Същност
Прехвърлянето на имот с договор срещу задължение за издръжка и гледане е един често използван способ за придобиване и прехвърляне на собственост. Макар и да не е уреден изрично от закона, спрямо него се прилагат общите правила за договорите и безкрайната съдебна практика. Този договор е приложим в ситуацията, когато имате имот, но нямате възможност сами да се издържате и гледате и търсите начин как да си осигурите спокойни старини.
Сключване
Договорът може да се сключи както между две, така и между повече лица, срещу задължението да Ви издържат и гледат до края на живота Ви, а е възможно и двама съпрузи заедно да прехвърлят своя имот, придобит в режим на СИО на другиго. Договорът за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка е формален и писмен, т.е. сключва се задължително пред нотариус и се вписва в ИР при АВ.
Задължения
Задължително се дължат едновременно издръжка и гледане, т.е. не може лицето, на което сте прехвърлили имота си само да Ви дава някаква сума месечно и да се счита, че изпълнява задълженията си по договора. Същият трябва и да ви обгрижва (гледа) и да Ви осигурява условия на живот, за каквито сте се договорили. По този договор всяка от страните има права и задължения, съответно всяка от страните може да търси от другата обезщетение при неизпълнение или разваляне на договора за издръжка и гледане.
Важно е да се отбележи, че доскорошният собственик на имота си запазва правото да го ползва до края на дните си (пожизнено), ако изрично е посочено в договора. Съответно лицето, придобило Вашия имот, не може да Ви принуди да го напуснете и да Ви гледа в друг имот. Така сте защитени и от евентуална продажба, замяна, дарение и т.н. на доскорошната Ви собственост и последващо гледане и издържане с парите, получени от бившия Ваш имота, в друг имот.
С цел избягване на бъдещи разногласия между страните по договора е добре да бъдат максимално конкретизирани дължимите грижи и издръжка – къде и колко често да се полагат, как да се осъществяват тези грижи – лично или чрез трети лица, в какво да се изразяват грижите, така че да се запази стандартът на живот на гледаното и издържано лице и т.н. Самата издръжка може да се уговори да бъде парична, в натура или и двете.
Неизпълнение
Все пак, ако не получавате уговорените грижи и издръжка, какво може да направите? Да търсите правата си по съдебен ред чрез разваляне на договора и да си върнете обратно имота. Всеки казус е индивидуален и подлежи на конкретна преценка и тълкуване от съда по въпросите какво точно са се договорили страните, има ли неизпълнение от страна на някоя от тях и до каква степен влияе на действието на договора.
Разваляне
За разлика от дарението на имот, при прехвърлянето му срещу задължение за издръжка и гледане, последващо оспорване от наследниците е по-трудно. Така придобиващият имота е защитен повече, но не е изключено и успешното разваляне на договора за издръжка и гледане. Например, ако прехвърлителят по договора почине скоро, след сключване на сделката, всички негови наследници имат право да искат обявяването му за нищожен.
Ако да речем през месец март се сключи договор за издръжка гледане с лице, което е в много тежко здравословно състояние, и през месец април същата година то почине, наследниците му могат успешно да заведат иск за разваляне на договора за издръжка и гледане като твърдят, че за известен период от време приобретателите по договора не са давали нужните грижи и не са гледали наследодателя им или същият е бил в терминална фаза на заболяване или пък е бил недееспособен предвид психическото си състояние.
В горната хипотеза съдът може да уважи иска и да развали договора за издръжка и гледане, ако приеме, че напр. времето, през което не са полагани грижи, макар и да е било кратко, е значително дълго с оглед необходимостта от постоянни медицински грижи за прехвърлителя.
Това, което се дължи ден по ден, е поначало неотлагаемо в смисъл, че това, което трябва да се даде днес е жизнено необходимо и не може да се отложи за утре. Изводът е, че ако задължението за гледане и издръжка не се изпълнява известно време, изпълнението в натура за пропуснатото време е вече невъзможно. Пропуснатото по каквато и да е причина изпълнение не може да бъде дадено допълнително по-късно.
Препродажба
Ако междувременно имотът е прехвърлен на трето лице, може да търсите права си по реда на чл.135 ЗЗД (Павлов иск). Даден собственик например може да прехвърли имота си срещу задължение за издръжка и гледане на други лица, които първоначално полагат грижи, но впоследствие отношенията им да се влошат. И така приобретателите могат да престанат да гледат и издържат лицето и да решават с цел да запазят имота за себе си, да го прехвърлят на друг, като така увредят първоначалния собственик на имота.
Дотук няма спор, че първоначалният собственик на имота е увреден и съдът би уважил Павловия иск. В този случай обаче, сделката със замяната ще се счита, че не се е случила и прехвърлителят ще може да получи парично вземане, но не и да си върне имота. В най-лошия случай, след образувано изпълнително дело ще се насочи публична продан на бившия Ви имот и Вие ще получите паричното си вземане от там. Но ако сте си запазили правото на пожизнено ползване на имота, независимо от видовете и брой прехвърляния и последвала публична продан, ще може да живеете в бившия си имот.
Смърт
Една интересна хипотеза е какво се случва, ако прехвърлителят на имота надживее своя гледач. Гледането и издържането по договора може да бъде продължено и от наследниците на приобретателя на имота (т.е. гледача). Съответно, ако наследниците не продължат да издържат и гледат прехвърлителя, той може да поиска по съдебен ред да бъде развален договорът. Но прехвърлителят на имота няма право да откаже да бъде гледан и издържан от наследниците, т.е. ако те продължат да изпълняват договора, така както го е правил и техният наследодател, няма основание за разваляне на договора.
Във връзка с горното, съдебната практика познава случай, в който през 1984г. родителите прехвърлят срещу задължение за издръжка и гледане своя имот на сина си, като си запазват правото на ползване. През 1995г. синът им (приобретателят по договора) почива, а през 2002г. и един от прехврълителите. Наследниците на починалия приобретател живеят в чужбина, рядко се връщат в България, не я посещават, не полагат грижи за нея и не й дават средства за издръжка.
Съдът е преценил, че следва да уважи искането на прехвърлителя на имота да бъде развален договорът. Съображенията за това са, че наследниците отговорят за изпълнение на поетите задължения от техният наследодател-приобретател и същите не изпълняват тези задължения през един продължителен период от време- не заплащат издръжка, нито полагат грижи за лицето.
СИО
Съществува и възможност съпрузите да сключат помежду си договор за издръжка и гледане с предмет имот, който е придобит от съпруга, желаещ да бъде гледан и издържан, преди сключване на брака или по време на брака на основание лично имущество, а не влизащо в съпружеската имуществена общност (СИО). В такава хипотеза съпругът-преобретател (гледачът) придобива лична индивидуална собственост (която не влиза в СИО), която другият съпруг му е прехвърлил по време на брака срещу гледане и издръжка.
Друга често срещана хипотеза е страна по договора за прехвърляне срещу издръжка и гледане да е само един от съпрузите. В тази връзка се поставят въпросите:
- Когато се прехвърля имот, който е в режим на СИО, трябва ли и двамата съпрузи да участват по сделката или придобиващият получава само идеалните части на гледаното лице?
В случай, че един от съпрузите желае да прехвърли своите идеални части от общото семейно жилище на другиго срещу задължение за издръжка и гледане, неучаствалият по сделката съпруг може да я оспори по исков ред в 6-месечен срок от узнаването й, но не по-късно от три години от сключване на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Резултатът ще бъде обявяване на недействителност на сделката и гледачът ще има основание да търси обезщетение за положените грижи и даваната издръжка.
- А какво се случва, когато се прехвърля имот на лице, което е в брак, но страна по сделката е само един от съпрузите? Придобитият имот става ли СИО или остава лична собственост на лицето-гледач?
Съпружеската имуществена общност, която се предполага до доказване на противното, включва само вещните права и то тези, които са придобити през време на брака в резултат на съвместен принос. Следователно, ако е безспорно, че през време на брака единият съпруг е придобил вещно право /каквото е правото на собственост върху недвижим имот по договор за издръжка и гледане/, без това да е станало на абсолютно лично основание /каквито са даренията и наследяването/, единственият начин, по който е възможно да се установи, че този имот не е съпружеска имуществена общност, е да се обори предположението за съвместен принос. Ако гледачът докаже по съдебен ред, че другият съпруг няма принос в гледането и издържането, ще запази придобития имот лично за себе си.