Обжалване на акт за административно нарушение, вкл. по време на извънредно положение

Време за прочитане : 2 минути
 

Обжалването на акт за административно нарушение е стандартна процедура, която се прилага вкл. при обявено извънредно положение. Обикновено се обжалват актове на КАТ (напр. за липса на „Гражданска отговорност“, алкохол, колан, говорене по телефон и т.н.), НАП и др. органи, но ...прочетете повече

Издаване на нотариален акт за наследствен имот – цена, документи и процедура

Време за прочитане : 2 минути
 

Издаването на нотариален акт за наследствен имот е процедура, която може да бъде извършена след смъртта на наследодателя, когато има определен кръг от лица, които законът посочва като „наследници по закон“. Може да има и други, но само когато починалият е оставил завещание. ...прочетете повече

Стопанска непоносимост – изменение или прекратяване на договор в условията на пандемия

Време за прочитане : 3 минути
 

Стопанската непоносимост е уредена в чл. 307 от Търговския закон: „Съдът може по искане на една от страните да измени или прекрати договора изцяло или отчасти“. Наред с непреодолимата сила, това е следващата хипотеза, която се очаква да бъде често срещана с оглед прогнозираната ...прочетете повече

Производство по стабилизация на търговец по ТЗ – спасяване на бизнес по време на COVID-19

Време за прочитане : 2 минути
 

Стабилизация на търговец е най-новото производство, въведено в ТЗ в края на 2016 и приложимо от средата на 2017. Целта му е по възможност изобщо да не се стигне до откриване на производство по несъстоятелност, а търговецът да продължи дейността си. Това е процес, различен от този за оздравяване на предприятието на търговеца, но със сходна цел.

Производството по стабилизация е напълно възможно да стане особено широкоразпространено, ако икономическата обстановка се влоши допълнително след избухването на епидемията от коронавирус в България и глобалната COVID-19 пандемия. В тази връзка е възможно редица търговци да изпитат значителни затруднения при изпълнение на поетите преди избухването на пандемията задължения. За да не се стига веднага до обявяване на фалит от търговеца, съобразно посочените основания, може първоначално да се задейства „планът“ за стабилизация. Той е възможен именно за търговци, които все още не са изпаднали в неплатежоспособност, но се намират в реална опасност от обявяване на несъстоятелност.

Процесът по стабилизация на търговец започва след подадена писмена молба от търговеца или от негов пълномощник, напр. адвокат, за разлика от молбата за откриване на производство по несъстоятелност, която може да бъде подадена както от търговеца-длъжник, така и от кредитор. Молбата се подава до окръжния съд по седалище на търговеца и се разглежда още същия ден. Съдът може да открие производство по стабилизация или да откаже това. Определението за откриване на това производство се обявява в Търговския регистър. Ако молбата бъде отхвърлена, търговецът има право да обжалва от деня на обявяването.

След откриване на производството по стабилизация, последиците за длъжника са почти същите, както при производството по несъстоятелност. За разлика от него обаче, в този случай съдът може да назначи доверено лице, а не синдик. Изискванията за заеманата длъжност обаче са същите. Съществено е ограничението на някои действия. Например, длъжникът не може да плаща задължения, които са възникнали преди подаване на молбата за откриване на производство по стабилизация, дори и с настъпил падеж. Разбира се, това не се отнася за дължимите данъци, такси, акцизи и други публични вземания. Също така, съдът може да реши задълженията към длъжника да се приемат от довереното лице. Търговецът е длъжен да оказва необходимото съдействие на довереното лице във всяко отношение, касаещо се до предприятието. Наред с довереното лице, съдът може да назначи и проверител, който трябва да бъде регистриран одитор.

