ООД и АД – разлики, предимства и недостатъци

Дружеството с ограничена отговорност (ООД) и акционерното дружество (АД) – или респективно техните еднолични варианти ЕООД и ЕАД – са двете търговски дружества, които са използвани най-често за участие в търговския оборот в Република България. Законодателят изрично признава качеството „търговец” на този вид образувания (чл. 1, ал. 2, във връзка с Част Втора – „Видове търговци”, глави тринадесета и четиринадесета от Търговския закон). „Търговското дружество е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства” (чл. 63, ал. 1 от ТЗ). Търговските дружества са юридически лица (чл. 63, ал. 3 от ТЗ). Съгласно чл. 131 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) „юридическите лица са носители на права и задължения”. „Те придобиват права и задължения чрез своите органи”. Юридическата правоспособност и дееспособност за юридическите лица възниква от момента на тяхното възникване – вписването в Търговския регистър при Агенцията по вписванията (чл. 69 от ТЗ).

Общото за двете търговски дружества е, че позволяват на учредителите си да участват в търговския оборот, като се обединяват в избрани от тях юридически лица. Това, което ги отличава от другите търговци и ги прави предпочитани е ограничената отговорност на обединилите се лица – съдружници в ООД, респ. акционери в АД. В отношенията с кредитори акционерното дружество и дружеството с ограничена отговорност отговарят за неизпълнението на своите задължения с дружественото си имущество (активите на дружеството). Имуществото на двете търговски дружества се съставя посредством първоначални и допълнителни вноски (които образуват записания капитал), както и посредством участие в търговския оборот чрез придобиването на активи и пасиви – лично на името на търговското дружество.

Като изключим посочените основни прилики, между ООД и АД има съществени различия. Пред бъдещите учредители е предоставена възможност за избор, който зависи от целения резултат, финансовите възможности, предмета на дейност, необходимостта на дружеството да набира външен капитал, способността му да обезпечава своите вземания и т.н.

Първото и едно от най-съществени различия между двете търговски дружества е минималният капитал, необходим за учредяване. При ООД, след промяната на ТЗ от 2009 г., законодателят определи, че капиталът не може да бъде по-малък от 2 лева. Промяна относно АД не бе извършена и минималният капитал на дружеството се запази на 50 000 лева. Това обуславя разбирането акционерното дружество да бъде наричано дружество на едрия капитал. В отделни закони и нормативни актове, има специални изисквания относно дейността на някои видове търговци, които могат да извършват избраната от тях търговска дейност единствено под формата на акционерни дружества (напр. застрахователно и банково дело и т.н.). Въпреки високата сума, необходима за учредяването на АД, законодателят предвижда известно облекчение. В този смисъл има разлика между записан капитал и внесен капитал – записаният капитал е размерът на капитала, който акционерите са определили в устава на дружеството, а внесеният е този, който акционерите действително са наредили по набирателната сметка на дружеството. За да бъде учредено и за да започне да участва в търговския оборот е достатъчно да е внесен 25 % от номиналната стойност на всяка акция. Въпреки значително по-ниския изискуем минимален капитал на ООД (2 лв.), максимален праг няма. За ООД също е предвидена облекчена форма при внасянето на заявения капитал. Достатъчно е да се внесе 70 % от установения в дружествения договор, респ. учредителен акт, капитал. След като дружеството бъде учредено или промяната на капитала бъде вписана в Търговския регистър, паричната сума може да бъде изтеглена и да бъде използвана за оборотни средства на дружеството.

Различни са правата и задълженията на съдружниците, респ. акционерите в двата вида търговски дружества. Тези различия определят ООД като дружество симбиоза между персоналните дружества и капиталовите дружества. От своя страна АД е типичното капиталово дружество. При него личността на акционера не е от съществено значение. Тази разлика е най-силно проявена при разпоредбите, касаещи прехвърлянето на дружествените дялове, респективно разпореждането с акции. При дружеството с ограничена отговорност, законодателят е предвидил ограничения относно възможността дялове в дружеството да бъдат придобивани от външни лица. „Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник.” Прехвърлянето на дружествения дял се извършва посредством договор с нотариална заверка на подписа. „Нов съдружник се приема от общото събрание по негова писмена молба”. Обратното, при акционерното дружество прехвърлянето и залагането на акции поначало се извършва свободно. Необходимо е да се спази формата за прехвърляне на съответния вид акция. Не се изисква решение на общото събрание на акционерите. Това различие между двете търговски дружества прави ООД по-сигурно относно възможността участие в дружеството да вземат трети лица. Гъвкавостта на акционерното дружество пък предоставя възможност акциите да се използват като финансови инструменти, както и възможност за акционерите бързо и лесно да осребрят своите активи.

Подчертаният персонален характер на ООД се изразява и във възможността съдружник да бъде изключен след предупреждение, когато не оказва съдействие на дружеството, не изпълнява решения на общото събрание, действа против интересите на дружеството и не внася допълнителна парична вноска. Тези задължения не са предвидени за акционерите. Техният основен ангажимент към дружеството е финансов.

Различия се наблюдават и във възможността за прекратяване на участие в дружеството. Законодателят определя участието на съдружник в ООД да се прекратява при смърт, изключване, ликвидация за ЮЛ съдружник, несъстоятелност, по молба на съдружника. При АД в случай на смърт, ликвидация, несъстоятелност, участието в дружеството не се прекратява. Налице ще бъде правоприемство. Акцията се придобива от нов правоприемник, който замества предходния акционер. Нещо повече, невъзможно се явява прекратяването на участие посредством писмено предизвестие.

Друга съществена разлика между двете търговски дружества може да бъде открита във възможностите за увеличаване и намаляване на капитала. Различия се наблюдават в законоустановените кворум, мнозинство и пр. Също така, законодателят предвижда специални правила относно възможността за финансиране на дейността на акционерното дружество – посредством облигации. Тази възможност не е предоставена на дружеството с ограничена отговорност.

Различни са органите на двете търговски дружества. Органите на ООД са общото събрание на съдружниците и управителя. Преобладаващо е мнението, че управителят трябва да е физическо лице. Може да бъде едно лице или да бъдат няколко, които да действат заедно или поотделно. В АД основаният орган също е общо събрание. Различна е възможността за управление. Дружеството може да се управлява посредством два начина – чрез Управителен съвет или чрез Съвет на директорите и Контролен съвет. Управителният съвет и Съветът на директорите са колективни органи, които изпълняват решенията на общото събрание, управляват и представляват дружеството. Контролният съвет е самостоятелен и независим орган, който съблюдава работата на Съвета на директорите и се отчита пряко пред общото събрание на акционерите. Очевидна е усложнеността на управлението при АД за разлика от ООД. Това произтича от значително по-малкото права и задължения на акционерите за лично участие в дружеството.

Съществуват още много други прилики и разлики между двете най-използвани търговски дружества у нас. Както вече бе изтъкнато, изборът между двете зависи от конкретните цели на учредителите, финансовите им възможности и доверието помежду им.