Максимален срок
Законов срок за плащане на фактури (по банков път или в брой) с цел избягване на междуфирмена задлъжнялост беше за първи път въведен преди няколко години. Според Търговския закон страните по търговска сделка не могат да уговорят по-дълъг срок за изпълнение на парично задължение от 60 дни. От това правило може да има изключения, които се отчитат според вида на стоката или на услугата или по друга причина, която не е посочена в закона и може да бъде различна за всеки конкретен случай. Посоченият по-горе срок е намален от законодателят на 30 дни, когато длъжник е публичен възложител, а 60-дневния срок е посочен като изключение от това правило.
Срок за плащане на фактури
Една от най-често срещаните хипотези е плащането по издадена фактура. Законовият срок за това е 14 дни от получаването й. Но понякога фактури пристигат преди стоката или преди услугата да бъде изпълнена. В този случай, 14-дневният срок за плащане започва да тече от получаването на конкретната стока или услуга, а не от получаването на фактурата за тях, освен ако не е уговорено авансово плащане. Същото правило се прилага и когато стоката трябва да бъде прегледана или услугата трябва да бъдат приета.
Приложимо законодателство
Европейско
Допреди няколко години в закона нямаше задължение за своевременно плащане на фактури и това доведе до огромната междуфирмена задлъжнялост. С приетите изменения в българското търговско законодателство бяха транспонирани изискванията на Директива 2011/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 16.02.2011г. /ОВ, L 48/1 от 23 февруари 2011/ /Директива 2011/7/ЕС/.
Българско
Целта на влезлите в сила законодателни мерки по Търговския закон е да се противодейства на наложилата се практика плащанията по фактури по търговски сделки между фирми или между фирмите и държавата да се извършват с голямо закъснение, защото това би могло да доведе до усложнения във финансовото управление на фирмите, а оттам и до фалити на действащи предприятия, което в най-лошия случай да доведе до серия фалити по веригата на доставки.
Съдебни дела
Когато е налице гореописаното неизпълнение, фирмата-кредитор може да изиска издаването на заповед за изпълнение по фактури срещу фирмата-длъжник по реда на заповедното производство или да започне директно с исково производство („обикновено“ съдебно дело). Възможно е (едновременно с исковото производство) да се прибегне и до трети съдебен способ за защита – обезпечение на бъдещ иск. Най-голямото предимоство на института на обезпечение на бъдещ иск е елементът на изненадата.
Заповедно
Всяко от производствата има своите плюсове и минуси. Плюсовете на заповедното производство са двойно по-ниската съдебна такса и адвокатски хонорари, както и решаването му изцяло в закрито заседание т.е. без страните да трябва да се явяват в съда, да се изслушват експертизи и да има открити съдебни заседания. Минус на заповедното производство е, че фирмата-кредитор рискува фирмата-длъжник да възрази срещу издадената заповед за изпълнение и да се стигне до завеждане на установителен иск (исково производство).
Обезпечително
При обезпечението на бъдещ иск, фирмата-длъжник узнава за водените срещу нея съдебни действия за задължения по фактури чак след ефективното налагане на възбрани, запори и др. обезпечителни мерки, защото препис от молбата, с която се иска обезпечението, не се изпраща и връчва на другата страна. Фирмата-длъжник научава какво се случва едва когато съдът вече е наложил обезпечителната мярка.
След като съдът уважи молбата за обезпечаване на бъдещ иск, фирмата-кредитор има най-много един месец, за да заведе своя иск. Предимството на тази опция е, че наложената възбрана на имот или запор на банкова сметка ще съхранят имуществото на фирмата-длъжник през целия период на водене на съдебни дела и съдебния изпълнител (ЧСИ или ДСИ) ще има след това откъде да събере принудително вземането на кредитора.
Обезщетение
Още през 2013г. бяха въведени и нови разпоредби относно обезщетяването на кредиторите за понесените разходи, както и определянето на изключването на правото на обезщетение за разноските по събирането, когато става дума за явна злоупотреба или накърняване на добрите нрави. Съгласно приетите промени, когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер.
Изключения
Важна особеност е, че посочените правила за сроковете и обезщетенията при фактурите търговските сделки не се прилагат за менителничните задължения, за задълженията в откритото производство по несъстоятелност, както и за обезщетенията за вреди, включително и за застрахователните обезщетения.