Местна подсъдност по граждански и търговски дела

Статиите в блога изразяват мнението на автора и не са правен съвет. По време на коронавирус карантината, може да се свържете с адв. Трифонов чрез формата за запитване или на ☎ 0878358643

Време за прочитане : 2 минути
 

Съдебните дела по граждански или търговски спорове винаги се образуват пред съда, в който ищецът или негов представител, например адвокат, е депозирал исковата молба. И въпросът, който нерядко се задава в тази връзка е – може ли дадено дело да бъде преместено, напр. съдебно дело, образувано в София, пред някой от софийските съдилища, да бъде преместено в друг съд извън София, или обратното – дело, образувано в извънсофийски съд да бъде преместено в софийски.

Отговорът на горния въпрос е положителен и той касае правния институт на местната подсъдност. Местната подсъдност с най-прости думи означава къде, в кой точно съд според местонахождението му, според правилата на закона, следва да бъде разглеждано дадено дело. Общото правило е, че делото следва да бъде разглеждано от съда, в чието седалище живее физическото лице – ответник. Правилото относно подсъдността по търговски дела е реципрочно – търговските дела следва да се разглеждат от съда, в чийто район е седалището (официално вписания в Търговския регистър адрес) на търговското дружество – ответник. Логиката на това правило е улесняване на защитата на ответника, който се брани срещу предявения срещу него иск.

Преместването на граждански и търговски дела е възможно по два начина – по искане на страната (ищец или ответник) или по почин на съда (служебно, без да е направено искане от страната). По правило това става по възражение на страната – ако напр. съдебно дело е образувано в София, но ответникът живее постоянно в Пловдив, последният може да направи възражение и делото се изпраща на съответния съд в Пловдив (районен или окръжен). Ако ответникът пропусне да направи възражение за местна подсъдност – последната се стабилизира и делото не може повече да бъде местено в друг район. Възражението се прави най-късно в отговора на исковата молба.

Има и някои изключения от общото правило на местната подсъдност. В много хипотези, когато се води дело с предмет недвижим имот, местно компетентен е задължително съдът, в чийто район се намира процесния имот. При останалите изключение правилото не е задължително и исковете могат да се предявяват или съобразно общото правило, или съобразно по-долу разгледаните изключения. Исковете, свързани с наследство, могат да се предявяват пред съда, в чийто район е открито наследството. Искове по трудови дела пък могат да се предявяват и в района, в който работниците или служителите обичайно полагат труд (където се намира работното им място). А при непозволено увреждане искът може да бъде предявен и на мястото, където се е състояло увреждането, дори да не съвпада с адресите на ищец или ответник. Най-големият компромис законодателят е направил с имащите право на издръжка като е предвидил, че такива дела могат да бъдат образувани и местожителството на самия ищец, въпреки че защитата на ответника би могла да бъде доста затруднена по този начин.

И последният много често задаван въпрос е дали могат страните да водят дело помежду си в съд, в който никой от тях няма местожителство или седалище. И отговорът е – могат. Много разпространена е тази практика, касаеща подсъдността по бракоразводни дела. Най-често този метод се практикува от желаещи да се разведат по взаимно съгласие, които живеят в София. Напълно законно и допустимо и двамата съпрузи, и двамата живущи в София, да поискат развод от съд извън София. Другата опция е договорна подсъдност – ако страните изрично са се договорили, че при евентуално водене на дела последните ще се гледат от точно определен съд – то това е правно обвързващо в отношенията им и меродавна е подсъдността, уговорено със споразумението помежду им.

Моля дайте своята оценка:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *