Законов срок за плащане срещу междуфирмената задлъжнялост

Статиите в блога изразяват мнението на автора и не са правен съвет. При нужда от съдействие, може да се свържете с адв. Трифонов чрез формата за запитване или на ☎ 0878358643

Време за прочитане : 2 минути
 

Според приетите последни промени в Търговския закон страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.

„Когато длъжникът е публичен възложител, страните могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 30 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, но не повече от 60 дни, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. Когато договорът или закон предвижда преглеждане или приемане на стоката или услугата, 14–дневният срок започва да тече от приемането или от приключването на преглеждането, ако фактурата или поканата за плащане са получени преди това. Срокът за преглеждане или приемане е 14 дни от получаване на стоката или услугата. По изключение може да бъде договорен по-дълъг срок за преглеждане или приемане, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина” – реши Парламентът.

Досега в закона нямаше задължение за своевременно плащане и това доведе до огромната междуфирмена задлъжнялост. С приетите изменения в българското търговско законодателство бяха транспонирани изискванията на Директива 2011/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 16.02.2011г. /ОВ, L 48/1 от 23 февруари 2011/ /Директива 2011/7/ЕС/.

Целта на влезлите в сила законодателни мерки по Търговския закон е да се противодейства на наложилата се практика плащанията по търговски сделки между фирми или между фирмите и държавата да се извършват с голямо закъснение, защото това би могло да доведе до усложнения във финансовото управление на фирмите, а оттам и до фалити на действащи предприятия, което в най-лошия случай да доведе до серия фалити по веригата на доставки.

Бяха въведени и нови разпоредби относно обезщетяването на кредиторите за понесените разходи, както и определянето на изключването на правото на обезщетение за разноските по събирането, когато става дума за явна злоупотреба или накърняване на добрите нрави. Съгласно приетите промени, когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер.

Важна особеност е, че новоприетите правила за сроковете и обезщетенията при търговските сделки не се прилагат за менителничните задължения, за задълженията в откритото производство по несъстоятелност, както и за обезщетенията за вреди, включително и за застрахователните обезщетения.

Моля дайте своята оценка:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *