Законов срок за плащане на фактури между фирми

Статиите в блога изразяват мнението на автора и не са правен съвет. По време на коронавирус карантината, може да се свържете с адв. Трифонов чрез формата за запитване или на ☎ 0878358643

Време за прочитане : 2 минути
 

Законов срок за плащане на фактури (по банков път или в брой) с цел избягване на междуфирмена задлъжнялост беше за първи път въведен преди няколко години. Според Търговския закон страните по търговска сделка не могат да уговорят по-дълъг срок за изпълнение на парично задължение от 60 дни. От това правило може да има изключения, които се отчитат според вида на стоката или на услугата или по друга причина, която не е посочена в закона и може да бъде различна за всеки конкретен случай. Посоченият по-горе срок е намален от законодателят на 30 дни, когато длъжник е публичен възложител, а 60-дневния срок е посочен като изключение от това правило. Когато е налице подобно неизпълнение, фирмата-кредитор може да изиска издаването на заповед за изпълнение по фактури срещу фирмата-длъжник.

Една от най-често срещаните хипотези е плащането по издадена фактура. Законовият срок за това е 14 дни от получаването й. Но понякога фактурата пристига преди стоката или преди услугата да бъде изпълнена. В този случай, 14-дневният срок за плащане започва да тече от получаването на конкретната стока или услуга, а не от получаването на фактурата за тях, освен ако не е уговорено авансово плащане. Същото правило се прилага и когато стоката трябва да бъде прегледана или услугата трябва да бъдат приета.

Допреди няколко години в закона нямаше задължение за своевременно плащане и това доведе до огромната междуфирмена задлъжнялост. С приетите изменения в българското търговско законодателство бяха транспонирани изискванията на Директива 2011/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 16.02.2011г. /ОВ, L 48/1 от 23 февруари 2011/ /Директива 2011/7/ЕС/.

Целта на влезлите в сила законодателни мерки по Търговския закон е да се противодейства на наложилата се практика плащанията по търговски сделки между фирми или между фирмите и държавата да се извършват с голямо закъснение, защото това би могло да доведе до усложнения във финансовото управление на фирмите, а оттам и до фалити на действащи предприятия, което в най-лошия случай да доведе до серия фалити по веригата на доставки. Въпреки тази цел на закона, пандемията от коронавирус през 2020г. засегна както националната, така и европейската и световната икономика. Много фирми вероятно няма да могат да изпълняват задълженията си в законоустановените срокове. Някои от тях могат да се възползват от позоваване на форсмажорни обстоятелства, възможно е и някои търговци да изпаднат в несъстоятелност или доброволно да започнат своята ликвидация. Вариант разбира се остава и възможността за изменение или допълнение на сключените между търговците договори, с които да се променят условията и сроковете за изпълнение.

Още през 2013г. бяха въведени и нови разпоредби относно обезщетяването на кредиторите за понесените разходи, както и определянето на изключването на правото на обезщетение за разноските по събирането, когато става дума за явна злоупотреба или накърняване на добрите нрави. Съгласно приетите промени, когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер.

Важна особеност е, че посочените правила за сроковете и обезщетенията при търговските сделки не се прилагат за менителничните задължения, за задълженията в откритото производство по несъстоятелност, както и за обезщетенията за вреди, включително и за застрахователните обезщетения.

Моля дайте своята оценка:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *