Признаване и изпълнение на чуждестранни съдебни решения в ЕС

Статиите в блога изразяват мнението на автора и не са правен съвет. С адв. Трифонов може да се свържете чрез формата за запитване или на ☎0878358643

Време за прочитане : 4 минути
 

Уредбата на признаването, допускането и изпълнението на съдебни и арбитражни решения и актове, постановени в други страни–членки на ЕС, до 2015 се намираше в Регламент (ЕО) 44/2001 на Съвета от 22.12.2000 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, а понастоящем в сила е новият Регламент (ЕС) 1215/2012 от 12.12.2012. В националното ни законодателство разпоредбите се съдържат в чл. 621 – 623 от ГПК.

Като цяло различаваме два вида признаване на съдебното решение, в зависимост от начина, по който признаването се извършва, а именно:

  1. Пряко признаване (чл. 621 от ГПК) – общото правило е, че съдебните решения, които са постановени от една държава–членка на ЕС, се признават във всички останали страни–членки, без да се изисква спазването на някаква специална процедура. Решението се представя в заверен препис, придружен от превод, когато правото на съответната държава–членка изисква това, без да се изисква легализация или други формалности по отношение на тези документи (чл. 55 и чл. 56 от Регламента). В съответствие с това общо правило, чл. 621 от ГПК предвижда, че съдебните решения, постановени в друга страна–членка на ЕС, се зачитат в България от органа, пред който се представят. Необходимо е съдебното решение да бъде представено в препис, който да бъде заверен от постановилия го съд, а ако акт на Европейския съюз изисква това – и от придружаващо го удостоверение. По отношение на брачните дела признаването става от компетентните органи по регистрацията.
  2. Признаване по съдебен ред (чл. 622 от ГПК) – всяка заинтересована страна може да подаде молба, с която да поиска признаване на чуждестранно решение. Към молбата следва да се представи съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на неговата автентичност. Съществуват и критерии за местната подсъдност, които трябва да бъдат спазени – молбата се подава пред окръжния съд или по постоянния адрес или седалището на насрещната страна, или ако няма насрещна страна – по постоянния адрес или седалище на заинтересуваната страна, а в случай че и двете страни нямат постоянен адрес в България – пред Софийския градски съд. Образуваното дело се разглежда по реда на производството по допускане на изпълнение на съдебни решения или актове, постановени в други държави–членки на ЕС. Актът, с който приключва това производство, е разпореждане за признаване и то има силата на решение, постановено в исков процес. В случай, че е налице съдебен спор и решението на този спор изключително зависи от признаването на чуждото съдебно решение, компетентен да се произнесе по признаването на решението е съдът, който разглежда висящото дело.

В Регламента са предвидени няколко възможни основания за евентуален отказ да се признае решение или акт на държава – членка на ЕС, а именно:

  • противоречие на признаването на решението на обществения ред на държавата, която извършва признаването;
  • ако решението е постановено при неявяване, когато на ответника не е връчен документ за образуване на производството или друг равностоен документ в достатъчен срок или по подходящ начин, за да може да организира своята защита, освен ако ответникът не е използвал правни средства за защита срещу съдебното решение при наличие на възможност за това;
  • ако решението противоречи на друго съдебно решение, постановено в друга страна–членка на ЕС или трета държава по същия спор, между същите страни в държавата, в която се иска признаване;
  • при противоречие с по–ранно съдебно решение, постановено в друга държава–членка или в трета държава по същия спор и между същите страни, ако постановеното по – рано решение отговаря на условията за признаване;
  • неспазване на определени правила за разпределение на компетентност и др.;

Изпълнение в България на съдебни решения, постановени в други страни-членки на ЕС – процедурата по допускане на изпълнението е уредена в чл. 623 от ГПК, като компетентен орган да разгледа молбата за допускане е окръжният съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението. Производството започва по молба на заинтересуваната страна, която трябва да посочи съдебен адрес в съответната държава или процесуален представител. Пред първата инстанция страната, която срещу която се иска изпълнение няма право да прави изявления по молбата и поради това на тази страна не се връчва препис от молбата. Към молбата се прилага копие от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия, за да се установи неговата автентичност, като се представя и превод на решението, без да е необходима легализация. Друг документ, който следва да се приложи е удостоверение, издадено от съда или компетентния орган на държавата членка, където е постановено решението –, а при поискване се представя и превод без легализация. Съдът разглежда молбата в закрито заседание и проверява условията за допускане на изпълнението само въз основа на копието на съдебното решение, удостоверението и техния превод на български език. В България разпореждането за допускане на изпълнението се връчва на ответната страна, като в разпореждането, с което молбата се уважава, имащо силата на решение, съдът определя срок за обжалване. Относно обжалването на разпореждането се прилагат общите правила на въззивното и на касационното производство. Молителят може да поиска налагане на временни, включително обезпечителни мерки. Ако налагането на временни мерки е поискано от молителя при допускане на изпълнението в България, в разпореждането, с което се уважава молбата, съдът се произнася и по тези мерки.

