Добър данъчен адвокат в София и Пловдив за успешно обжалване на ревизионен акт по административен или съдебен ред. Цялата процедура, разяснена от адвокат по данъчно право

Добър данъчен адвокат?

Нужен ли Ви е добър данъчен адвокат? Ако напр. получите уведомление за данъчна проверка или ревизия от НАП и не знаете какво да правите? Ако Ви поискат документи, обяснения и доказателства за Ваши сделки или доходи, а Вие се чудите какво да предоставите и какво не? Страх Ви е, че в крайна сметка ревизорите могат да приемат, че дължите огромни суми за данъци, лихви и санкции? А може би вече сте предприели действия пред НАП, но не сте получили желания резултат и сега спешно трябва да решите как да обжалвате ревизионния акт?

Това са едни от най-честите и неприятни ситуации, в които могат да попаднат както работещи бизнеси, така и физически лица. Проблемите с НАП определено са нещо, което не може да бъде отлагано, а един пропуснат срок, необмислено обяснение или грешен документ могат да доведат до сериозни финансови последици. И когато срещу Вас стои държавната администрация, никак не е разумно да водите тази битка сами. Затова е добре опитен адвокат по данъчно право да застане до Вас колкото може по-рано, за да изгради успешна стратегия за защита и да реагира адекватно и ефективно, така че в крайна сметка претенциите на НАП да „паднат“.

Ако търсите услугите на добър данъчен адвокат в София или Пловдив, за да избегнете гореописаните проблеми, адв. Емил Трифонов има 20+ години професионален опит и може да Ви окаже пълно съдействие за районите на София и Пловдив, както при данъчни проверки и ревизии, така и при обжалване на ревизионни актове. Може да изпратите информация за Вашия казус и да приложите документи по имейл или чрез формата за запитване, а ако не искате да губите време, може да се обадите на телефон 0888 458635 още сега!

В настоящата статия ще разберете повече за процедурата и действията, които НАП извършва при данъчна проверка и ревизия, за правата и задълженията Ви в хода на производството, както и за обжалването на ревизионен акт първо по административен, а след това и по съдебен ред.

Данъчна проверка и данъчна ревизия

Данъчната проверка и данъчната ревизия са способи за данъчно-осигурителен контрол, упражняван от органите на Националната агенция за приходите (НАП). Данъчната ревизия на фирма или физическо лице е вид контрол относно спазването на нормативните актове в сферата на данъчното производство. Това е дейност по съпоставяне на фактическото положение с действащото законодателство. Данъчната ревизия е съвкупност от процесуални действия, осъществявани от органите по приходите, за установяване и доказване на факти и обстоятелства, които имат значение за установяване данъчни задължения на субектите.

Контролът се осъществява чрез извършването на ревизии и проверки. Съставянето на ревизионния акт (РА) се предхожда от много проверовъчни действия, регламентирани в данъчното производство. Съвкупността от всички действия, заедно със съставените актове, образуват данъчната ревизия. Тя е нормативно уредено производство. Данъчната ревизия е форма на последващ контрол, за изтекъл период, за установяване на данъчни задължения. В рамките на същата може да бъдете представлявани от добър адвокат по данъчно право с оглед максимизиране на шансовете Ви за успех.

Заповед за възлагане на данъчна ревизия

Данъчната ревизия започва със заповед за възлагане, събиране на доказателства, изготвяне на ревизионен доклад и приключва с издаването на ревизионен акт (РА). Редица ревизионни производства започват във връзка с легално или нелегално изтекли или предоставени от трети лица данни, вкл. информация за получени приходи от наложен платеж при доставки с куриери (Еконт, Спиди и др.), данни за получени плащания от собственици, отдаващи имотите си под наем (Airbnb, Booking.com и др.).

Заповедта за образуването на ревизионно производство се издава от конкретно упълномощени за това лица (чл.112 от ДОПК). Извършването на ревизионно производство се възлага на органи по приходите. Реквизити на заповедта са изчерпателно посочени в чл.113 от ДОПК. Характерното за Заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР), е че тя се обжалва заедно с РА, а не отделно. След издаването на ЗВР, същата се връчва на данъчно задълженото лице, от който момент се счита, че ревизираното лице е надлежно уведомено за започналото ревизионно производство.

При всички случаи, важно е да потърсите правна помощ от добър адвокат по данъчно право, своевременно, още кагато получите уведомление за връчване на документи от НАП, в началото на  ревизионното производство.

Връчване на документи от НАП

Тук следва да се посочи, че в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) са предвидени различни способи за връчване на ЗВР (както и на всички други документи, издавани във връзка с ревизия или проверка). Така например отказът да се приеме съобщението се удостоверява с подписа на връчителя, съответно на органа по приходите, и поне на един свидетел, който не е служител на администрацията, като се отбелязват трите имена и адресът му и се прави бележка за това в разписката. В тези случаи съобщението се смята за връчено на датата на отказа.

Не са редки случаите в които данъчната / приходната администрация връчва съобщения по електронен път поради което ДОПК изрично е посочил, че:

„Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система.“

И накрая ако някое данъчно задължено лице си помисли, че може да се укрива от органите по приходите и по този начин да избягва установяването и заплащането на данъчните си задължения законодателят е предвидил особен ред за връзване на документи.

„Връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни.

Съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция. Съобщението се публикува и в Интернет.

Заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес.

В случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен.“

Срок на данъчната ревизия

След като е започнало ревизионното производство и ЗВР е връчена започва да тече срокът за извършването на ревизията. Срок на ревизията е регламентиран (чл.114 от ДОПК) на 3 месеца + 2 месеца. При особена фактическа и правна сложност изп. директор на НАП може да я удължи до 3 години. Характерното е че място на провеждане на ревизията обичайно е при ревизираното лице, а при невъзможност – в данъчната администрация.

В хода на ревизионното производство данъчно-задължените лица (ДЗЛ) са длъжни да оказват съдействие на органа по приходите: ревизираното физическо лице или фирма е длъжно да определи лице за контакт с проверяващите органи, както и да окаже пълно съдействие на последните. В случая много полезен би могъл да бъде добър адвокат по данъчно право от София или съответния град, където тече ревизията.

Във всички случаи данъчните инспектори изискват информация, в т. ч. и документи за извършените данъчни доставки. Най-често това са данъчни фактури, митнически декларации, документи доказващи транспортиране и доставяне на стоки (CMR товарителници и др.), документи, доказващи получаването на фактурираните стоки/услуги от съответния контрагент. Когато дейността на субекта е в друг район, съществуват две възможности – извършване на насрещни проверки и проверки по делегации.

Как може да бъде спряна данъчната ревизия?

Съществуват хипотези при които ревизионното производство може да бъде спряно:

1. Заболяване на лице, чието участие е наложително – след удостоверяване с надлежен медицински документ;
2. Образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му – след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано;
3. Смърт на законен представител на лицето до учредяване на настойничество или попечителство;
4. Подадена молба за спиране на ревизия от субекта – еднократно, за определен срок, но не повече от три месеца;

Производството се възобновява, когато отпадне основанието за неговото спиране, а опитен адвокат по данъчно право би могъл да изготви мотивирана молба за спиране на ревизията, което да Ви предостави повече време за подготовка на документи и изготвяне на стратегия.

Ревизионен доклад

Не по-късно от 14 дни след изтичане на срока на ревизията, ревизиращият орган издава т.нар. „ревизионен доклад“. Освен реквизитите на проверяваното и проверяващото лице, ревизионният доклад следва да съдържа извършените действия и установените факти и обстоятелства, както и представените доказателства затова, направените фактически и правни изводи и основанията за тях, предложение за установяване на задълженията и др.

Ревизионният доклад заедно с приложенията се връчва на ревизираното лице в тридневен срок от съставянето му. Ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. Когато срокът е недостатъчен, той се удължава по искане на лицето, но с не повече от един месец.

Ревизионен акт

Ревизията приключва с издаването на „ревизионен акт“. Ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражението по ревизионния доклад или от изтичането на срока за подаване на възражение.

Ревизионният акт следва да се връчи на проверяваното лице в 7-дневен срок от издаването му. Ревизионния акт е декларативен акт, с който се установява едно задължение, а не се поражда такова. С него се начисляват лихви в случаите когато са установени допълнително задължения.

Обжалването на ревизионен акт се извършва по административен или съдебен ред.

Административно обжалване на ревизионен акт

Ревизионните актове подлежат на обжалване по административен ред пред съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) при централното управление на НАП. Тези дирекции са 5 и са в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново.

Срокът за обжалване е 14-дневен от получаването на ревизионния акт, като жалбата се подава чрез териториалната дирекция на НАП. Следва да се посочи, че при неспазване срокът за обжалване РА влиза в законна сила.

При подготовката на жалбата срещу ревизионен акт силно препоръчително е да ползвате услугите на добър данъчен адвокат, който да анализира детайлно констатациите на НАП, събраните доказателства и основанията, на които се основава ревизионният акт. Така че в крайна сметка РА да „падне“.

Спира ли се изпълнението на ревизионен акт при обжалване?

Обжалването на акта не спира автоматично неговото изпълнение.

Представляващият Ви данъчен адвокат може да направи искане за спиране на изпълнението, като бъде представено обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.

Решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в съответния размер. Във всички останал случаи решаващият орган извършва индивидуална преценка дали да спре изпълнението или не.

Срок за произнасяне при обжалване на ревизионен акт

Административно решаващият орган следва да се произнесе по подадената жалба в срок от 60 дни. При постановяване на своето решение той може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част. В случай че актът бъде отменен изцяло или отчасти, решаващият орган дава задължителни при непълнота на доказателствата и/или при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването.

Непроизнасянето в 60-дневен срок от получаването на преписката от решаващия орган се счита за мълчаливо потвърждение на обжалвания ревизионен акт. В този случай ДЗЛ може в 30 дневен срок, сред изтичане срокът за произнасяне на директора на дирекция „ОДОП“, да подаде жалба до съответния административен съд. Сроковете за обжалване на ревизионния акт са преклузивни и пропускането им от страна на ревизираното лице го лишава от възможност да обжалва пред следващата инстанция.

Обжалване по съдебен ред

Обжалване на ревизионен акт по съдебен ред е възможно в случай, че в хода на административното обжалване решаващият орган потвърди ревизионния акт. В такъв случай неговото решение подлежи на обжалване пред административния съд, в чийто съдебен район е седалището на жалбоподателя. Срокът за обжалване на ревизионен акт пред съд е 14-дневен и започва да тече от получаването на решението, подлежащо на обжалване. В 7-дневен срок от получаването на жалбата срещу ревизионния акт органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за разглеждането й съд. При обжалването на ревизионните актове по съдебен ред се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и субсидиарно – тези на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд (ВАС). Решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 383.47 евро без начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 2045.17 евро без начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВАС.

Кой заплаща разноските и адвокатския хонорар при обжалване?

На жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждение за един данъчен адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. Т.е. ако наемете добър адвокат по данъчно право от София, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново или съотв. град, в крайна сметка може се окаже, че не само не дължите нищо на НАП, но дори и адвокатския хонорар, който сте платил, ще Ви бъде възстановен и няма да бъде за Ваша сметка!