Често задавани въпроси
Как да се свържа с адвокатска кантора „Трифонов“?
При първоначално запитване, може да се свържете по някой от следните начини:
• Имейл: office@trifonov.info
• Телефон: 0888458635
• Чрез формата за запитване на сайта
• Не предлагаме консултация по месинджър (Viber и др.)
Къде се намирате и какво е работното Ви време?
• гр. София, ул. „Цар Асен“ 1
• гр. Пловдив, ул. „Мали Богдан“ 21
Работно време: делнични дни от 9:00 до 17:00 ч. Срещите се провеждат само след предварително записване.
Предлагате ли адвокатски услуги извън София и Пловдив?
Да, по определени казуси може да Ви съдействаме и извън София и Пловдив. Ако имате такъв казус, може да се свържете с нас и ще Ви отговорим дали ще можем да Ви съдействаме.
Предлагате ли онлайн консултации, колко струват и как мога да платя?
Да, адвокатска кантора „Трифонов“ предлага онлайн консултации по имейл и телефон. Онлайн консултация се извършва след изясняване на фактите по Вашия казус (по телефон или имейл) и проучване на изпратени от Вас документи (на office@trifonov.info, по куриер или донесени на място в канторите ни). Хонорарът за всяка отделна консултация се определя след изясняване на фактите и преглеждане на документите и може да бъде заплатен в брой на място в кантората или по банков път. Преди Вашето потвърждение на определения от нас хонорар, не дължите абсолютно нищо.
Предлагате ли безплатна правна консултация?
Адвокатска кантора „Трифонов“ предлага безплатна първоначална консултация. Може да се свържете с нас с въпроса, който имате, по някой от посочените по-горе начини.
Изкупуването на фирми със задължения в България продължава да е трън в очите най-вече на данъчната администрация, най-малкото защото проблемът е свързан с ощетяване на държавния бюджет.
Но проблемът с гореспоменатите задължения на фирми се преекспонира в грешна посока. Ако например става дума за дружество с ОГРАНИЧЕНА отговорност с капитал от 2 лева – преди промените в ДОПК, този ограничено отговорен съдружник (или респ. едноличен собственик на капитала) отговаряше лично само до размера на дяловия капитал, а именно 2 лева. Независимо дали собственик на такава фирма беше много богат бизнесмен или беден човек без никакво имущество – и в двата случая на практика държавата нямаше да може да претендира от собственика на фирмата и събере от неговото лично имущество повече от 2 лева. През 2017г. обаче законодателят въведе нови правила в ДОПК по отношение на публичните задължения на дружеството. Дори то да е ООД или ЕООД и въпреки това, че отговорността е ограничена, тези нововъведения засягат тази отговорност както на управителя, така и на съдружниците, прокуристите и представителите. Ако например един съдружник прехвърли дружествен дял от фирма със задължения на друг съдружник или на трето лице, то този съдружник ще отговаря до размера на намаленото имущество, въпреки че вече няма качеството съдружник. Същото важи и за едноличния собственик на капитала. Агенцията по приходите може да ангажира тази отговорност едва след като бъдат прехвърлени дружествените дялове, но не и преди това.
Законодателят трябва да се опита всячески да търси ефективни механизми за пресичане на измами и ощетяване на държавния бюджет, а не за ограничаване на регистрацията на търговски дружества или прехвърлянето на фирми със задължения.
Във връзка с това беше направена и една от последните промени в Търговския закон. С нея законодателят се е опитал да въведе ограничения относно прехвърлянето на дялове и на предприятие, когато дружеството има задължения. Тези ограничения представляват забрана за извършване на такава сделка в случай, че са налице задължения към настоящи работници или служители, както и такива, които са преустановили трудовите си правоотношения с фирмата за период от 3 години назад. Тези задължения могат да бъдат неизплатени трудови възнаграждения, осигурителни вноски, обезщетения.
Накратко ще кажем, че дружествените дялове могат да се прехвърлят по два начина: от един съдружник на друг или на трети лица (такива, които не са текущи съдружници).
Прехвърлянето на дял на трето лице става по реда за приемане на нов съдружник – с решение на Общото събрание на дружеството или с решение на едноличния собственик на капитала. Задължително е изискването за договор за прехвърлянето, който трябва да е с нотариално заверени подписи и съдържание. Както казахме, законодателната промяна идва с изискването за доказване на липсата на задължения към служители на дружеството. Тъй като има известна празнота в закона относно това как следва да се докаже именно тази липса на задължения и тъй като Инспекцията по труда не е оправомощена да издава такива удостоверения, тези факти се доказват с попълването на една декларация от управителя. За попълването на неверни данни обаче, същият носи наказателна отговорност, тъй като това е престъпление, съгласно Наказателния кодекс.
Прехвърлянето на дружествен дял от един съдружник на друг е значително по-опростена процедура. В закона се казва, че тази сделка се извършва „свободно“. Това означава, че има изискване само за договор, както е посочено в предишния абзац. За това не се изисква съгласие на Общото събрание. Важно е все пак да се знае, че това прехвърляне в последствие трябва да се обяви в Търговския регистър, за да има правна сила. А това се извършва от управителя на дружеството.
Ако фирмата, която искате да бъде прехвърлена на друго физическо или юридическо лице има подобни задължения към служителите, а искате да избегнете изискването на закона за тяхната липса, законодателят, дали съзнателно или не, е оставил малка вратичка, която позволява това. Тъй като прехвърлянето на дялове между съдружници вече казахме, че се извършва свободно, новата практика е лицето, на което ще се прехвърлят дяловете, първо да се приема като нов съдружник по съответната процедура. След това, вече като съдружник, това лице може да поеме дялове на друг/и съдружници, без да има задължение за деклариране на липса на задължения. Трябва да се има предвид и друга тънкост, а именно, че при прехвърляне на цялото предприятие обаче, тъй като то е съвкупност от права и задължения, има изискване за уведомяване на НАП и представяне пред Търговския регистър документ, който доказва, че агенцията по приходите е уведомена за сделката. Такова задължение обаче при прехвърлянето на дялове няма, дори и да бъдат прехвърлени 100% от тях.
