Тарифа адвокатски възнаграждения по граждански, търговски, административни и изпълнителни дела (към 2026)

Калкулатор на адвокатски хонорар по Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа

Адвокатски услуги – цени за консултация с адвокат и последващо извънсъдебно или съдебно представителство

Калкулатори

Наредба №1 (тарифа адвокатски възнаграждения)

Адвокатските хонорари представляват цени на адвокатски услуги в България и подлежат на свободно договаряне. Въпросът е уреден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (с последна редакция от 18.02.2025г.), която може да изтеглите в PDF формат от тук. С нея беше формално възприето да се премахне думата „минимални“, но да се запазят размерите на възнагражденията по тарифата за адвокатските възнаграждения. Въпросната наредба е известна сред широката общественост още като тарифа или наредба за минималните адвокатски възнаграждения.

Практиката сочи, че адвокатските хонорари, посочени в Наредба №1, масово се приемат за минимални адвокатски възнаграждения по тарифа. Което означава, че те служат като ориентир при определяне на адвокатските възнаграждения, които варират в зависимост от опитността и компетентността на адвоката, както и от сложността на клиентския казус и обема на адвокатската работа.

В масовия случай размерите на адвокатските хонорари зависят от горните критерии и се договарят свободно между клиент и адвокат. На практика това означава, че адвокатът събира от клиента необходимата изходна информация, на база на която прави преценка за естеството на казуса, след което определя цена за адвокатската услуга. Офертата му може да бъде приета или не от клиента.

Как и кога се плаща адвокатски хонорар?

Авансово / на вноски

Кога се плаща адвокатски хонорар? Отговорът на този въпрос се съдържа както в наредбата, така и в Закона за адвокатурата – заплащането на хонорара на адвоката е авансово и същият е дължим към датата на сключване на договора за правна помощ. Опция обаче е плащането на адвокатски хонорар да бъде разсрочено на няколко вноски. Последната опция се прилага основно при материално затруднени или пострадали лица.

Тук също изрично следва да бъде отбелязано, че съдилищата присъждат само заплатените преди постановяването на съдебното решение адвокатски хонорари. И ако напр. плащането на втора вноска от адвокатски хонорар стане след съдебното решение – тя ще остане в тежест на заплатилата я страна, защото съдът няма да я присъди в решението си (защото е договорена, но не реално заплатена към датата на решението).

Твърда сума / материален интерес

Възнаграждението на адвоката се определя или в твърда сума (напр. при устна или писмена консултация с адвокат), или според материалния интерес (напр. при съдебни дела). Страните са напълно свободни да договарят единият от двата способа за определяне на адвокатско възнаграждение, но в някои случаи самото естество на работата налага избора на точно единия от двата вида.

Цялостна услуга / „на парче“

Възможно е освен това да бъде договорено възнаграждение както за цялостна правна услуга, така и за отделни действия („на парче“). В първия случай адвокатския хонорар се определя напр. за цялостно представителство пред съдебна инстанция, което включва множество различни действия като изготвяне на документи, явяване в открити съдебни заседания т.н. Във втория случай може да се договори напр. единствено изготвяне на искова молба, въззивна, касационна или частна жалба и т.н.

В огромния брой случаи предпочитан е първият вариант, защото във втория крайният резултат по правило е между по-незадоволителен или дори трагичен. Ако напр. адвокат само изготви искова молба, но клиентът след това сам се явява в съдебните заседания, вероятността от крайно негативен изход от заведеното дело е значителна.

Резултативен хонорар

Резултативен хонорар (или хонорар в зависимост от изхода на делото) е широкоразпространен в редица европейски страни (известен като „No win – no fee“), но не чак толкова масов в България. При него адвокатското възнаграждение се обвързва с постигането на определен резултат по казуса, напр. при спечелено дело (а ако бъде загубено хонорар не се дължи).

В България резултативен хонорар обикновено се уговаря при искове за обезщетение, събиране на вземания и др. казуси с определен материален интерес. Ставката обикновено е в процент от материалния интерес и варира в широки граници, обикновено между 30 и 70%.

Популярен сценарий в България е физически и юридически лица да се опитват сами, без квалифицирана правна помощ, да разрешат определен правен проблем и чак след като окончателно попаднат в задънена улица, тогава да търсят права помощ, при условията на резултативен хонорар. При крайно негативните перспективи за успех по делото, обикновено малцина адвокати биха се съгласили да се заемат с такъв казус, особено при такива условия. И единствената останала опция остават агенциите за изкупуване на вземания, които обикновено предлагат цесия на вземането срещу едноцифрен процент от размера на вземането.

Твърда сума + %

Популярна разновидност на гореразгледаните хонорари е уговарянето на комбиниран адвокатски хонорар – твърда (фиксирана) сума за определени правни действия (напр. завеждане на дело и представителство в съда) + допълнителна сума в зависимост от резултата (напр. определен % от присъдената в съдебното решение сума).

Важно в тази връзка е да се отбележи, че съгласно тълкувателно решение на ВКС, съдилищата присъждат на спечелилата страна сама реално заплатеното адвокатско възнаграждение. В горният пример присъдено ще бъде единствено твърдо определения и заплатен хонорар, но не и уговорения % в зависимост от изхода на делото.

Почасово

По-рядка хипотеза, приложима основно при корпоративното право, е договарянето на почасово адвокатско възнаграждение. В този случай крайната дължима от клиента сума зависи от действително отделеното от адвоката време за работа по казуса. Този начин на определяне на адвокатските хонорари е подходящ напр. при абонаментно правно обслужване, консултации или казуси, при които трудно може да се направи предварителна преценка за очаквания обем работа.

Консултация с адвокат (цена)

Колко струва консултация с адвокат (цена в София, Пловдив и др.)? Преди да се отговори на този въпрос, трябва да се разграничат двата основни вида адвокатски консултации. Първият и най-масов вид е устната консултация с адвокат, а вторият вид – писмената.

Устна консултация с адвокат

Консултацията с адвокат може да бъде на първо място устна – по телефон, онлайн или на място в кантората, напр. в София или Пловдив. Устната адвокатска консултация на практика представлява разговор с адвокат, при който клиентът описва своя казус, а адвокатът прави преценка на изложените факти и приложимите законови норми и дава правно становище за правата и задълженията на клиента, както и насоки за възможните действия.

Устната консултация поначало не включва подробно запознаване с документи и е подходяща, когато клиентът има съвсем конкретен правен въпрос и се нуждае от бърза първоначална ориентация за това какви са правата му, има ли и какви рискове и какви стъпки (евентуално) би могъл да предприеме. При по-сложни и заплетени откъм фактология или приложими правни норми казуси, адвокатът може да поиска предварително да се запознае с определени документи, което всъщност е изцяло в полза на клиента.

Според Наредба №1 цената на устната консултация с адвокат е в размер на 51.13 евро, което е базова (минимална) цена по тарифа, но практиката сочи, че по правило хонорарът за консултация с компетентен и опитен адвокат е в по-висок размер, който обаче е повече от оправдано предвид качеството на предлаганата услуга.

Писмена консултация с адвокат

Консултацията с адвокат може също така да е писмена. При нея страните може да комуникират по всякакви възможни начини, в зависимост от уговорката им, но крайният резултат (правно становище) се изпраща по имейл или разпечатан на хартия.

Обикновено писмената адвокатска консултация е предпочитана опция при по-сложни казуси, изискващи предварителен преглед на договори, документация, приложима съдебна практика или извършване на обемен правен анализ. Поради горната причина, по правило писмената консултация с адвокат е на цена, по-висока от устната консултация.

Цената за консултация с адвокат в писмен вид възлиза на 102.26 евро (в минимален размер, по тарифа), като страните могат да уговорят и друг размер, най-вече с оглед сложността и обема на казуса, както и компетентността на адвоката.

Безплатна консултация с адвокат

В много случаи адвокати предлагат и безплатна първоначална консултация. Следва да бъде обърнато внимание, че целта на този вид консултация е да ориентира клиента в най-общи линии какви са възможностите му за предприемане на различни правни действия, както и каква е цената за съответните адвокатски услуги.

Важно е да се направи (съществената) разлика между първоначална безплатна консултация и пълноценна и всеобхватна адвокатска услуга. В първия случай клиентът получава предварителна ориентация и насоки, докато при възлагане на конкретна работа се прави задълбочено правно проучване, на база конкретни документи и приложими закони и съдебна практика, за да бъде дадено професионално и задълбочено правно становище.

Адвокатски хонорари по граждански дела

Адвокатските хонорари по граждански дела (както и търговски и административни дела) обикновено се определят според материалния интерес, напр. оценката на недвижимия имот, размера на заема, дължимата сума или обезщетението, санкцията по ревизионен или друг акт и т.н., но в някои случаи това е неприложимо, напр. по бракоразводни дела. Следва да се има предвид и че при предявен частичен иск, хонорарът се изчислява върху пълния размер на иска, дори да не е предявен в пълния му размер.

Основната част от отговора на въпроса „Колко струва едно гражданско дело?“ се съдържа в частта от Наредба №1, в която са посочени цените на адвокатските услуги по граждански и търговски дела, както следва:

1. при интерес до 511.29 евро – 204.52 евро;
2. при интерес от 511.29 евро до 5112.92 евро – 204.52 евро + 10 % за горницата над 511.29 евро;
3. при интерес от 5112.92 евро до 12 782.30 евро – 664.68 евро + 9 % за горницата над 5112.92;
4. при интерес от 12 782.30 евро до 51 129.19 евро – 1354.92 евро плюс 8 % за горницата над 12 782.30 евро;
5. при интерес от 51 129.19 евро до 255 645.94 евро – 4422.67 евро плюс 4 % за горницата над 51 129.19 евро;
6. при интерес от 255 645.94 евро до 511 291.88 евро – 12 603.34 евро плюс 3 % за горницата над 255 645.94 евро;
7. при интерес от 511 291.88 евро до 5 112 918.81 евро – 20 272.72 евро плюс 1,5 % за горницата над 511 291.88 евро;
8. при интерес над 5 112 918.81 евро – 89 297.13 евро плюс 0,6 % за горницата над 5 112 918.81 евро

Един нагледен пример за адвокатски хонорар по гражданско дело: ако Вие предявите или някой предяви срещу Вас иск за плащане на 5500 евро, минималният адвокатски хонорар за гражданско дело и представителство пред съда ще бъде в размер на 699.51 (664.68 + 34.84) евро.

С последните изменения беше въведено и легално понятие на термина „интерес“. По смисъла на Наредба  №1 при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа „интерес“ е:

1. При парични вземания – номиналната стойност на вземането, а при периодични плащания – общата сума на плащанията за целия срок, а ако срок не е посочен – за 3 години;
2. При други права – пазарната цена на вещта или правото, но не по-малко от стойността на договора.

Адвокатски услуги (цени)

Проучване на дело

Цената на адвокатски услуги за проучване на дело по тарифа (Наредба №1) е в размер на 230.08 евро, без значение от вида на делото, като в тази цена е включено и мнението и съветите, което адвокатът ще даде след приключване на проучването. Делото, което се проучва може да е както съдебно, така и изпълнително при ЧСИ или ДСИ.

Договор / нотариален акт

Цените на адвокатските услуги за изготвяне на нотариален акт или друг вид договор обикновено са в рамките на няколкостотин до няколко хиляди евро, в зависимост от материалния интерес. Хонорарът може да включва преговори с другата страна и изповядване при нотариус. Даването на становище или редакцията на вече изготвен договор обикновено се таксува по-малко.

Търговско дружество

Хонорарите за учредяване, регистриране и вписване на търговски дружества са приложими не само при първоначална регистрация, но и при настъпили последващи промени в дружествата (напр. смяна на адрес, управител, предмет на дейност, изключване на съдружник, наследяване на дружествен дял и т.н.). Според Наредба №1, за горните правни услуги за (Е)ООД, адвокатските услуги са с цени в размер на 255,65 евро.

Възнагражденията за първоначална регистрация на търговско дружество от адвокат са обикновено не повече от няколкостотин евро, но някои търговци избират по-ниска първоначална цена за регистрация на фирма от неюристи (напр. от счетоводна кантора), при което се използват стандартни образци и бланки, които са общодостъпни в интернет. Това идва на цената на скрити потенциални проблеми(данъчни ревизионни актове, блокиране работата на фирмата от недобросъвестен съдружник, недопускане на наследници до дружеството и т.н.) и свързаните с това в пъти по-високи хонорари за разрешаването на проблемите по съдебен или друг ред.

Дело при ЧСИ

Адвокатски хонорар по изпълнително дело (за представителство на кредитор – взискател или длъжник) се определя по следната формула: 102.26 евро за образуване на изпълнителното дело плюс адвокатски хонорар за представителство по делото в размер на ½ от горепосочените размери, които се отнасят за граждански и търговски дела.

При това положение цената на адрокатската услуга за образуване и последващо представителство на взискател по изпълнително дело е в минимален размер на общо 204.52 (102.26 + 102.26) евро.

Особени случаи

Командировъчни

Наред с уговореното адвокатско възнаграждение, клиентът дължи отделно и разходите за пътуване и престой на адвоката, когато за предоставянето на правната помощ се налага пътуване на адвоката извън населеното място, в което се намира адвокатската му кантора. Ако напр. адвокатската кантора се намира в София и адвокатът трябва да се яви на дело в Пловдив, където няма собствена кантора, клиентът допълнително заплаща разноските на адвоката за пътуване (гориво, билети) и престой (хотел, настаняване).

Фактическа и правна сложност

Според Наредба №1 има определени случаи, при които адвокатските възнаграждения подлежат на завишение спрямо стандартните размери, при т.нар. особена фактическа и правна сложност. При тях възнаграждението на адвоката по наредбата може да се определи в двукратен размер, а ако правната помощ е предоставена на чужд език, адвокатският хонорар може да се увеличи с 50%.

За определяне дали се касае за фактическа или правна сложност се вземат предвид критерии като:

• Видът и обемът на проверяваните документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от фактическа страна, включително необходимото време за провеждане на срещи с клиента и други лица, за огледи на недвижими имоти, вещи и консултация със специалисти в съответната област и други необходими действия съобразно конкретния случай;
• Видът и обемът на приложимата нормативна уредба, съдебна практика и правна литература от значение за разрешаване на случая;
• Комуникация с клиента или трети лица на чужд език;
• Извършване на адвокатската работа в почивни или празнични дни.

Прекомерност на хонорар

Прекомерността е точно обратната хипотеза на фактическа и правна сложност. Става въпрос за сравнително елементарни казуси и свързаното с тях т. нар. „възражение за прекомерност“, в резултат на което претендираният адвокатски хонорар може да бъде редуциран от съответния съд или съдебен изпълнител до (минималните) размери, разгледани по-горе. Възражение срещу прекомерност на адвокатски хонорар може да бъде правено във всички съдебни процедури.

С най-новите изменения от 2026 се въведоха следните промени:

1. Възражението за прекомерност трябва да бъде мотивирано и
2. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Т.е. не може правите възражение за прекомерност, ако хонорарът на Вашия адвокат по делото е по-висок от хонорара на адвоката на насрещната страна.

Връщане на хонорар

Според закона, когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение или бъде прекратено поради оттегляне или отказ от иска, внесеното адвокатско възнаграждение не се връща. Същото важи и когато клиентът се откаже от услугите на вече наетия адвокат, изцяло по свое усмотрение. Принципът е, че адвотаското възнаграждение не се връща, когато адвокатът вече е изпънил в пълен обем задълженията си или е изпълнил част от тях, но продължава да ги изпълнява.

Адвокатски хонорар може да бъде върнат при пълно неизпълнение на задълженията. Ако напр. на адвокат е платено за изготвяне и завеждане на искова молба, но молба няма и дело въобще не е образувано – клиентът има право да претендира връщане на платения хонорар. Ако обаче не е доволен от качеството на изготвената искова молба – тогава клиентът няма право да иска връщане на хонорар, ако адвокатът е явява в съда и поддържа подадената искова молба.