Изпирането на пари и новите задължения за фирмите по ЗМИП 2019

Статиите в блога изразяват мнението на автора и не са правен съвет. При нужда от съдействие, може да се свържете с адв. Трифонов чрез формата за запитване или на ☎ 0878358643

Време за прочитане : 4 минути
 

Изпирането на пари – чрез банки, имоти, подставени лица или чрез други схеми – е престъпление не само съгласно българския Наказателен кодекс (НК), но и по целия свят. Във връзка с това през 2018 година влезе в сила новия Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), който изцяло отмени действащия до този момент стар закон, а тези промени бяха съобразени с европейското законодателство и в частност с Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Промените в него са свързани основно с вменяването на нови задължения за посочените в закона задължени субекти – физически и юридически лица, които са ангажирани със спазването и прилагането на посочените в същия закон мерки за борба с прането на пари и финансирането на тероризма.

Едно от основните задължения по новия ЗМИП е свързано с всички фирми, в това число и клоновете на чуждестранни търговски дружества, регистрирани в България. Съгласно действащия закон, при установяване на делови взаимоотношения с клиентите си, както и в някои други специфични случаи, задължените субекти трябва да приложат мерки за комплексна проверка на клиента, които включват идентификация на своя клиент – физическо лице или идентификация на действителния собственик на своя клиент – юридическо лице. По смисъла на закона, клиент е всяко физическо или юридическо лице или друго правно образувание, което встъпва в делови взаимоотношения или извършва случайна операция или сделка задължен субект. За да може да извърши тази идентификация, задълженото лице трябва да направи справка в съответния национален регистър (Търговски регистър, Регистър БУЛСТАТ), както и да се сдобие с официален документ (договор, удостоверение или друг), който да показва кой е действителния собственик в случай, че клиент се явява не той, а подставено лице.

Новият закон въвежда задължение за всички юридически лица и други правни образувания да подават до съответния регистър (Търговски регистър, регистър БУЛСТАТ) изрична декларация за това, кой именно е действителният им собственик. Именно тази декларация и нейното подаване е предмет на най-много дискусии. На пръв поглед изглежда, че всички търговци трябва да подадат декларация пред съответния регистър, независимо каква е формата на дружеството им. Малко по-нататък в закона обаче се пояснява, че такава декларация не подават физическите лица, които са вписани като действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание (напр. фондация) на друго основание. Това означава, че ЕООД, което има вписано физическо лице за едноличен собственик на капитала и това е действителният собственик, не е задължено повторно да декларира и да доказва, че именно това физическо лице е действителният собственик на въпросното търговско дружество. Друг е въпросът, ако обаче собственик на същото това ЕООД е не физическо, а друго юридическо лице, независимо дали българско или чуждестранно. В този случай, от националния регистър няма директно да става ясно именно кой е действителният собственик на фирмата и тогава такава декларация следва да се подаде задължително.

По отношение на ООД е по-логично да има задължение за деклариране на действителния собственик, тъй като има поне две лица – съдружници (могат да бъдат физически или юридически лица). Законодателно въпросът при ООД със съдружници, притежаващи най-малко 25% от капитала на дружеството, стои по същия начин, както и при ЕООД. С други думи, за ООД, в което имаме напр. двама съдружници физически лица, притежаващи по 50% от капитала всеки, не възниква задължение за деклариране на действителен собственик, тъй като имената и на двамата са обявени и се виждат в регистъра. Когато в ООД има повече съдружници, някои от които (или всички) са с по-малко от 25% от капитала, съдружниците, притежаващи по-малко от 25% от капитала не следва да се декларират като действителни собственици. Ако имаме обаче съдружник – юридическо лице, което притежава по-малко от 25% от капитала в дружеството, то дружеството трябва да декларира действителен собственик, като посочи за такъв лицето, което пряко или косвено контролира юридическото лице – съдружник.

Друго съществено важно обстоятелство, което ще трябва да се заявява заедно с действителния собственик, е лице с постоянен адрес в България за контакт с данъчните и други власти. Такова лице ще се изисква за всички дружества, но практически проблем за осигуряването му ще възниква най-вече при дружествата с чуждестранни собственици. Предвижда се лицето за контакт да изразява своето съгласие да бъде вписано като такова посредством специална нотариално заверена декларация. След вписването му за него ще възникват редица задължения, като например задължение да получава, да разполага и да предоставя в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са действителни собственици в съответните дружества, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. Неспазването на тези задължения е скрепено с глоба за самото лице за контакт в размер от 100 лв. до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 200 лв. до 2000 лв.

Законът казва, че за подаването на декларацията за действителен собственик на юридическото лице има краен срок. Първоначално за такъв е посочен 1 февруари 2019 г. Наскоро обаче, беше обнародван така дълго чаканият Правилник за прилагането на закона. В него е посочен нов срок, в който следва да се декларират действителните собственици и лицата за контакт. Това е 31 май 2019г. Поместена е и самата декларация, която трябва да се попълни и подаде в съответния регистър. Може да бъде попълнена самата декларация или да е част от друг документ, но задължително трябва да съдържа цялата изискуема информация, посочена в декларацията. Подаването й към регистрите обаче ще бъде възможна след 31 януари 2019г., тъй като до тогава Агенцията по вписванията трябва да осигури техническа възможност за вписването на тази нова информация.

В последния момент, ден преди да изтече крайният срок за подаване на декларациите за действителни собственици, Агенцията по вписванията излезе с две важни указания. Поради многото неясноти още от самото приемане на ЗМИП, Агенцията разясни няколко основни неща. Както беше упоменато, за някои юридически лица възникна задължение за посочване на лице за контакт с постоянен адрес в България. Неясно беше обаче дали когато дружеството няма задължение да декларира действителния си собственик, понеже той ясно се вижда, дали трябва да има обявено лице за контакт (пример: юридическо лице, регистрирано в България от чуждестранни граждани – физически лица). Становището на Агенцията е, че дори и да няма задължение за деклариране на действителен собственик, това не води до отпадане на задължението за посочване на лице за контакт. Независимо от това, че и двете неща се посочват в една обща декларация и с едно общо заявление.

Проблеми имаше и около посочването на действителните собственици на акционерните дружества. Сега, според Агенцията по вписванията, реално всяко АД трябва да подаде такава декларация, тъй като имената на отделните акционери не са част от задължителната информация, която се предоставя при вписването. Тоест, не се знае кои реално са акционерите. Изключение може да има само в случаите на ЕАД, в което собственик на капитала е физическо лице или юридическо лице, което обаче също е регистрирано в България.

Друго интересно указание от Агенцията е, че дружества, които са изцяло собственост на държавата не са длъжни да посочват действителен собственик. Това е породено от факта, че правата се упражняват от определен министър, който е ясен във всеки един момент. По аналогия, същото би следвало да се прилага и за дружества, чийто собственик на капитала е община.

В отделно указание, Агенцията по вписванията прави разяснения специално за ЮЛНЦ – фондации и сдружения. Те обаче до някъде преповтарят последните промени в ЗМИП. Така например, действителните собственици на фондация може да бъде учредител, доверителен собственик, пазител, ако имате запазени права чрез които упражняват контрол върху решенията на фондацията. Ако не може да бъде определен действителния собственик, за такъв се счита представляващият, който изпълнява ролята на висш ръководен служител. Относно сдруженията – разпоредбите са почти идентични. Разликата е, че ако в сдружението членуват до 4 физически лица, се прилагат разпоредбите за търговските дружества.

Моля дайте своята оценка:

16 мнения по „Изпирането на пари и новите задължения за фирмите по ЗМИП 2019

  1. Здравейте, изпълнителен директор съм на ЕАД, чийто собственик е ЕООД, което е вписано в ТР откъдето е видно кой е едноличния собственик на капитала – български гражданин.
    Въпрос: Следва ли да подавам декларация за действителния собственик на капитала на ЕАД-то?

    • Да, в този случай следва да се подаде декларация за действителен собственик на ЕАД-то.

  2. Публично акционерно дружество има акционер-юридическо лице с 49 % от капитала, трябва ли да се подаде декларация за неговите собственици? Има и други акционери-юридически лица, както и физически лица с под 25 %. За тях да се подаде ли декларация?

    • Не е необходимо да подавате декларация за действителен собственик, тъй като законът е предвидил изключения. Ако попадате в хипотезата по-долу – отговорът е не.
      За целите на чл. 63 от ЗМИП (Информацията и данните за физическите лица – действителни собственици се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ.) се прилага изключението посочено в § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. – „По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
      За целите на чл. 59 от ЗМИП – за клиентите – юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, се събира информацията за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава единадесета, раздел I от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогична информация относно дружества на регулиран пазар извън Република България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *