Търговската тайна вече е защитена със закон

Posted on 22.04.2019 by Адвокат Трифонов

Време за прочитане : 2 мин.

Често задавани въпроси

Често задавани въпроси

Как да се свържа с адвокатска кантора „Трифонов“?

При първоначално запитване, може да се свържете по някой от следните начини:
• Имейл: office@trifonov.info
• Телефон: 0888458635
• Чрез формата за запитване на сайта
• Не предлагаме консултация по месинджър (Viber и др.)

Къде се намирате и какво е работното Ви време?

• гр. София, ул. „Цар Асен“ 1
• гр. Пловдив, ул. „Мали Богдан“ 21
Работно време: делнични дни от 9:00 до 17:00 ч. Срещите се провеждат само след предварително записване.

Предлагате ли адвокатски услуги извън София и Пловдив?

Да, по определени казуси може да Ви съдействаме и извън София и Пловдив. Ако имате такъв казус, може да се свържете с нас и ще Ви отговорим дали ще можем да Ви съдействаме.

Предлагате ли онлайн консултации, колко струват и как мога да платя?

Да, адвокатска кантора „Трифонов“ предлага онлайн консултации по имейл и телефон. Онлайн консултация се извършва след изясняване на фактите по Вашия казус (по телефон или имейл) и проучване на изпратени от Вас документи (на office@trifonov.info, по куриер или донесени на място в канторите ни). Хонорарът за всяка отделна консултация се определя след изясняване на фактите и преглеждане на документите и може да бъде заплатен в брой на място в кантората или по банков път. Преди Вашето потвърждение на определения от нас хонорар, не дължите абсолютно нищо.

Предлагате ли безплатна правна консултация?

Адвокатска кантора „Трифонов“ предлага безплатна първоначална консултация. Може да се свържете с нас с въпроса, който имате, по някой от посочените по-горе начини.

Задайте въпрос

Търговската тайна е понятие, което включва в себе си много аспекти, за които може би дори някои търговци нe подозират. Но това е без значение, след като европейските законодатели са се погрижили да обхванат и тази материя в Директива (ЕС) 2016/943 относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване. Директивите, за разлика от регламентите, нямат задължителна сила и трябва първо да бъдат „внесени“ в националното законодателство на държавите-членки, като обикновено в дадена директива се определя срок за това. В случая този срок е бил не по-късно от 09.06.2018г., но българският Закон за търговската тайна е приет почти година след този срок, а дотогава изрична национална уредба на забраната за разгласяване на производствени или търговски тайни липсваше.

Определението за търговска тайна е поместено в Закона за защита на търговската тайна и в посочената Директива. Съгласно дефиницията, това е всяка търговска и технологична информация, ноу-хау, които по някакъв начин са тайна, която не е общоизвестна или леснодостъпна, има търговска стойност именно поради тайния си характер и по отношение на нея са предприети мерки за запазването й в тайна от лицето, което има контрол върху тази информация. Предмет на търговската тайна могат да бъдат както стоки, така и услуги. Типичен пример за търговска тайна е например поверителната информация (рецепта) за производство на дадена напитка, която се радва на огромен пазарен успех.

В нормативните актове ясно е казано и коя информация не се счита за търговска тайна. Това е важно, тъй като ограничението се прилага и към някои аспекти на трудовите правоотношения между работник или служител и работодател. Много често в трудовите договори, работодателите поставят ограничение на своите служители, че в случай на прекратяване на трудовото правоотношение, в продължение на определен период от време (обикновено няколко години) служителят няма право да започва нова работа при друг работодател, чиято дейност е същата или сходна с тази на сегашния работодател. Например: един IT специалист не може в следващите 2 години да работи в друга IT компания. Разбира се според трайната съдебна практика, това е недействителна клауза. Това означава, че дори и да има такава клауза в трудовия договор, тя не се прилага и не поражда действие. В Закона за защита на търговската тайна изрично се посочва, че не следва да се налагат допълнителни ограничения на работниците или служителите чрез трудовите им договори, извън тези, които са в съответствие с българското и европейското законодателство, както и че тези хора не може да бъдат ограничавани да използват опита и уменията си, които те добросъвестно са придобили по време на работата си.

Частта, която най-много вълнува повечето търговци е правото на иск за защита на търговската тайна. Той може да бъде за присъждане на обезщетение, за преустановяване използването на търговска тайна, за унищожаване на документи или други носители, в които се съдържа търговска тайна и други. Интересното е, че притежателят на търговската тайна има право да иска от съда да задължи ответника да предостави важна информация относно тази тайна, като например информация за лицето, от което е била получена търговската тайна, както и лицата, пред които същата е била разкрита. В случай, че ответникът виновно не предостави исканата информация, съдът му налага глоба в размер на 500 лв. седмично до момента, в който не изпълни задължението си. Притежателят на търговска тайна може да предяви иска си в 5-годишен срок от извършване на нарушението. След това правото му се погасява по давност. Същият има право да иска от съда да бъдат наложени временни обезпечителни мерки, предвидени в закона. Интересно е обаче, е съдът може да поиска от ищеца да предостави гаранция, която да послужи за обезпечение на евентуалните вреди, които могат да настъпят за ответника, ако наложеното обезпечение се окаже неоснователно.

С цел избягване на злоупотреби от страна на притежателите на търговски тайни обаче, законодателят е предвидил и „обратни“ мерки. Те се изразяват във възможността за ответника да иска съдът да му присъди обезщетение за претърпените вреди. Това означава, че ако искът на ищеца (притежателя на търговска тайна) се окаже неоснователен, не той, а ответникът ще получи обезщетение.

Интересно е също, че ако все пак ищецът спечели заведеното от него дело, може да поиска от съда да осъди ответника-нарушител на търговската тайна за своя сметка публично да оповести информация за решението на съда. Така нарушителят рискува освен да плаща глоби, също и да срине доброто си търговско име и репутация. От своя страна, притежателят на търговска тайна трябва да е сигурен за наличието на нарушение, както и да има достатъчно неоспорими доказателства за това, за да не се получи обратният ефект, споменат по-горе.

Законът зa защита на личните данни от 2019 като допълнение на ОРЗД

Posted on 19.03.2019 by Адвокат Трифонов

Отговор

Време за прочитане : 3 мин.

Често задавани въпроси

Често задавани въпроси

Как да се свържа с адвокатска кантора „Трифонов“?

Къде се намирате и какво е работното Ви време?

Предлагате ли адвокатски услуги извън София и Пловдив?

Предлагате ли онлайн консултации, колко струват и как мога да платя?

Предлагате ли безплатна правна консултация?

Задайте въпрос

Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД) съществува още отпреди да влезе в сила през май 2018 Общият регламент за защита на личните данни на физическите лица (ОРЗД или GDPR). Оттогава всички заинтересовани лица тръпнеха в очакване как нашият законодател ще имплементира изискванията на Регламента в националното ни законодателство. За целта трябваше да бъдат направени сериозни промени и допълнения в Закона за защита на личните данни. Обновеният закон вече е факт след цели 10 месеца чакане. Промените са в голяма си част преписани от разпорежданията от Регламента, но разбира се и нашият законодател е добавил нещичко от себе си.

Няма да се спираме отделно на всяка изменена или допълнена разпоредба на закона, тъй като няма смисъл при все, че основно се преповтаря Регламента, а неговото разглеждане може да видите в други обширни статии. Ще се спрем само на основните и по-значителни неща, които са допълнени или по някакъв начин се различават от тези в Регламента.

Едни от най-съществените допълнения са свързани с уреждане на въпросите относно събирането и обработването на лични данни от работодател, в качеството му на администратор. По отношение на случаите на подбор на персонал, работодателят има право да съхранява личните данни на кандидатите, които не са били одобрени за съответната позиция за срок, не по-дълъг от 6 месеца. Този срок може да бъде удължен само ако кандидатът е дал изричното си съгласие за по-дълго съхранение и евентуално последваща свободна позиция за работа. Има случаи, в които работодателят изисква някои документи от кандидатите в оригинал (диплома, трудова книжка, медицинско свидетелство и др.). Той обаче е длъжен след приключване на подбора на персонал да върне изисканите документи на кандидатите, които не са били одобрени в срок до 6 месеца от приключване на процедурата. Същото важи и за нотариално заверени копия от посочените документи.

Във връзка с горното е важно да се спомене фактът, че копирането на документи за самоличност, вкл. шофьорска книжка, може да стане само ако има изрично посочена в закона причина за това. Подборът на персонал не би следвало да се счита за такава, още повече, че често кандидатът представя достатъчно документи, които включват лични данни. Това ограничение обаче, в доста случаи ще отпада, тъй като с въвеждането на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) голяма част от администраторите са задължени да снемат самоличността на своите клиенти, за да докажат в последствие пред ДАНС, че са извършили необходимите вътрешни проверки. А задължените по този закон лица са много, сред които: адвокати, нотариуси, ЧСИ, застрахователи, брокери на недвижими имоти, държавни органи и куп други.

Друга съществена разлика на Закона от Регламента е по-ниската възрастова граница при обработването на лични данни на деца. Според Регламента тя е 16 години, а според нашия закон – едва 14 години. Това не е някакво своеволие, а резултат от възможността, предвидена в Общия регламент националните законодателства на отделните страни членки да сложат по-ниска граница. Това означава, че за лица под тази възраст, трябва изрично съгласие от страна на упражняващия родителските права (родител, попечител или настойник) за всяко действие, което е свързано със събирането, обработването и съхраняването на лични данни на деца.

Както повечето закони у нас, така и ЗЗЛД трябва да има свой Правилник за прилагане. Той обаче не е готов все още и не е ясно кога можем да го очакваме. В него трябва да бъдат уредени някои допълнителни въпроси, а именно: редът, условията и критериите за одобрение на проекти на кодекси за поведение на администраторите и обработващите лични данни; редът за обучение на Длъжностни лица по защита на данните (тук можем да кажем, че сертифицирането на тези лица не е задължително условие при назначаването на ДЛЗД. Сертификатът се издава след успешно положен изпит и е със срок на валидност 3 години); формата и редът за уведомяване на КЗЛД за назначаване на ДЛЗД (в момента на сайта на Комисията е публикувана информация как се подава такова уведомление, заедно с бланката, която се попълва от администратора).

Ще се спрем накратко и на правата на субектите на данни. В случай на нарушение, субектът има право да сезира Комисията в срок до 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от 2 години от извършването му. Законодателят е предвидил обаче, че за нарушение на закона и на Регламента, които са извършени преди влизането в сила на новия ЗЗЛД, сроковете за сезиране на Комисията са различни – 1 година от узнаването и до 5 години от извършването на нарушението. Освен сезирането на Комисията, субектът на данни може да иска обезщетение за претърпени вреди от неправомерно обработване на личните му данни по пътя на съдебното производство.

Другата разлика с Регламента е предвидената глоба или имуществена санкция за „други нарушения на този закон“ в размер на 5 000 лв., а при повторно нарушение – в двоен размер. Най-съществената разлика с Регламента обаче е различният срок за отговор от страна на администратора до субекта на данни при отправено искане и упражняване на правата си. Според Регламента този срок е 1 месец, а нашият законодател, незнайно защо, удължава двойно този срок – до 2 месеца.

В заключение е важно да се знае, че при несъответствие на национален закон (напр. ЗЗЛД) с регламент на Европейския съюз (напр. GDPR), прилага се регламентът.

Законно ли е изкупуването на фирми със задължения?

Posted on 11.03.2019 by Адвокат Трифонов

Време за прочитане : 2 мин.

Често задавани въпроси

Как да се свържа с адвокатска кантора „Трифонов“?

Къде се намирате и какво е работното Ви време?

Предлагате ли адвокатски услуги извън София и Пловдив?

Предлагате ли онлайн консултации, колко струват и как мога да платя?

Предлагате ли безплатна правна консултация?

Задайте въпрос

Изкупуването на фирми със задължения в България продължава да е трън в очите най-вече на данъчната администрация, най-малкото защото проблемът е свързан с ощетяване на държавния бюджет.

Но проблемът с гореспоменатите задължения на фирми се преекспонира в грешна посока. Ако например става дума за дружество с ОГРАНИЧЕНА отговорност с капитал от 2 лева – преди промените в ДОПК, този ограничено отговорен съдружник (или респ. едноличен собственик на капитала) отговаряше лично само до размера на дяловия капитал, а именно 2 лева. Независимо дали собственик на такава фирма беше много богат бизнесмен или беден човек без никакво имущество – и в двата случая на практика държавата нямаше да може да претендира от собственика на фирмата и събере от неговото лично имущество повече от 2 лева. През 2017г. обаче законодателят въведе нови правила в ДОПК по отношение на публичните задължения на дружеството. Дори то да е ООД или ЕООД и въпреки това, че отговорността е ограничена, тези нововъведения засягат тази отговорност както на управителя, така и на съдружниците, прокуристите и представителите. Ако например един съдружник прехвърли дружествен дял от фирма със задължения на друг съдружник или на трето лице, то този съдружник ще отговаря до размера на намаленото имущество, въпреки че вече няма качеството съдружник. Същото важи и за едноличния собственик на капитала. Агенцията по приходите може да ангажира тази отговорност едва след като бъдат прехвърлени дружествените дялове, но не и преди това.

Законодателят трябва да се опита всячески да търси ефективни механизми за пресичане на измами и ощетяване на държавния бюджет, а не за ограничаване на регистрацията на търговски дружества или прехвърлянето на фирми със задължения.

Във връзка с това беше направена и една от последните промени в Търговския закон. С нея законодателят се е опитал да въведе ограничения относно прехвърлянето на дялове и на предприятие, когато дружеството има задължения. Тези ограничения представляват забрана за извършване на такава сделка в случай, че са налице задължения към настоящи работници или служители, както и такива, които са преустановили трудовите си правоотношения с фирмата за период от 3 години назад. Тези задължения могат да бъдат неизплатени трудови възнаграждения, осигурителни вноски, обезщетения.

Накратко ще кажем, че дружествените дялове могат да се прехвърлят по два начина: от един съдружник на друг или на трети лица (такива, които не са текущи съдружници).

Прехвърлянето на дял на трето лице става по реда за приемане на нов съдружник – с решение на Общото събрание на дружеството или с решение на едноличния собственик на капитала. Задължително е изискването за договор за прехвърлянето, който трябва да е с нотариално заверени подписи и съдържание. Както казахме, законодателната промяна идва с изискването за доказване на липсата на задължения към служители на дружеството. Тъй като има известна празнота в закона относно това как следва да се докаже именно тази липса на задължения и тъй като Инспекцията по труда не е оправомощена да издава такива удостоверения, тези факти се доказват с попълването на една декларация от управителя. За попълването на неверни данни обаче, същият носи наказателна отговорност, тъй като това е престъпление, съгласно Наказателния кодекс.

Прехвърлянето на дружествен дял от един съдружник на друг е значително по-опростена процедура. В закона се казва, че тази сделка се извършва „свободно“. Това означава, че има изискване само за договор, както е посочено в предишния абзац. За това не се изисква съгласие на Общото събрание. Важно е все пак да се знае, че това прехвърляне в последствие трябва да се обяви в Търговския регистър, за да има правна сила. А това се извършва от управителя на дружеството.

Ако фирмата, която искате да бъде прехвърлена на друго физическо или юридическо лице има подобни задължения към служителите, а искате да избегнете изискването на закона за тяхната липса, законодателят, дали съзнателно или не, е оставил малка вратичка, която позволява това. Тъй като прехвърлянето на дялове между съдружници вече казахме, че се извършва свободно, новата практика е лицето, на което ще се прехвърлят дяловете, първо да се приема като нов съдружник по съответната процедура. След това, вече като съдружник, това лице може да поеме дялове на друг/и съдружници, без да има задължение за деклариране на липса на задължения. Трябва да се има предвид и друга тънкост, а именно, че при прехвърляне на цялото предприятие обаче, тъй като то е съвкупност от права и задължения, има изискване за уведомяване на НАП и представяне пред Търговския регистър документ, който доказва, че агенцията по приходите е уведомена за сделката. Такова задължение обаче при прехвърлянето на дялове няма, дори и да бъдат прехвърлени 100% от тях.

Предявяване на граждански иск от пострадал в качеството на граждански ищец по наказателно дело

Posted on 10.09.2018 by Адвокат Трифонов

Отговор

Време за прочитане : 3 мин.

Често задавани въпроси

Как да се свържа с адвокатска кантора „Трифонов“?

Къде се намирате и какво е работното Ви време?

Предлагате ли адвокатски услуги извън София и Пловдив?

Предлагате ли онлайн консултации, колко струват и как мога да платя?

Предлагате ли безплатна правна консултация?

Задайте въпрос

Пострадал е това физическо или юридическо лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от дадено престъпление, а ако пострадалото лице е починало – това качество преминава върху неговите наследници. В чл.75 от НПК са посочени редица права, които има пострадалият, но основното от тях се състои в това той да получи справедливо обезщетение на вредите си. А това на практика се постига с предявяването на граждански иск.

Гражданският иск изглежда лесен за предявяване, но всъщност крие доста на брой тънкости, които би следвало да са известни на всеки опитен адвокат.

На първо място гражданският иск може да се предяви както в рамките на наказателното производство, така и по отделно гражданско дело след приключването на наказателното дело. По новия ГПК държавна такса за образуване на такова отделно гражданско дело не се дължи (ако разбира се има влязла в сила осъдителна присъда по наказателното дело). Нееднородната съдебна практика сочи, че в някои български съдилища гражданските състави присъждат по-големи по размер парични обезщетения в сравнение с наказателните състави от същия съд – и при това положение за пострадалия би било по-добре от чисто финансово-обезщетителна гледна точка да изчака приключването на наказателното дело, след което да инициира образуването на отделно гражданско дело. Като разбира се неотлъчно следи за изтичането на погасителната давност.

Друго преимущество на отделно гражданско дело се състои в това, че пострадалият може да привлече по делото директно съответната застрахователна компания, а не физическия извършител, който може да не е в състояние да изплати присъденото обезщетение, особено ако последното е в голям размер. Тук си струва да отбележим и наскоро излязлото Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, което хвърля известна светлина върху кръга лица, които биха могли да предяват граждански иск (в наказателното производство или в отделно такова) за неимуществени вреди в случай на настъпила в резултат на престъпление смърт на техен близък. Доскоро практиката на съдилищата беше разнородна, но основно признаваше тази възможност единствено на „преките“ наследници на починалото лице – тоест, деца, съпруг или родители. С това тълкувателно решение ВКС призна възможност и на по-широк кръг лица да предявят иск за неимуществени вреди, като формулировката относно кръга на лицата е различна в зависимост от това дали искът се предявява в наказателния процес или в отделно гражданско дело. В отделно гражданско дело освен преките наследници, по изключение иск – включително и направо пред застрахователната компания – може да предяви всяко друго лице, което е създало трайна дълбока и емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени в конкретния случай. В наказателния процес тази възможност е дадена единствено на братя и сестри, баба/дядо или внуци на починалия (ако няма други наследници), при доказано близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Изключително важен момент, който за съжаление често се неглижира, е този за погасителната давност. Всеизвестно е, че давността е 5 години и тече от откриването на дееца съгласно чл.114 ЗЗД. Но ако граждански иск бъде предявен в рамките на наказателно производство и наказателното производство бъде прекратено (напр. поради изтекла давност за извършеното престъпление) – тогава се счита, че граждански иск не е бил предявяван. Ако напр. деянието е извършено през 2000 година, наказателно дело е образувано и граждански иск е предявен през 2002 година, осъдителна присъда на първоинстанционния съд е произнесена през 2004 година, но през 2006 година ВКС прекратява наказателното дело поради изтекла давност – тогава ще се счита, че граждански иск никога не е бил предявяван, а давността е изтекла през 2005 година – и пострадалият няма да има право да заведе гражданско дело. Всъщност ще има право, но извършителят, напълно законосъобразно, ще може да направи едно елементарно възражение за изтекла погасителна давност, вследствие на което искът във всички случаи ще бъде оставен без уважение.

Гражданският иск в наказателното производство по правило се предявява в първото съдебно заседание на първоинстанционния съд (до даване ход на делото и започване на съдебното следствие). Важно е да се знае, че молбата за предявяване на граждански иск следва да бъде много прецизно изготвена, защото в противен случай мнозина съдии се позовават на разпоредбата на чл.88, ал.2 НПК и просто не приемат гражданския иск за разглеждане в рамките на наказателното производство. Което не е фатално, но може да бъде неприятно за избралите този способ за предявяване на граждански иск.

При предявен за разглеждане граждански иск – независимо дали в рамките на наказателното производство или в отделно гражданско дело – задачата на гражданския ищец или неговия доверен адвокат е да максимизира размера на присъденото парично обезщетение. Това се постига основно по 2 начина – чрез ангажиране на релевантни и убедителни доказателства за претърпените вреди (напр. колко силни са били претърпените болки и страдания) и чрез издирване на относими съдебни решения по сходни казуси, по които са били присъдени сравнително високи обезщетения.

По правило при предявяване на граждански иск държавна такса от гражданския ищец не се събира. Единственият разход в такова производство за пострадалия се явява адвокатския хонорар – в случай разбира се, че е ангажиран адвокат (по гражданско дело) или адвокат-повереник (по наказателно дело) – но този разход се присъжда от съда и в крайна сметка е за сметка на осъдения.

Бланки на декларация за защита на личните данни и др. образци по ЗЗЛД и GDPR – политика за поверителност, декларация за съгласие, вътрешни регистри и др.

Posted on 09.08.2018 by Адвокат Трифонов

Отговор

Време за прочитане : 4 мин.

Често задавани въпроси

Как да се свържа с адвокатска кантора „Трифонов“?

Къде се намирате и какво е работното Ви време?

Предлагате ли адвокатски услуги извън София и Пловдив?

Предлагате ли онлайн консултации, колко струват и как мога да платя?

Предлагате ли безплатна правна консултация?

Задайте въпрос

Безплатни образци и бланки на декларации, политики, регистри и всевъзможни други документи по новия GDPR Регламент и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) са предмет на все по-голямо търсене от бизнес потребителите, имащи качеството на администратори на лични данни. Целта на настоящата статия е на първо място да обясни същността на тези документи, както и да предостави някои примерни образци за свободно ползване.

Мнозина може би вече са установили, че, въпреки голямото търсене, безплатни образци и бланки, свързани със защитата на личните данни, се намират трудно или въобще не се намират в интернет пространството. Това има своето напълно логично обяснение, което се корени в следните 2 основни причини:

Стандартни пакети образци не се разпространяват безплатно, а се продават
Стандартен пакет документи не вършат почти никаква работа

На пръв поглед купуващите подобни документи съвестни бизнесмени, които искат да спазват закона, остават с впечатлението, че с придобиването на подобен „ПЪЛЕН“ комплект документи, те вече ще са напълно изрядни и отговарящи на изискванията за обработка на лични данни, което обаче е огромна заблуда поради следните очевидни причини:

Нито в ЗЗЛД, нито в GDPR има посочен „пълен“ и изчерпателен списък от необходими документи, т.е. документите са неограничен брой и всеки път варират според особеностите на съответния бизнес
Всеки стандартен на пръв поглед документ, напр. политика за поверителност / защита на личните данни, следва да бъде изготвен съобразно индивидуалните особености на конкретния бизнес
Дори една стандартна бланка на декларация за защита на личните данни да отразява съвършено точно 90% от изискуемата информация – останалите 10% биха съставлявали невярна или непълна информация, което вероятно би съставлявало нарушение

Като илюстрация на горното идва един напълно реален пример от практиката. Продавачите на стандартни бланки на документация за защита на личните данни няма как да знаят къде точно и на каква платформа напр. се хоства даден онлайн магазин, какви протоколи за сигурност използва, дали съхранението на лични данни е локално или облачно, има ли локално или отдалечено видеонаблюдение и по какъв стандарт функционира и т.н. и т.н. Това са само няколко мънички детайла от ужасно многото такива, които следва да се преценят при изготвянето на пълната документация за съответствие с изискванията за защита на личните данни. Ако дори само едно мъничко детайлче се окаже невярно, то несъответствието в документацията на съответния бизнес ще е налице,. Така напр. е възможно в дадени стандартни образци да е записано, че администраторът ползва един вид хостинг или търговска платформа, но да се окаже, че в даден случай се касае за напълно различен вид – в резултат на което да се окаже, че се предават лични данни на трета страна – за което се изисква допълнителен слой защита, изразяващ се в задължението за инкорпориране на съответните допълнителни мерки и гаранции във фирмената документация за защита на лични данни. На практика е напълно немислимо съответните допълнителни мерки да бъдат предварително инкорпорирани в стандартен пакет образци на документи защото възможните различни комбинации от конкретни детайли, са хиляди, а продаваните пакети стандартни образци са един вид.

По-долу ще бъде направен кратък преглед на основните видове документи, които следва да се изготвят от администратор на лични данни (или респ. нает от него експерт, напр. адвокат или длъжностно лице по защита на данните), за да бъдат спазени изискванията на GDPR и ЗЗЛД при обработката на лични данни (т.нар. GDPR compliance). Отново следва да се има предвид, че наборът от документи варира при различните администратори в зависимост от естеството на конкретния бизнес.

Политика за защита на личните данни, позната още като политика за поверителност. Това един от основополагащите документи при доказване спазването на изискванията за защитата на личните данни. Това е вероятно най-всеобхватния документ в тази връзка, който съдържа препратки към останалата документация и различните конкретни аспекти на защитата на личните данни при съответния администратор. Предвид горното, изготвянето на стандартен образец – бланка на политика поверителност и защита на личните данни би било напълно неиздържано от правна гледна точка и може би несериозно от гледна точка на репутацията на даден бизнес. Защото изискванията на Регламента са за конкретни мерки, а не абстрактни декларации

Има редица други политики при обработката на лични данни, необходимостта от които обаче следва да се преценява с оглед конкретните параметри на съответния бизнес. Политика за обучение и инструктаж на персонала напр. няма да е необходима при ЕООД без нает персонал. Политика за възлагане на работа на подизпълнители също може да не е необходима, особено ако администраторът не планира наемането на подизпълнители в скорошен план и ако не обработва чувствителни данни. Политика за обработка на лични данни при видеонаблюдение, разбира се, би била напълно излишна, ако локално или онлайн видеонаблюдение не е инсталирано от администратора.

Оценка на въздействието върху защитата на личните данни е другият най-мащабен и сложен документ, наред с политиката за защита на личните данни, който следва да бъде изготвен, за да е налице съответствие с изискванията за защита на личните данни. Добрата новина е, че той не е задължителен за по-малките като обем и специфичност на бизнес дейност администратори. Оценка обаче е изискуема при използването на нови технологии в бизнес модела на администратора, напр. онлайн транзакции, които крият съществен риск от засягане на правата на субектите на лични данни (напр. източване на банкови карти, кражба на пароли и самоличност и т.н.). Същото важи и за обработката на лични данни. Като цяло оценката на въздействието върху защитата на личните данни представлява цялостен и напълно конкретен анализ на бизнес модела на администратора на лични данни, при който се систематизират и индивидуализират операциите, свързани с обработката на лични данни, тяхното въздействие върху правата на субектите и рисковете, които крият и най-сетне – мерките и гаранциите от страна на администратора за защитата на правата на субектите.

Декларация за защита на личните данни. Всъщност декларациите в тази връзка може да са неограничен брой – от интернет потребители, от работодатели, от служители на даден администратор и т.н. Най-съществените от тях са декларация за поверителност и декларация за съгласие.

Декларацията за поверителност е едно от различните наименования в практиката на документ, който се изготвя от администратора на лични данни или натоварено от него за целта лице и съдържа задължителна според Регламента информация, която следва да се предостави в определени в Регламента случаи на субектите на лични данни. Регламентът дава общи насоки за съдържанието на този документ – какви точно лични данни се обработват, какви са целите и основанието на обработката, кои са получателите на лични данни, предават ли се такива на трети страни и т.н. Конкретни отговори на всички тези въпроси по отношение на бизнеса на конкретен администратор няма как да бъдат дадени предварително и затова използването на бланка на декларация за поверителност по GDPR е практически неприложимо.

Декларацията за съгласие е документ, по силата на който субект на лични данни дава съгласието си конкретен администратор да обработва личните му данни на конкретно основание и за конкретни цели при спазването на конкретни изисквания. Следва да се има предвид, че съгласието е едно от няколкото основания, на които законосъобразно според GDPR могат да бъдат обработвани лични данни и съгласие не е необходимо, ако са налице други валидни основания, напр. договор. След влизането в сила на GDPR през май 2018 настана истинска истерия и всевъзможни администратори започнаха да изискват съгласие за обработка на лични данни, като се стигна дори до абсурдни ситуации болници да не приемат пациенти докато последните не дадат изрично писмено съгласие. Предвид което Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) беше принудена да излезе с официално становище на интернет страницата си, че съгласие не се изисква при обичайната дейност на редица професии като лекари, адвокати и т.н. Но никъде в становището не се споменава, че за обработка на специални категории лични данни (т.нар. чувствителни данни) съгласие се изисква въпреки това. Дори напр. основанието за обработка да е договор (в който случай съгласие не се изисква), ако се обработват чувствителни данни, изрично съгласие се изисква паралелно с договора.

Вътрешни регистри за обработка на лични данни. Вътрешните регистри са различни видове в зависимост от дейността на администратора, но основен документ в тази насока е вътрешният регистър по обработката на лични данни. Последният представлява аналитична таблица, в която се систематизират абсолютно всички дейности, които извършва администраторът и които имат връзка с обработката на лични данни. За всяка отделна дейност следва да се посочат различни изискуеми от Регламента реквизити. Други основни регистри са тези за искания от страна на субекти до администратора, за пробиви в сигурността (security breaches), за планирано изтриване на лични данни и др.

Образци на документи в PDF формат:

Законна лихва за забава при просрочени задължения – изчисляване след 2015

Posted on 18.09.2017 by Адвокат Трифонов

Отговор

Време за прочитане : < 1 минута

Често задавани въпроси

Как да се свържа с адвокатска кантора „Трифонов“?

Къде се намирате и какво е работното Ви време?

Предлагате ли адвокатски услуги извън София и Пловдив?

Предлагате ли онлайн консултации, колко струват и как мога да платя?

Предлагате ли безплатна правна консултация?

Задайте въпрос

(Забележка: Калкулатор на законна лихва се съдържа в приложението „Правен помощник“)

Законната лихва за забава при просрочени задължения получи нова уредба с Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Постановлението предвижда нови правила за изчисляване на размера на законната лихва, считано от 01.01.2015г., и отменя Постановление № 100 на МС от 29.05.2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.

По силата на новото постановление, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения (независимо вида на валутата на задължението) се определя от основния лихвен процент на Българската народна банка (БНБ) в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.

В тази връзка интерес предизвиква въпросът как следва да се изчислява размерът на законната лихва за задължения, възникнали преди влизането в сила на постановлението (01.01.2015г.), но претендирани официално след влизането му в сила. Кои правила се прилагат в този случай – на отмененото Постановление № 100 или на новото Постановление, или приложението им трябва да бъде комбинирано – частта от законната лихва до 01.01.2015г. трябва да се изчислява по правилата на Постановление 100, а частта след 01.01.2015г. – по правилата на Постановление 426? При липсата на изрични разпоредби, които да придават на Постановление 426 обратно действие следва да се отчитат общите правила за действие на нормативните актове, а именно – занапред. От друга страна обаче, постановление 100 е изрично отменено от Постановление 426, което означава, че Постановление 100 вече е неприложимо след влизане в сила на Постановление 426 и всички изчисления, касаещи законната лихва, направени след 01.01.2015г. трябва да се правят по новите правила, независимо от това, че се отнасят за период, през който са действали правилата на отмененото Постановление 100. С други думи, за задължение за законна лихва, обхващащо периода 2013 – 2017 година, приложими са единствено правилата на Постановление 426, а не едновременно на Постановление 100 (за периода 2014 – 01.01.2015г.) и на Постановление 426 (за периода 01.01.2015 – 2017г.)

Запис на заповед – падеж, протест, реквизити, валидност и възражение

Posted on 24.07.2017 by Адвокат Трифонов

Време за прочитане : 3 мин.

Често задавани въпроси

Как да се свържа с адвокатска кантора „Трифонов“?

Къде се намирате и какво е работното Ви време?

Предлагате ли адвокатски услуги извън София и Пловдив?

Предлагате ли онлайн консултации, колко струват и как мога да платя?

Предлагате ли безплатна правна консултация?

Задайте въпрос

Записът на заповед е едностранна сделка, уредена подробно в българския Търговски закон, облечена в законоустановената форма, с означението „Запис на заповед”, по която дадено лице, наречено издател на записа на заповед, обещава да заплати на друго лице, т. нар. поемател, дадена сума пари. Правилното название е „Запис на заповед” (мъжки род), а не „Записна заповед” (женски род).

На първо място следва да бъде направено уточнението, че записът на заповед от правна гледна точка не може да бъде издаван „под условие“. От друга страна пък съвсем не е задължително същият да съдържа стандартни и утвърдени в практиката изрази като „безусловно се задължавам“, защото това категорично не е изискване за действителност на записа на заповед, което положение се потвърждава и от най-новата тълкувателната практика на ВКС.

Поначало тази ценна книга бива използвана в гражданския търговския оборот с обезпечителна цел и най-вече като търговско обезпечение, ако преди това са били сключени дадени сделки, от които произтича някакво задължение за издателя. За тази цел в търговската практика силно се препоръчва в самия запис на заповед изрично да бъде посочвано основанието, на което се издава, независимо от това, че законът не го изисква изрично. Основанието съвсем не трябва да се пренебрегва, защото би могло в определени хипотези да послужи за някои възражения на длъжника по записа на заповед срещу плащането. Ако не бъде посочено основанието, напр. има опасност задължението по главния договор, във връзка с чието обезпечение конкретно е издаден записът на заповед, да бъде погасено, но кредиторът в правното си качество на ремитент по записа на заповед да предяви второ искане за същото плащане, но този път на основание записа на заповед, а не на главния договор.

Формата, която следва да бъде съблюдавана с оглед валидността на записа на заповед е от първостепенно значение поради простата причина, че ако формата не е спазена – трайната българска съдебна практика приема, че документът не съставлява запис на заповед и изпълнение категорично не може да бъде търсено по предвидения в закона ред. Записът на заповед от законова гледна точка представлява ценна книга с точно определено в българското законодателство съдържание. Задължително в записа трябва да бъде включвано наименованието „Запис на заповед”, безусловен ангажимент да се заплати дадена сума, също и падеж и местоизвършване на дължимото плащане, както и лицето, в полза на което трябва да бъде заплатено, мястото и на коя дата е издаден, и разбира се подпис на издателя на записа на заповед. Тази строгост във формата обаче има и своите изключения. Ако в даден запис на заповед изобщо не е указан падеж, записът се смята от законова гледна точка за платим на предявяване. Ако пък не е указано друго, за мястото на издаване се счита за място на плащане и за местоживеене на издателя. Ако е пропуснато да бъде записано място на издаване, то съответният запис на заповед се приема, че е издаден в мястото, изписано до името на издателя. За самия запис не са необходими дубликати и затова той се изготвя само в един екземпляр.

За да бъде прието от правна гледна точка, че е налице едно конкретно и подлежащо на изпълнение вземане не е абсолютно необходимо предявяването за изпълнение на записа на заповед. Това действие е предпоставка само и единствено за поставянето на съответния длъжник в законова забава и представлява правно необходимото съдействие, дължимо от кредитора с оглед надлежно изпълнение на съответното задължение. Следва да се има предвид обаче, че непредявяването на даден запис на заповед за плащане в предвидения срок категорично води до загубване на правата по него по отношение на предвидените в закона регресно отговорни лица, а именно джирантите и техните авалисти.

Отказът на издателя на записа писмено да удостовери предявяването може да бъде установено с т . нар. протест, при който следва обезателно да се посочи точната дата на протеста, която се смята за начало на законовия срок след предявяването. Протестът пък се извършва по изрична молба на конкретния приносител на съответния запис на заповед от нотариус, който има район на действие – мястото на плащане. Нотариусът е длъжен и вписва в регистъра си съдържанието на извършения протест и снабдява с преписи всички заинтересовани лица, а на приносителя на записа дава оригинала на протеста. Срокът за предявяването на записа на заповед е едногодишен, считано от датата издаването му, като издателят има опцията да удължи или съкрати допълнително този срок.

Имайки качеството на конститутивна ценна книга, съгласно българското право записът на заповед има опция да се прехвърля, да се залага и върху него също така може да се упражнява и право на задържане.

Записът на заповед, освен всичко друго е и извънсъдебно изпълнително основание по силата на действащото българско законодателство и въз основа на него може по предвидения правен ред да бъде издаден съгласно ГПК изпълнителен лист, без за това да е необходимо да се осъжда преди това длъжника (без да се води гражданско или търговско дело по „нормалния” общ исков ред). Новият ГПК уреди едно непознато преди това правно положение, а именно, че когато длъжникът направи възражение, че не дължи сумата (особено ако е добре мотивирано и юридически издържано) – тогава изпълнението по издаден преди това изпълнителен лист се спира – временно или окончателно. При което кредиторът може да няма друг избор, освен да предяви иск по общия ред. А това навежда на необходимостта, особено когато се касае за големи суми, от консултация с опитен адвокат, която еднократна консултация може да предотврати съдебни дела, влачещи се с години, вследствие на неперфектно изготвяне на запис на заповед, в т.ч. и по образец (бланка) на запис на заповед.

Непредявеният за плащане запис на заповед е предвидено в българския закон правно основание за издаване на изпълнителен лист на кредитора. Съществуваха известни спорове относно това, дали би могло да се претендира издаването на изпълнителен лист и за лихвите по записа на заповед. Последното тълкувателно решение на ВКС обаче отхвърли тази възможност. Според него в закона ясно е посочено съдържанието на записа на заповед. Едно от изискванията е посочване на точния размер на сумата, която следва да се плати, а законът мълчи относно плащането на закъснелите лихви. Те са извън изпълнителното основание.

Сдружение с нестопанска цел – пре/регистрация на фондация и СНЦ (ЮЛНЦ)

Posted on 11.07.2017 by Адвокат Трифонов

Отговор

Време за прочитане : 2 мин.

Често задавани въпроси

Често задавани въпроси

Как да се свържа с адвокатска кантора „Трифонов“?

Къде се намирате и какво е работното Ви време?

Предлагате ли адвокатски услуги извън София и Пловдив?

Предлагате ли онлайн консултации, колко струват и как мога да платя?

Предлагате ли безплатна правна консултация?

Задайте въпрос

Регистрацията на фондации и сдружения с нестопанска цел (юридически лица с нестопанска цел в обществена или в частна полза) е отново актуален през 2017 след съществени промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), който е основният нормативен акт, регулиращ дейността на сдруженията с нестопанска цел и фондациите в страната. В брой 74 на Държавен вестник от 20.09.2016 е обнародван Закон за изменение и допълнение на ЗЮЛНЦ.

С последните изменения са внесени промени в начина за регистрация на сдружения с нестопанска цел (СНЦ) и фондации. От началото на 2018 вече ще се извършва вписване в регистъра на ЮЛНЦ, който се води от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, за разлика от досегашното положение – в района на съответния окръжен съд по местонахождението по адрес и седалище на дадено юридическо лице. На включване и публикуване в този регистър подлежат редица важни обстоятелствата като:

името, както и основните цели и средствата, с които ще бъдат постигнати
седалището и официалния адрес на регистрираното юридическо лице с нестопанска цел
списък с имената и данни за членовете на управителния орган на лицето
самото решение за учредяване на ЮЛНЦ
уставът (при сдруженията с нестопанска цел), респ. учредителният акт (при фондациите)
всички решения за извършени промени в които и да е обстоятелствата, подлежащи на вписване и др.

Както вписването на изброените по-горе обстоятелства, така и публичното им обявяване и оповестяване следва да бъде извършено в 1-месечен срок от деня на възникването на съответните релевантни обстоятелства.

Пререгистрацията на ЮЛНЦ (сдружения с нестопанска цел и фондации) е изцяло нов момент в закона. Тя засяга вече регистрираните юридически лица с нестопанска цел. За всички тях ще бъде необходима пререгистрация. Става въпрос за тези юридически лица, които са вписани по стария режим при съответните окръжни съдилища. Те са длъжни, в срок до края на 2020 година да подадат съответното заявление за пререгистрация по вече приетите и обнародвани нови правила на закона, предмет на разглеждане в настоящата статия. Освен заявлението за пререгистрация, пред съответния орган трябва да се представи и удостоверение за актуално състояние на конкретното юридическо лице с нестопанска цел, както и БУЛСТАТ. Същото се отнася и до клоновете на юридическото лице – за всеки един от тях. Цитираните писмени удостоверения се издават от окръжните съдилища по старата месторегистрация на ЮЛНЦ в сравнително бърз (3-дневен) срок от тяхното заявяване. Има предвидена възможност ведно със заявлението за пререгистрация на ЮЛНЦ да бъде подадено и друго заявление за вписване – независимо на какво ново обстоятелство, в това число и заличаване.

Важно е изрично да бъде споменато, че при пререгистрацията фондациите и сдруженията с нестопанска цел, както и клоновете на чуждестранни ЮЛНЦ, се изключват от регистър БУЛСТАТ и кодът по БУЛСТАТ става идентификационен код на юридическото лице с нестопанска цел, съответно на неговия клон. Предвидено е при пререгистрацията по новия режим юридическото лице да запазва досегашното си регистрирано наименование.

Всички тези изисквания в Закона за юридическите лица с нестопанска цел влизат в сила от началото на 2018. Добра новина за подлежащите на пререгистрация юридически лица с нестопанска цел е свързана с цената, а именно, че каквато и да е административна такса за вписване на пререгистрацията на юридическите лица с нестопанска цел няма да се дължи. Промените, обсъдени по-горе, засягат и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел в България. Като цяло подобна пререгистрация на юридически лица беше извършена преди няколко години по отношение на търговските дружества.

Регистрация на туристическа агенция / лиценз за туроператор

Posted on 11.07.2017 by Адвокат Трифонов

Време за прочитане : 3 мин.

Често задавани въпроси

Как да се свържа с адвокатска кантора „Трифонов“?

Къде се намирате и какво е работното Ви време?

Предлагате ли адвокатски услуги извън София и Пловдив?

Предлагате ли онлайн консултации, колко струват и как мога да платя?

Предлагате ли безплатна правна консултация?

Задайте въпрос

За да може дадено лице да осъществява дейност като туроператор или туристическа агенция (туристически агент) в България, е необходимо да отговаря на някои условия, които са изрично и изчерпателно изброени в новия Закон за туризма от 2013 година. На първо място лицето трябва да е търговец по смисъла на Търговския закон или да е юридическо лице, което по силата на друг закон да има право да извършва стопанска дейност. На второ място, тези лица трябва да бъдат регистрирани в специален публичен регистър на туроператорите и туристическите агенти, който се поддържа от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Туроператорска дейност или туристическа агентска дейност по Закона за туризма, могат да извършват следните лица:

Лица, които имат право да извършват такава дейност по българското законодателство;
Лица, които имат право да осъществяват такава дейност по законодателството на друга държава членка на Европейския съюз;
Горната категория лица, но само по електронен път.

За да могат да функционират като туроператор или туристическа агенция, лицата, които имат право да я извършват по българското законодателство, трябва да приложат редица документи към заявлението си за регистрация. Подават се следните документи: декларация по образец за регистрация в Търговския регистър с посочване на ЕИК или копие на документ, удостоверяващ, че заявителят има право да извършва стопанска дейност по реда на специален закон, декларация, че едноличният търговец не е поставен под запрещение, справка по образец за броя, местоположението, пригодността и оборудването на помещението за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност, копие от акта за собственост на помещението за извършване на дейността или копие от договора за наем, или от друг документ, от който произтича правото на заявителя да ползва помещението за извършване на дейността, справка по образец за образованието, езиковата квалификация и стажа на персонала, който ще бъде зает в осъществяването на туристическата дейност, копие на документите, удостоверяващи завършено образование, стаж и езикова квалификация на лицето, осъществяващо функции по управление на туроператорската и/или туристическата агентска дейност, копие на предварителен договор за застраховка, декларация от заявителя, че не е свързано лице с търговец, чиято регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност е заличена, или че не е бил търговец, обявен в несъстоятелност, или му е отказана регистрация, изрично пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник и документ за платена такса за разглеждане на документите.

Лицата, които имат право съгласно европейското законодателство да извършват и в България дейност като туроператор или туристическа агенция, следва да представят по-малко на брой документи в сравнение с първата категория лица. Документите, които са длъжни да представят при подаване на заявлението им за регистрация, са свързани с правото им да развиват тази дейност в съответната чужда страна, където се намира седалището и адреса им на управление, както и документ, представляващ застраховка или някакво финансово обезпечение, който документ гарантира отговорността на заявителя за причинени вреди вследствие на неразплащане със своите контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност. Лицата, регистрирани като туроператори или туристически агенти в страна от ЕС, също трябва да представят документи за езикова и професионална квалификация на кадрите си, както и документи, свързани с правото на собственост или правото на ползване на помещението, което ще се използва за осъществяване на дейността, както и пригодността му за извършване на тази дейност.

В случай, че лицата желаят да извършват туроператорска или туристическа агентска дейност само по електронен път, то към заявлението, което се подава за извършване на регистрацията в регистъра на министерството, освен посочените документи /с изключение на тези, касаещи помещението/, следва да подадат и една специфична декларация, с която декларират, че ще извършват дейността само по електронен път, както и документ, удостоверяващ собствеността на интернет адреса в съответния домейн.

Основно изискване към фирмите, които желаят да се впишат в регистъра на туроператорите и туристическите агенти, е да разполагат с подходящ персонал – по отношение на образование, езикова квалификация и стаж. Същото се отнася и за лицето, което ще управлява и представлява фирмата. Друго съществено условие е осигуряването на подходящо помещение за осъществяване на дейността, като трябва да се има предвид, че в закона се съдържат много конкретни изисквания по отношение на местонахождението, вида и оборудването на работното помещение. Не на последно място се изисква и сключване на предварителен договор за застраховка с лицензиран застраховател. Отрицателните предпоставки, които не бива да са налице, за да се осъществи вписване в публичния регистър са следните: лицето не трябва да е в производство по ликвидация или несъстоятелност, през 12-те месеца, предхождащи вписването в регистъра не трябва да е извършвало туроператорска дейност, без да притежава лиценз за това и не трябва да е с отнет лиценз преди да подаде искането за регистрация в регистъра.

За вписването в регистъра се подава писмено заявление до министерството, към което се прилагат и редица документи, удостоверяващи спазването на изискванията на закона – декларации, справки и други документи. Срокът за произнасяне за вписване в регистъра е двумесечен от постъпване на заявлението и в случай, че се допуска регистрация на лицето, министърът издава удостоверение за регистрация, което следва да се постави на видно място в търговския обект на туроператорската фирма.

Контролни органи, които следят за спазването на гореописаните изисквания са Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Комисията за защита на потребителите. За нарушения като извършване на туроператорска дейност или туристическа агентска дейност без притежаване на удостоверение за регистрация, сключване на договор с нерегистриран туроператор или туристически агент, с лице, извършващо туристическа дейност в некатегоризиран туристически обект, с нелицензиран превозвач, с персонал, който не притежава съответната професионална квалификация и опит; неиздаване на туристически ваучер на туриста по реда определен в Закона за туризма, както и при редица други нарушения, посочени в закона, се налагат имуществени санкции, чиито размери варират от 500 до 20 000 лв., в зависимост от вида на извършеното нарушение. Други санкция, която може да се наложи на нарушителите, е заличаване на регистрацията от регистъра на министерството.

Преобразуване на търговски дружества – вливане и сливане на фирми, отделяне и разделяне

Posted on 08.06.2017 by Адвокат Трифонов

Отговор

Време за прочитане : 3 мин.

Често задавани въпроси

Как да се свържа с адвокатска кантора „Трифонов“?

Къде се намирате и какво е работното Ви време?

Предлагате ли адвокатски услуги извън София и Пловдив?

Предлагате ли онлайн консултации, колко струват и как мога да платя?

