Забраната на акциите на приносител е тема, която в последно време вълнува интернет пространството и бизнес обществото като цяло. Още преди публикуването на промените в ДВ бяха изказани мнения, внасящи известен смут сред някои акционери. Проектозаконът за изменение на ТЗ беше внесен за разглеждане още в края на 2017 година, а наскоро беше приет на първо и второ четене от Народното събрание с много малко промени. В официалния брой 88/2018г. на Държавен вестник промените вече са налице. Те влизат в сила от деня на тяхното обнародване, т.е. от 23.10.2018г.
Промените в закона предвиждат няколко основни момента, свързани с отпадането на акциите на приносител или заместващите ги временни удостоверения. Важно е да уточним, че акциите на приносител са акции, на които никъде не е упоменато кой е техният притежател (за разлика от поименните акции). Счита се, че този, който упражнява фактическата власт или просто казано, у когото в даден момент се намира акцията, той е нейният законен притежател.
С изменението, акционерните дружества се сблъскват със задачата да заменят акциите на приносител или заместващите ги временни удостоверения с поименни, като ще трябва да изменят уставите си и да започнат да водят книги на акционерите. Всички тези промени следва да бъдат отразени като промяна в обстоятелствата и вписани в Търговския регистър в срок от 9 месеца, считано от датата на влизане в сила на измененията в закона. В случай, че в този срок акционерите не заменят акциите си на приносител с поименни, то тези акции ще бъдат обезсилени. Същото се отнася и до кредиторите със залог или запор на акции. Върху поименната акция се записва залога или запор и се вписва в книгата на акционерите. На място на обезсилените, дружеството може да предложи за продажба нови акции. Ако се стигне до обезсилване на акции на приносител, съответният акционер има право да иска от дружеството да му бъдат заплатени вноските по тях за срок от 6 месеца след узнаването, но не по-късно от 5 години от обезсилването.
Предвидени са и сериозни санкции при неизпълнение на новите изисквания в гореспоменатия 9-месечен срок, а именно прекратяване на търговското дружество по решение на съда. Това ще става служебно, като за целта Агенцията по вписванията периодично (на всеки 6 месеца) ще изготвя списъци с фирми, които не са направили необходимите промени и в същото време дори не са подали заявление за вписване на новите обстоятелства, на прокуратурата, която, от своя страна, ще може да предяви пред съда съответните искове за прекратяване на дружествата.
В случай, че има висящо производство по оспорване решение на Общото събрание на дружеството пред Окръжния съд или искът за тази отмяна бъде предявен преди вписването на гореспоменатите обстоятелства в Търговския регистър, то тези искове ще се разглеждат както до сега, по реда за разглеждане на колективни искове по Гражданския процесуален кодекс.
Последната съществена промяна в Търговския закон предвижда след 1 юни 2019г. свикването на Общото събрание на акционерите да става само с писмени покани. Това обаче трябва да бъде изрично записано като възможност в Устава на дружеството.
Вашият коментар