Източване на банкова сметка или карта чрез хакване на интернет банкиране и успешно оспорване на неоторизирана банкова транзакция онлайн през 2023

Време за прочитане : 9 мин.

Общ преглед

Опасности

Получавате SMS или имейл уведомление, влизате в профила си за интернет банкиране и с ужас установявате, че е налице неоторизирана транзакция и източена банкова сметка или кредитна / дебитна карта. Това е един все по-често срещан сценарий за онлайн кражба, а настоящата статия разглежда източването на лични или фирмени банкови сметки чрез хакерски атаки, мерките за предпазване и опциите за ефективно и пълно възстановяване на щетите от подобна неоторизирана банкова транзакция.

Видове банкиране

Интернет банкирането бива основно 2 вида – активно, при което могат да се правят нареждания на суми онлайн, и пасивно, при което единствено може да се следят движения по сметки и да се правят справки онлайн, но не и да се извършва разпореждане със суми. Източването на банкови сметки посредством хакерски атаки е възможно само в първия случай. Теоретично е възможно източване и при пасивно банкиране, но авторът не е запознат с такъв случай.

Видове защита

При активното онлайн банкиране неминуемо се ползват потребителско име и парола за съответния профил. Но освен това абсолютно всяка банка в България предлага един слой допълнителна защита. Това обикновено са квалифицирани електронни подписи, специални цифрови сертификати на съответната банка, PIN или SMS кодове, предварително генерирани и разпечатани на хартия TAN кодове, или генерируеми на момента и в реално време TOKEN кодове или 3D пароли.

SMS кодове

Изпращането на SMS кодове на телефона на потребителя, титуляр на интернет банкирането, се смята за изключително сигурна опция за допълнителна защита. В такава хипотеза потребителят въвежда потребителско име и парола при нареждане на банкова транзакция, а банката генерира и му изпраща код под формата на SMS съобщение на мобилния му телефон, който код следва също да бъде въведен, наред с потребителско име и парола, за да бъде транзакцията извършена.

Единият риск при тази опция е чисто физическа кражба на телефон, който да попадне в ръцете на хакери, а другата, по-популярна, включва различни опции за атаки от разстояние, при които телефонът е у собственика му, който не подозира нищо.

Хардуерен TOKEN / TAN код

При тази опция на клиента се предоставя хардуерно устройство, т.нар. TOKEN (известно като токен или тоукън). Това устройство генерира уникални кодове в реално време с минимална трайност, обикновено в рамките на 1 минута. Идеята е единствено държателят на това устройство, който би следвало да е оторизиран потребител на онлайн банкирането, да може да извършва банкови транзакции.

Дори хакерска атака напълно да компрометира компютъра или електронното устройство на потребителя посредством инсталирането на зловреден код (вирус, троянски кон или друг малуеър) и дори потребителското име и паролата да бъдат откраднати – съответният хакер или неоторизиран потребител в най-добрия случай ще може да влезе в клиентския профил, но не и да нареди транзакция, защото за тази цел е нужен код, генериран от TOKEN устройството, което чисто физически няма как да се намира в ръцете на хакерите.

TOKEN устройството предоставя още по-сигурна защита, защото не може да бъде клонирано както SIM картите на мобилни оператори. Но е напълно възможно кодовете да попаднат в ръцете на хакер чрез т.нар. ФИШИНГ (PHISHING) атака, която е разгледана по-долу.

Софтуерен TOKEN / 3D парола

Софтуерните токъни и 3D пароли са най-новият „писък на модата“ при 2-факторната автентикация. Те се генерират под формата на код или QR код от устройството на клиента на банката, било то компютър или смартфон. Допълнителен слой защита при мобилните телефони дава мобилният идентификатор, с който разполага всеки смартфон, на който е инсталирано приложение за онлайн банкиране.

Това е един от системните тригъри в банковите системи, който обаче много често банките „проспиват“ при хакване и източване на сметка, но след това, разбира се, се опитват да квалифицират поведението на потребителя като груба небрежност, което разбира се е абсурдно и това става пределно ясно, когато спорът влезе в съд.

Видове атаки

SIM Клониране

Въпреки че SMS кодовете се смятат за сигурна опция за защита, в края на 2021 в България беше разкрита първата масова организирана престъпна схема за източване на банкови сметки чрез клониране на SIM карти на мобилни оператори. Клонирането всъщност представлява активиране на нова SIM карта – пълен дубликат на SIM картата на жертвата на хакерите, която хакерът поставя в своя собствен мобилен телефон, на който пък получава всички SMS кодове за авторизация, а оттам нататък е лесната за хакерите част. Тази атака е възможна в 2 случая – когато хакерът има достъп до телефона на жертавата, за да клонира лично SIM картата му, или когато хакерът има помагач – служител на съответния мобилен оператор, с чиято помощ клонирането става много лесно.

Simjacker / WIBattack

Другият най-популярен вид SMS хакерска атака е т.нар. Simjacker атака, както и нейният по-усъвършенстван „наследник“ WIBattack. Първият тип използва слабости във вградения във всяка SIM карта S@T Browser, а втория – в WIB браузъра, чрез които оперират редица функции на съответния мобилен оператор (проверка на сметка, заявяване на услуги и т.н.).

При Simjacker и WIBattack хакерите изпращат вид системни SMS-и (т.нар. OTA SMS), за които потребителят не бива уведомяван по никакъв начин и няма как да разбере, че е станал жертва на подобна атака. Въпросните SMS-и генерират и обратни SMS-и, изходящи от телефона на жертвата на хакерите, които дават ценна информация на хакерите. По такава схема може да бъде установено местоположението на жертвата (т.е. на практика същата да бъде постоянно следена), могат да бъдат изпращани скъпи SMS-и, да бъдат набирани телефонни номера с добавена стойност и т.н.

Man in the middle

Името на този тип атака („Човек по средата“) напълно отговаря на действителното положение. При този сценарий електронното устройство обикновено е заразено с малуер, който дава на хакера пълен контрол над машината. Следи се комуникацията, като автоматизиран зловреден софтуер „слуша“ за конкретни данни. Когато напр. жертвата натисне бутона „Плати“ в напълно автентичен сайт на онлайн търговец, платежния пакет пристига в компютъра му, но малуерът прихваща потока данни, който не продължава пътя си, а в браузъра се зарежда страница, която прилича на тази на оператора и след въвеждане на данните от потребителя, хакерът вече разполага с тях и може да направи каквито разплащания пожелае.

Хакерът може напр. да нареди плащане в чужбина, откъдето „муле“ може да изтегли сумата, а потребителят, дори да бъде известен с SMS, или не може да се ориентира или вече е твърде късно.

При такива атаки се назначава експертиза, от заключението на която обикновено става пределно ясно, че се касае за хакерска атака, която банката е проспала, най-малкото защото се касае за влизане в онлайн банкирането от непознат IP адрес. Последният може да бъде променен с помощта на ползвана от хакерите VPN услуга, но последната също може да бъде установена при проявено внимание от страна на банката.

Phishing

При класическия фишинг хакерите правят абсолютно или поне максимално точно визуално копие на оригиналния сайт за интернет банкиране, но всъщност сайтът не е на съответната банка, а под контрола на хакерите. В масовия случай хакерите изпращат до жертвата имейли, в които се съдържа покана за предприемане на определени действия (напр. потвърждаване на информацията в профила за онлайн банкиране), често придружена със заплаха от неблагоприятни последици (напр. закриване или изтриване на профила, ако бездействате).

Чисто визуално, на имейл съобщението е придаден вид, че изхожда от съответната банка, но ако се вгледате в адреса на подателя, веднага бихте забелязали нещо нередно – напр. вместо някаквоиме@ibank.bg, в полето за изпращач ще прочетете ibank@каквотоидае.bg. Това е най-сигурният белег, че се касае за опит за измама. Освен това сигурно ще може да видите връзка от сорта на https://ibanking.ibank.bg/, но при щракването на връзката ще се отвори съвсем друг адрес. На който разбира се ще се зареди страница, която визуално изглежда точно като оригиналната страница на съответната банка.

Значи вече сте влезли в сайт, под контрола на хакери, но си мислите, заблудени от дизайна, че сте на автентичния сайт на Вашата банка. И въвеждате всички данни, необходими за влизане във Вашия профил. Обаче не влизате в профила на интернет банкирането, а излиза каквото и да е друго съобщение, обикновено за грешка 404 или временна недостъпност на страницата поради системна поддръжка. Видите ли такова съобщение, тогава значи хакерите вероятно вече разполагат с всички данни, необходими за извършването на неоторизирана банкова транзакция онлайн.

Фалшив IBAN

Разновидност на Phishing и Man in the middle е хакерската атака, при която престъпниците, обикновено чрез фишинг прийоми добиват контрол върху електронното устройство на клиента на съответната банка. След това започват да следят неговата кореспонденция, вкл. изпращаните и получавани имейли.

В нормалната си дейност търговските дружества изпращат фактури по имейл, след което същите се заплащат онлайн или офлайн. Когато започне такава напълно реална кореспонденция между търговски партньори, единият (доставчик) изпраща фактура на другия (получател на стока или услуга), която следва да бъде платена. Получателят много добре знае, че такава фактура следва да бъде платена (защото преди това е проведена имейл кореспонденция или телефонни разговори с параметрите на сделката) и по никакъв начин не би се усъмнил, когато получи имейл с приложена фактура от контрагента си.

Измамата се състои в това, че хакерите прихващат автентичния имейл, който никога не достига до получателя. Изтеглят обаче приложената фактура и обикновено единственото, което правят е да променят IBAN номера на сметката на получателя на плащането. Обикновено дори фирмените данни не се променят. След това тази фалшифицирана фактура се прикача и се изпраща до получателя й, като много често дори се използва оригиналното съдържание на оригиналния имейл (който, както беше изяснено по-горе, е бил прихванат и никога не е бил доставен). И след това добросъвестният получател получава имейла и прави плащането по сметката, посочена във фактурата. Но IBAN номерът е на сметката на хакерите, въпреки че са изписани абсолютно истински фирмени данни. И по този начин парите безвъзвратно заминават по сметка на хакерите.

Банкови карти

Legacy

За източването на сметки не е необходимо да имате онлайн банкиране, достатъчна е дори само една физическа банкова карта (пластика). Преди въвеждането на актуалните банкови карти с чип се използваха карти с магнитна лента, базирани на EMV (Europay, Mastercard, Visa) стандарта за комуникация, който използваше MSD (Magnetic Stripe Data) протокол при картите Visa и респ. PayPass M-Stripe при Mastercard.

Преждеизброените стандарти са доста остарели и уязвими към атаки и затова бяха заменени с нови такива при новото поколение безконтактни карти с чипове. За съжаление старите стандарти са на много места все още приложими в режим „Съвместимост“ (legacy mode) и това неимоверно улеснява хакването и източването дори на най-модерните и защитени карти, тъй като, вместо да разбиват криптирането им, хакерите просто използват споменатия legacy mode.

NFC

Най-новите карти с чип са безконтактни и работят по NFC (Near Field Communication) стандарта за безжична комуникация, при който се безжично се предават данни на честота 13.56 MHz. Всички модерни телефони с ОС Android (Google) / iOS (Apple) разполагат с NFC хардуер, който им позволява да изпълняват същата роля като банкова карта с чип и на практика да заместят последната. Когато данните от картата се копират в телефона (т.нар. дигитализиране), телефонът осъществява абсолютно същата комуникация и за един POS терминал няма значение дали до него доближавате карта с чип или NFC хардуер (мобилен телефон, часовник и др.).

Добрата новина, доколкото може да има такава, при все по-зачестяващите измами с карти, е, че самите криптографски ключове на картите с чип са трудно уязвими и това е една от причините с клонирана карта да бъде използвана за плащания по интернет, като това е възможно само на физически POS терминали за разплащане.

Видове злоупотреби

На първо място сред начините за злоупотреба с и източване на банкова карта е нейната чисто физическа кражба или придобиване и държане по друг начин. За теглене на пари в брой на ATM (банкомат) е необходимо въвеждането на ПИН код, което затруднява крадците и затова те предпочитат плащането на POS терминали, където не се изисква ПИН код. Съгласно евродирективата PSD2 има въведени лимити за плащане без ПИН, но хакерите прилагат различни способи за преодоляване на това ограничение, особено ако картата е в тяхно държане.

Друг все повече набиращ популярност метод е т.нар. скимиране, което е възможно да бъде осъществено поне по няколко различни начина. Първият и най-стар е инсталирането от хакери на допълнителен хардуер на иначе автентични ATM и POS, напр. двойна клавиатура, четец на магнитна лента и т.н. Във връзка с това е препоръчително използването на банкомати, които са оборудвани с камери за наблюдение – там хакерите избягват да извършват подобни измами.

По-модерно напоследък е безжичното прихващане на карти и NFC портфейли. Ако напр. държите банкова си карта (или телефон, в който тя е дигитализирана) в задния си джоб докато чакате на опашка в магазин, хакер може да прихване NFC сигнала на картата или телефона, ако се доближи на по-малко от 10 см от тях. Затова е препоръчително NFC функцията да бъде включвана само при плащане, а картите могат да се държат в специални RFID блокери (продават се кожени портфейли с такава защита, но същата работа върши и станиол, напр. от шоколад, който блокира излъчването на безжични сигнали от картата или телефона).

Apple/Google Pay/Wallet

Същност

Портфейлите (wallets) на Google и Apple са приложения за операционните системи Android и iOS, които представляват платформи за разплащания. Една от основните им функции, използвана от хакерите, се състои в т.нар. дигитализиране на банкови карти, което представлява „вкарването“ на картите в съответния портфейл за бъдеща многократна употреба.

Видове злоупотреби

Хакерите използват два основни способа за източване на суми от картите на потребители – или чрез поемане контрол върху електронното устройство на крайния потребител (чрез инсталиране на троянски коне, spyware или друг тип malware) и извършването на транзакции от директно от него, или чрез кражба на данните на банкови карти. В последния случай хакерите дигитализират картите на потребителите директно на свои собствени устройства, от които извършват неоторизирани транзакции.

Кражба на данни

Основен въпрос във връзка с горното е как могат да бъдат откраднати нечии данни. На първо място това е възможно чрез хакване на онлайн бази данни, в които потребителите са правили разплащания или в които се съдържат данни за техните карти. Възможни са и течове дори от сайтовете на самите банки издатели на картите.

Най-сложена е кражбата на токените за мултифакторна автентикация (3D пароли и др.), като там предпочитани методи са фишингът или зловредни приложения, на които сте дали системни права (permissions) да четат или изпращат SMS или нотификации, в които често се съдържат токени за потвърждение на различни действия – от създаване на портфейл (напр. Apple wallet) или дигитализирането на карти в него до разплащания.

Дигитализация

Предпочитаният напоследък от хакерите метод за източване е чрез дигитализиране на откраднати (данни на) кредитни или дебитни карти, след което започват да я източват чрез правенето на различни покупки чрез офлайн терминали, при плащането на които не се изисква нито въвеждане на ПИН код, нито наличие на физическа карта, а единствено мобилно устройство с NFC функционалност.

Основен въпрос в случая е за мерките против измами в тази връзка, които банката е взела, за да предотврати подобни измами. Опитен адвокат може да изследва въпроса и да постави банката „на тясно“, при което същата няма друг изход, освен да признае претенциите на клиента, чиито средства са били източени.

Спешни действия

Блокиране

Когато „белята“ вече е станала, все още не е прекалено късно. Следва обаче веднага да направите едно нещо – незабавно да се обадите на Вашата банка, която незабавно да блокира профилът Ви в онлайн банкирането, за да не могат да се извършват транзакции. Ако не направите това, вероятно съвсем скоро ще разберете, че сте наредил определена сума на определено трето лице, което не познавате.

Жалба

Силно препоръчително е и своевременното подаване на жалба в полиция или прокуратура. В резултат на която вероятно ще бъде образувано полицейско производство, по което ще бъде установено, че някое трето лице, т.нар. бушон или муле, е изтеглило в брой въпросната сума, с която Вие сте „олекнали“ и я е предало на непознати нему трети лица, които са му оставили нищожна част от сумата като вид възнаграждение за извършената от него услуга по получаване на превод от непознато лице и предаването му в брой на друго непознато лице.

Хакерите, разбира се, ще останат неразкрити, а изтеглилото и предало им сумата лице меко казано няма да е в добро финансово състояние и съответно няма да има смисъл въобще да се опитвате да си възстановите сумата от него.

Възстановянане на сумите

Отговорност

В горния случай изниква въпросът – кой носи отговорността и за чия сметка са финансовите загуби в резултат на подобна измама? Със сигурност и банката, и мобилният оператор ще се опитат да измият ръцете си с потребителя. И не е изключен вариант, напр. при груба небрежност, при който наистина потребителят, независимо дали обикновен гражданин или бизнесмен, понася цялата отговорност и всички финансови загуби.

Затова е повече от препоръчително, още в началния етап на осъществяване на престъпната схема, пострадалото лице да се консултира с опитен адвокат, който знае какво следва да бъде направено и запазено като доказателства, за да бъде пострадалото лице впоследствие напълно обезщетено за всички загуби. Компетентен адвокат може да се намеси напълно ефективно и на по-късен етап, но принципът е, че колкото по-рано – толкова по-добре.

Оспорване

Предвид горното, очевидно загубата ще трябва да бъде понесена или от банката, или от клиента. Или с други думи единствената възможност за клиента да възстанови сумата, източена от банковата му сметка, остава оспорването на неоторизираната банкова транзакция.

Банката, разбира се, в масовия случай ще прехвърли вината върху клиента, дори евентуално ще вземе компютъра или електронното му устройство за експертиза, в резултат на която ще достигне до извод, че клиентът не е положил дължимата грижа съгласно договора за ползване на онлайн банкиране или общите условия към него и предвид това… няма да му възстанови източената неправомерно сума. Съдебната практика обаче е категорична за съдържанието на понятието „груба небрежност“ и тълкуванието на банките почти винаги е друго.

В случая е важна намесата на компетентен експерт, напр. адвокат по банково право, който е запознат как функционират онлайн системите на различните банки. Това помага да се отсеят неоснователните защитни твърдения на съответната банка, с която същата отхвърля претенциите на пострадалите клиенти. Ако напр. се касае за много последователни преводи на по-малка стойност, а не на цялата сума с един превод, това само по себе си не е недопустимо. Но много често, ако се проследят под лупа всички тези преводи, може да се установи пропуск в онлайн системата за сигурност на съответната банка, която е следвало да реагира своевременно и да блокира или изходящите преводи, или въобще целия клиентски акаунт.

Обикновено следват жалби до съответния надзорен орган, който обаче нерядко прехвърля топката обратно към банката и нейния клиент и така се стига до една задънена улица.

Дело

А изходът от горната ситуация е надлежното оспорване на неоторизираната банкова транзакция по съдебен ред или казано с други думи – завеждане на дело срещу банката. Обикновено отпорът от страна на банката е твърд – пълен отказ за споразумение или комуникация дори.

Впоследствие, при завеждане на дело, насрочване на съдебни заседания и назначаване на експертизи, съответната банка има опции да започне да „омеква“ и да предлага компромисно споразумение на клиента, чийто адвокат е поставил доста „неудобни“ въпроси на вещото лице по делото, чиито отговори пък са още по-смущаващи за защитната теза на банката.

И така е напълно възможно да се стигне до момента, в който банката сама моли за извънсъдебно споразумение за възстановяване на клиента на цялата източена от сметката му сума плюс целия заплатен адвокатски хонорар и всички направени в съдебното производство разноски, само и само да не се стигне до постановяването на съдебно решение.

Спечелени дела

Съдебната практика познава много различни случаи на успешно осъдени банки, които възстановяват откраднатите суми на клиентите си, независимо дали са търговски дружества (фирми) или физически лица (потребители).

И то не само чрез хакерски атаки и интернет банкиране, но и при „офлайн“ измами, при които напр. счетоводител на фирма бавно и методически е източвал фирмена сметка с неподписани от управител документи.

Има дори случаи, в които първо банката е осъдена да върне откраднатите суми, а след това е осъдена да заплати обезщетение на клиента за неимуществени вреди – изгубено време и нерви при оспорването на транзакциите, необходимост от водене на дела, за да се докаже правотата на клиента и т.н.

Загубени дела

За съжаление в практиката са срещани и загубени от клиентите дела, което се дължи на няколко основни причини.

На първо място това са прибързани действия от страна на клиента, напр. след блокирането на онлайн банкирането или картата си, клиентът посещава клон на банката, където излага несъгласувани с адвокат обстоятелства, които впослествие са използвани от банката изцяло в негов ущърб.

Друга причина е недостатъчно задълбочено изследване на конкретния казус, в резултат на което може да се окаже, че е предявен иск с една обстоятелствена част, а разследващите или съдът впоследствие установяват ако не коренно, то съвсем различна такава.

Предвид горното е препоръчителна спешна консултация с адвокат веднага след най-неотложните действия по блокиране на карти или акаунти.

Изисквания и регистрация на застрахователен брокер и агент по КЗ

Време за прочитане : 3 мин.

Застрахователни брокери и застрахователни агенти са двете категории застрахователни посредници, които според новия Кодекс за застраховането в сила от 2016 година имат право да извършват услуги по застрахователно посредничество. Има забрана обаче едно и също лице да бъде едновременно застрахователен брокер и застрахователен агент. С промените в кодекса от 2018 наред с брокерите и агентите се появи още един посредник – този, извършващ разпространение на застрахователни продукти като допълнителна дейност. По-надолу в статията ще разгледаме изискванията за всеки един от тях поотделно.

Отваряне на застрахователен офис и извършване на дейност като застрахователен брокер е свързано с редица изисквания. Най-съществените от тях са за застраховка и финансови гаранции. Всеки застрахователен брокер следва да поддържа застраховка „Професионална отговорност“, която покрива отговорността за брокера за настъпили вреди, вследствие на негово виновно действия или бездействие. Минималната застрахователна сума е 2,5 млн. лева за едно събитие и 3,7 млн. лева за всички застрахователни събития, които могат да настъпят през 12-месечния период на застраховката. Тези суми обаче ще са валидни само до 12 юни 2020г., когато всяка от тях ще поскъпне с около 100 000 лева. Това поскъпване е следствие от законодателни промени в ЕС, които неминуемо ще се отразят и при нас. На следващо място идва изискването застрахователния брокер или да открие специална клиентска сметка, по която да се превеждат застрахователни обезщетения на клиенти, или да поддържа собствени финансови средства равняващи се на 4% от общия размер на премиите по застрахователни договори, които са сключени от същия брокер през предходната финансова година, но не по-малко от 40 хил. лева. Съществени са също така и изискванията към физическите лица брокери, както и към управляващите и представляващите застрахователния брокер юридическо лице – да имат висше образование и да имат професионален опит в областта на застраховането (най-малко две години работа на ръководна длъжност или на длъжност, непосредствено свързана със сключването и изпълнението на застрахователни договори в застраховател, презастраховател, застрахователен брокер или застрахователен агент, както и допълнителен опит, определен между 3 и 10 години в зависимост от заеманата длъжност на лицето – например 3 години е изискването за допълнителен опит за лица, които са били управители на застраховател или презастраховател), да имат чисто съдебно минало и да имат право да заемат материалноотговорни длъжности, а също и да не са обявявани в несъстоятелност. Наред с гореописания професионален опит, управляващите застрахователния брокер трябва да преминат и през специално обучение, което може да бъде различно: а) обучение, организирано от застраховател или презастраховател за всяко лице, което работи за него, вкл. управляващите – поне 15 часа всяка година; б) обучение, организирано от застрахователен брокер за всяко лице, което постъпва на работа. Това обучение завършва с изпит и сертификат за успешното му полагане, който се издава от организацията, провела изпита; в) изпит, проведен от КФН – за съжаление такъв изпит няма насрочен вече повече от година.

Процедурата по регистрация на застрахователен брокер завършва с вписването на последния в нарочен регистър по ЗКФН, а започва със заявление, към което се прилагат редица документи – за фирмена регистрация и такива, които доказват, че застрахователният брокер отговаря на законовите изисквания, изяснени по-горе. Срокът за произнасяне на заявлението е 1-месечен, а ако бъдат констатирани недостатъци на заявлението или приложените документи на заявителя се предоставя допълнителен не по-малко от 15-дневен срок за отстраняването на същите. Ако всички документи са изрядни заявителят се уведомява и следва да внесе дължимата такса, след което се вписва в регистъра и му се издава специално удостоверение. Таксата за вписване в регистъра е 7500 лева, а за издаване на сертификат – 200 лева.

Застрахователните агенти, за разлика от застрахователните брокери, поначало представляват интереса на и работят само за една застрахователна компания, като са допустими известни изключения в тази насока. Изискванията при застрахователните агенти са съответно занижени. На първо място изискването на новия КЗ от 2016 година е не за висше, а за средно образование. Другото изискване е свързано с несъстоятелността и е напълно идентично както при застрахователните брокери. Застраховката на агента е абсолютно същата като тази на брокера, но с уточнението, че самият застраховател може да поеме отговорност за действията представляващия го агент, в който случай изискването за застраховка на професионалната отговорност отпада напълно. Изискването за разкриване на клиентска сметка също може да отпадне, ако самият застраховател упълномощи агента да оперира с негова сметка. Застрахователят поема отговорност и за обучението и квалификацията на представляващите интересите му агенти. Управляващите застрахователния агент трябва или да са преминали обучението, проведено от застрахователя, или да имат опита, посочен по-горе за застрахователните брокери. Самата регистрация на застрахователен агент съгласно новия Кодекс за застраховането става чрез подаване на заявление от застрахователната компания, за която работи застрахователния агент.

Посредникът, който предлага застрахователни продукти като допълнителна дейност също подлежи на регистрация като застрахователните брокери и застрахователните агенти. Дейността се извършва от името и за сметка на застрахователя. За този вид посредник се прилагат разпоредбите за застрахователните агенти, с изключение на изискванията за професионални знания и умения.

И на последно място следва да се спомене, че застрахователните брокери, застрахователните агенти и посредниците, които предлагат застрахователни продукти като допълнителна дейност, които са регистрирани в България, имат право свободно да извършват същата дейност и във всички страни-членки на ЕС. Процедурата за това се провежда при условията на уведомяване, а не на лицензиране, и отнема около 1 месец. При нея се уведомяват компетентните органи на съответната държава, в която ще се извършва застрахователното посредничество.

Оспорване на регресен иск на застраховател

Време за прочитане : 2 мин.

Регресен иск на застраховател е една много популярна хипотеза в областта на застрахователното право. Ако е налице напр. застраховка „Гражданска отговорност“ и ПТП с причинени на трето лице вреди, застрахователят изплаща на третото лице застрахователно обезщетение. Има обаче определени случаи (напр. ПТП, причинено в нетрезво състояние), в които отговорността се носи не от застрахователя, а от застрахованото лице. В тези случаи, въпреки че поначало не носи отговорност, застрахователят изплаща обезщетение на третото пострадало лице, но има право да получи от застрахованото лице всички суми, изплатени на третото пострадало лице. В такива случаи се казва, че застрахователят има право на регресен иск срещу застрахованото лице.

При настъпило ПТП с щети, когато застрахователната компания има право да предяви регресен иск срещу застрахованото лице по застраховка „Гражданска отговорност”, възниква резонният въпрос – срещу кой следва да бъде предявен регресният иск? Ако виновният водач е същевременно и собственик на автомобила и титуляр по застраховката „Гражданска отговорност” – тогава място за съмнение няма – именно от него следва да бъде търсена регресна отговорност.

Ако обаче собственик на МПС и титуляр по застраховката „Гражданска отговорност” е предоставил управлението на автомобила си на трето лице, което виновно (напр. в пияно състояние) е причинило щети при ПТП – тогава кой ще понесе регресната отговорност по предявения от застрахователя регресен иск? Според новия Кодекс за застраховането от 2016г., регресната отговорност ще падне върху виновния водач. Докато беше в сила отменения Кодекс за застраховането, до 2016г., се считаше, че в  масовата хипотеза отговорът е – виновното лице, а не застрахованото. В съдебната практика се възприемаше принципът, че трето лице, на което законосъобразно е предоставено управлението на МПС, има качеството „застраховано лице” при управлението на чуждо (не негово собствено) МПС – макар в застрахователната полица като застраховано лице е посочен собственикът на съответното МПС. Сега вече този проблем е разрешен още в самия закон и не е нужно повече тълкуване.

Регресна отговорност ще носи виновен водач, който е управлявал МПС с установено наличие на алкохол и наркотици в кръвта при настъпване на ПТП, както и в случаите, когато това лице откаже проверка за наличието на такива вещества. Други основания за регресен иск на застрахователя са неотстраняване на възникнала повреда в МПС, следствие на което настъпва ПТП, напускане на мястото на ПТП, както и когато водачът умишлено е предизвикал ПТП.

В практиката, разбира се, се срещат случаи, в които застрахователни компании, по едни или други причини, предпочитат да насочат претенциите си към собственика на автомобила, а не към лицето, което го е управлявало и виновно причинило вреди. Което разбира се е незаконосъобразно.

Законов срок за плащане на фактури между фирми

Време за прочитане : 2 мин.

Законов срок за плащане на фактури (по банков път или в брой) с цел избягване на междуфирмена задлъжнялост беше за първи път въведен преди няколко години. Според Търговския закон страните по търговска сделка не могат да уговорят по-дълъг срок за изпълнение на парично задължение от 60 дни. От това правило може да има изключения, които се отчитат според вида на стоката или на услугата или по друга причина, която не е посочена в закона и може да бъде различна за всеки конкретен случай. Посоченият по-горе срок е намален от законодателят на 30 дни, когато длъжник е публичен възложител, а 60-дневния срок е посочен като изключение от това правило. Когато е налице подобно неизпълнение, фирмата-кредитор може да изиска издаването на заповед за изпълнение по фактури срещу фирмата-длъжник.

Една от най-често срещаните хипотези е плащането по издадена фактура. Законовият срок за това е 14 дни от получаването й. Но понякога фактурата пристига преди стоката или преди услугата да бъде изпълнена. В този случай, 14-дневният срок за плащане започва да тече от получаването на конкретната стока или услуга, а не от получаването на фактурата за тях, освен ако не е уговорено авансово плащане. Същото правило се прилага и когато стоката трябва да бъде прегледана или услугата трябва да бъдат приета.

Допреди няколко години в закона нямаше задължение за своевременно плащане и това доведе до огромната междуфирмена задлъжнялост. С приетите изменения в българското търговско законодателство бяха транспонирани изискванията на Директива 2011/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 16.02.2011г. /ОВ, L 48/1 от 23 февруари 2011/ /Директива 2011/7/ЕС/.

Целта на влезлите в сила законодателни мерки по Търговския закон е да се противодейства на наложилата се практика плащанията по търговски сделки между фирми или между фирмите и държавата да се извършват с голямо закъснение, защото това би могло да доведе до усложнения във финансовото управление на фирмите, а оттам и до фалити на действащи предприятия, което в най-лошия случай да доведе до серия фалити по веригата на доставки. Въпреки тази цел на закона, пандемията от коронавирус през 2020г. засегна както националната, така и европейската и световната икономика. Много фирми вероятно няма да могат да изпълняват задълженията си в законоустановените срокове. Някои от тях могат да се възползват от позоваване на форсмажорни обстоятелства, възможно е и някои търговци да изпаднат в несъстоятелност или доброволно да започнат своята ликвидация. Вариант разбира се остава и възможността за изменение или допълнение на сключените между търговците договори, с които да се променят условията и сроковете за изпълнение.

Още през 2013г. бяха въведени и нови разпоредби относно обезщетяването на кредиторите за понесените разходи, както и определянето на изключването на правото на обезщетение за разноските по събирането, когато става дума за явна злоупотреба или накърняване на добрите нрави. Съгласно приетите промени, когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер.

Важна особеност е, че посочените правила за сроковете и обезщетенията при търговските сделки не се прилагат за менителничните задължения, за задълженията в откритото производство по несъстоятелност, както и за обезщетенията за вреди, включително и за застрахователните обезщетения.

Застрахователно обезщетение при ПТП със смъртен случай, тежка или средна телесна повреда

Време за прочитане : 4 мин.

ПТП със смърт или средна телесна повреда е един от най-честно разпространените случаи, при които помощта на застрахователен адвокат може да бъде много ценна – от порядъка на много хиляди левове разлика между първоначално предложено и в крайна сметка изплатено застрахователно обезщетение.

Обезщетение при ПТП със смърт е дължимо на наследниците на починалото лице, а при ПТП със средна или тежка телесна повреда застрахователното обезщетение се изплаща лично на пострадалото лице. Адвокат може да встъпи и да представлява интересите на пострадалото или респ. имащото право на застрахователно обезщетение лице веднага след настъпване на вредоносния резултат – тежка / средна телесна повреда или смърт при ПТП. Лицето, на което е причинена средна или тежка телесна повреда, може да упълномощи адвоката лично, а когато се касае за смърт – това могат да направят наследниците, които имат право на обезщетение. Важно е да се отбележи, че всеки от наследниците има самостоятелен иск срещу застрахователя на виновното лице – който иск може да бъде предявен в различно време и да бъде на различна стойност – но практиката сочи, че много по-ефективно е когато всички наследници предявяват заедно исковете си в едно общо дело срещу застрахователна компания.

Един съществен и особено актуален въпрос е кои лица имат право на застрахователно обезщетение. С Тълкувателно решение № 1/2016, постановено на 21.06.2018, Върховния касационен съд (ВКС) разшири кръга от лица, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди, причинени при непозволено увреждане и смърт на техен близък. Доскоро това бяха съпрузи (вкл. живеещи на съпружески начала), родители и деца, но към тях вече се добавят и други близки на починалото лице – братя и сестри, баби, дядовци и внуци. Последния случай обаче е приложим само когато между починалия и съответното лице е имало особена близост. Върховните съдии изрично уточняват, че за получаването на обезщетение в тези случаи няма да е достатъчна само формално родство, но и преживелият родственик следва да е понесъл болки и страдания, които да обосновават получаването на обезщетение. При липса на достатъчно привързаност и близост между лицата, обезщетение не се дължи. А с естеството на близостта, привързаността и други необходими предпоставки за получаването на обезщетение са детайлно запознати опитните адвокати по застрахователно право. Напр. даден добър адвокат по ПТП ще може най-добре да прецени размера на обезщетението, което ще може да се претендира, както и ще знае какво точно да направи – какъв иска да предяви, какви доказателства да ангажира и т.н., така че в полза на клиентите му да бъдат присъдени максимално високи обезщетения.

С промените в Кодекса на застраховането от 2018г. е въведено изискване за създаване на специална наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице. За момента обаче тази наредба все още не е изготвена и затова размерите на обезщетенията се определят по следния начин: за близки роднини по справедливост, както е описано по-горе, а за по-далечните роднини, с които починалото лице в било в близки отношения – максималният размер на обезщетението не може да надхвърля 5000 лв.

При настъпило ПТП със смъртен случай или тежка / средна телесна повреда задължително се образува наказателно дело от общ характер. Инициатор и двигател в това производство е прокуратурата, която първо провежда досъдебно производство, а след това (ако са налице основанията за това) – внася обвинителен акт срещу виновното лице в съда. Включването на адвокат-пълномощник в този най-ранен етап на цялото производство не е задължително, но е силно препоръчително, защото на първо място може да доведе до пълно оневиняване на пострадалото лице, но също и съществено да повлияе на размера на бъдещото обезщетение, което може да бъде изплатено на пострадалото лице или неговите наследници. Става въпрос за т. нар. съпричиняване – ако напр. се окаже, че починалото лице с поведението си също е допринесло за резултата (при неправилно пресичане или друго нарушение на закона т.н.), то обезщетението автоматически се редуцира (напр. от 100 на 50 хил. лева) като размера на редуцирането зависи от степента на съпричиняване.

Наказателното съдебно дело срещу виновното лице е следващата фаза в развитието на производството по получаване на застрахователно обезщетение. В тази фаза могат да бъдат предявени граждански искове от всяко пострадало лице или наследник. Но може и да не бъдат предявени на този етап, а по-късно, в отделно гражданско дело. Дали да бъде предявен граждански иск в наказателното производство или не е много специфичен момент. От една страна става въпрос за бързина – ако се предяви граждански иск в наказателното производство, последното приключва не само с наказание за виновния, но и с присъдено обезщетение за пострадалия – и така отделно гражданско дело не се води. Особеният момент обаче се състои в това, че осъдено на обезщетение в наказателното производство може да бъде само виновното лице, но не и неговият застраховател. И при това положение – дори виновното лице да бъде осъдено да плати обезщетение – много често се налага да се води отделно дело срещу застрахователната компания, особено ако виновното лице няма активи, които да покрият задължението му към пострадалите. Най-добрата преценка тук може да бъде направена от опитен адвокат, който да прецени коя от двете възможности да бъде избрана от клиента му. Вторият аспект на същия този въпрос касае изцяло размера на присъжданото обезщетение. Опитните застрахователни адвокати знаят практиката на съдилищата, която по правило е разнородна в различните градове. В някои съдилища наказателните състави присъждат по-големи обезщетения, но в други – гражданските. И затова напр. в последната хипотеза по-изгодно за имащите право на застрахователно обезщетение би било да изчакат наказателното дело да приключи, след което да заведат отделно гражданско дело директно срещу застрахователя.

Гражданските дела срещу застрахователи се характеризират с все по-бързо придвижване. По правило гледането на такова дело на една инстанция отнема около година, но все по-често могат да се видят дела, които приключват и за по-малко от година. Редовните инстанции са 2, а третата инстанция винаги е ВКС, но много често ВКС отказва да допусне до разглеждане на трета инстанция делата и така на практика те приключват само в 2 инстанции.

Гражданското дело приключва с решение, по което се издава изпълнителен лист. А с изпълнителният лист се образува изпълнително дело при ЧСИ. Правилото тук е, че застрахователните компании винаги имат налични суми и след издаването на изпълнителен лист дължимите от застрахователя обезщетения се изплащат в рамките на няколко дни или седмици.

Важно е да се отбележи, че към присъденото от съда застрахователно обезщетение се добавят и направените от имащата право на обезщетение страна лихви (основния лихвен % на БНБ + 10% или около 10-11% на годишна база) и разноски (адвокатски хонорари и др.). Следва да се отбележи, че адвокатските хонорари могат да са или предварително заплащани, или заплащани след приключване на делото и изплащане на обезщетението от застрахователя – като адвокатския хонорар се присъжда от съда само в първия случай (когато адвокатския хонорар е заплатен от клиента към момента на постановяване на съдебния акт – ако е уговорено, че хонорарът е дължим чак след изплащане на обезщетението от застрахователната компания, тогава хонорарът не се присъжда от съда).

Преговорите със застрахователя са един възможен, но съвсем не задължителен етап в гореописаното производство. Те могат да се състоят по абсолютно всяко време и независимо на какъв етап се намира производството. Правилото обаче е, че застрахователните компании предлагат да изплатят доброволно обезщетения в значително занижени размери – в сравнение с това, което би присъдил един съд. Именно затова участието на доверен адвокат в производството е силно препоръчително. А най-новата съдебна практика сочи, че за смъртен случай се присъжда обезщетение от около и над 100 хил. лева на всеки наследник, а за средни телесни повреди – в рамките на няколко десетки хиляди лева.

Мораториум и разсрочване на кредити при извънредно положение

Време за прочитане : 3 мин.

Разсрочването на кредити е уредено в Закона за извънредното положение, приет на 24 март 2020г., който в по-голямата си част влезе в сила със задна дата (от 13 март, когато беше обявено извънредното положение в България) и беше изменен и допълнен на 9 април.

Една част от привилегиите, които които дава мораториума върху кредитите, ще имат само физическите лица – за времето на извънредното положение (което на този етап е обявено до 13 май 2020г.) съдебните изпълнители няма да могат да налагат запори върху банкови сметки, трудови възнаграждения и пенсии. Това не означава, че на лицата, които преди това са били наложени такива мерки ще бъдат вдигнати. Няма такова нещо, посочено в закона. Законодателят счита, че щом преди настъпването на събитията с извънреден характер длъжникът не е изпълнявал задълженията си, няма основание той да бъде освободен или да му бъде дадена отсрочка, както на изрядните до този момент.

Какво е положението с банковите кредити и отсрочването на задълженията по тях? След последните изменения на Закона за извънредното положение бяха направени промени в регулацията на тези отношения. Считано от 9 април 2020г. (тогава влиза в сила Закона за изменение и допълнение на Закона за извънредното положение) лихви и неустойки не се начисляват дори и да има забавяне на плащанията по кредитите. Това важи както за физическите, така и за юридическите лица. Прилага се както от банките, така и от финансовите институции (т.нар. „бързи кредити“). Наред с това, кредитът не може да бъде обявен за предсрочно изискуем, а договорът не подлежи на разваляне поради неизпълнение.

Така посочено в закона, всичко това звучи много добре. Но има един тънък момент, който масово хората не осъзнават, а законодателят не е уредил. В закона е записано, че тези мерки важат „до отмяна на извънредното положение“. Така погледнато означава, че до 13 май банките няма да имат право да обявят кредита Ви за предсрочно изискуем понеже не са били платени няколко вноски по него. Но дали това няма да бъде възможно още на следващия ден – след отмяна на извънредното положение? Дали на 14 май можете да получите съобщение от банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и след известно време да разберете, че вече сте осъдени и банката е получила изпълнителен лист за вземането си, образувала е изпълнително дело и върху банковите ви сметки са наложени запори от съдебен изпълнител, върху имотите ви има възбрани и т.н.? За момента все още няма категоричен отговор на този въпрос.

Европейският банков орган пък прие Насоки относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с COVID-19, които Българската народна банка (БНБ) също обяви , че ще спазва.  Тези насоки целят да се смекчат временно финансовото въздействие на пандемията от коронавирус както за потребителите, така и за фирмите чрез налагане на мораториум.  На 10 април 2020г. БНБ оповести на интернет страницата си редът за отсрочване и уреждане на задължения. Тези възможности могат да се ползват както от физически, така и от юридически лица – кредитополучатели. Най-общо казано, на клиентите могат да се предлагат 3 механизма за разсрочване.

1. Отсрочване на главницата и лихвата за срок до 6 месеца – след края на отсрочката, ще бъде изготвен нов погасителен план, който ще бъде удължен според броя на отсрочените вноски, но за не повече от 6 месеца. Към вноските ще бъдат добавени равни части от лихвата, която не е била погасявана през времето на гратисния период.

2. Отсрочване само на главница за срок до 6 месеца – в този случай, след отпадане на гратисния период, отново ще бъде изготвен нов погасителен план, който ще включва цялото задължение по кредита, вкл. непогасените вноски за главницата. Лихвата обаче не е включена в този механизъм и тя трябва да се плаща през гратисния период съгласно договора за кредит.

3. Последният механизъм се прилага за револвиращите продукти. Тук влизат едни от най-разпространените банкови услуги – кредитни карти и овърдрафти. Специално за кредитните карти е посочено, че няма да се формира минимална сума за револвиране за 6-месечен срок, който не може да бъде преди 1 февруари и след 31 декември 2020г. За овърдрафтите пък, отново за 6 месеца, лихвата ще може да бъде погасявана от неусвоения лимит, а ако такъв няма, ще може за същия период да се прилага отсрочване.

Много е важно кредитополучателите да са наясно с изискванията на които трябва да отговарят преди да поискат от банката си някоя от посочените възможности за отсрочване на плащанията си. Първо, кредитите, за които е приложим този ред, трябва да са били сключени преди 31 март 2020г., а към 1 март 2020г. съответните клиенти трябва да са обслужвали редовно кредитите си. В най-лошия случай се допуска да са имали до 3 просрочени вноски (до 90 дни). За да могат да се ползват от механизмите, кредитополучателите трябва да имат или да очакват да имат затруднения при погасяване на задълженията си, които да произтичат от пандемията COVID-19. Прилагането на определен механизъм става по взаимното съгласие на страните – банката и клиента, след изрично заявено желание от страна на кредитополучателя.

Както беше посочено по-горе, това са само общи възможности за отсрочване на кредитни задължения. Могат да се прилагат само от банки и техни дъщерни дружества – финансови институции. Но преди това, всяка отделна банка, която желае да прилага редът за отсрочване, трябва да получи одобрение от БНБ. След получаването му, банката е длъжна публично да оповести това на сайта си и по други начини, които сметне за уместни (изпращане на имейл, SMS, обаждане по телефона). Посочва се конкретния ред, по който конкретната банка ще прилага възможностите за отсрочване на задължения, както и началния момент на прилагането.

И не на последно място – всеки клиенти на банка или финансова институция, която е дъщерно дружество на банка, може да поиска отсрочване, ако отговаря на необходимите условия в срок до 22 юни 2020г.  

За момента все още има някои неясни моменти за отсрочването на плащанията по кредити и затова е добре, в случай на необходимост, първо да бъде обсъдено положението с конкретната банка или финансова институция, а по възможност – плащането по кредитите да не спира. Отделно от това, някои видове кредити имат и застраховка към тях. Обикновено такива са ипотечните кредити. Според условията на кредита и застраховката, бихте могли да се възползвате от нея, ако имате финансови затруднения, свързани с пандемията от COVID-19.

Мярката 60/40 – схема и документи за кандидатстване за помощ по време на извънредното положение

Време за прочитане : 2 мин.

60/40 е мярка за подпомагане на бизнеса, приета в резултат на действието на Закона за извънредното положение, който в своя § 6, посочва, че държавата, в лицето на НОИ, ще подпомогне работодателите в България във връзка с въведеното извънредно положение. Става дума за прословутата схема 60/40 за помощ на бизнеса, за която се заговори скоро след обявяване на извънредното положение.

Документи за кандидатстване по мярката 60/40 се приемат от 31.03.2020г. С промените, които бяха внесени в Закона за извънредното положение и обнародвани в брой 34 на „Държавен вестник“ от 9.4.2020 г., помощта вече е както по отношение на осигурителния доход на работниците или служителите (т.е. заплатите им), така и по отношение на техните осигуровки. Но не за целия размер на осигуровките, а само тези, които са за сметка на работодателя. Важно условие, за да може да се кандидатства по тази мярка, е трудовите договори да са били сключени преди обявяването на извънредното положение на 13 март 2020. Кандидатстването по схемата 60/40 става пред Агенцията по заетостта (бюрата по труда) и срокът за това е до 21.04.2020г.

Освен заявление по образец, за да кандидатстват по мярката 60/40, работодателите трябва да представят и списък на работниците или служителите си, за които искат компенсация по схемата, както и да приложат заповед, с която се преустановява работата на даденото предприятие. В специално Постановление на Министерския съвет бяха посочени отделни сектори, които подлежат на компенсация, без да се изисква доказване на това. Това са такива, които са били „засегнати“ от заповедта на Министъра на здравеопазването за преустановяване работния процес в някои обекти. Част от тези сектори са свързани с: транспорт, хотелиерство, ресторантьорство, туризъм, образование (детски градини и ясли), културни и спортни дейности. Всички останали сфери на бизнеса, които не са посочени изрично, следва да докажат с писмени финансови документи спад от поне 20% в приходите от продажбите, за да могат да кандидатстват.

Ако предприятието не е преустановило изцяло или от части дейността си, има и друга възможност за кандидатстване за компенсациите. Това може да стане и при заповед от работодателя, с която се въвежда намалено работно време на всички или на някои работници или служители. Заплащането за компенсациите в този случай е малко по-различно. Ако нормалното работно време на даден служител е 8 часа, след въвеждане на намалено работно време то ще стане 4 часа (защото за толкова може да плати държавата). Според депутатите, така работодателят ще плати на този работник 4 отработени часа, а държавата – само 60% от останалите 4 часа. В промените на Закона обаче се казва „и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя“. Това, от своя страна, навява на мисълта, че НОИ трябва да изплати компенсация за цялата сума на осигуровките на работника. Така, отново се стигна до неясноти, които дори депутатите, които гласуваха промените в закона не могат да обяснят.

Във връзка с получаването на компенсация по схемата 60/40, работодателите имат задължение да запазят работни места на работниците или служителите, за които получават тази компенсация най-малко за срока на нейното получаване. Отделно от това, те трябва да изплащат останалите 40% от заплатите на работниците или служителите си. Ако не сторят това, те ще трябва да върнат парите, получени от държавата. Освен това, много важно е работодателите, които кандидатстват, да нямат данъчни и осигурителни задължения към държавата, задължения към общините, да не са обявени в ликвидация или в несъстоятелност, да нямат влязло в сила наказателно постановление за нарушение на разпоредби от Кодекса на труда. Тази проверка се прави служебно, за нея не се представят изрични документи. Срокът за разглеждане на подадените документи по мярката 60/40 е 7-дневен, а в 5-дневен срок след като се установи, че кандидатстващото предприятие може да получи компенсация от държавата, тези 60% ще бъдат преведени по банков път. Всички необходими документи за кандидатстване по мярката 60/40 могат да се подадат дистанционно, с електронен подпис. Кандидатстването по схемата може да бъде извършено и от упълномощен адвокат, който не само може да подаде документите електронно, но и да се заеме и с изготвянето и структурирането на пълния набор документи.

Коронавирусът COVID-19 като застрахователно събитие

Време за прочитане : 2 мин.

Пандемията от COVID-19 коронавируса изглежда засегна почти всяка сфера на бизнеса и икономиката в страната ни, като няма да подмине и застрахователните компании. Именно във връзка с разпространението на вируса и страха у хората, застрахователите прибягнаха до интересни решения, свързани с него.

Масово почти всички застрахователи изрично изключиха коронавируса като застрахователно събитие, което се покрива от тях при застраховки, свързани с пътуване в чужбина. Някои застрахователи например, дори временно са преустановили сключването на туристически застраховки за Китай още от края на февруари 2020. Всичко това, свързано с пътуванията, е логично на фона на масово анулирани резервации и полети, както и сложната световна обстановка – реално почти няма държава, която да не е засегната от заразата в момента. И тъй като риск има навсякъде, застрахователите прецениха, че ако COVID-19 влиза в обхвата на застрахователните събития при пътуване в чужбина, ще им дойде твърде скъпо на фона на задаващата се нова икономическа криза.

Покрит риск от заразяване с коронавирус остава при застраховките „Живот“, както и други пакети, свързани изобщо със здравните застраховки, но не при всички застрахователи. Застрахователна компания изрично е посочила, че застраховката „Живот“ включва само първичните прегледи и изследвания на застрахования, при които се устави, че лицето е диагностицирано с коронавирус. Тоест, ако застрахованото лице реши по своя воля да се изследва за заболяването, без да има каквито и да било симптоми, и следователно резултатите са отрицателни, направените разходи няма да се покриват от застрахователя. А изплащането на обезщетенията ще се случва по указанията на Общите условия към дадената застраховка, които са били в сила при сключването на полицата. Съгласно Общите условия на някои компании обаче, пандемията е изрично изключен риск, т.е. не се покрива от застрахователя. Също така, повечето застрахователи не сключват застраховка „Живот“ с лица над 65 години.

През последните седмици застрахователите отчитат завишен брой на сключени медицински застраховки. Но дали това е свързано с COVID-19 все още не е ясно. Може би това е така поради обхвата на тези застраховки, защото те покриват както болнично, така и извънболнично лечение, закупуване на лекарства, а някои дори и хирургични операции. Някои застрахователни компании предлагат на своите клиенти нов вид застраховка „Живот“ с допълнително покритие на случаи, свързани с коронавируса.

Интересен обаче остава моментът с отказите от страна на застрахователите за изплащане на обезщетение при застраховката „Живот“ във връзка със застрахователно събитие, което е пряк резултат от коронавируса. Много често отказът е постановен, когато починалият е имал заболявания, които са били налице още преди сключването на застраховката. Дали това ще бъде основание за отказ и ако застрахованото лице почине в следствие на коронавирус, все още не е ясно, защото на този етап все още няма съдебна практика в тази насока. А както вече е ясно, най-честите смъртни случаи, свързани с вируса, са именно на по-възрастни хора, които страдат от някакво предходно заболяване.

Като цяло е препоръчително преди предявяване на застрахователна претенция да бъдат обследвани наличните документи и да бъде внимателно прецизирано как точно да бъде предявена застрахователната претенция.

COVID-19 форсмажор

Време за прочитане : 6 мин.

Правни последици от извънредното положение и карантина във връзка с епидемията от коронавирус (COVID-19)

Кризисни опции и възможни полезни ходове в областта на хотелиерство, ресторантьорство, туризъм и транспорт

Изисквания за обявяване на формажор и освобождаване от отговорност при условията на пандемия

Коронавирус или COVID-19 е причинител на заболяване, което през март 2020 Световната здравна организация (СЗО) определи за пандемия, а в България беше въведено извънредно положение и 1-месечна карантина и в резултат на това форсмажорно обстоятелство, мнозина търговци изпитаха основателни страхове относно развитието и дори оцеляването на бизнеса им. В настоящата статия ще бъдат разгледани различните бизнес браншове, които вероятно ще бъдат засегнати и какви негативни последици могат да претърпят, както и правата, задълженията и въобще какви полезни ходове имат търговците в така създалата се ситуация с оглед възможно неизпълнение на техни задължения, вкл. свързаните с това загуби и пропуснати ползи.

В България началото беше поставено на 13.03.2020, когато в „Държавен вестник“ бе обнародвано Решението на Парламента, с което се обявява извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 до 13 април 2020 в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. Веднага след това със заповед на министъра на здравеопазването № РД-01-124/13.03.2020 до 29.03.2020 се въведоха редица мерки за противодействие на епидемията от коронавирус, като изрично е посочено, че се преустановяват посещенията в увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове, ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе сладкарници и големи търговски центрове тип МОЛ, с изключение на банковите и застрахователните офиси, хранителните магазини и аптеките в тях.

Първата група най-засегнати от разпространението на коронавируса и горецитираната заповед несъмнено ще са представителите на хотелиерския и ресторантьорския бизнес, както и туроператорите и туристическите агенции.

Хотелите не са изрично посочени в заповедта на министъра на здравеопазването за мерките по време на (поне първоначално) 2-седмичния карантинен период, но отражението при тях е огромно, тъй като според обществени медии гостите на хотелите масово отменят направените си резервации. А освен това в горецитираната заповед изрично се сочи, че се преустановява провеждането на всякакъв вид масови мероприятия, включително спортни, културно-развлекателни и научни (кина, театри, концерти, музеи, конференции, симпозиуми, спортни и СПА центрове, фитнес-зали и други), а много от тези мероприятия се провеждат именно в хотелски бази. И тук резонно се поставя въпросът дали хотелите следва да възстановяват суми за направени, но отменени във връзка с епидемията от коронавирус, резервации. Ако анулираните резервации са правилно оформени и на основание гореспоменатата COVID-19 пандемия, то хотелите следва да уважат подобни заявления за анулиране и да възстановят получените суми по направените резервации. Ако обаче заявленията за анулиране са на друго основание или несвоевременно подадени, тогава хотелиерите има немалък шанс да са в правото си да не възстановяват суми за отказани резервации.

В горецитираната заповед на министъра на здравеопазването заведенията за обществено хранене са изрично включени. На практика те са длъжни да затворят врати за клиенти, като единствената опция за тях остава доставката на храни на адрес. И най-големият проблем за тях се очертава в 2 насоки – служителите им, които на практика остават без работа, и наемите, които ще следва да заплащат, въпреки че няма да ползват наетите за бизнеса им помещения. За съжаление отговорите и на двата въпроса са неблагоприятни за представителите на ресторантьорския бизнес, защото или трябва да плащат възнаграждения на служители, които на практика не работят, или трябва да освободят същите, или да ги пуснат в неплатен отпуск. По същия начин стои и въпросът с наетите от тях помещения за ресторанти и други подобни увеселителни заведения или заведения за обществено хранене. Това, че заведението не работи, дори поради уважителни форсмажорни обстоятелства, не е основание за неплащане на наем. То обаче е основание за безвиновно прекратяване на наемен договор. Ако напр. е налице срочен договор за наем, при който се дължи неустойка за предсрочното му прекратяване от наемателя без предизвестие, наемателят няма да дължи наем и неустойки занапред, ако изпрати до наемодателя юридически грамотно оформено предизвестие за прекратяване на договора за наем във връзка с COVID-19 епидемията. Друга възможност, от която могат да се възползват ресторантьорите, е да откажат предварително направени заявки за продукти, обзавеждане и т.н., в който случай, ако отказът е правно издържан, имат право да получат обратно всички авансово заплатени суми и няма да дължат обезщетения и неустойки за отказаните поръчки.

