Често задавани въпроси
Как да се свържа с адвокатска кантора „Трифонов“?
При първоначално запитване, може да се свържете по някой от следните начини:
• Имейл: office@trifonov.info
• Телефон: 0888458635
• Чрез формата за запитване на сайта
• Не предлагаме консултация по месинджър (Viber и др.)
Къде се намирате и какво е работното Ви време?
• гр. София, ул. „Цар Асен“ 1
• гр. Пловдив, ул. „Мали Богдан“ 21
Работно време: делнични дни от 9:00 до 17:00 ч. Срещите се провеждат само след предварително записване.
Предлагате ли адвокатски услуги извън София и Пловдив?
Да, по определени казуси може да Ви съдействаме и извън София и Пловдив. Ако имате такъв казус, може да се свържете с нас и ще Ви отговорим дали ще можем да Ви съдействаме.
Предлагате ли онлайн консултации, колко струват и как мога да платя?
Да, адвокатска кантора „Трифонов“ предлага онлайн консултации по имейл и телефон. Онлайн консултация се извършва след изясняване на фактите по Вашия казус (по телефон или имейл) и проучване на изпратени от Вас документи (на office@trifonov.info, по куриер или донесени на място в канторите ни). Хонорарът за всяка отделна консултация се определя след изясняване на фактите и преглеждане на документите и може да бъде заплатен в брой на място в кантората или по банков път. Преди Вашето потвърждение на определения от нас хонорар, не дължите абсолютно нищо.
Предлагате ли безплатна правна консултация?
Адвокатска кантора „Трифонов“ предлага безплатна първоначална консултация. Може да се свържете с нас с въпроса, който имате, по някой от посочените по-горе начини.
Редовното връчване на призовка по ГПК може да стане и чрез залепване на уведомление за получаване на съдебни книжа. Съществуват и редица други способи за призоваване на страни и свидетели от съда или напр. ЧСИ, но все по-често ставаме свидетели на случаи, в които някой човек е бил осъден без да разбере. Последното изменение на Гражданския процесуален кодекс, обнародвано на 27.10.2017 г. в „Държавен вестник“ съдържа редица промени, свързани именно с призоваването по граждански и търговски дела.
Поначало ищецът е този, който посочва адреса на ответника в исковата молба, и на него следва да бъде връчено съобщението за призоваване на ответника по делото. Ако не бъде открит на него, ответникът се призовава по разгледаните по-долу начини за призоваване на официално обявените си адреси – настоящ и постоянен (т. нар. адрес по лична карта). По изключение, ако ответникът няма официално регистриран постоянен или настоящ адрес, ищецът може да поиска призоваване на ответника чрез „Държавен вестник“, ако ищецът е декларирал, че адресът на ответника не му е известен.
Начините за връчване на съобщения и съдебни книжа са няколко: основният е чрез служител на съда или ЧСИ (т. нар. призовкар), евентуално чрез пощенска или куриерска пратка с обратна разписка, чрез служители на община или кметство, чрез частен съдебен изпълнител (по изключение изцяло за сметка на ищеца), както и по телефон, факс или имейл.
Принципно съдебните книжа се връчват лично, но могат да бъдат връчени и на представител (т. нар. съдебен адресат, напр. адвокат), но само ако страната го е посочила – а ако страната, която се намира в чужбина за повече от 1 месец, е длъжна да посочи съдебен адресат, защото в противен случай се счита за редовно уведомена и без дори да разбере. Ако не могат да бъдат връчени лично или на представител, съобщенията могат да се връчват редовно и на трети лица които са съгласни (но не и длъжни) да ги приемат – пълнолетен член да домакинството или живущ на адреса, или респ. колега или работодател на адресата. С риск за изпадане в житейски несправедлива ситуация, по закон се счита, че съобщението е получено лично от адресата на датата на получаването му от третото лице – но адресатът все пак може да поиска възстановяване на пропуснат срок (ако напр. третото лице му е предало съобщението след изтичане на срока или въобще не му го е предало), ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването (ако напр. е бил на почивка за 2 седмици, а срокът е бил 1-седмичен).
Ако съобщението не може да бъде връчено лично или на представител и трето лице не се съгласи да получи съобщението със задължение за го предаде на адресата, тогава остава да бъде приложен и последният възможен способ за призоваване по ГПК, а именно чрез залепване на уведомление, в чиято уредба бяха приети доста промени с измененията на ГПК от края на 2017 година.
Връчването чрез залепване се прилага не само за връчване на ответник, но и на подпомагаща страна, свидетел, вещо лице и неучастващо в делото лице, както и за връчване на заповед за изпълнение. При него призовкарят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато няма достъп – или на входната врата, или на друго видно място около нея. Задължително е когато адресатът има пощенска кутия и призовкарят има достъп до нея – наред със залепването, уведомление трябва да бъде пуснато и вътре в пощенската кутия. Новият момент тук е изискването ненамирането на адресата с цел връчване да бъде в рамките на цял 1 календарен месец, през който призовкарят следва да направи най-малко 3 посещения на адреса с минимум 1 седмица интервал между тях и поне 1 от тях да е в неработен ден – освен ако призовкарят категорично се е уверил, че адресатът не живее на този адрес (напр. по справка от управителя на етажната собственост или кмета). Залепва се не самата призовка или съобщение, а единствено уведомление, че книжата са на разположение за получаване в 14-дневен срок. Ако не бъдат получени книжата в този срок, съдът прави служебна справка за постоянния и настоящия адрес на адресата и ако те са други, съдът разпорежда да се извърши ново връчване на тях, вкл. на местоработата на адресата. Ако обаче залепването е станало на някой от двата официални адреса – призоваването се счита за редовно, а книжата за връчени, независимо, че същите може никога да не са стигали до знанието на адресата.
В последния случай на ответника се назначава особен представител. Който обаче е в тежест не на ответника, а на ищеца, който трябва да внесе разноските за хонорара на особения представител на адресата. Особеният представител обикновено е адвокат и като такъв, той получава възнаграждение, определено от съда съгласно сложността на делото и съобразно специална наредба за минималните адвокатски възнаграждения. Възнаграждението може да бъде и по-малко от предвидения в Наредбата минимален размер, но с не повече от половината.