Пряко изпълнение на решения, постановени в държава-членка на ЕС – тази възможност е въведена с цел улесняване на изпълнението на съдебни решения в рамките на съюза и затова когато има решение, постановено в една държава-членка на ЕС, а изпълнението трябва да бъде осъществено в България, то тогава не се изисква някакво допълнително производство или издаване на изпълнителен лист у нас. Самото съдебно решение подлежи на изпълнение. За да може реално това да стане, пред съдебния изпълнител се представя препис от решението и удостоверение от постановилия го съд, което се издава по образец, поместен в Регламента. От там нататък процедурата е сходна с националната ни, когато имаме издаден изпълнителен лист. Разликата се състои в документите, които се изпращат от съдебния изпълнител до длъжника – задължително удостоверението, споменато в предходното изречение, заедно с покана за доброволно изпълнение и препис от съдебното решение. След получаването на тези книжа, длъжникът може да депозира в съда молба за отказ за изпълнение. Срокът за това е едномесечен, считано от датата на връчването на документите на длъжника. тъй като няма изискване за предоставяне на преведено на български език съдебно решение, ГПК предвижда възможност едномесечният срок да бъде спрян докато не му бъде представено това решение, придружено с превод на български език. Затова, най-добре е такъв да бъде подготвен още в началото от съдебния изпълнител или от кредитора. Посочената молба за отказ за изпълнение се подава по реда на ГПК и може да бъде на някое от основанията, посочени по-горе в статията.

Изпълнение без нарочно производство по чл. 624а от ГПК – това е т. нар. облекчена процедура по издаване на изпълнителен лист въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане, като молбата се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението. При издаване на изпълнителен лист въз основа на решение по европейско производство за искове с малък материален интерес, приложим е Регламент (ЕО) 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес. Съгласно обхватът на приложение на този Регламент, визиран в нормата на чл. 2, същият е приложим, в случаите когато стойността на иска не надвишава 2000 евро.

За да се изпълни облекчената процедура, предвидена с Регламента и за да настъпят регламентираните от него правни последици, следва да се касае за някой от следните актове, които са годни да бъдат изпълнителни основания:

  • решение на съд на държава–членка;
  • публичен документ или документ, който е формално съставен или регистриран като такъв и удостоверяването на който: се свързва с подписването и съдържанието на документа, е подписан от публичен орган или друг орган, който е оправомощен с тази цел от държава членка, от която произхожда;
  • споразумение за задължение за издръжка, което е сключено с административен орган или заверено от такъв;

За да представлява един такъв акт годно изпълнително основание, което се удостоверява като европейско изпълнително основание, следва да се касае за безспорно вземане, а за такова се смята вземане, когато:

  • длъжникът е изразил съгласие, като го е признал чрез споразумение, което е било одобрено от съда или сключено пред съда в хода на съдебното производство;
  • или длъжникът никога не е възразил по отношение на това съгласно правилата на процедурата на държавата-членка по произход, в хода на съдебната процедура;
  • или длъжникът не се явил или не е представен на съдебно заседание по отношение на това вземане, след като първоначално е оспорил вземането, в хода на съдебния процес, доколкото това поведение представлява конклудентно признаване на вземането или от доказаните от кредитора факти по правото на държавата-членка по произход;
  • или когато длъжникът изрично го е признал в публичен документ.

Наличието на тези предпоставки се удостоверява от кредитора посредством предоставяне на компетентния орган в държавата– членка, в която е поискано принудителното изпълнение, препис от акта служещ като изпълнително основание и препис от удостоверението за европейско изпълнително основание – съгласно чл. 9 от Регламента, издадено съобразно стандартен формуляр – Приложение №1 към Регламента, а при нужда – и превод на удостоверението за европейско изпълнително основание на езика на държавата – членка на принудителното изпълнение. Съдът и тук се произнася с разпореждане, което подлежи на обжалване по общите правила за въззивното и касационното обжалване, като обжалването не спира изпълнението.

Моля дайте своята оценка:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *