Каква е държавната такса, която се плаща на съда при граждански дела?
Размерът на държавната такса по граждански и търговски дела зависи от производството, което ще се води, като в общия случай е 4% от материалния интерес.
Мога ли да бъда осъден, без да съм информиран, ако не живея на адреса си по лична карта?
Да, в Гражданския процесуален кодекс има подробно уредена процедура за връчване на книжа в такива случаи и ако тя е спазена, ще бъдете осъден.
Какво е искова молба и как се подава?
Исковата молба е писмено искане, с което ищецът предявява своята претенция (искане да се установи нещо, че съществува или не; да се осъди някой да извърши нещо и т.н.) към ответника пред съда, като иска съдът да разреши спора в негова полза. Исковата молба се подава лично или чрез упълномощен адвокат.
Какво е въззивна и касационна жалба?
С въззивната жалба се обжалва съдебното решение на първоинстанционния пред по-горния (въззивен) съд. Решението на въззивния (второинстанционен) съд се обжалва (ако подлежи на обжалване) пред Върховния касационен съд (ВКС).
Какво е обезпечение на бъдещ иск?
Обезпечението на бъдещ иск е мярка, която съдът може да наложи, за да гарантира, че правата на ищеца ще бъдат защитени, дори преди да бъде заведен самият иск. С тази мярка се гарантира, че ответникът няма да разпилее или разпродаде имуществото си, докато делото е висящо.
Какъв е срокът за насрочване на гражданско дело?
Няма установен законов срок, в който дадено гражданско дело задължително да бъде насрочено. След образуване на делото, съдът извършва проверка на исковата молба и дава указания за отстраняване на недостатъци и едва след това насрочва дата за първо открито съдебно заседание (ОСЗ).
Какъв е срокът за разглеждане на искова молба?
В закона няма предвиден срок. Продължителността на делото зависи от редица фактори, сред които сложността на делото, брой съдебни заседания, брой отлагания и т.н.
Колко време продължава едно гражданско дело?
Няма фиксиран срок, в който дадено гражданско дело трябва да приключи. Продължителността зависи от сложността на конкретното дело, броя на страните, свидетелите и вещите лица за призоваване, събирането на доказателства, отлаганията на заседанията и натовареността на съответния съд. В повечето съдилища гражданските и търговски дела приключват на една инстанция в рамките на няколко месеца, до 1 година.
Какъв е срокът за постановяване на решение по гражданско дело?
В Гражданския процесуален кодекс е предвиден 1-месечен срок от заседанието, в което делото е било обявено за решаване. Този срок обаче е инструктивен (на практика пожелателен) и невинаги се спазва, особено при фактическа и правна сложност на делото.
Какъв е срокът за получаване на съдебното решение?
След постановяване на съдебното решение, съобщение за него и самото решение се изпращат на страните. Последните, лично или чрез адвокатите си, могат да получат достъп до решението чрез електронната система на съда. Важно е да се прави разлика между датата на постановяване на решението и датата, на която страната е уведомена за него, тъй като от датата на връчването започва да тече срокът за обжалване.
Какъв е срокът за обжалване на съдебно решение?
Общият срок за обжалване на решение на първоинстанционния съд пред въззивния съд е 2 седмици от връчването му на страната. Въззивното решение се обжалва пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страната, но само ако са налице законовите предпоставки за касационно обжалване.
Какъв е срокът за решение на ВКС?
Няма задължителен срок и постановяването на решение от Върховния касационен съд зависи от сложността на делото и натовареността на състава. Обикновено отнема няколко месеца решението да бъде допуснато и след това още няколко месеца за решение по същество (ако бъде допуснато).
Какъв е срокът за плащане на разноските по дело?
Когато съдът присъди съдебни разноски, страната, на която са присъдени, има право да ги получи от задължената страна – веднага след влизане на решението в сила. Това означава, че буквално на същия ден, в който е постановено решението, спечелилата делото страна може да поиска издаването на изпълнителен лист и след това да образува дело при ЧСИ. Затова страната или нейният адвокат е добре да следят редовно делото.
От кога започва да тече срокът за обжалване на съдебното решение?
При гражданските и търговските дела по правило срокът за обжалване започва да тече от връчването на решението на съответната страна. Нормално е всяка от страните да бъде уведомена по различно време за решението и оттам срокът за обжалване на двете страни да изтича на различни дати.
Какво се случва, ако срокът за обжалване бъде пропуснат?
Решението влиза в сила. Ако са били налице уважителни причини (напр. постъпване в болница) за пропускане на срока, същият може да бъде възстановен. За последното е силно препоръчително използването на адвокатски услуги.
Завеждане на дело: цена и процедура. Обжалване на съдебно решение по гражданско дело (вкл. без адвокат) с въззивна жалба. Срок за насрочване и разглеждане на искова молба, решение и получаване, плащане или обжалване
Калкулатори
Калкулатор за адвокатски хонорари и съдебни такси
Адвокат за спечелване на дело?
Съжалявате, че не сте попаднали тук по-рано и сега търсите опитен адвокат по граждански и търговски дела за обжалване на несправедливо съдебно решение, уважаване на въззивна жалба по гражданско дело и спечелването му? А може би Ви е омръзнало да Ви мотаят с напразни обещания и сте решили да им „натриете носа“ като заведете и спечелите гражданско дело? Или сте получили призовка от съда и търсите кой да Ви защити от неоснователни или дори абсурдни претенции?
Независимо дали става въпрос за лични или фирмени отношения, за пари, имоти или каквото и да е друго, неизпипана искова молба или жалба, неправилно формулирано искане или грешна процесуална стратегия могат да доведат до това не само да загубите делото, но и да плащате разноските на другата страна. Добрият адвокат по граждански дела може да преобърне всичко това във Ваша полза, така че не само да спечелите, но и цената за завеждане на дело да Ви бъде платена от насрещната страна.
Адв. Емил Трифонов има солиден повече от 20-годишен процесуален опит в съдебна зала и може ефективно да Ви помогне да постигнете гореописаното. Преди да решите да използвате услугите му, може да запишете консултация в канторите му в София или Пловдив, а преди това може да изпратите информация за делото Ви и да приложите документи по имейл или чрез формата за запитване. А ако не искате да губите време, може да се обадите на телефон 0888 458635 още сега!
Гражданско дело без адвокат?
Гражданско дело без адвокат е напълно възможна съгласно ГПК опция, макар и силно непрепоръчителна. С изключение на касационното обжалване, участието на адвокат по (съдебно) гражданско дело в България не е задължително и страната може лично да извърши всички необходими процесуални действия. В последния случай обаче е съмнително доколко страната, особено ако няма юридическо образование и познания, може да постигне успех по делото и затова по правило страните по граждански и търговски дела упълномощават компетентни адвокати, които защитават по най-добрия начин техните интереси.
Дори напр. ищец по гражданско дело да има основателна претенция в размер на 10 хил. евро, един пропуск при представянето на доказателства, неспазване на процесуални срокове, неправилно формулиране на исканията или възраженията, може да доведе до отхвърляне на иска на изцяло процесуално основание. Ако напр. доказателство за плащане е напълно автентично и доказва твърдения заем, но съгласно правилата на ГПК съдът е бил длъжен да го изключи поради определена причина, кореняща се в процесуалното поведение на страната.
Във връзка с горното всеки може да направи една елементарна калкулация – при иск за 10 хил. евро, ако ищецът плати около 1000 евро хонорар и наетият компетентен адвокат спечели делото от името на клиента си – съдът присъжда ответникът да плати 11 хил. евро в полза на ищеца, т.е. ответникът плаща хонорарът на адвоката на ищеца, който му е помогнал да спечели делото. Ако ищецът реши да води гражданско дело без адвокат и загуби същото – ищецът не само няма да получи дължимите 10 хил. евро, но ще плати адвокатския хонорар на адвоката на ответника, който му е помогнал „да се измъкне сух“.
Цена за завеждане на дело
Държавна такса
Цената за завеждане на дело (гражданско или търговско) зависи на първо място от размера на претенцията в исковата молба. Таксата, която събират съдилищата по граждански и търговски дела се нарича държавна такса и е в размер на 4% от цената на иска, но не по-малко от 25,56 евро. Напр. при иск за 10 000 евро, държавната такса е 400 евро. Държавната такса се присъжда в полза на спечелилата делото страна (ищец или ответник) и в тежест на загубилата страна.
Адвокатски хонорар
В цената за завеждане на дело се включва и адвокатския хонорар за един процесуален представител (адвокат). Размерът се определя свободно между адвоката и клиента, съобразно материалния интерес. Ориентировъчните минимални размери по Наредба № 1 са напр.:
- при интерес до 511.29 € – 204.52 €;
- при интерес от 511.29 € до 5112.92 € – 204.52 € + 10 % за горницата над 511.29 €;
- при интерес от 5112.92 € до 12 782.30 € – 664.68 € + 9 % за горницата над 5112.92;
- при интерес от 12 782.30 € до 51 129.19 € – 1354.92 € плюс 8 % за горницата над 12 782.30 €;
- при интерес от 51 129.19 € до 255 645.94 € – 4422.67 € плюс 4 % за горницата над 51 129.19 €;
- при интерес от 255 645.94 € до 511 291.88 € – 12 603.34 € плюс 3 % за горницата над 255 645.94 €.
