Време за прочитане : 7 мин.

Искате да знаете точния размер на всички разноски за оформяне на наследствени имоти на Ваше име или за завеждане на дело за наследство? Разберете веднага като се обадите на ☎ 0888458635

Ред на наследяване по закон със/без брак, деца и др. роднини

Приемане или отказ от наследство, вкл. имоти и фирми

Лишаване от наследство чрез разпореждане приживе или завещание

Съдебен иск от увредени кредитори или дело от наследници със запазена част чрез адвокат по наследствено право

Забележка: в отделни статии подробно са разгледани следните теми:

Приемане или отказ

Основен принцип в наследственото право е, че при универсално наследяване (по закон, а не по завещание) не може да се наследи само част от имуществото, а същото се наследява в неговата цялост – както всички активи, така и всички пасиви (задължения). Едно наследство може или да бъде прието, или да не бъде прието. Приемането на наследство може да стане или изрично (с писмено изявление), или мълчаливо (с т.нар. конклудентни действия). Когато наследството нито е прието, нито има отказ от него, кредиторите разполагат с възможността да принудят наследниците в определен от съда срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от него.

Кои са наследници

Деца

В Закона за наследството е посочено кои лица са наследници, кога и в какви части наследяват. Децата на починалия (вкл. осиновените при пълно осиновяване) наследяват по равни части. Когато има съпруг/а, той/тя наследява част, равна на частта на всяко дете. Например при съпруга и две деца, всеки ще наследи по 1/3 от имуществото на наследодателя, а при съпруг и 5 деца – преживелият съпруг и петте деца ще наследят по 1/6.

Съпруг

Следва обаче да се има предвид, че ако придобитото по време на брака се води съпружеска имуществена общност (СИО) и оттам преживелият съпруг има своя собствена 1/2 от съответния имот, на наследяване подлежи само останалата 1/2 (на починалия съпруг). При преживял съпруг и имот, придобит по време на брака (в режим на СИО), съпруг и 2 деца ще наследят по 1/6 (по 1/3 от 1/2 на почиталия съпруг) – и в крайна сметка преживелият съпруг ще стане собственик на 4/6, а двете деца на по 1/6 от имота.

Баби/дядовци, братя/сестри

Когато починалият не е оставил деца и други низходящи (внуци) – първи ред наследници, наследяват поравно родителите му или този, който е останал жив – втори ред наследници. Ако пък е оставил само братя и сестри, без родители, те наследяват поравно – в качеството им на трети ред наследници. Има значение обаче и дали починалият и братята и сестрите са от едни и същи родители, тъй като при деца от различни родители (еднокръвни и едноутробни братя и сестри), последните получават само половината от това, което получават децата от общи родители. В този случай за размера на дяловете между наследниците има значение дали починалият има жив/а съпруг/а, от колко време са в брак (10г. или повече от 10г.) и дали има останали живи възходящи от втора и по-горна степен (баба, дядо, прабаба, прадядо).

Далечни роднини

В случай, че към датата на смъртта на наследодателя няма живи наследници от 1, 2 и 3 ред – низходящи, възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри, преживелият съпруг получава цялото наследство. По-далечните роднини (4 ред) получават наследство само ако няма преживял съпруг.

Заместване

Частен случай на всичко гореописано е т.нар. наследяване по заместване. Ако напр. има един дядо, един син и един внук, при смъртта на дядото наследството трябва да бъде получено от сина. Ако обаче синът почине преди дядото, след смъртта на дядото наследството ще отиде у внука, който замества починалия си баща.

Обезнаследяване

Лишаване от право на наследство е една рядка хипотеза и тя е възможна или по силата на закона, или чрез извършването на определени действия на наследодателя приживе.

Разпореждане

Първият най-разпространен начин за обезнаследяване на бъдещ наследник е когато наследодателят приживе се разпореди с имуществото си в полза на трети лица (не в полза на наследниците). При една такава хипотеза след смъртта му наследниците просто няма да имат какво да наследят, защото няма да има какво (имуществото ще е прехвърлено чрез продажба, дарение или друг способ на други лица, които не са наследници).

При така стекли се обстоятелства, наследниците имат право да атакуват по съдебен ред и да искат обявяването на сделките, които наследодателят им е извършил приживе и с които на практика ги лишава от наследство, за нищожни. Ако един такъв иск бъде уважен, сделката се разваля и отчужденото имущество се връща обратно в наследствената маса, която подлежи на наследяване и разпределение между наследниците.

Завещание

Вторият най-разпространен начин за лишаване на наследник от полагащото му се наследство е съставянето на завещание от наследодателя приживе. С едно такова завещание наследодателя може да направи завещателни разпореждания, съгласно които цялото му имущество да бъде наследено не от наследниците му по закон, а от трети лица, посочени в завещанието (саморъчно или нотариално). В този случай обаче обезнаследените разполагат с т.нар. запазена част от имуществото на наследодателя и по закон имат пълното право в 5-годишен срок да предявят съдебен иск и да поискат възстановяването на полагащата им се запазена част.

Следва да се има предвид, че по закон право на запазена част имат само децата, внуците, родителите и съпруга на наследодателя. Освен това запазената част е само част от цялото имущество на наследодателя. Напр. при едно дете (или низходящи от него) запазената част е 1/2, а при две и повече деца – 2/3 от имуществото на наследодателя. Ако наследодателят е имал 1 дете и е завещал цялото си имущество (напр. 100 хил. лева) на трето лице, единственото дете може по съдебен ред да претендира 1/2 от имуществото на наследодателя, явяващо се негова запазена част – в резултат на което детето ще получи 50 хил. лева по силата на закона, а третото лице ще получи останалите 50 хил. по силата на завещанието.

Действия по приемане

Докато отказът от наследство винаги трябва да бъде формален, писмен и заявен до районния съд в района, където е починал наследодателят, то приемането на наследството може да стане и мълчаливо, с извършването на определени (конклудентни) действия от страна на наследниците. Във всеки конкретен случай следва да се преценява дали са били предприети действия за приемане на наследството от страна на наследника.

Неприемане

В своята трайна практика ВКС е дал насоки кои действия на наследниците не счита за приемане на наследство, а именно:

Ползването на обикновената покъщнина в наследствения имот от преживелия съпруг (движими вещи като техника, уреди, посуда, книги и др.) само по себе си не представлява приемане на наследство. Съвсем различно обаче ще стои въпросът, ако наследникът тръгне да разпродава тези вещи или да ги премества от наследствения имот. Тогава ще е налице мълчаливо приемане на наследството.
Ако сградата в наследствения поземлен имот е собственост не на наследодателя, а на трето лице, всякакъв вид преустройство или разпореждане на наследниците с тази сграда (която макар и да е в имота на наследодателя им, не е негова собственост) не предполага мълчаливо приемане на наследството.
Заплащане на ток, вода, парно и разноски по имота, които имат за цел временно управление на наследствените имоти или имат за цел тяхното запазване.
Получаване на наследствена пенсия или застрахователна сума по лична застраховка „Живот“ в полза на трето лице. Тези вземания възникват директно за наследниците с факта на смъртта, а не са били преди това част от вземанията на наследодателя.

Приемане

Някои от най-популярните действия, които се считат за мълчаливо приемане на наследството са:

Всякакъв вид разпореждане с недвижимото или движимото имущество – продажба, дарение, наем, заем и др. В това число и само подаване на молба за издаване на констативен нотариален акт за имот.
Всякакъв вид изменение и поддръжка на придобитото по наследство – обработване на земята, използване на автомобил (вкл. плащане на данъци и застраховки), преместване и живеене в имота (ако преживелият съпруг продължи да живее в семейното жилище не е налице приемане на наследството).
Изтегляне на суми от сметки на наследодателя, както и плащане на задължения на наследодателя. Няма да се счита за приемане на наследството обаче изтегляне на суми за неотложен ремонт на сграда или пък заплащане на последни сметки (напр. към мобилен оператор) и закриване на партиди.
Защита по съдебен ред на права, които са били на наследодателя (при владелческите искове може и да не се счита за приемане).
Укриването на имущество също е вид мълчаливо приемане на наследството.

Спорни

Съществуват и някои гранични хипотези, при които трябва да се направи задълбочен анализ на фактите, за да се установи дали е или не е налице мълчаливо приемане на наследството. Така стои въпросът с:

Деклариране на имота, придобит по наследство. Това е публично-правно задължение, за неизпълнението на което са предвидени санкции, поради което само от него не може да се направи извод за приемане на наследството. Но ако на по-късен етап наследникът отдаде под наем този имот, то ще е налице мълчаливо приемане.
За времето от последната пенсия до деня на смъртта на наследодателя, на същия му се дължа пенсия. Тази сума, ако бъде изплатена на наследник, се счита за действие по приемане на наследството. В случай, че сумата е минимална и след изплащането й на наследника, той я е използвал изцяло, за да покрие разноските по погребението на наследодателя си, няма 100% сигурност, че се касае за приемане на наследството

Отказ от наследство

Неприемането на наследство, изразяващо се в отказ от наследство, обикновено се използва с оглед защита от кредиторите на наследодателя, когато наследниците знаят, че наследодателят е оставил много дългове и искат да си гарантират, че няма да ги наследят. Подобна защита предлага и институтът на приемане на наследството по опис.

Рискове

Отказът от наследство обикновено се прави от наследници, които знаят, че наследодателят им има много задължения и не искат да отговарят за тях. Но може да се окаже, че освен много пасиви (задължения), наследодателят е имал и много, макар и скрити и неизвестни на наследниците, активи. При една такава ситуация отказалите се наследници горчиво ще съжаляват, защото веднъж направен, отказът от наследство не подлежи на отмяна от направилите го лица, а само от кредитори.

Представете си, че напр. се откажете от наследството на Вашия наследодател, защото знаете, че има само един кредит за 100 хил. лева и никакви активи, но година по-късно се открие негово имущество на стойност 500 хил. лева. Следващите редове наследници, след Вашия отказ от наследство, ще са на плюс 400 хил. лева, а Вие ще сте на нула.

Дългове

Както стана ясно по-горе една от причините да се стигне до отказ от наследство (или приемането по опис) е да не се стигне до наследяване на дългове, т.е. наследниците да не бъдат обременени с дълговете на своя наследодател. Друга често срещана хипотеза е наследниците да искат чрез отказа да спасят от своите кредитори имуществото, което биха наследили.

Например: наследникът има задължения към свои кредитори, които не може да покрие. Изведнъж почива негов роднина, който пък има много активи и тези активи по силата на наследственото право ще преминат към наследника. Съответно неговите кредитори ще могат да търсят погасяване на задълженията си. Един вид, за да не отиде всичко наследено в ръцете на кредиторите му, наследникът прави отказ от наследство.

Следващ ред

При отказ от наследство, същото преминава към следващия ред наследници. Онагледено с пример това изглежда по следния начин: Двама родители с едно дете. При смърт на родител, напр. почива бащата, наследници са майката и детето и последните двама правят отказ от наследство. Следващият ред наследници са родителите на починалия и братя/сестри. Те също трябва да направят изричен отказ, в случай, че не желаят да увеличат пасивите си. Ако и те направят отказ от наследство, следват роднините по съребрена линия до 6 степен включително (т.е. до втори братовчед на наследодателя).

Откажат ли се всички наследници по закон, следват държавата и общината, които винаги приемат наследството по опис. Важно е да се отбележи, че е невъзможно да се направи отказ от наследство в полза на друг наследник – когато има отказ, винаги наследството отива при следващия ред наследници, а не при който отказалия се от наследство пожелае.

Отмяна

Възможността, която стои пред ощетените кредитори е да оспорят така направения отказ пред съда. Това тяхно право е ограничено в следните времеви рамки – 1г. от узнаването за отказа, но не по-късно от 3г. след направения отказ. Ако някой кредитор научи, че сте направили отказ 4 години по-късно, няма право да иска оспорването му и завинаги загубва възможността да търси задълженията си от наследодателя.

Подобни съдебни искове са поначало с висока успеваемост и затова е препоръчително длъжниците да не прибягват до тях, защото в крайна сметка няма да постигнат целения краен резултат (при положение, че има други по-удачни способи за това), а за кредиторите – да предявят своевременно и без протакане подобни искове преди имуществото да бъде окончателно разпиляно, което намалява шансовете за практическа събираемост.

Приемане по опис

Съществува и една особено препоръчителна опция, когато има данни, че наследодателят е имал значителни задължения – приемане на наследството по опис. Законът защитава недееспособните и непълнолетните, които задължително приемат наследството по опис, докато за пълнолетни дееспособни лица това не е задължително, макар да е силно препоръчително, най-малкото защото може да има скрити задължения – и ако наследникът вече е приел активи за 100 хил. лева, не може впоследствие да каже „Ама аз не знаех, че има скрити задължения за 150 хил.“, дори това да е самата истина.

Докато когато се приема по опис наследникът отговоря само до размера на полученото наследство, т.е. в най-лошия случай наследникът ще е „на нула“. Ако например сте наследили по опис една къща на стойност 100 хил., а наследодателят се окаже, че има (скрити) задължения на стойност 150 хил., неговите кредитори не могат да вземат от Вас повече от 100 хил. Ако наследството в този пример е прието не по опис, наследникът на практика ще трябва да извади от собствения си джоб 50 хил., за да плати задълженията на наследодателя си на неговите кредитори.

Бизнес

ООД

Често срещана хипотеза е наследодателят да е развивал бизнес като ЕТ или да е бил съдружник/акционер в търговско дружество. При участието в такава фирма (различна от ЕТ), наследниците наследяват само ликвидационния дял (имуществения размер на неговото участие) на своя наследодател, но не и правото да стана съдружници в тази фирма. Няма как да се принудят участниците в една фирма да приемат задължително като нови членове наследниците на доскорошния им съдружник, въпреки че могат да се направят постъпки за това.

ЕТ

При ЕТ е малко по-различно, защото когато има няколко наследници, те няма как заедно да продължат дейността му. По своята същност зад ЕТ стои едно лице, затова наследниците могат: 1) да се разберат, кой ще продължи дейността му; или 2) да го заличат и да си разпределят имуществото.

Свързани статии: