След 1989 година в България стана особено модерно да се говори за „гражданско неподчинение”. Макар масово да не се знае какво точно значи, мнозина го асоциират с публично изразяване на несъгласие с обществено задължителни актове (закони, решения и т.н.). Или активен отказ за подчинение на определени закони, изисквания или заповеди на правителство или на друга преобладаваща сила, без да се прибягва до физическо насилие.
Такъв легален (правен) термин по българското законодателство обаче няма. Най-близо до понятието „гражданско неподчинение” стоят следните правни институти:
- Стачка по Закона за уреждане на колективните трудови спорове
- Протестен митинг по Закона за събранията, митингите и манифестациите
Ако дадено „гражданско неподчинение” нарушава по някакъв начин установения обществен ред (напр. несъобразяване с административни забрани, съпротива на органи на реда и т.н.) – тогава то е основание за ангажиране на административна отговорност, в по-тежки случаи и на наказателна отговорност, а в някои специфични случаи – гражданска отговорност (за обезщетяване на вреди).
Вашият коментар