на действителността, то шансовете Ви не са особено добри. Но единственият възможен начин, за да се установи абсолютно всичко, което притежава длъжникът, следва да бъде образувано изпълнително дело, по което съдебният изпълнител има властта да извършва всевъзможни проверки за имуществено състояние.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *