Касационна жалба, касационни основания и отговор на касационна жалба: процедура по ГПК за касационно обжалване

Касационна жалба – допусната и уважена?

Касационната жалба до ВКС е последната Ви надежда, след като загубихте делото на втора инстанция? Решението на въззивния съд беше крайно несправедливо и изобщо не сте съгласни с мотивите на съда? Чудите се дали въобще има смисъл да обжалвате и дали ВКС изобщо ще допусне касационната жалба до разглеждане? Ако това са въпроси, които си задавате, явно всячески търсите истинска справедливост, а касационното обжалване е последната възможност за това.

Касационното обжалване обаче е много повече от това, просто да изразите несъгласие с въззивното решение, защото ВКС въобще няма да допусне жалбата Ви. Жизнено важно е не само да бъдат правилно описани нарушенията, допуснати от второинстанционния съд, но и да бъдат прецизно формулирани не просто някакви, а точно относимите към Вашия казус касационни основания, които да убедят ВКС да допусне касационната Ви жалба до разглеждане. А след това да постанови решение във Ваша полза и Ви присъди всички направени дотук (в 3 инстанции) съдебни разноски (за съдебни такси, адвокатски хонорари и вещи лица).

Компетентността на добър адвокат при касационно обжалване може да се окаже решаваща за това дали справедливостта ще възтържествува. Адв. Емил Трифонов има 20+ години професионален опит в съдебна зала и точно неговата помощ може да наклони везните и преобърне развитието на делото и неговия изход във Ваша полза. Ако се надявате някой да Ви подкрепи в търсенето на справедливост, може да изпратите информация за Вашия казус и да приложите въззивното решение по имейл или чрез формата за запитване, а ако не искате да губите време, може да се обадите на телефон 0888 458635 още сега!

Касационно обжалване (процедура)

Касационното обжалване, същността на което е подаването на касационна жалба до ВКС при наличието на посочените в ГПК касационни основания, претърпя особено съществени промени след последните промени в Гражданския процесуален кодекс от края на 2017 година. Върховният касационен съд е третата и последна инстанция по граждански и търговски дела.

Необжалваемост

На касационно обжалване обаче не подлежат само някои, а не всички въззивни (второинстанционни) решения и определения, за разлика от тези на първоинстанционните съдилища (всички решения на първоинстанционните съдилища подлежат на въззивно обжалване пред второинстанционен съд). Не подлежат на касационно обжалване пред ВКС и още някои специфични въззивни актове, посочени в ал. 3 на чл. 280 ГПК.

Независимо дали са налице изискуемите по закон касационни основания, във всички случаи НЕ подлежат на обжалване въззивни съдебни решения по граждански дела, при които обжалваемият материален интерес (цена на иска) е до 2 556,46 евро, както и въззивни решения по търговски дела с обжалваем интерес до 10 225,84 евро. С изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

Срок за касационно обжалване

На първо място при касационното обжалване следва да се съблюдава 1-месечният срок за подаване на касационна жалба, който се брои от връчването на въззивното решение на страната. Пропускането му е фатално и в такъв случай въззивното решение влиза в сила. А самото дело се връща на първоинстанционния съд, за да се архивира.

Приложения към касационната жалба

Касационната жалба до ВКС задължително следва да съдържа 2 приложения, които са уникални и намират приложение само в касационното производство – изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и адвокатско пълномощно. Изложението на касационните основания на практика е допълнение към касационната жалба и съставлява вид „паралелна жалба“, която има много специфики и чието изготвяне често е по-сложно и трудоемко дори от самата касационна жалба.

Подписване на касационната жалба от адвокат

ГПК поставя като изискване касационната жалба задължително да бъде подписана от адвокат. Това изискване е напълно резонно предвид значителната трудност и необходимост от задълбочени юридически познания при изготвянето на касационна жалба и касационните основания.

И въпреки, че шансовете за допускане въобще до разглеждане на касационна жалба и приложенията й, изготвени от неюрист, са практически нулеви, ГПК е предвидил и такава възможност – жалбата да бъде изготвена от друг, но във всички случаи тя следва да бъде приподписана от адвокат. В последния случай обаче възнаграждението на адвоката единствено за полагането на няколко подписа (каквото на практика представлява приподписването) е в размер на 3/4 от възнаграждението, което би било дължимо, ако самият адвокат изготви касационната жалба и приложенията към нея.

Допускане до касационно обжалване

След подаването на касационната жалба следва разглеждането й от ВКС и произнасянето на съда по допустимостта й. Следва да се има предвид, че подаването на касационна жалба не спира изпълнението на въззивното решение, но жалбоподателят може да поиска, единствено след внасяне на надлежно обезпечение, временно спиране изпълнението на въззивното решение до произнасянето на ВКС.

Държавната такса за произнасяне на ВКС по допустимостта на касационна жалба е в размер на едва 15,34 евро. След заплащането й съдът изпраща преписи до насрещната страна, която може да подаде отговор на касационна жалба и/или насрещна касационна жалба (която по съществото си е касационна жалба, подадена от насрещната страна).

Съдът се произнася по допустимостта на касационната, респ. насрещната касационна жалба в закрито заседание (т.е. без открито съдебно заседание с присъствие на страните в съдебна зала) и възможните варианти тук са 2 – допускане на жалбата за разглеждане по същество или недопускането й. В последния случай въззивното решение или респ. определение, което е обжалвано пред ВКС, се счита за окончателно и влязло в сила.

Разглеждане по същество

Ако касационната жалба бъде допусната до разглеждане по същество, първото нещо, което следва жалбоподателят да стори, е да внесе в пълен размер дължимата държавна такса, която е в размер на 2% от обжалваемия интерес. Тогава се насрочва разглеждането на делото по същество.

При решаване на делото ВКС може или да остави в сила, или да отмени частично или изцяло въззивното решение. Повечето решения се решават по същество като ВКС връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.

Нови или несъбрани доказателства

Важно е да се отбележи, че пред ВКС нови доказателства са недопустими и такива не се събират. Ако е допуснато процесуално нарушение (напр. неправилно е отказано събирането на дадено доказателство) – ВКС може единствено да върне делото на първо- или второинстанционния съд с указание за събиране на това доказателство.

Основания за допускане до касационно обжалване (чл. 280 от ГПК)

След последните промени в Гражданския процесуален кодекс от 2017 г. касационната жалба при постановени решения, респективно частната касационна жалба при постановени определения, е допустима само когато въззивният съд в определението или решението си се е произнесъл по определен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който се вмества в някой от критериите, предвидени в чл. 280 ГПК. Това означава, че не е достатъчно страната просто да счита въззивното решение за неправилно – необходимо е да е налице и законово основание, поради което ВКС да допусне делото до касационно разглеждане.

Противоречие с практиката на ВКС

Въззивното решение (или част от него) може да бъде допуснато до касационно обжалване, когато поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС (респ. с практиката на стария ВС, чийто наследник е ВКС), съдържаща се в тълкувателни решения и постановления, както и когато е налице противоречие с установената практика на ВКС. „Обикновените“ решения  на ВКС (не тълкувателни решения или постановления) не са задължителни за съдилищата под ВКС, но могат да послужат като основание за допускане на делото до касационно обжалване.

Противоречие с акт на КС или СЕС

Касационно обжалване може да бъде допуснато, когато определен материалноправен или процесуалноправен въпрос от дадено решение или определение на въззивен съд е решен в противоречие с актове на българския Конституционен съд (КС) или на Съда на Европейския съюз (СЕС). Доколкото Конституцията съдържа предимно общи норми, които невинаги могат да бъдат непосредствено приложени към конкретния казус, богатата практика на Съда на Европейския съюз се очаква да оказва съществено влияние върху развитието и уеднаквяването на съдебната практика в България.

Точно прилагане на закона и развитие на правото

Друго основание за допускане до касационно обжалване е определен материалноправен или процесуалноправен въпрос от дадено решение или определение на въззивен съд да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това правно основание се запазва и има сравнително общ и абстрактен характер. Поради това то може да действа като своеобразен „резервен вариант“ – дори да не са налице основанията по предходните две точки, ВКС може да приеме, че поставеният въпрос е от значение например защото се разрешава често неправилно или противоречиво, или защото представлява нов въпрос за съдебната практика.

Ако в крайна сметка ВКС се произнесе по същество, това може да допринесе за уеднаквяване на практиката на по-долните съдилища или да даде разрешение на сравнително нов за съдебната практика въпрос, например свързан с модерните интернет технологии или други нови обществени отношения, което може да спомогне за развитието и усъвършенстването на правото.

Очевидна неправилност

Горните три хипотези са регламентирани в ал. 1 на чл. 280 ГПК, но ал. 2 на същия член предвижда, че независимо дали са налице предпоставките по ал. 1, обжалваното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Именно последната хипотеза представлява самостоятелно основание за достъп до касационен контрол, но не следва да се разбира като възможност всяко твърдение за неправилност автоматично да води до допускане на касация. Неправилността трябва да е „очевидна“, като законът не дава изрично определение на понятието „очевидна неправилност“, поради което неговото съдържание се изяснява и от практиката на ВКС.

Вероятна нищожност

Касационно обжалване може да бъде допуснато и при вероятна нищожност на въззивното решение. Нищожността е най-тежкият порок на съдебния акт, при който решението въобще не поражда валидно действие. Такава хипотеза например може да е налице, когато напр. решението е постановено от незаконен състав, не е постановено от съдия или ако не е спазена изискуемата писмена форма на съдебния акт.

Вероятна недопустимост

Друга самостоятелна хипотеза е вероятната недопустимост на въззивното решение. Когато един иск е недопустим, това означава, че съдът няма право по закон да разгледа или разреши спора поради липса на необходима процесуална предпоставка за произнасяне по съществото на спора. Затова вероятната недопустимост на въззивното решение е отделна и напълно самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване.

Касационни основания (чл. 281 от ГПК)

Ако и след като бъде допуснато до касационно обжалване, делото се разглежда по същество от ВКС, който проверява въззивното решение с оглед касационните основания по чл. 281 от ГПК. След като е констатирал, че са налице предпоставките по чл. 280 от ГПК за  допусне касационен контрол, съгл. чл. 281 от ГПК изследва конкретните пороци на въззивния съдебен акт, при които евентуално въззивното решение може да бъде отменено, изменено или върнато на второинстанционния съд.

Нарушение на материалния закон

Този порок е налице, когато въззивният съд е приложил неправилно дадена материалноправна норма, приложил е закон, който не е трябвало да приложи, или обратното – не е приложил закон, който е трябвало да приложи. В тази хипотеза грешката на въззивния съд се намира в правния му извод и в начина, по който той е приложил материалното право към установените по делото факти.

Съществено нарушение на съдопроизводствените правила

Това касационно основание е свързано с допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждането на първоинстанционното дело. Такива могат да бъдат напр. нарушения, свързани със събирането и обсъждането на доказателствата, правото на защита на страните, задължението на съда да обсъди релевираните от страните доводи и доказателства, както и други процесуални нарушения, които пряко се отразяват върху правилността на въззивното решение.

Необоснованост

Последното от касационните основания по чл. 281 от ГПК е необосноваността. Тя е налице, когато правните изводи на въззивния съд, въз основа на установените факти, не следват от събраните по делото доказателства, противоречат на събрания доказателствен материал или са резултат от логически порочно и неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда.

Отговор на касационна жалба

Отговор на касационна жалба по същество представлява писмена защита на страната, срещу която е подадена касационната жалба. С него тя може да оспори както самото допускане на делото до касационно обжалване, така и твърденията на касатора (подателя на касационната жалба), че въззивното решение е порочно и следва да бъде отменено. Отговорът представлява важна възможност за защита на страната, в полза на която е постановено решенето на въззивния съд, още преди ВКС да прецени дали изобщо да допусне делото до разглеждане или не.

В отговора на касационна жалба следва да бъдат изложени на първо място възражения срещу основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 от ГПК. Това е особено важно, защото, ако касационно обжалване не бъде въобще допуснато – няма дори теоретична възможност за отмяна на въззивното решение.

Ответникът може и е на практика задължително да изложи в отговора на касационна жалба и възражения по същество срещу касационната жалба, в случай, че разглеждането й бъде допуснато. Целта е да се докаже, че, дори са да налице основания за допускане до касационно обжалване, то въззивният съд е приложил правилно закона, спазил е процесуалните правила на ГПК и е достигнал до правилни фактически и правни изводи въз основа на събраните доказателства по делото.

Срокът за подаване на отговор на касационната жалба е 1-месечен, счинаво от получаването на препис от касационната жалба. В този срок ответникът по касационната жалба следва да изложи възраженията си и да посочи доказателствата, на които се позовава. Пропускането на срока не означава във всички случаи, че страната ще загуби делото, но я лишава от възможността своевременно да представи силна правна аргументация срещу касационната жалба.