Неравноправни клаузи в договорите, тяхното съществуване и нищожност, е резултат от въвеждането на усъвършенстването на уредбата, касаеща защитата на българските потребители. Защита на потребителя е едно сравнително ново понятие за българското право – началото е поставено със Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия (ЗЗППТ), приет през 1999 година, и Комисията по търговия и защита на потребителите (КЗППТ), който следва да защитава правата на потребителите. През 2005 година е приет новият Закон за защита на потребителите (ЗЗП), а комисията вече носи името Комисия за защита на потребителите (КЗП).
След толкова много промени и съответно усъвършенстване в материята, касаеща защитата на потребителите в Република България, резонно изниква въпросът – защитени ли са напълно българските потребители? Мнозина са на мнение, че са защитени в голяма, макар и не в пълна степен. Като доста деен и ефективен орган през годините се утвърди Комисията за защита на потребителите. Служителите в нея като цяло са компетентни, имат практически опит и реагират бързо на зададени въпроси или подадени сигнали. Много важен момент, е че всичко това може да бъде извършено „онлайн“ или дори по телефон – бюрокрацията е сведена до минимум, което повишава ефективността. Все повече оплаквания, които достигат до Комисията, биват доброволно уреждани между съответния търговец и потребител.
Защита на потребителите на европейско ниво бе постигната със Закона за защита на потребителите, който е сравнително детайлен и съдържа редица изисквания към търговците с оглед защита правата на потребителите. Като се започне от изисквания за безопасност та чак до най-дребните детайли като етикиране на стоките. Въпреки това обаче съществуват и някои празноти, които затрудняват защитата на потребителите. Правят се и опити от страна на търговци за заблуда на потребителите или за превратно тълкуване на Закона за защита на потребителите.
Особено важен за защита на потребителя, но практически не толкова познат, е правният институт на неравноправните клаузи в потребителските договори. Съгласно ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. ЗЗП не се ограничава само с това, но дори включва и доста подробен списък с най-честите хипотеза на злоупотреба с неравноправни клаузи. Неравноправна клауза в потребителски договор е налице когато същата:
1. освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика;
2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него;
3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;
4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика;
5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;
7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;
8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя;
9. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;
10. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;
11. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;
12. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;
13. дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;
14. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите;
15. дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя;
16. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;
17. ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;
18. поставя други подобни условия.
Добрата новина за потребителите е, че неравноправните клаузи по закон са нищожни – т.е. по начало не пораждат правни последици или казано с прости думи нямат задължителна сила, не са обвързващи и потребителят не следва да се съобразява с тях. Ако например е уговорено, че за неизпълнение на задълженията си потребителят ще дължи прекомерна неустойка, но за неизпълнение на задълженията на търговецът реципрочна санкция не е предвидена – то такава клауза би била неравноправна. Ако само отделни клаузи са недействителни (напр. за прекомерна неустойка), то потребителският договор запазва действието си в останалата си част. Единственото изключение от иначе строгото правило за неравноправните клаузи е ако тези клаузи са били индивидуално уговорени с потребителя – тогава те не са нищожни. Не са индивидуално уговорени клаузите обаче, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия и когато търговецът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него.