Бракоразводен адвокат в София и Пловдив за развод по взаимно съгласие (цена, документи и добър съвет)

Време за прочитане : 3 минути
 

Бракоразводни адвокати в София, Пловдив или който да е друг град могат да Ви представляват в процедурата по развод по взаимно съгласие (лично или с пълномощно, вкл без Ваше участие), уредена в чл. 50 и сл. от Семейния кодекс (СК), както и от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). ...прочетете повече

Местна подсъдност по граждански и търговски дела

Време за прочитане : 2 минути
 

Съдебните дела по граждански или търговски спорове винаги се образуват пред съда, в който ищецът или негов представител, например адвокат, е депозирал исковата молба. И въпросът, който нерядко се задава в тази връзка е – може ли дадено дело да бъде преместено, напр. съдебно дело, образувано в София, пред някой от софийските съдилища, да бъде преместено в друг съд извън София, или обратното – дело, образувано в извънсофийски съд да бъде преместено в софийски.

Отговорът на горния въпрос е положителен и той касае правния институт на местната подсъдност. Местната подсъдност с най-прости думи означава къде, в кой точно съд според местонахождението му, според правилата на закона, следва да бъде разглеждано дадено дело. Общото правило е, че делото следва да бъде разглеждано от съда, в чието седалище живее физическото лице – ответник. Правилото относно подсъдността по търговски дела е реципрочно – търговските дела следва да се разглеждат от съда, в чийто район е седалището (официално вписания в Търговския регистър адрес) на търговското дружество – ответник. Логиката на това правило е улесняване на защитата на ответника, който се брани срещу предявения срещу него иск.

Преместването на граждански и търговски дела е възможно по два начина – по искане на страната (ищец или ответник) или по почин на съда (служебно, без да е направено искане от страната). По правило това става по възражение на страната – ако напр. съдебно дело е образувано в София, но ответникът живее постоянно в Пловдив, последният може да направи възражение и делото се изпраща на съответния съд в Пловдив (районен или окръжен). Ако ответникът пропусне да направи възражение за местна подсъдност – последната се стабилизира и делото не може повече да бъде местено в друг район. Възражението се прави най-късно в отговора на исковата молба.

Има и някои изключения от общото правило на местната подсъдност. В много хипотези, когато се води дело с предмет недвижим имот, местно компетентен е задължително съдът, в чийто район се намира процесния имот. При останалите изключение правилото не е задължително и исковете могат да се предявяват или съобразно общото правило, или съобразно по-долу разгледаните изключения. Исковете, свързани с наследство, могат да се предявяват пред съда, в чийто район е открито наследството. Искове по трудови дела пък могат да се предявяват и в района, в който работниците или служителите обичайно полагат труд (където се намира работното им място). А при непозволено увреждане искът може да бъде предявен и на мястото, където се е състояло увреждането, дори да не съвпада с адресите на ищец или ответник. Най-големият компромис законодателят е направил с имащите право на издръжка като е предвидил, че такива дела могат да бъдат образувани и местожителството на самия ищец, въпреки че защитата на ответника би могла да бъде доста затруднена по този начин.

И последният много често задаван въпрос е дали могат страните да водят дело помежду си в съд, в който никой от тях няма местожителство или седалище. И отговорът е – могат. Много разпространена е тази практика, касаеща подсъдността по бракоразводни дела. Най-често този метод се практикува от желаещи да се разведат по взаимно съгласие, които живеят в София. Напълно законно и допустимо и двамата съпрузи, и двамата живущи в София, да поискат развод от съд извън София. Другата опция е договорна подсъдност – ако страните изрично са се договорили, че при евентуално водене на дела последните ще се гледат от точно определен съд – то това е правно обвързващо в отношенията им и меродавна е подсъдността, уговорено със споразумението помежду им.

Съдебна делба след развод – особености

Време за прочитане : 2 минути
 

След приключило дело с влязло в сила решение за развод, следващата стъпка обикновено е завеждане на ново дело за делба на имущество. Важна особеност е, че при развод по взаимно съгласие двете страни могат доброволно да уредят имуществените си отношения ЕДНОВРЕМЕННО с развода. При развод по исков ред обаче и непостигане на съгласие между страните, единствената опция е образуването на ново дело за делба след приключване на това за развода.

При „обикновено” дело за делба особености няма – съгласно чл.27 от Семейния кодекс (СК) съпружеската имуществена общност (СИО) се прекратява с прекратяването на брака, а съгласно чл.28 от СК при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Особеностите са при искове по чл.29 от СК за определяне на по-голям дял на съпруга и по чл.23 от СК за преобразуване (трансформация) на лично имущество. При тези два иска има някои особености, наложени от трайната съдебна практика на ВС и ВКС, които обаче нерядко не се съблюдават и в резултат на това страните търпят загуби, измерващи се в хиляди, а понякога и в милиони левове.

Важно е да се знае, че искът за определяне на по-голям дял по чл.29 от СК е конститутивен и има фатален 1-годишен срок, считано от влизане в сила на решението за развод, за предявяване на този иск. При такъв тип дела съпрузите доказват, най-общо казано, че имат по-голяма заслуга при придобиване на общото имущество по време на брака. За съжаление при този тип дела основните „оръжия” на страните са свидетелските показания, които по правило за взаимно противоречащи си и като цяло ненадеждни. Грижливите страни избягват напълно този проблем като предварително са сключили брачен договор, който урежда имуществените им отношения или евентуално документират грижливо всички придобивания по време на брака. Исковете по чл.29 от СК е недопустимо да се съединяват (т.е. да се разглеждат в рамките на едно и също дело) в едно гражданско съдопроизводство за делба на имущество – което означава, че първо трябва да бъде предявен иск за по-голям дял, а едва след това – иск за съдебна делба.

Исковете за преобразуване на лично имущество по чл.23 от СК са установителни и при тях няма срок за предявяването им, те дори могат да бъдат предявявани по време на брака (ако напр. съдебен изпълнител насочи принудителното изпълнение към СИО, част от което обаче е лична собственост на съпруга-недлъжник). При тях се цели установяването на факта, че имущество, придобито по време на брака и формално попадащо под режима на СИО, напр. е придобито изцяло (пълна трансформация) или частично (частична трансформация) с лични средства само на единия съпруг (напр. спестовен влог, датиращ от времето преди сключването на брака, дарение от родители и т.н.). Режимът при този тип дела позволява те да се съединяват с дела за делба – т.е. възможно е по заведено дело за делба, едната страна да поиска от съда да установи, че дадено имущество е изцяло или частично лично нейно. Една от грубите грешки, която се допуска при този тип дела, е да се търси „принос” (напр. вложен труд или други усилия), който да обективира трансформацията. Съдебната практика е категорична, че приносът може да има само парично измерение.