Адвокатските хонорари също се присъждат в полза на спечелилата страна, така че в крайна сметка загубилата страна заплаща адвокатския хонорар, платен от спечелилата страна. Което идва да покаже колко важно е наемането на компетентен адвокат, който може да максимизира шансовете за спечелването на съдебно дело.
Вещи лица по съдебни експертизи
Цената за завеждане на гражданско или търговско дело включва и разноските за вещи лица по назначени съдебни експертизи. Назначаването на експертиза обаче никога не е сигурно докато съдът не назначи такава. В последния случай съдът определя депозит за възнаграждението на вещото лице, което се внася от поискалата експертиза страна. Обикновено възнагражденията на вещите лица са в рамките на 200-300-500 евро, а ако се касае за много сложна материя – и в по-висок размер.
Какво е гражданско дело?
Гражданско дело е съдебно производство, което се образува за разрешаване със сила на пресъдено нещо (с влязло в сила решение) на спор между физически или юридически лица. Гражданските дела могат да са свързани с неплатени задължения, договори, имуществени спорове, собственост, наследство, обезщетения за вреди, делба на имущество и всякакви други частноправни отношения.
При гражданско дело съдът разглежда твърденията и доказателствата на страните и решава спора въз основа на действащото българско и европейско законодателство. По правило гражданските дела започват с подаване на искова молба, а решението на съда (крайният съдебен акт) може да бъде обжалвано пред по-горна инстанция. Решенията на първоинстанционните съдилища (районен или окръжен) се обжалват пред въззивен (второинстанционен) съд (окръжен или апелативен), а решенията на въззивния съд – пред ВКС.
Съгласно българското право, най-общо делата се делят на граждански (към тях спадат и търговските), административни и наказателни. При гражданските дела се разрешават спорове между частноправни субекти (физически и юридически лица), при административните – такива между публичноправни (напр. държавни органи) и частноправни (напр. граждани) субекти, а при наказателните дела се разглежда въпросът дали е извършено престъпление и какво наказание следва да понесе.
Първоинстанционно съдебно дело (процедура)
По-долу е разгледано протичането на съдебните дела (граждански или търговски) в България по правилата на ГПК – от подаването на искова молба в съда (лично или чрез упълномощен адвокат), през събирането на доказателства и извършването на други действия, до постановяването на съдебното решение, неговото обжалване, влизане в сила и издаване на изпълнителен лист за завеждане на изпълнително дело пред ЧСИ.
Видове искове
Исковете по търговски и граждански дела могат да бъдат 3 вида:
- Осъдителен. Най-широкоразпространеният вид, при който ищецът иска ответникът да бъде задължен от съда да извърши нещо, най-често да му заплати определена сума пари, напр. връщане на дължима сума, изплащане на парично обезщетение и т.н.
- Установителен. При тези искове целта е единствено установяването на даден факт с правно значение, напр. извършено престъпление, когато давността за наказателно преследване е изтекла.
- Конститутивен. При този вид искове се цели настъпването на някаква промяна във вече съществуващи правоотношения между ищец и ответник. Ако напр. страните имат сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, всяка от тях може да предяви иск за обявяване на предварителния договор за окончателен, с който да поиска обявяването му за окончателен, в резултат на което купувачът по предварителния договор ще придобие качеството на собственик по силата на съдебното решение, в което се изразява конститутивния ефект. Ако имот пък е придобит с нотариален акт, сделката може да бъде развалена с решение, в резултат на което имотът се връща в собственост на продавача, който пък е задължен да върне получената от купувача продажна цена.
Обезпечение на бъдещ иск
Всяко съдебно дело в България започва с подаването на искова молба от ищеца. Единственото изключение е подаването на молба за обезпечение на бъдещ иск, с която се иска възбрана на недвижими имоти, запори на банкови сметки и др. подходящи мерки, целящи предотвратяване на укриване или прехвърляне на имущество от ответника, след като разбере за воденото срещу него дело.
Ако молбата е основателна, съдът първо допуска налагането на обезпечителните мерки, а чак след това ищецът депозира исковата си молба и съдът уведомява длъжника – ответник, т.е. възбраните и запорите са вече ефективно наложени, когато ответникът разбира за воденото срещу него дело и няма как да увреди кредитора си като разпродаде или по друг начин отчужди имуществото си. Обезпечение може да бъде наложено и след подаването на исковата молба, но това най-добре може да прецени добър адвокат по граждански дела от София, Пловдив и др., който представлява кредитора.
Искова молба
Съдебното дело пред компетентния български съд започва или с искова молба (по искови производства), или с молба (по охранителни производства). Предмет на настоящата статия са исковите дела, при които има 2 страни (ищец и ответник) и едната от тях печели делото, а другата го губи (освен при частично уважаване на иска или ако делото не бъде прекратено преди постановяване на съдебно решение). При охранителните производства има само 1 страна (молител), която иска от съда да постанови определен съдебен акт.
Исковата молба се подава до районен или респ. окръжен / градски съд (при искове с цена на иска над 12 782,30 евро и др.) по местожителството на ответника (това е общото правило за местна подсъдност, от което има изключения). Към нея се прилагат всички писмени доказателства и преписи от тях за ответника. Заплаща се и държавна такса, която в общия случай е в размер на 4% от материалния интерес.
Ако има нещо нередовно по исковата молба, съдията я оставя без движение и дава указания на ищеца за отстраняването им, а ако не бъдат отстранени прекратява делото и платената държавна такса се губи. Предвид последното е препоръчително упълномощаването на добър адвокат по гражданско право, който да представлява ищеца (или респ. ответника) в исковото производство. Направените разноски за държавна такса, адвокатски хонорар и др. (напр. експертизи на вещи лица) се присъждат в полза на спечелилата делото страна и се заплащат от загубилата страна.
Връчване на искова молба
Ако констатира, че исковата молба е редовна и държавната такса е платена, съдът разпорежда исковата молба да бъде връчена от съдебен служител (призовкар) на ответника, който има 1-месечен срок (14-дневен при търговските дела) да депозира отговор на исковата молба.
Ако не го направи, то за ответника може да настъпят много тежки последици, вкл. т.нар. процесуална преклузия – невъзможност за извършване на определени действия на по-късен етап от делото. Ако напр. ответникът пропусне да се позове на изтекла погасителна давност, дори такава де факто да е изтекла, съдът няма друг избор, освен да приеме, че де юре давността не е изтекла. Това е много добра илюстрация за това как дори законът и доказателствата да са изцяло на страната на ищеца (или респ. ответника), същият може да загуби делото, защото не е упражнил правилно или в срок правата си.
Осъдени без да разберете?
Важно е също така да бъде отбелязано, че дори ответникът да не бъде открит на адреса си, има редица законови хипотези, при които се счита, че ответникът е редовно призован, въпреки че исковата молба или съобщение за воденото дело може никога да не са му били връчвани.
Много ответници смятат, че ако умишлено се укриват, за да не могат да им бъдат връчени лично книжа по делото, то няма как да бъдат осъдени, но това категорично не отговаря на истината и затова е силно препоръчително, ако разбере или дори само чуе, че срещу него се води дело, ответникът веднага да се свърже с адвокат, който може дори да издири точното дело, което се води срещу клиента му, ако последният е в неведение. Следва също да бъде отбелязано, че страната се призовава само веднъж, а след това сама трябва да следи за движението и развитието на делото.
Отговор на искова молба
След депозирането на отговор на искова молба (или след изтичането на срока, ако отговор не бъде подаден), съдът насрочва първото открито съдебно заседание по гражданското дело. При търговските дела се прилага т.нар. двойна размяна на книжа – след отговора на искова молба, съдът дава възможност за допълнителна искова молба и допълнителен отговор на искова молба.
Заседания и доказателства
В първото до делото открито съдебно заседание страните следва да уточнят своите позиции и да направят допълнителни доказателствени искания, ако имат такива. След приключването на това първо заседание, страните не могат нито да твърдят нови факти, нито да ангажират други доказателства (освен ако са новооткрити). Явяването на страните по делото не е задължително, а масовата практика е вместо тях с пълномощно да се явяват техните процесуални представители – упълномощени адвокати по граждански дела.
Почти винаги в първото заседание делото се отлага за друга дата за събиране на доказателства – експертизи на вещи лица, разпит на свидетели, снабдяване с документи чрез съдебни удостоверения и др.
Ако ответникът не се яви и не е депозирал отговор на искова молба, съдът може да постанови т.нар. неприсъствено решение, което поначало не подлежи на обжалване и ищецът може веднага след това да се снабди с изпълнителен лист срещу ответника и да заведе изпълнително дело при ЧСИ.
