Време за прочитане : 3 мин.

Редовното връчване на призовка по ГПК може да стане и чрез залепване на уведомление за получаване на съдебни книжа. Съществуват и редица други способи за призоваване на страни и свидетели от съда или напр. ЧСИ, но все по-често ставаме свидетели на случаи, в които някой човек е бил осъден без да разбере. Последното изменение на Гражданския процесуален кодекс, обнародвано на 27.10.2017 г. в „Държавен вестник“ съдържа редица промени, свързани именно с призоваването по граждански и търговски дела.

Поначало ищецът е този, който посочва адреса на ответника в исковата молба, и на него следва да бъде връчено съобщението за призоваване на ответника по делото. Ако не бъде открит на него, ответникът се призовава по разгледаните по-долу начини за призоваване на официално обявените си адреси – настоящ и постоянен (т. нар. адрес по лична карта). По изключение, ако ответникът няма официално регистриран постоянен или настоящ адрес, ищецът може да поиска призоваване на ответника чрез „Държавен вестник“, ако ищецът е декларирал, че адресът на ответника не му е известен.

Начините за връчване на съобщения и съдебни книжа са няколко: основният е чрез служител на съда или ЧСИ (т. нар. призовкар), евентуално чрез пощенска или куриерска пратка с обратна разписка, чрез служители на община или кметство, чрез частен съдебен изпълнител (по изключение изцяло за сметка на ищеца), както и по телефон, факс или имейл.

Принципно съдебните книжа се връчват лично, но могат да бъдат връчени и на представител (т. нар. съдебен адресат, напр. адвокат), но само ако страната го е посочила – а ако страната, която се намира в чужбина за повече от 1 месец, е длъжна да посочи съдебен адресат, защото в противен случай се счита за редовно уведомена и без дори да разбере. Ако не могат да бъдат връчени лично или на представител, съобщенията могат да се връчват редовно и на трети лица които са съгласни (но не и длъжни) да ги приемат – пълнолетен член да домакинството или живущ на адреса, или респ. колега или работодател на адресата. С риск за изпадане в житейски несправедлива ситуация, по закон се счита, че съобщението е получено лично от адресата на датата на получаването му от третото лице – но адресатът все пак може да поиска възстановяване на пропуснат срок (ако напр. третото лице му е предало съобщението след изтичане на срока или въобще не му го е предало), ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването (ако напр. е бил на почивка за 2 седмици, а срокът е бил 1-седмичен).

Ако съобщението не може да бъде връчено лично или на представител и трето лице не се съгласи да получи съобщението със задължение за го предаде на адресата, тогава остава да бъде приложен и последният възможен способ за призоваване по ГПК, а именно чрез залепване на уведомление, в чиято уредба бяха приети доста промени с измененията на ГПК от края на 2017 година.

Връчването чрез залепване се прилага не само за връчване на ответник, но и на подпомагаща страна, свидетел, вещо лице и неучастващо в делото лице, както и за връчване на заповед за изпълнение. При него призовкарят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато няма достъп – или на входната врата, или на друго видно място около нея. Задължително е когато адресатът има пощенска кутия и призовкарят има достъп до нея –  наред със залепването, уведомление трябва да бъде пуснато и вътре в пощенската кутия. Новият момент тук е изискването ненамирането на адресата с цел връчване да бъде в рамките на цял 1 календарен месец, през който призовкарят следва да направи най-малко 3 посещения на адреса с минимум 1 седмица интервал между тях и поне 1 от тях да е в неработен ден – освен ако призовкарят категорично се е уверил, че адресатът не живее на този адрес (напр. по справка от управителя на етажната собственост или кмета). Залепва се не самата призовка или съобщение, а единствено уведомление, че книжата са на разположение за получаване в 14-дневен срок. Ако не бъдат получени книжата в този срок, съдът прави служебна справка за постоянния и настоящия адрес на адресата и ако те са други, съдът разпорежда да се извърши ново връчване на тях, вкл. на местоработата на адресата. Ако обаче залепването е станало на някой от двата официални адреса – призоваването се счита за редовно, а книжата за връчени, независимо, че същите може никога да не са стигали до знанието на адресата.

В последния случай на ответника се назначава особен представител. Който обаче е в тежест не на ответника, а на ищеца, който трябва да внесе разноските за хонорара на особения представител на адресата. Особеният представител обикновено е адвокат и като такъв, той получава възнаграждение, определено от съда съгласно сложността на делото и съобразно специална наредба за минималните адвокатски възнаграждения. Възнаграждението може да бъде и по-малко от предвидения в Наредбата минимален размер, но с не повече от половината.