Спорен и до днес остава въпросът за задължителното носене на адвокатски тоги в открити съдебни заседания. По закон това е задължително, но масовата практика (особено в София и други големи градове) приема, че това зависи от преценката на съответния адвокат. Има обаче и съдии, най-вече в малките български съдилища, които възприемат неносенето на тога като обида към съда и налагат глоби за това.
В едно дело на Русенския окръжен съд от 2009 година е направен много добър анализ на действащите правните норми, свързани със задължението за носене на тога от адвокати. Безспорно е прието, че задължението на адвоката да се явява с тога в съдебните заседания, в които участва като процесуален представител, е визирано в разпоредбата на чл. 40, ал. 7 ЗА и че отдаването на дължимото уважение към съда съставлява не само морално, но и правно задължение за всеки адвокат и то е регламентирано в чл. 21, ал. 1 от ЕКА. Неизпълнението на задължението за явяване на адвоката с тога в съдебно заседание може да бъде разгледано и като частен случай на по-общото задължение за уважение към съда. Общото обаче и за двата случая е, че нарушенията както по чл. 40, ал. 7 ЗА, така и по чл. 21, ал. 1 ЕКА съставляват единствено дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 132 ЗА.
Адвокатът, жалбоподател по горното дело, е бил глобен за неуважение към съда предвид неносенето на тога в открито съдебно заседание. Окръжният съд обаче отменя глобата му, защото приема, че нарушението, за което жалбоподателят е глобен в конкретния случай, не може да бъде квалифицирано като нарушение на реда на съдебното заседание, нито пък като обида на съда или на друго, участващо в производството лице. По естеството си то не може да бъде разгледано и като нарушение на чл. 89, т. 2 ГПК, тъй като макар формално да съставлява неизпълнение на разпореждането на районния съдия жалбоподателя да се яви в определения му петминутен срок, облечен в тога, то неизпълнението на това разпореждане по никакъв начин не препятства разглеждането на делото.
Вашият коментар