Довереното лице изготвя проект за окончателен списък на кредиторите, които да гласуват плана за стабилизация. Същият се одобрява от съда. Планът за стабилизация се провежда задължително с участието на търговеца, заедно с кредиторите и довереното лице. Съдът може да утвърди или да откаже да утвърди плана за стабилизация на търговеца. Приетият план обаче има действие за всички, независимо дали са участници в производството или са гласували против плана. Ако планът бъде одобрен това означава край на правомощията на довереното лице, също така се спират изпълнителните дела и изпълнителните действия по реда на Закона за особените залози. Спрените изпълнителни дела и изпълнителни действия обаче могат да се възобновят, ако планът не бъде надлежно изпълнен. А кредитор, който не получи вземането си според плана, може да иска издаване на изпълнителен лист за него.

В тази нова глава от Търговския закон са посочени и причините, поради които може да бъде прекратено производството по стабилизация. Такива може да са: оттегляне на плана за стабилизация, преди да е гласуван; при нарушение на ограниченията на съда от търговеца; когато предложеният план бъде отхвърлен и др. Определенията за прекратяване на  производството по стабилизация също подлежат на обжалване. Това е възможно в 7-дневен срок от обявяването им в Търговския регистър.

Коронавирусът COVID-19 като застрахователно събитие

Време за прочитане : 2 минути
 

Пандемията от COVID-19 коронавируса изглежда засегна почти всяка сфера на бизнеса и икономиката в страната ни, като няма да подмине и застрахователните компании. Именно във връзка с разпространението на вируса и страха у хората, застрахователите прибягнаха до интересни решения, ...прочетете повече

Акт 14, Акт 15, Акт 16, Разрешение за ползване и Удостоверение за въвеждане в експлоатация – условия за издаване и рискове

Време за прочитане : 4 минути
 

Акт 14, Акт 15, Акт 16, Разрешение за ползване или Удостоверение за въвеждане в експлоатация са едни от най-важните понятия, когато става въпрос за покупка на ново жилище в сграда, еднофамилна къща, търговски обект и т.н. С всеки от тези актове завършва определен етап от строителството ...прочетете повече

Рискове при покупка на недвижим имот „на зелено“ от строител

Време за прочитане : 4 минути
 

Рисковете при покупка на имот „на зелено“ от строител (юридическо лице) са една особено актуална тема предвид това, че пред напоследък рязко нарасна броя на желаещите да закупят недвижим имот само на база издадено разрешение за строеж (или евентуално на някакъв етап от строителството, ...прочетете повече

Фирми без дейност до 30.06.2020 подават декларация за неактивност в ТР

Време за прочитане : 2 минути
 

Фирми без дейност какво подават в Търговския регистър през 2020? Това е изключително популярен въпрос, особено в условията на обявено извънредно положение, а отговорът е, че през 2020 фирми без дейност не публикуват годишни финансови отчети (ГФО) в Търговския регистър (ТР), а вместо това дружествата подават т.нар. „декларация за неактивност“ (декларация, че не са извършвали дейност) в Агенцията по вписванията (АВ), което е нововъведение от 2018. Освен това декларациите за неактивност могат да бъдат подадени лично от представител на фирмата или упълномощен адвокат, но не и от счетоводителя на съответното дружество. Предвид тази законова промяна в общественото пространство започна да се спекулира колко големи облекчения било предвидило законодателството във връзка с отчетността на неработещите фирми и за отпадането на т.нар. „нулеви декларации и финансови отчети“. Действително облекчения за неработещи дружества има, но задължението за подаване на отчетна информация към институциите остава, а сроковете и процедурите се промениха, което породи объркване у собственици, управители и счетоводители.

Бързата съпоставка с досегашната практика сочи, че до началото на 2018 дружествата имаха задължението да подават счетоводна отчетна информация до три различни институции, независимо от това дали през отчетния период са извършвали дейност или не. На първо място, всички фирми без дейност подаваха „нулева“ годишна данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) към съответното териториално подразделение на НАП по адреса на регистрация на дружеството. На следващо място, дружествата подаваха информация, че не осъществяват дейност в ИС „Бизнес статистика“ по регион към Националния статистически институт и трети път публикува годишните си финансови отчети в Агенцията по вписванията, Търговски регистър, като заплащаха такса за самото публикуване.

