Назначаване на чужденец от трета страна – разрешение за работа при наемане на работници от трети държави през 2026

Общ преглед

Назначаването на чужденци от трети държави извън ЕС в България се свързва с недостига на квалифицирана работна сила в редица сектори и така все повече работодатели се ориентират към наемане на работници от трети страни извън ЕС. Законодателството позволява такъв тип заетост, но процедурата по издаване на разрешение за работа на чужденец от трета държава извън ЕС е сложна и включва няколко последователни административни стъпки. Непознаването на детайлите често води до забавяния, откази или санкции, затова с оглед спестяването на време и други ресурси може да се ползват услугите на адвокат, който познава в дълбочина спецификите както на трудовото, така и на имиграционното законодателство.

В настоящата статия нашия екип от адвокати се е опитал да представи ясно и професионално основните изисквания и пълната процедура за издаване на разрешение за работа и наемане на работници от трети страни в Република България.

Трети държави?

На първо място трябва да изясним какво означава понятието „трети страни“? Това са всички държави извън  Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария. Гражданите от ЕС / ЕИП / Швейцария имат свободен достъп до трудовия пазар в България и не се нуждаят от специално разрешително за работа. Чужденците от трети страни нямат свободен достъп до българския трудов пазар. За тях е необходимо разрешение за работа и пребиваване, издадено при строго определени условия.

Видове разрешителни

Работодателят трябва правилно да определи вида разрешение за работа, което е приложимо към конкретния случай, тъй като от това зависи целият процес.

1. Единно разрешение за пребиваване и работа – това е най-масовият случай, който е приложим за всякакъв вид професии и дейности. Издава се за конкретен работодател и конкретна длъжност. Единното разрешително обикновено е валидно една година и подлежи на подновяване. Смяната на работодателя изисква изцяло нова процедура, тъй като разрешителното е издадено за конкретно юридическо лице.
2. Синя карта на ЕС (EU Blue Card) – предназначена за високо квалифицирани специалисти, изисква висше образование/квалификация и минимално възнаграждение над установения праг. Валидност до 5 години.
3. Сезонна заетост – за временни дейности – туризъм, селско стопанство, хотелиерство и др.

Квоти и ограничения

Трябва да се има предвид, че българското законодателство въвежда ограничения относно броя на работниците от трети страни, които може да наеме един работодател:

• до 20% от средносписъчния състав на работодателя;
• до 35% за малки и средни предприятия.

Изключения се допускат за някои категории, напр. притежатели на EU Blue Card. Работодателят е длъжен да гарантира, че условията на труд и възнаграждението на чужденеца не са по-неблагоприятни от тези за български гражданин на аналогична позиция.

Процедура и документи

Искане

Първият етап за работодателя е да подготви аргументирано искане за наемане на чужд гражданин, като докаже, че за конкретната позиция има реална необходимост от работна сила. На този етап се прави оценка дали работното място съответства на нормативните изисквания и дали предприятието може да наеме граждани на трети страни в рамките на установените квоти.

Заявление пред АЗ

След това работодателят подава заявление пред Агенцията по заетостта, която извършва преценка на пазара на труда, анализира предложената длъжност, условията на труд и основанията за наемане. Решението на Агенцията е ключов момент, тъй като то служи като основа за следващите етапи. Това е етапът, в който компетентен адвокат е от изключително значение, тъй като непълните документи са най-честата причина за отхвърляне или значително забавяне.

Виза D

След одобрение от Агенцията по заетостта бъдещият работник трябва да получи виза за дългосрочно пребиваване („виза D“). Това става по дипломатически път – чрез българските консулски служби в държавата, където пребивава кандидатът. На този етап Ви е необходим компетентен адвокат по имиграционно право, който да изготви заявлението заедно с набора от изискуеми документи.

Разрешение за работа и пребиваване

След получаването на виза кандидатът може да влезе в България и да премине към същинската част от процедурата. В България чуждият гражданин подава заявление пред Дирекция „Миграция“ на МВР за издаване на разрешение за работа и пребиваване. На този етап институцията проверява дали са изпълнени всички законови изисквания, дали трудовите условия съответстват на българските стандарти и дали има непротиворечие с предходно даденото одобрение от Агенцията по заетостта.

Процедурата приключва с издаване на карта за продължително пребиваване, която удостоверява правото за работа в България. От този момент работодателят може да въведе работника в длъжност и да финализира трудовото правоотношение.

Срок

Общата продължителност на процедурата може да варира значително. Най-често процесът от първоначалното заявление до започване на работа отнема между два и четири месеца, като сроковете зависят от конкретния вид разрешение, административната натовареност и държавата, от която идва кандидатът.

При високо квалифицирани специалисти (например „Синя карта на ЕС“) процедурата понякога е по-бърза, но изискванията са по-високи.

Санкции

Трябва да се има предвид, че работодателят, който наеме чужденец без валидно разрешително, подлежи на значителни глоби (до десетки хиляди евро), проверки от инспекцията по труда, както и откази при бъдещи заявления. Санкционира се и бездействието – например  неподаване на уведомление или некоректна регистрация.

Адвокат?

Както се вижда от изложеното по-горе, процедурата изисква стриктно спазване на срокове, изрядни документи и познаване на законодателните изисквания. Наемането на компетентен адвокат може да бъде ключово за бързо и коректно преминаване през процедурата, избягване на откази и грешки и защита при проверки и административни производства. Професионалната юридическа подкрепа значително улеснява процеса и предпазва работодателя от рискове и санкции.