Декларация за конфиденциалност – новото оръжие на банките

Статиите в блога изразяват мнението на автора и не са правен съвет. С адв. Трифонов може да се свържете чрез формата за запитване или на ☎0878358643

Време за прочитане : < 1 минута
 

Изправени пред угрозата от лавина от съдебни дела срещу тях за едностранно повишаване на лихви или други незаконосъобразни практики, част от българските банки предприеха много хитър, а и логичен ход, наречен декларация за конфиденциалност. С прости думи иде реч за съдебна спогодба по чл. 234 ГПК (т.нар. извънсъдебно споразумение), към която обаче има „пришито“ споразумение за конфиденциалност (декларация за неразгласяване на каквато и да е информация).

Използвайки горния „инструмент“, в най-лошия възможен за банките сценарий те заплащат на потребителя, предявил срещу тях съдебен иск, разноските по делото (държавни такси, хонорари на адвокати и вещи лица и др.), както и размера на исковата претенция (обикновено това е неоснователно надвзета сума) – които суми така или иначе, в зависимост от казуса, има огромна вероятност да бъдат уважени от съда изцяло. При тази схема и клиентът остава доволен, след като е получил всичко или част от това, което е искал от банката, и банката остава доволна, тъй като никой няма да разбере, че някой я е съдил и тя е капитулирала. Защото ако излязат на бял свят лавина от заведени или спечелени срещу банките дела – все по-малка е вероятността обикновените потребители да се чудят и да са повече от предпазливи преди да потърсят правата си. А при масовото навлизане на практиката за подписване на споразумения с декларации за конфиденциалност, водените срещу банките дела остават скрити за широката общественост.

Може би за пълнота следва да се отбележи, че някои банки, особено ако подозират психологически податливи клиенти или неопитни адвокати, правят настойчиви опити да намалят размера на това, което така или иначе най-вероятно предварително са си направили сметката, че е изгодно да дадат. Че дори ако може и нищо да не дадат. Което е напълно логично. Все пак ако клиентът се поддаде на внушения и е склонен да получи претендираното от него, но без напр. да му бъдат възстановени направените по заведеното от него дело разноски – защо банката поне да не опита? А ако види, че клиентът е притеснен – дори може да направи опит да разсрочи или редуцира размера на претендираното.

Всичко това обаче, предвид споменатите споразумения за конфиденциалност, си остава дълбоко неизвестно на широката публика.

Моля дайте своята оценка:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *