Кражбата на лични данни стои в основата на много сериозни престъпления – „кражби“ на фирми, недвижими имоти и т.н. За съжаление мнозина подценяват опасностите, които крие едно невинно на пръв поглед предоставяне на личните данни на лице, което може да злоупотреби с тях.
Измами в тази насока са възможни чрез използването на фалшиви лични карти или дубликати на лични документи – при които всички данни съвпадат, но снимката е подменена и на нейно място е поставена снимка на измамника, който се представя за друго лице и например източва банковите сметки на това друго лице. За съжаление твърде разпространена е практиката всевъзможни институции и търговски дружества, вкл. големи такива като банки и телекоми, масово да изискват от клиентите си копия на личните им документи. А клиентите им в масовия случай се съгласяват и дори изрично се подписват, че са съгласни документите им да бъдат преснимани. Има и случаи, в които търговци напълно незаконосъобразно отказват обслужване, ако клиентът им не предостави копие от документите си. Проблемът е особено наболял и следва да се помисли за законодателни промени, които да забранят поголовното копиране на документи, дори ако дадено лице даде съгласието си за това, както и улеснен административно-наказателен ред за констатирането и санкционирането на такива нарушения, с оглед преустановяването на тази порочна практика.
Друг широко разпространен способ е използването на фалшиво пълномощно. Много голяма рядкост вече е нотариус да допусне да завери чужд подпис (т.е. на лице, което се представя за друго лице) и при това положение единствената опция за фалшификация в тази насока е изготвянето на фалшиво пълномощно от измамници, без съдействие на нотариуси. За съжаление с развитието на технологиите фалшивите документи стават все по лесни за изготвяне и съответно по-трудни за разпознаване. Но практическо решение на този проблем е при всяко възникнало съмнение да бъде правено телефонно или онлайн запитване до съответния нотариус за това дали пълномощното е истинско или не. Това е особено препоръчително, защото дори пълномощното да е напълно истинско – то може междувременно да е било оттеглено, което няма как да се установи, освен ако упълномощителят не направи изрично уведомление (което е на практика много трудно предвид многобройността на различните лица и институции) или ако нотариуса не предостави тази информация.
За предотвратяване кражбата на фирми, търговците могат на първо място да следят редовно фирменото си досие в ТР или да възложат тази задача на други лица, които се грижат за фирмените им дела. А всички лица – независимо дали са търговци или не – не трябва да предоставят, без да е налице такава необходимост, за прекопиране личните си документи, които на тази база може впоследствие да бъдат фалшифицирани и използвани на кражба на самоличност и собственост. За използващите електронен подпис е особено актуален въпросът за използването на антивирусни програми и други подобни продукти, които гарантират неприкосновеността на личните данни в интернет и препятстват кражбата на данни, които впоследствие могат да бъдат използвани за кражба на собственост.
Няма такова нещо като открадната самоличност. Има измама за самоличността. Да не се бягат от отговорност измамените лица и институции, че са се заблудили или не са положили нужните усилия да идентифицират когото трябва.