За първи път през 2018, в резултат на промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, за предприятията, които не са осъществявали дейност през 2017 г. по смисъла на Закона за счетоводството, отпада задължението да подават годишна данъчна декларация в НАП. За тези, които не са сигурни дали попадат в категорията „без дейност“, Закона за счетоводството дава следната дефиниция:

„Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период“ са предприятия, за които едновременно са налице следните условия:

  1. през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;
  2. през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;
  3. не са осъществявали дейност, свързана

...прочетете повече

Отказ за изплащане на обезщетение при застраховка „Живот“, смърт или трайна неработоспособност, вкл. коронавирус

Време за прочитане : 5 минути
 

Отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, особено когато става дума за тежко житейско събитие като смърт или трайна неработоспособност (нетрудоспособност) вследствие на инвалидизация (с решение на ТЕЛК), е неприятен проблем, с която немалко клиенти на банки и застрахователи са се сблъсквали.

Важна вметка трябва да бъде направена във връзка с избухналата през 2020 епидемия от коронавирус и възможните в тази връзка застрахователни претенции. Поначало застрахователите масово залагат в клаузите си освобождаване от отговорност в случаи на глобална пандемия, за каквато COVID-19 вирусът беше определен, и в тази връзка може да последват откази за изплащане на застрахователно обезщетение. Много важно в случая е как точно са формулирани в съответния застрахователен договор подобни изключение от задължението за изплащане на застрахователно обезщетение.

Застраховката е вид договор, сключен между две или повече лица, с цел да бъде осигурено покритие на рисковете при настъпване на дадено застрахователно събитие, предвидено в самия договор, чрез изплащане на обезщетение, от страна на застрахователя. Напр. клиенти, кандидатстващи и одобрени за банков заем (напр. ипотечен кредит за покупка на недвижим имот, потребителски кредит и т.н.), могат да бъдат задължени от отпускащите им кредит банки да сключат застраховка „Живот“, което е една допълнителна гаранция за банката, че ако кредитополучателят изгуби физическата възможност да обслужва кредита си, по една или друга обективна причина, свързана с неговите живот или здраве, банката ще получи дължимите от кредитополучателя суми от застрахователя. Застраховка „Живот“ при ипотечен кредит се сключва между 2 страни – застраховател и застраховано лице, но има и трето ползващо се лице – банка, от която застрахованият е изтеглил заем. На практика това е застраховка на кредит при смърт или неработоспособност на кредитополучателя, а при настъпване на застрахователно събитие застрахователят дължи изплащане на застраховка „Живот“, което на практика означава да изплати в полза на банката оставащите по кредита и дължими от кредитополучателя вноски. Застраховка „Живот“, сключена във връзка с банков кредит, може да бъде или индивидуално договорена между кредитополучателя и застрахователя, или сключена по групова застраховка между застраховател и банка, по която кредитополучателят се присъединява, приемайки Общите условия на груповата застраховка „Живот“. Много съществен момент при този вид застраховки е, че във всички случаи банката е тази, която би получила застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, но по този начин застрахованото лице си гарантира спокойствие, че при евентуално настъпване на определени негативни събития, той, негови близки или трети лица, напр. банки, ще получат определено парично обезщетение, а застрахованото лице няма да трябва да плаща след настъпване на застрахователното събитие.

Това спокойствие обаче нерядко бива нарушавано от неморални или дори незаконосъобразни действия на основно 2 вида субекти – застрахователни и банкови институции – във връзка с (отказ за) изплащане на обезщетение от застраховател при смърт или нетрудоспособност, свързани със застраховка при потребителско или ипотечно кредитиране.

Мнозина биха определили ролята на банките в тази „схема“ като дълбоко неморална. Банките обикновено са трети ползващи се от застраховката „Живот“ лица, т.е. те не плащат застрахователните премии, които са в тежест на техните клиенти, но същевременно имат право да получат нерядко солидно застрахователно обезщетение от застраховател, ако настъпят съответните рискове. Въпреки това обаче същите тези банки, сравнително често при настъпването на застрахователно събитие проявяват морално укоримо бездействие, което обаче е важно да се отбележи, че не е незаконосъобразно. Ако напр. почине дадено застраховано по свързана с банков кредит застраховка „Живот“ лице – тогава банката има 2 възможности за събиране на остатъка от дължимия й кредит – или да се обърне към застрахователя, или да се обърне към наследниците на починалото лице. Най-логичният вариант е първият, особено ако именно банката е поставила сключването на застраховка „Живот“ като условие за отпускане на банков заем – с идеята напр. при смърт на кредитополучателя, застрахователят да изплати на банката остатъка от усвоения банков кредит – защото точно това, а не каквото и да е друго, е предмет на застрахователния договор. Но банките често намират за ненужно усложнение в дейността им обръщането им към застраховател с искане за изплащане на обезщетение. Защото обикновено кредитът е обезпечен (напр. с недвижим имот при ипотечните кредити) и ако наследниците на починалото застраховано лице не изплащат задълженията му, банката винаги може да пристъпи към принудително изпълнение спрямо имуществото, служещо за обезпечение (напр. да обяви кредитът за предсрочно изискуем, да образува изпълнително дело при ЧСИ и да инициира публична продан на ипотекирания недвижим имот). И това е напълно законно. Крайно неморално, погледнато през мирогледа на обикновения средностатистически човек, но напълно законно.

Добрата новина във връзка с горното бездействие на банките е, че кредитополучателят и застраховано лице при трайна неработоспособност или респ. неговите наследници в случай на смърт определено могат да се намесят, за да може в крайна сметка остатъкът от кредита да бъде изплатен от застрахователя, а не от застрахованото лице или респ. наследниците му. В случая е приложим сложен за широката публика съдебно-процесуален механизъм, при който с най-прости думи застрахованото лице завежда срещу застрахователя съдебен иск като в исковото производство предявява не собствени, а чужди права – тези на банката. Това е така, защото строго юридически погледнато застрахованото лице или респ. неговите наследници нямат право да получат обезщетението, което може да бъде изплатено само и единствено в полза на банката (освен ако застрахованото лице или наследниците му са плащали на банката след настъпването на застрахователното събитие). Но по този начин се покрива остатъчното по кредита задължение, което няма да бъде погасявано от застрахования или респ. наследниците му и на практика ползата от изплащане на застрахователното обезщетение е изцяло в полза на кредитополучателя, чието задължение на практика се погасява с настъпване на застрахователното събитие, защото, казано с прости думи, застрахованият кредитополучател повече няма да плаща, а остатъкът от кредита ще бъде изцяло за сметка на застрахователната компания.

Ролята на застрахователите в горната „схема“ е далеч по-прозрачна е предвидима – те дължат изплащане на обезщетение при настъпване на покрит риск и интересът им се изчерпва с това… да не платят. При отказ за плащане, кредитополучателят или наследниците му имат 2 основни опции – да депозират възражение до застрахователя срещу отказа му да изплати дължимото обезщетение или да предявят описания по-горе съдебен иск от името на банката срещу застрахователя. Третата и най-препоръчителна опция е да бъде ангажиран опитен адвокат по застрахователно право, който да обоснове надлежно незаконосъобразността на отказа на застрахователя и да изиска плащане от същия или при категоричен отказ – да предяви иск от името на застрахованото лице или наследниците му срещу застрахователната компания, независимо дали става въпрос за най-големите субекти на пазара на животозастраховането като ДЗИ, Алианц, Булстрад, Кардиф, Уника и др.

Още по-добрата новина за застрахованите лица или техните наследници е, че подобен род дела, водени от компетентни адвокати, масово биват печелени от ищците и съответно губени от ответниците – застрахователни дружества. Има редица чисто процесуални юридически тънкости при подобен род дела (като споменатото по-горе предявяване на иска не лично, а от името на банката и т.н.), но основното са причините за отказа на застрахователите, които нерядко са дълбоко неоснователни и в противоречие със закона и трайната практика на българските съдилища.

Основанието за отказ, с което застрахователите може би най-много обичат да злоупотребяват, е клаузата за изключване отговорността на застрахователя при наличието на предхождащи датата на сключване на застраховката заболявания. Изискване на закона и съдебната практика е между предхождащите заболявания и инвалидизиращото заболяване или респ. смъртта да има причинно-следствена връзка, но в масовия случай тези заболявания са съвсем различни, а пряка причинно-следствена връзка категорично липсва, но това не пречи на застрахователните дружества да се позовават на тази изключваща отговорността им клауза. За щастие съдебната практика категорично не възприема тези аргументи на застрахователите, защото те например биха могли да твърдят, че дори едно посещение в миналото при личен лекар с оплакване за и респ. констатирано повишено моментно кръвно налягане може да е основание за неплащане на застрахователно обезщетение, ако лицето напр. е получило инфаркт, инсулт или друго заболяване, имащо просто някаква далечна връзка с високо кръвно налягане – въпреки че инфарктът може да е причинен от множество други фактори. Хипертонията напр. е в основата на повечето сърдечно-съдови заболявания, но това категорично не означава, че пациент, който е имал високо кръвно налягане, е изключен от покритие за всички сърдечно-съдови заболявания. Именно поради това законодателят и съдебната практика са категорични, че е необходима не каквато и да е връзка между 2 заболявания, а именно и конкретно пряка причинно-следствена връзка.

Друго сравнително често срещано основание за отказ е свързано с неистинното деклариране на данни. При сключването на застраховка се подписва декларация от застрахованите лица, които заявяват факти и обстоятелства, които са им били известни при подписването на въпросния документ. А застрахователните дружества твърдят, че застрахованите лица били знаели за наличието на проблеми от здравословен характер, но умишлено не ги били декларирали. Едва ли ще е изненада, че такива твърдения в масовия случай са напълно голословни и неподкрепени с доказателства, като единствената им цел е да бъде избегнато изплащането на дължимото застрахователно обезщетение, макар застрахователите да си дават сметка, че това е само временно, до произнасянето на съда. Защото именно застрахователят трябва да докаже тези свои твърдения в рамките на исковото произвоство. А много често нямат каквито и да е доказателства. И ако са искали да установят действителното здравословно състояние на застрахованото лице към датата на влизане в сила на застрахователния договор, последните са могли напълно законосъобразно да бъдат задължени да преминат предварителни медицински изследвания, които да установят това.

И на последно място следва да бъде спомената незаконосъобразната практика на застрахователните дружества да включват в договорите си клаузи, с които изключват отговорността си при настъпване на застрахователно събитие в рамките на до няколко години от сключването на договор. Елементарната човешка логика и чувство за справедливост сочат, че е недопустимо да има договор, по който едната страна години наред да изпълнява задълженията си (напр. да плаща застрахователна премия), а насрещната страна, също години наред, да няма задължения спрямо първата (напр. да изплати застрахователно обезщетение при настъпило събитие). За щастие практиката на българските съдилища потвърждава това и приема подобни клаузи от общи условия към застрахователни договори за нищожни клаузи, т.е. неприложими.

Промените от 2020 в заповедното производство и образците на заповеди за изпълнение

Време за прочитане : 3 минути
 

По неписана традиция, в края на всяка година Народното събрание приема съществени промени в голяма част от законите и подзаконовите актове. Така, в края на декември, в брой 100 на „Държавен вестник“ за 2019г. беше обнародван и Законът за изменение и допълнение на ГПК. Трябва да ...прочетете повече