По неписана традиция, в края на всяка година Народното събрание приема съществени промени в голяма част от законите и подзаконовите актове. Така, в края на декември, в брой 100 на „Държавен вестник“ за 2019г. беше обнародван и Законът за изменение и допълнение на ГПК. Трябва да кажем, че промените тук изобщо не са маловажни. Основно са те в частта за заповедното производство по чл. 410 и чл. 417. Накратко, промените се изразяват в следното, като ще започнем от промените, свързани със заповедта по чл. 410 ГПК:
При подаването на заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, ако вземането произтича от сключен с потребител писмен договор, то следва този договор, както и всички приложения и общи условия към него да се приложат към заявлението. Това е записано изрично, тъй като по принцип законът не изисква при подаване на заявление по чл. 410 ГПК да се прилагат документи, доказващи произхода на вземането. Разбира се, не е пречка, а дори е улеснение за съда, ако такива се приложат още в самото начало, защото има случаи, в които съдът изисква допълнително представянето им, а това води до забавяне на иначе „бързото“ производство.
Във връзка с горното, когато заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е насочено срещу потребител, то следва да се подаде пред районния съд по настоящия адрес на потребителя. В случай, че такъв няма – заявлението се подава по неговия постоянен адрес. В много случаи, тези адреси може да съвпадат.
Добавени са нови основания, на които обаче съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Такива са случаите, в които длъжникът (този, срещу когото е насочено заявлението) няма постоянен адрес и обичайно пребиваване (когато това е физическо лице) или седалище и място на дейност (за юридическо лице) в страната. Друго изцяло ново основание за отказ е наличието на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител, на която се основава искането за издаване на заповедта по чл. 410.
Ако не са налице основания за категоричен отказ или са били отстранени недостатъците в заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, съгласно указанията, дадени от съдията, същият пристъпва към издаване на самата заповед за изпълнение. До преди последните промени, съдът даваше на длъжника двуседмичен срок, в който той може доброволно да изпълни задължението си. Сега обаче, този срок вече е удължен и е едномесечен. Той не се брои от момента на издаване на заповедта, а от нейното връчване на длъжника, което допълнително би могло да забави процедурата, защото самото връчване понякога отнема прекалено дълго време. Както и до сега, длъжникът има право да възрази срещу заповедта по чл. 410 ГПК (за разлика от тази по чл. 417 ГПК). Но сега вече, ако това възражение се окаже неоснователно, законодателят е предвидил, че разноските за длъжника може значително да нараснат и да не са тези, описани в заповедта. Предупреждение за това изрично трябва да бъде посочено за заповедта. Срокът за това възражение също е удължен – от двуседмичен на едномесечен и също се изчислява от връчването на заповедта на длъжника. добрата новина за кредиторите е че поне този срок е окончателен.
Наред със старите основания, законодателят е предвидил, че когато заповедта е била връчена на длъжника на основание изтичане на определен срок, в който той е трябвало да се яви в канцеларията на съда/общината и при опитите да бъде връчена тази заповед са събрани достатъчно доказателства, че длъжникът не живее на посочения адрес, което трябва да бъде удостоверено от справка на етажната собственост или по друг начин, кредиторът има право да подаде искова молба за същото вземане. С подаването на иск се дава началото на общия исков процес, който за съжаление е по-бавен и скъп за кредитора.
Промени има и в заповедното производство по чл. 417 ГПК (незабавно производство). Първата промяна касае документите, въз основа на които може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение. Така, наред с извлеченията от счетоводните книги на учреждения, общини и банки, вече към заявлението за издаване на заповед по чл. 417, трябва да се приложи и документ, от който произтича вземането на банката (например договор за кредит), заедно с всички приложения, анекси и общи условия към него. Към ценните книги на заповед е причислен и случаят, в който такава ценна книга обезпечава вземане, което е възникнало по силата на писмен договор с потребител. Тогава към заявлението трябва да се приложи този договор и всички приложения и общи условия към него.
И тук, както и при заповедите за изпълнение по чл. 410, са значително удължени сроковете. Така например, срокът за обжалване на разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК може да се обжалва не в двуседмичен, а в едномесечен срок от връчването. Това обжалване обаче не спира изпълнението. Това означава, че ако вече има образувано изпълнително дело срещу длъжника, не се спират действията по него. Но пък съдът може да отмени разпореждането, когато вземането на кредитора произтича от неравноправна клауза, включена в потребителския договор.
Относно спиране на изпълнението, такова се предвижда, когато длъжникът представи обезпечение на кредитора под формата на залог или ипотека. Новото обаче е, че ако длъжникът е потребител, обезпечението, което той следва да даде на кредитора е по-малко, а именно 1/3 от вземането. Когато е направено изрично искане за спиране на изпълнението, придружено с доказателства, обезпечение не се изисква.
Тъй като отдавна се говореше за отмяна на някои от образците в заповедното производство, такава действително беше направена. Първо през декември 2019 бяха въведени нови такива за заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК (не заявлението, което кредиторът подава до съда, а самата заповед, издадена от съда при уважаване на заявлението). От 21 февруари 2020 обаче старата Наредба № 6 от 20.02.2008г. е отменена. Новата наредба, която определя как трябва да изглеждат новите заявления и заповеди вече се нарича Наредба Н-2 от 18 февруари 2020 за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Основаната разлика със старите образци е, че в новите е предвидена компетенция на съда съгласно настоящия адрес на потребителя-длъжник. Това беше и един от основните мотиви за промяна на наредбата. Промените са в сила от 25 февруари 2020.