Предлагате ли безплатна правна консултация?

Задайте въпрос

Преобразуване на търговски дружества (български компании – АД, ООД и др.) може да се отнася само до промяна на правно-организационната форма на търговско дружество (напр. преобразуване на СД в ООД) или до съществена реорганизация на предприятие (напр. сливане на фирми). Именно реорганизацията е предмет на настоящата статия.

При разделяне, отделяне, сливане и вливане на търговски дружества едно или няколко съществуващи или новоучредени дружества поемат изцяло или частично правата и задълженията на други дружества. Всичкото имущество на едно или няколко търговски дружества (т.нар. преобразуващи се търговски дружества) преминава към друго вече съществуващо или пък новоучредено търговско дружество, което по закон става техен правоприемник, а преобразуващите търговски дружества се прекратяват, но без ликвидация. Всички права и задължения, а също и фактически отношения на преобразуващите се дружества също преминават върху съществуващото или новоучреденото търговско дружество, което става техен законен правоприемник. Приемащото дружество придобива в пълен обем имуществата на преобразуващите се дружества. Съдружниците и акционерите от преобразуващите се дружества прекратяват членството си в тях и придобиват дялове и акции в приемащото дружество. Прекратява се едно дружество, но дейността му се поема от друго търговско дружество.

Договор за преобразуване е първата стъпка към успешното осъществяване на преобразуването. Между приемащото и преобразуващото се дружества задължително се сключва такъв договор. Формата е писмена, а подписите трябва да са нотариално заверени. Минимално задължително като съдържание на договора е следното:
1. правна форма, фирма, ЕИК и седалище
2. съотношението, договорено за замяна на дялове / акции
3. в какъв размер са паричните плащания (ако са предвидени)
4. описание на членството, дяловете и акциите, които всички съдружници или акционери ще придобият в приемащото дружество
5. разпределяне и предаване на акции от приемащите / новоучредените дружества
6. от кой момент участието в приемащо / новоучредено търговско дружество вече дава право на съответен дял от печалбата
7. момент, от който действията, предприети от преобразуващите се дружества се считат за предприети за сметка на приемащите / новоучредените дружества за счетоводни цели
8. права на акционери с особени права / притежателите на ценни книги (различни от акции), които приемащите / новоучредените дружества дават
9. преимущества, дадени на проверителите
Договорът следва да бъде одобрен и от двете дружества. Ако не бъде – се прекратява и в тази хипотеза отговорност за вреди не се носи. Не се сключва договор, а се изготвя план за преобразуване при разделяне с учредяване, при отделяне с учредяване и при отделяне на еднолично търговско дружество.

Следващата стъпка е доклад на управителния орган. Управителните органи на съответните търговските дружества следва да съставят такъв писмен доклад. Докладът следва да е сравнително подробен, като в него следва да се даде икономическа и правна обосновка на целеното преобразуване, както и някои други задължителни детайли. В някои случаи е възможно доклад да не се съставя.

Следващата техническа, но много важна стъпка, е обявяването на договора или респ. плана за преобразуване в българския Търговски регистър. Това се прави поне 30 дни преди Общото събрание, което да вземе решение за или против преобразуването. И в този период всички съдружници или акционери имат време и възможност подробно да се запознаят с плановете за реорганизация.

Търговският закон поставя строгото изискване да се извърши проверка на преобразуването преди то да стане факт. Извършва се проверка на всяко едно от участващите в споменатото преобразуване дружества. Проверителят задължително трябва да е регистриран одитор и законът поставя някои специфични изисквания към него. Той има право на пълен достъп до целия масив документация и информация на дружествата. В резултат на дейността си проверителят съставя подробен доклад, който трябва да отговаря на определени законови изисквания. Доклад може и да не бъде съставян, ако абсолютно всички съдружници и акционери във 100% от участващите в преобразуването търговски дружества са изразили съгласие с това, в писмена форма.

Последният важен момент преди да бъде взето решение дали да се одобри планираното преобразуване или не е представянето на редица документи и информация на съдружниците / акционерите, а именно:
1. договор или респ. план за преобразуване
2. доклад, изготвен от управителния орган
3. доклад на проверителя
4. ГФО и доклади за дейността на абсолютно всички преобразуващи се и съответно приемащи дружества за последните изминали 3 финансови години
5. счетоводен баланс
6. проекти на нов устав или респ. дружествен договор на всяко едно от новоучредените търговски дружества
Посочените материали следва да са на разположението на съдружници / акционери поне в продължение на 30 дни. Същите имат право на безплатно копие от документите.

Решение за преобразуване по закон се взема от всяко от участващите дружества поотделно. На практика с решението се одобрява сключването на договор за преобразуване. В повечето случаи решението се взима с мнозинство от ¾. Ако ограничено отговорен съдружник след преобразуването става неограничено отговорен – същият следва да даде изричното си съгласие или да гласува в полза на преобразуването. На притежателите пък на ценни книги, които ценни книги не са акции и де юре дават особени права, следва да бъдат предоставени еквивалентни права в приемащите дружества.

Вписване на извършеното преобразуване в ТР е последната стъпка от преобразуването на търговски дружества. Вписването се извършва съгласно подробни изисквания и при него се прилагат широк набор от документи, изготвени в процеса на вливане или сливане, отделяне или разделяне на български търговски дружества.

След като преобразуването бъде вписано се поставя въпроса за правните последици на преобразуването. Основната правна последица е, че възникват новоучредените търговски дружества, а пък се прекратяват съответните преобразуващи се дружества, с изключение на преобразуващото се търговско дружество в случай на отделяне. С факта на вписване на сливането / вливането задълженията и правата на преобразуващите се български търговски дружества по закон преминават върху новоучреденото / приемащото дружество. При постигнато разделяне задълженията и правата на преобразуващото се търговско дружество преминават върху всяко от приемащите / новоучредени дружества съобразно предвиденото разпределение. При отделяне част от задълженията и правата на преобразуващото се търговско дружество преминават върху всяко от приемащите / новоучредени дружества съобразно разпределението, а съдружниците в преобразуващото се търговско дружество вече стават съдружници в 1 или няколко от новоучредените / приемащи дружества или пък запазват членството си в преобразуващото се търговско дружество съгласно предвиденото в договора или респ. плана за преобразуване. Важен момент е, че всички притежавани от преобразуващи се дружества лицензии, концесии или други разрешения, когато същите се прекратяват, не се губят, а преминават върху приемащите / новоучредените дружества.

Въпросът за защитата на кредиторите след преобразуване е от важните и е намерил сравнително подробна уредба в българския Търговски закон. Основен принцип при сливане и вливане на търговски дружества е, че правоприемниците управляват разделно приетото имущество за срок от точно 6 месеца след преобразуването. При разделянето и отделянето на дружества пък е характерна солидарната отговорност за задължения, които са възникнали до момента на преобразуването. Като защитна мярка е предвидена и забраната за опрощаване на дължими вноски. Всички заинтересовани лица могат да предявят искове пред съд, ако счетат, че правата има са по някакъв начин засегнати.