Бракоразводен адвокат в София и Пловдив за развод по взаимно съгласие (цена, документи и добър съвет)

Статиите в блога изразяват мнението на автора и не са правен съвет. По време на коронавирус карантината, може да се свържете с адв. Трифонов чрез формата за запитване или на ☎ 0878358643

Време за прочитане : 3 минути
 

Бракоразводни адвокати в София, Пловдив или който да е друг град могат да Ви представляват в процедурата по развод по взаимно съгласие (лично или с пълномощно, вкл без Ваше участие), уредена в чл. 50 и сл. от Семейния кодекс (СК), както и от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Това е най-бързият и често предпочитан начин за прекратяване на брака. За разлика от развода по исков ред, тук не се изследва нито вината, нито причината за разстройството на брака и целият процес може да приключи в рамките на 1-2 месеца, а дори и по-скоро. Дори бракоразводното дело да е било започнато по общия исков ред, законът изрично предвижда, че при съгласие на страните може да се премине към развод по взаимно съгласие.

Участието на бракоразводен адвокат в дело по развод по взаимно съгласие не е задължително, но е препоръчително с оглед ускоряване на процедурата и разтоварването на двете страни от различните съпътстващи бюрократични усложнения – напр. събирането или изготвянето на различни документи, плащане на държавни такси, снабдяване на страните с решение за развод по взаимно съгласие и т.н. Към 2020 минималният адвокатски хонорар при развод по взаимно съгласие е 400 лева. Обикновено крайната „цена“ на развод по взаимно съгласие, включваща адвокатско възнаграждение и различни държавни такси, е в рамките на няколкостотин лева. Напълно допустимо и масова практика е един адвокат да представлява и двете страни по делото, в който случай втори адвокатски хонорар не се плаща и така крайната „цена“ на развода е по-ниска. Понякога обаче двете страни предпочитат по различни причини (напр. подозирана солидарност между адвокат и единия от съпрузите предвид това, че са от един и същи пол, голям материален или друг интерес и вземане на максимални мерки за защитата му и т.н.) да имат свой собствен адвокат за равода, в който случай обикновено всяка от страните заплаща възнаграждението на собствения си бракоразводен адвокат, който е наела (въпреки че е възможно да бъде уговорено, че едната страна ще заплати адвокатските възнаграждения, платени и от двете страни).

Процедурата при развода по взаимно съгласие изисква задължително постигане на писмено споразумение между съпрузите, с което те да уредят всички изискуеми по закон последици от прекратяването на брака. Сред тях са ползване на семейното жилище, издръжка, родителски права, фамилно име и др. Добрите бракоразводните адвокати е възможно да включат в споразуменията и клаузи, които не са задължителни, но значително улесняват и двамата съпрузи и предотвратяват възникването на допълнителни спорове дори след прекратяването на брака.

Наред с молбата за развод по взаимно съгласие и споразумението между съпрузите, задължително към комплекта документи трябва да бъде приложен оригинал на акта за сключен граждански брак. По изключение, в случай на загуба или повреждане, може да бъде изваден дубликат на този акт и той да бъде приложен по делото. Също така, ако от брака има родени деца, трябва да се приложат актовете им за раждане. По делото се прилагат и други документи, сред които има и статистически такива. Те не са задължителни, но с оглед ускоряване на целия процес, особено когато същият се провежда в София, бракоразводни адвокати често ги изготвят предварително за улеснение на съда.

Много важно законово изискване при развода по взаимно съгласие е личното явяване на съпрузите в съдебното заседание. В противен случай, съдът има основателна причина да прекрати делото. Разбира се, съдебната практика познава изключения от това правило. Ако например единият съпруг трайно пребивава в чужбина, допустимо е в откритото съдебно заседание да се яви само единият съпруг, а другият да бъде представляван от бракоразводен адвокат.

Най-често, ако съдът няма забележки и одобри постигнатото между съпрузите споразумение, бракоразводния процес при развода по взаимно съгласие приключва още в първото заседание по делото. Ако обаче открие някакви недостатъци, той може или да прекрати делото и в този случай всичко да започне отначало, или да даде указания на страните за отстраняване на тези нередовности и да насрочи ново заседание.

Бракът между съпрузите приключва с развод след постановяване на съдебното решение. Срокът за това е 1 месец от съдебното заседание, в което делото е било обявено за решаване. В бракоразводното решение се записва, че едната или и двете страни (в зависимост от уговорката помежду им) следва да заплати държавна такса в полза на съда, като тази такса обикновено е не повече от 50 лв. Представляващият двамата съпрузи адвокат по бракоразводни дела може да заплати тази такса, както и да получи решението от съда, от името на съпрузите, което на практика е голямо улеснение.

Един от най-често срещаните въпроси в адвокатската практика след развод по взаимно съгласие е дали трябва да се направи нещо допълнително, след влизане в сила на бракоразводното решение. В зависимост от съдържанието на споразумението, постигнато между съпрузите, може да възникнат различни задължения след развода. Такова може да бъде например задължението за подмяна на документите за самоличност на някой от съпрузите, в случай, че има промяна на фамилното име. За това обаче трябва да бъде спазен 30-дневния срок, като в противен случай има предвидени санкции. А иначе информацията за развода се изпраща по служебен път от съда към общинската администрация.

При липса на съгласие за развод по взаимно съгласие, съпрузите могат да изберат друга основна опция – развод поради разстройство на брака (развод по вина). И в двата случая има разстройство на брака, но в последния случай съдът изследва и се произнася по вината на съпрузите, докато при развода по взаимно съгласие съпрузите са уредили абсолютно всички отношения помежду си (или поне тези, които е задължително да уредят при развод) и съдът единствено одобрява споразумението между тях като следи то да не противоречи на закона.

При брачните дела има някои, макар и доста популярни, „частни случаи“. Напр. съпругът-ищец може да поиска съдът да не се произнася по въпроса за вината (причините за развода) – най-често това се практикува, когато съпрузите нямат нагласа за съдебни разпри, но единият от тях продължително време отбягва започването на дело за развод по взаимно съгласие. Дори делото да е било започнато по общия исков ред, законът изрично предвижда, че при съгласие на страните може да се премине към развод по взаимно съгласие.

Моля дайте своята оценка:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *