Едно и също нещо ли е информирано съгласие на пациента и съгласие за обработка на лични данни? Задължителни ли са и двете при изследвания или лечение в болница, лаборатория, при стоматолог и т.н.? Отговорът и на двата въпроса е не и е разгледан по-долу в статията.
През май 2018г. в сила влезе прословутият GDPR (Регламент за защита на личните данни). В началото всички бяха в паника какво точно трябва да правят или да не правят и как да процедират с личните данни след GDPR. Заваля лавина от въпроси както от администратори и обработващи лични данни, така и от субекти на данни (това са всички физически лица). Започна да се говори, че за всяко влизане в болница, поликлиника, аптека и други подобни институции ще трябва да подписваме допълнително съгласие за обработка на личните данни. Това не е нужно поради простата причина, че нито Регламентът (GDPR), нито националното ни законодателство (ЗЗЛД) не поставят такова изискване. Дори обратното. Има становище на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в което изрично се посочва, че „обработването на данни за здравословното състояние е законосъобразно, ако се извършва за целите на превантивната или трудовата медицина, за оценка на трудоспособността на служителя, медицинската диагноза, осигуряването на здравни и социални грижи, лечение, за управление на системите за здравеопазване и социални грижи, в областта на общественото здраве, за защита срещу сериозни трансгранични заплахи за здравето и др.“. В такива, както и в подобни случаи, касаещи здравето на човека, които не могат да бъдат изброени изчерпателно, „болничното заведение, лаборатория или аптека няма нито задължение, нито право да иска допълнително изрично съгласие на лицето (пациента). И всичко това е логично, защото какво би станало, ако тежко болен пациент откаже да даде съгласие за обработване на личните му данни и поради тази причина болницата не му окаже необходимата грижа?
Всичко написано до тук има и своята нормативна установеност, а именно: Регламентът посочва, че лични данни могат да бъдат обработвани на различни основания (разбира се, едно от най-разпространените е съгласието). Такива обаче също са и „спазване на законово задължение“, „за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните“, „за изпълнение на задача от обществен интерес“. Като такива, тези основания се приемат за достатъчни за обработване на лични данни, свързани със здравословното ни състояние и в същото време изключват необходимостта от даване на изрично съгласие.
В болничните заведения обаче в напълно възможно, даже в някои случаи задължително, да подпишете друг вид съгласие, т.нар. „информирано съгласие“. То не е свързано с обработването на лични данни, а с описание на определените медицински процедури, които предстои да бъдат извършени на пациента. Такива може да бъдат например хирургични операции, поставяне на упойка (анестезия) за извършване на процедура и други. Подписването на такъв документ трябва да е съпроводено от обяснения на достъпен за всеки обикновен човек език от лекуващия лекар, свързани с поставената диагноза и заболяването, метода на лечение, възможни рискове и усложнения и др. По принцип без лично да подпишете такова съгласие, лекарите нямат право да извършват описаните манипулации. От това правило обаче има и изключения, свързани с невъзможността в някои случаи самият пациент да даде съгласието си, да подпише документа, да разбере неговото съдържание. Така например, ако сте приети по спешност в болница в критично състояние, животоспасяващите действия могат да се извършват и без такова предварително съгласие. В други случаи не самият пациент, а неговите родители, настойници или попечители ще трябва да подпишат документа – например: пациентът е под 14 годишна възраст или е поставен под пълно запрещение. Друго важно, което трябва да се знае за информираното съгласие е, че дори и такова да е дадено, същото може в последствие да бъде оттеглено от пациента, неговите родители, попечители или настойници. А също така е възможно да се наложи пациентът да се запознае и да подпише различни видове информирани съгласия за един престой в болнично заведение, когато се налага да бъдат извършвани различни манипулации. При изписване от болнично заведение на пациента задължително се издава епикриза, като срокът за издаването й зависи от вида на заболяването, извършените интервенции и други.