Загуби и пропуснати ползи във връзка с разпространението на коронавируса безспорно ще претърпят и туристическите агенции във връзка с предварително направени и заплатени резервации. В публичното пространство постоянно изтича информация за предплатени екскурзии и почивки, които обаче биват отказвани предвид страха от новия вирус, който на практика парализира желанието у туристите за пътуване, било в друга държава или дори в България. Законът за туризма дава право на прекратяване на договор за туристически услуги в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства. Следва обаче да се има предвид, че, за да може пътуващият да развали договора, обстоятелствата, на които се позовава туристът, да са настъпили или да се случват в епицентъра на дестинацията, или в непосредствена близост до него (например имате планувана екскурзия до Милано, точно по времето, когато там е обявена всеобща карантина). В този случай, туристът няма да заплаща никакви допълнителни такси за прекратяване на договора, а туроператорът следва да възстанови всички направени плащания, но в случая не може да се търси обезщетение. Заради спирането на всички срокове, свързани със задължение за плащане, уредено в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, това плащане ще може да стане едва след 13 май. Това е така, защото освен че в дотогава срокове не текат, е въведен и едномесечен гратисен период след отпадане на извънредното положение. На този етап то е обявено до 13 април. Същата възможност има и самият туроператор, като за него е поставено изискването да съобщи на пътуващите без ненужно забавяне. Туристическите агенции на свой ред имат право на регресна претенция спрямо хотелите или други места за настаняване за възстановяване на предплатени суми по анулирана резервация поради наличието на гореспоменатите извънредни обстоятелства. С цел подпомагане на туризма в България от страна на правителството, освен връщане на парите, туристът ще има още две възможности – предоставяне на ваучер, който да може да използва в 24-месечен срок от отпадане на извънредното положение или пренасочване на пътуването.

Транспортният бизнес също вече страда от разпространението на коронавируса в България и по света. Редица държави затварят границите си, а това означава, че голяма част от договорите за доставка ще се забавят, защото извършващите тази дейност превозвачи няма да могат да осъществяват навреме доставките си и по този начин ще изпаднат в забава и ще се стигне до неизпълнение на техни договорни задължения. От това, разбира се, ще пострадат най-вече търговците, които например внасят или изнасят суровини и готова продукция или като цяло тези, които осъществяват международна търговия, както със страни от ЕС, така и извън него, например с Китай, Италия, Иран и други засегнати от коронавируса държави. Немалки загуби се очертават за български търговци, чиято основна дейност е свързана с производство, за което обаче суровините се внасят от друга държава, а камионите или тировете не могат с дни, седмици или месеци да преминат през съответните държавни граници. В този случай, именно заради епидемиологичната ситуация, сериозни загуби може да претърпи дадено българско търговско дружество, което авансово е заплатило суровините, но те не бъдат доставени навреме и дружеството не може да изпълни поетите задължения за готова продукция. В случая губи и превозвачът, защото заради проблемите на границите транспортната фирма бездейства, макар и не по своя вина. Губи най-сетне и търговецът, който вече е заплатил на българската фирма за готовата продукция. В тази деликатна ситуация всеки контрагент следва много внимателно да съблюдава изпълнението на задълженията си, а при невъзможност за изпълнението им следва незабавно и законово издържано да уведоми своите партньори за настъпилите форсмажорни обстоятелства, защото неуведомлението практически отнема възможността да се твърди безвиновно неизпълнение (т.е. да не се носи отговорност за вреди, загуби и пропуснати ползи, тъй като задълженото лице, съгласно българското законодателство, се освобождава от такава отговорност).

След прегледа на засегнатите от коронавируса бизнес сектори, по-надолу ще бъде разгледан въпросът какви права и задължения имат търговците при наличие на форсмажорни обстоятелства и може ли дадено търговско дружество да бъде освободено от отговорност за вреди, загуби и пропуснати ползи. Всичко това е свързано с т.нар. „непреодолима сила“ по смисъла на Търговския закон или още позната като „форсмажор“. Съгласно чл. 306 от ТЗ „Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора“. Но този правен институт включва в себе си няколко изисквания, за да е налице признато „форсмажорно обстоятелство“ по смисъла на закона. На първо място, законът изисква събитието да е „непредвидено или непредотвратимо“. Непредвидено е такова събитие, което страните по един договор, не са могли и не са били длъжни да го предвидят. Пандемията от COVID-19 едва ли може да се счита за друго, освен за непредвидено обстоятелство. Алтернативно на непредвидено, законодателят е добавил и възможността за „непредотвратимо“ събитие. Към настоящия момент все още не е създадена ваксина против този вирус, както и не е предложено конкретно ефективно лечение, специално за коронавируса. На второ място, събитието трябва да бъде с „извънреден характер“ – това е събитие, което се случва изключително рядко. За да има извънреден характер, то не може да бъде нещо обичайно, с което сме свикнали в ежедневието си. COVID-19 има именно такъв извънреден характер. И на последно място, но не по важност, е поставено изискването тази непреодолима сила да е настъпила след сключването на договор. На практика това означава, че ако договорът е сключен след възникването на епидемията, не само у нас, но и по цял свят, страните няма да могат да се позоват на тази законова възможност. За тях ще се счита, че сами са поели риска. Обратно, ако даден договор е сключен или дадено задължение е поето още в края на 2019 например, страните ще могат да се позоват на форсмажорните обстоятелства, ако не могат да изпълняват задълженията си. Също така, ако някоя от страните по договора е изпаднала в забава преди настъпването на форсмажорните обстоятелства, то тази страна не може да се ползва от законовата възможност за защита. Счита се, че тази страна вече е била недобросъвестна.

Какво трябва да направи търговецът, за да може да се възползва от „форсмажорните обстоятелства“? Най-важното е да бъде 1. своевременно и 2. надлежно уведомена насрещната страна по договора. Това уведомяване трябва да стане писмено и да съдържа изчерпателна информация, както и позоваване на всички налични законови хипотези за освобождаване от отговорност. Ако такова уведомление не бъде изпратено или не бъде добре юридически оформено, така че да произведе целения правен ефект, ще се дължи обезщетение за претърпените от неизпълнението вреди. В обратната хипотеза, ако търговецът надлежно се позове на форсмажор, през времето докато трае непреодолимата сила, изпълнението на насрещните задължения и на двете страни се спира. Ако обаче не е изпратено писмено уведомление, никоя от страните по договора не може да се позове на форсмажорните обстоятелства дори и те да са били налице. Друга правна последица може да бъде прекратяване на договора. Тя ще бъде приложима, когато форсмажорното събитие продължи по-дълго и това доведе до липса на интерес от изпълнението. Това може да се приложи както от кредитора, така и от длъжника. И в двата случая (на спиране или прекратяване на договора) обезщетения между страните не се дължат.

Практиката на опитните адвокати по търговско прави сочи, че дори при перфектно оформено уведомление за наличие на форсмажрони обстоятелства, все още е възможно да възникне спор дали такива са налице и дали съответното юридическо лице – търговец може да бъде освободено от отговорност. В такива ситуации търговците или наети от тях компетентни адвокати могат да се снабдят с нарочни сертификати, които доказват наличието на непреодолима сила и спомагат, при изпълнението на останалите гореописани действия, за освобождаването от отговорност за неизпълнение. До такива мерки обикновено прибягва средния и едрия бизнес, тъй като подобни сертификати са свързани с разходи – за издаването на такъв сертификат се събира такса от БТПП, която варира от 360 до 540 лв., а сертификатът може да бъде издаден и на чужд език. И на последно място мнозина търговци задават въпроса може ли да се позовават на форсмажор и да не изпълняват задълженията си по договор за наем. Отговорът обаче е отрицателен. Плащането на наема на търговски обект може да бъде затруднено за периода, през който са в сила извънредните мерки на правителството, но това, че за известно време няма да бъде осъществявана търговска дейност в обекта не е правно основание за освобождаване от задължението за плащане на наем. Така, подобно на разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, може да се каже, че  „обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението си, не го освобождава от отговорност“. Търговецът обаче има опция за разваляне на договор за наем без предизвестие и без заплащане на неустойки или обезщетения за неизпълнен договор за наем.

Отказ за изплащане на обезщетение при застраховка „Живот“, смърт или трайна неработоспособност, вкл. коронавирус

Време за прочитане : 5 мин.

Отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, особено когато става дума за тежко житейско събитие като смърт или трайна неработоспособност (нетрудоспособност) вследствие на инвалидизация (с решение на ТЕЛК), е неприятен проблем, с която немалко клиенти на банки и застрахователи са се сблъсквали.

Важна вметка трябва да бъде направена във връзка с избухналата през 2020 епидемия от коронавирус и възможните в тази връзка застрахователни претенции. Поначало застрахователите масово залагат в клаузите си освобождаване от отговорност в случаи на глобална пандемия, за каквато COVID-19 вирусът беше определен, и в тази връзка може да последват откази за изплащане на застрахователно обезщетение. Много важно в случая е как точно са формулирани в съответния застрахователен договор подобни изключение от задължението за изплащане на застрахователно обезщетение.

Застраховката е вид договор, сключен между две или повече лица, с цел да бъде осигурено покритие на рисковете при настъпване на дадено застрахователно събитие, предвидено в самия договор, чрез изплащане на обезщетение, от страна на застрахователя. Напр. клиенти, кандидатстващи и одобрени за банков заем (напр. ипотечен кредит за покупка на недвижим имот, потребителски кредит и т.н.), могат да бъдат задължени от отпускащите им кредит банки да сключат застраховка „Живот“, което е една допълнителна гаранция за банката, че ако кредитополучателят изгуби физическата възможност да обслужва кредита си, по една или друга обективна причина, свързана с неговите живот или здраве, банката ще получи дължимите от кредитополучателя суми от застрахователя. Застраховка „Живот“ при ипотечен кредит се сключва между 2 страни – застраховател и застраховано лице, но има и трето ползващо се лице – банка, от която застрахованият е изтеглил заем. На практика това е застраховка на кредит при смърт или неработоспособност на кредитополучателя, а при настъпване на застрахователно събитие застрахователят дължи изплащане на застраховка „Живот“, което на практика означава да изплати в полза на банката оставащите по кредита и дължими от кредитополучателя вноски. Застраховка „Живот“, сключена във връзка с банков кредит, може да бъде или индивидуално договорена между кредитополучателя и застрахователя, или сключена по групова застраховка между застраховател и банка, по която кредитополучателят се присъединява, приемайки Общите условия на груповата застраховка „Живот“. Много съществен момент при този вид застраховки е, че във всички случаи банката е тази, която би получила застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, но по този начин застрахованото лице си гарантира спокойствие, че при евентуално настъпване на определени негативни събития, той, негови близки или трети лица, напр. банки, ще получат определено парично обезщетение, а застрахованото лице няма да трябва да плаща след настъпване на застрахователното събитие.

Това спокойствие обаче нерядко бива нарушавано от неморални или дори незаконосъобразни действия на основно 2 вида субекти – застрахователни и банкови институции – във връзка с (отказ за) изплащане на обезщетение от застраховател при смърт или нетрудоспособност, свързани със застраховка при потребителско или ипотечно кредитиране.

Мнозина биха определили ролята на банките в тази „схема“ като дълбоко неморална. Банките обикновено са трети ползващи се от застраховката „Живот“ лица, т.е. те не плащат застрахователните премии, които са в тежест на техните клиенти, но същевременно имат право да получат нерядко солидно застрахователно обезщетение от застраховател, ако настъпят съответните рискове. Въпреки това обаче същите тези банки, сравнително често при настъпването на застрахователно събитие проявяват морално укоримо бездействие, което обаче е важно да се отбележи, че не е незаконосъобразно. Ако напр. почине дадено застраховано по свързана с банков кредит застраховка „Живот“ лице – тогава банката има 2 възможности за събиране на остатъка от дължимия й кредит – или да се обърне към застрахователя, или да се обърне към наследниците на починалото лице. Най-логичният вариант е първият, особено ако именно банката е поставила сключването на застраховка „Живот“ като условие за отпускане на банков заем – с идеята напр. при смърт на кредитополучателя, застрахователят да изплати на банката остатъка от усвоения банков кредит – защото точно това, а не каквото и да е друго, е предмет на застрахователния договор. Но банките често намират за ненужно усложнение в дейността им обръщането им към застраховател с искане за изплащане на обезщетение. Защото обикновено кредитът е обезпечен (напр. с недвижим имот при ипотечните кредити) и ако наследниците на починалото застраховано лице не изплащат задълженията му, банката винаги може да пристъпи към принудително изпълнение спрямо имуществото, служещо за обезпечение (напр. да обяви кредитът за предсрочно изискуем, да образува изпълнително дело при ЧСИ и да инициира публична продан на ипотекирания недвижим имот). И това е напълно законно. Крайно неморално, погледнато през мирогледа на обикновения средностатистически човек, но напълно законно.

Добрата новина във връзка с горното бездействие на банките е, че кредитополучателят и застраховано лице при трайна неработоспособност или респ. неговите наследници в случай на смърт определено могат да се намесят, за да може в крайна сметка остатъкът от кредита да бъде изплатен от застрахователя, а не от застрахованото лице или респ. наследниците му. В случая е приложим сложен за широката публика съдебно-процесуален механизъм, при който с най-прости думи застрахованото лице завежда срещу застрахователя съдебен иск като в исковото производство предявява не собствени, а чужди права – тези на банката. Това е така, защото строго юридически погледнато застрахованото лице или респ. неговите наследници нямат право да получат обезщетението, което може да бъде изплатено само и единствено в полза на банката (освен ако застрахованото лице или наследниците му са плащали на банката след настъпването на застрахователното събитие). Но по този начин се покрива остатъчното по кредита задължение, което няма да бъде погасявано от застрахования или респ. наследниците му и на практика ползата от изплащане на застрахователното обезщетение е изцяло в полза на кредитополучателя, чието задължение на практика се погасява с настъпване на застрахователното събитие, защото, казано с прости думи, застрахованият кредитополучател повече няма да плаща, а остатъкът от кредита ще бъде изцяло за сметка на застрахователната компания.

Ролята на застрахователите в горната „схема“ е далеч по-прозрачна е предвидима – те дължат изплащане на обезщетение при настъпване на покрит риск и интересът им се изчерпва с това… да не платят. При отказ за плащане, кредитополучателят или наследниците му имат 2 основни опции – да депозират възражение до застрахователя срещу отказа му да изплати дължимото обезщетение или да предявят описания по-горе съдебен иск от името на банката срещу застрахователя. Третата и най-препоръчителна опция е да бъде ангажиран опитен адвокат по застрахователно право, който да обоснове надлежно незаконосъобразността на отказа на застрахователя и да изиска плащане от същия или при категоричен отказ – да предяви иск от името на застрахованото лице или наследниците му срещу застрахователната компания, независимо дали става въпрос за най-големите субекти на пазара на животозастраховането като ДЗИ, Алианц, Булстрад, Кардиф, Уника и др.

Още по-добрата новина за застрахованите лица или техните наследници е, че подобен род дела, водени от компетентни адвокати, масово биват печелени от ищците и съответно губени от ответниците – застрахователни дружества. Има редица чисто процесуални юридически тънкости при подобен род дела (като споменатото по-горе предявяване на иска не лично, а от името на банката и т.н.), но основното са причините за отказа на застрахователите, които нерядко са дълбоко неоснователни и в противоречие със закона и трайната практика на българските съдилища.

Основанието за отказ, с което застрахователите може би най-много обичат да злоупотребяват, е клаузата за изключване отговорността на застрахователя при наличието на предхождащи датата на сключване на застраховката заболявания. Изискване на закона и съдебната практика е между предхождащите заболявания и инвалидизиращото заболяване или респ. смъртта да има причинно-следствена връзка, но в масовия случай тези заболявания са съвсем различни, а пряка причинно-следствена връзка категорично липсва, но това не пречи на застрахователните дружества да се позовават на тази изключваща отговорността им клауза. За щастие съдебната практика категорично не възприема тези аргументи на застрахователите, защото те например биха могли да твърдят, че дори едно посещение в миналото при личен лекар с оплакване за и респ. констатирано повишено моментно кръвно налягане може да е основание за неплащане на застрахователно обезщетение, ако лицето напр. е получило инфаркт, инсулт или друго заболяване, имащо просто някаква далечна връзка с високо кръвно налягане – въпреки че инфарктът може да е причинен от множество други фактори. Хипертонията напр. е в основата на повечето сърдечно-съдови заболявания, но това категорично не означава, че пациент, който е имал високо кръвно налягане, е изключен от покритие за всички сърдечно-съдови заболявания. Именно поради това законодателят и съдебната практика са категорични, че е необходима не каквато и да е връзка между 2 заболявания, а именно и конкретно пряка причинно-следствена връзка.

Друго сравнително често срещано основание за отказ е свързано с неистинното деклариране на данни. При сключването на застраховка се подписва декларация от застрахованите лица, които заявяват факти и обстоятелства, които са им били известни при подписването на въпросния документ. А застрахователните дружества твърдят, че застрахованите лица били знаели за наличието на проблеми от здравословен характер, но умишлено не ги били декларирали. Едва ли ще е изненада, че такива твърдения в масовия случай са напълно голословни и неподкрепени с доказателства, като единствената им цел е да бъде избегнато изплащането на дължимото застрахователно обезщетение, макар застрахователите да си дават сметка, че това е само временно, до произнасянето на съда. Защото именно застрахователят трябва да докаже тези свои твърдения в рамките на исковото произвоство. А много често нямат каквито и да е доказателства. И ако са искали да установят действителното здравословно състояние на застрахованото лице към датата на влизане в сила на застрахователния договор, последните са могли напълно законосъобразно да бъдат задължени да преминат предварителни медицински изследвания, които да установят това.

И на последно място следва да бъде спомената незаконосъобразната практика на застрахователните дружества да включват в договорите си клаузи, с които изключват отговорността си при настъпване на застрахователно събитие в рамките на до няколко години от сключването на договор. Елементарната човешка логика и чувство за справедливост сочат, че е недопустимо да има договор, по който едната страна години наред да изпълнява задълженията си (напр. да плаща застрахователна премия), а насрещната страна, също години наред, да няма задължения спрямо първата (напр. да изплати застрахователно обезщетение при настъпило събитие). За щастие практиката на българските съдилища потвърждава това и приема подобни клаузи от общи условия към застрахователни договори за нищожни клаузи, т.е. неприложими.