Събирането на доказателства обикновено се извършва в няколко поредни съдебни заседания по делото и като цяло приключването на делото във всяка съдена инстанция отнема между няколко месеца и 1 година, като този срок е индикативен и варира според сложността на делото и натовареността на съда (най-натоварените съдилища са в София, след това в Пловдив и др. големи градове).
Съдебно решение
С постановяване на съдебно решение приключва първоинстанционното производство. И съдията, постановил решението, вече не е компетентен да се произнася повече, а ако страните не са доволни от решението, могат да го обжалват пред горния съд.
По изключение съдът може да допълни (ако е пропуснал да се произнесе по искане на страните, напр. в частта за разноските) или поправи (при очевидна фактическа грешка) своето собствено решение, но не и да го преразглежда.
Съдът може да издаде едно-единствено решение, а всички останали актове, които постановява по хода на делото, се наричат разпореждания и определения и касаят развитието и хода на делото (напр. допускане на доказателства, изменение или увеличение на иска и т.н.). Някои от тези актове не подлежат на обжалване, а за подлежащите на обжалване текат срокове, които страната трябва сама да следи или да упълномощи адвокат по граждански дела, който да води делото и да предприема всички необходими действия за защита на правата на клиента си. Пропускането на срок за обжалване на решение или определение може безвъзвратно да увреди шансовете на страната за спечелване на делото.
Обжалване на съдебно решение
Въззивна жалба срещу съдебно решение
Обжалването на съдебно решение се извършва чрез подаване на въззивна жалба. Въззивна жалба срещу съдебно решение може да подаде ищцовата или ответната страна (или и двете едновременно при частично уважаване на иска), ако не е доволна от първоинстационното съдебно решение в 14-дневен срок. Тя се подава чрез първоинстанционния до второинстанционния (въззивен) съд, който е или окръжен (респ. Софийски градски съд), или апелативен. Напр. при обжалване на решение на окръжен съд – въззивна жалба срещу съдебно решение ще се разглежда от апелативен съд като въззивна инстанция.
Държавната такса за въззивна жалба по гражданско дело е в размер на 2% върху обжалваемия материален интерес. Ако напр. искът е бил предявен за 100 хил. евро, но е уважен до размер на 70 хил. евро, едната страна би дължала 1400 евро, а другата 600 евро държавна такса за своята собствена въззивна жалба срещу съдебното решение.
Отговор на въззивна жалба по гражданско дело
След подаването на жалбата и плащането на таксата за обжалване, първоинстанционният съд праща въззивната жалба на жалбоподателя (въззивник) до насрещната страна (въззиваема страна), а последната може в 14-дневен срок да депозира отговор на въззивна жалба и насрещна въззивна жалба.
Съдебно заседание на въззивния съд
След това въззивният съд насрочва датата за първото открито съдебно заседание, в което страните могат да направят допълнителни доказателствени искания, които пък съдът може да уважи или отхвърли. Ако има доказателства за събиране, делото се отлага за друга дата, а ако няма се обявява за решаване още в първото заседание.
Срок за решение по въззивно дело
За разлика от наказателния съд, в производствата по граждански дела съдът никога не обявява веднага своите решения, а се произнася в срок – по закон 1 месец, а на практика понякога срокът е 2-3 месеца. При фактическа или правна сложност или при голям обем на делото или доказателствата, срокът може да бъде още по-дълъг.
Касационно обжалване
След постановяването на второинстанционното въззивно решение, същото подлежи на касационно обжалване, напр. обжалване на решение на окръжен съд пред ВКС.
Въпреки това обаче всяка страна може да се снабди с изпълнителен лист за присъденото й от въззивния съд и да образува изпълнително дело при ЧСИ, независимо, че решението може да не е окончателно и впоследствие да бъде отменено от ВКС.
Не подлежат на касационно обжалване делата с по-малък материален интерес (2 556,46 евро за граждански дела и 10 225,84 евро за търговски), както и още някои категории актове, при които въззивното решение е окончателно.
Жалбата се подава чрез въззивния до Върховния касационен съд, който винаги е трета и последна инстанция по търговски и граждански спорове. Процедурата по касационно обжалване е по-сложна, а самата касационна жалба следва задължително да бъде подписана от адвокат. Първоначално се заплаща 15,34 евро държавна такса, а ако касационната жалба бъде допусната до разглеждане се внася 2% държавна такса върху обжалваемия интерес.
Вашият коментар