Законът и криптовалутите – правила и изисквания за търговия

Време за прочитане : 3 мин.

Закон за виртуалните валути, базирани на блокчейн (blockchain) технологията, все още няма, нито в България, нито в ЕС, нито в някоя друга развита държава, въпреки че търговията с криптовалути (Bitcoin, Ethereum и др.) процъфтява вече години наред. Надзорните органи в различните държави издават спорадични указания, препоръки и предупреждения, но това няма нищо общо със създаването на правнорегламентирана рамка, към която криптотърговията да се придържа, за унифицирани законови изисквания да не говорим.

Имайки предвид горното, малките и индивидуалните играчи на криптопазара обикновено не предприемат никакви мерки за съответствие със законодателството и това е донякъде оправдано, защото за това се изискват допълнителни разходи. При малко по-големите и средни играчи на пазара на виртуални валути обаче е препоръчително вземането на превантивни мерки, които могат да им спестят между малко и много главоболия с всевъзможни държавни институции за в бъдеще. Дори криптовалутите да не са изчерпателно и прецизно регламентирани в действащото българско и европейско законодателство, това не означава, че напр. НАП няма да направи данъчна ревизия, в рамките на която да установи с ревизионен акт немалки приходи и оттам и неплатени данъци от страна на задълженото лице. Или пък от финансовото разузнаване към ДАНС няма да почукат на вратата във връзка с непредприети дори само на хартия мерки срещу изпирането на пари. Или пък Комисията за защита личните данни (КЗЛД) за изиска от задълженото лице документация за съответствие и изпълнение на законовите изисквания.

Може би е излишно да бъде въобще споменавано, че първата задължителна стъпка в тази насока е регистрацията на дружество с ограничена отговорност (ООД или ЕООД) или акционерно дружество (АД или ЕАД), защото съгласно Търговския закон (ТЗ) лицата, които извършват търговска дейност по занятие, дори да не са регистрирали абсолютно нищо, се приема, че са еднолични търговци (ЕТ). А при ЕТ първо данъчното облагане е по-неблагоприятно и освен това търговецът отговаря с цялото си лично имущество за задълженията си.

Следващата стъпка е начертаването на бизнес модела, в съответствие с който ще бъде извършвана на практика дейността по търговия с криптовалути. Същият е силно препоръчително да бъде съгласуван с адвокат и счетоводител. Най-малко препоръчителен е вариантът, при който се пробва нещо дали работи и след като се установи, че работи безотказно (само от техническа страна обаче), допълнителни мерки от правно или счетоводно естество не се вземат, поне докато не дойдат на посещение компетентните органи и връчат предписание, акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление или друг акт. Добър компромисен вариант е как нещо работи да бъде изпробвано от индивидуален акаунт, който впоследствие да не бъде използван в дейността по търговия с виртуални валути.

Законът за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е първият нормативен акт, който следва да бъде съобразен от търговците на криптовалути при извършваната от тях дейност. Там се съдържа и първият опит за легална дефиниция в българското законодателство на понятието виртуални валути – „цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път.“. Съгласно най-новите точки на чл. 5 от ЗМИП задължени и съответно подлежащи на санкции по закона са лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, както и доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги (физическо или юридическо лице или друго правно образувание, което предоставя услуги за опазване на частни криптографски ключове от името на своите клиенти за притежаването, съхраняването и прехвърлянето на виртуални валути). В зависимост от обема и сложността на извършваните от криптотърговеца операции следва да бъде изготвена и съответната документация, която следва да е налична при поискване от компетентните органи.

Следващият акт, който следва да бъде съобразен при търговията с криптовалути е ЗЗЛД и европейският регламент GDPR. Същите не поставят в прав текст изисквания към търгуващите с криптовалути, но същите произтичат от извършваната дейност. Имайки предвид, че дори само имейл адресите без други съпътстващи данни спадат към категорията „лични данни“, то просто няма как ЗЗЛД да бъде заобиколен, дори когато става дума за търговия със съпътстващо високо ниво на анонимизиация като криптотърговията.

И на последно място сред органите, контролиращи търговията с виртуални валути, се нареждат органите на приходната администрация в лицето на НАП. В тази връзка някои биха се изненадали да разберат, че въобще в законодателството съществува една Наредба № Н-9 от 07.08.2020 г. на министъра на финансите, съгласно която съществува публичен регистър към НАП, в който криптотърговците следва да бъдат вписани. Но следва да се има предвид, че не е толкова важно самото формално вписване в този регистър, колкото „изпипването“ на бизнес модела и дейността, така че данъчната администрация да няма за какво да се „хване“ при упражняването на контрол върху криптотърговците. Въпросното вписване в регистъра е важно да се отбележи, че следва да бъде извършено преди започване на дейността.

Моля дайте своята оценка:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.