Кои са наследници на починал по закон: наследяване на имот при смърт на родител, разпределение на наследство при отказ или (мълчаливо) приемане и оспорване при лишаване от наследство

Забележка: в отделни статии подробно са разгледани следните теми:

• Издаване на нотариален акт за наследствен имот
• Наследяване на дялове в ООД
• Делба на имот
• Наследство по опис
• Нотариално и саморъчно завещание

Внимание, подводни камъни!

Спокоен сте, че Вие наследявате имотите при смърт на родителите Ви. Случайно обаче разбирате, че сте напълно лишен от наследство чрез дарение, въпреки че сте първи ред наследник и имате право на запазена част. Или пък родителят Ви е оставил завещание във Ваш ущърб, за което не сте предполагал. И сега трябва да водите дело за правата си.

Отказали сте се от наследството и сте спокоен, че не сте наследил дълговете на наследодателя си. Преди един ден да получите искова молба от банка или друг кредитор на наследодателя Ви, с която искат Вие да връщате дълговете на наследодателя си, защото според тях мълчаливо сте приел наследството.

Или може би сте кредитор и случайно разбирате, че длъжникът Ви, на който сте дал заем или друга престация, е продал или дарил цялото си имущество. И е спрял дори да вдига телефона си, а Вие не знаете как ще върнете това, което сте му дал. И се чудите кой компетентен адвокат да ангажирате, така че да спечели делото Ви, така че да можете да си върнете всичко дадено.

Наследяването не е просто някой да почине и Вие да вземете каквото е имал и е пълно с гореизброените примерни подводни камъни. Една прибързана декларация, подписан документ, пропуснат срок или неправилно предприето действие може да Ви струва имот, пари или наследствени права за хиляди или дори милиони. Затова винаги е добра идея, когато имате наследствен казус, да се консултирате с добър адвокат по наследствено право.

Основни принципи при наследяване

Основен принцип в наследственото право е, че при универсално наследяване (по закон, а не по завещание) не може да се наследи само част от имуществото, а същото се наследява в неговата цялост – както всички активи, така и всички пасиви (задължения). Едно наследство може или да бъде прието, или да не бъде прието. Приемането на наследство може да стане или изрично (с писмено изявление), или мълчаливо (с т.нар. конклудентни действия). Когато наследството нито е прието, нито има отказ от него, кредиторите разполагат с възможността да принудят наследниците в определен от съда срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от него.

Кои са наследници на починал

Деца

Отговорите на въпроси, касаещи наследяване на имот при смърт на родител и др. подобни, се съдържат в Закона за наследството, където е посочено кои лица са наследници на починал, кога и в какви части наследяват. При смърт на родител, наследници на починалия и имота му са децата му (вкл. осиновените при пълно осиновяване), които наследяват по равни части. Когато има съпруг/а, той/тя наследява част, равна на частта на всяко дете. Например при съпруга и две деца, всеки ще наследи по 1/3 от имуществото на наследодателя, а при съпруг и 5 деца – преживелият съпруг и петте деца ще наследят по 1/6.

Съпруг/а

Следва обаче да се има предвид при разпределение на наследството, че ако придобитото по време на брака се води съпружеска имуществена общност (СИО) и оттам преживелият съпруг има своя собствена 1/2 от съответния имот, на наследяване подлежи само останалата 1/2 (на починалия съпруг). При преживял съпруг и имот, придобит по време на брака (в режим на СИО), съпруг и 2 деца ще наследят по 1/6 (по 1/3 от 1/2 на почиталия съпруг) – и в крайна сметка преживелият съпруг ще стане собственик на 4/6, а двете деца на по 1/6 от имота.

Баби/дядовци, братя/сестри

Когато починалият не е оставил деца и други низходящи (внуци) – първи ред наследници, наследници на починалия, които наследяват поравно, са родителите на починалия или този, който е останал жив – втори ред наследници.  Ако пък е оставил само братя и сестри, без родители, те наследяват поравно – в качеството им на трети ред наследници. Има значение обаче и дали починалият и братята и сестрите са от едни и същи родители, тъй като при деца от различни родители (еднокръвни и едноутробни братя и сестри), последните получават само половината от това, което получават децата от общи родители.

В горните случаи при разпределение на наследството и определяне кои са наследници на починалия, съществено значение има дали починалият има жив/а съпруг/а, от колко време са в брак (10г. или повече от 10г.) и дали има останали живи възходящи от втора и по-горна степен (баба, дядо, прабаба, прадядо).

Наследство при брак без деца

Краен случай на наслество при брак без деца е налице в случай, че към датата на смъртта на наследодателя няма живи наследници от 1, 2 и 3 ред – низходящи, възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри – и тогава преживелият съпруг получава цялото наследство. По-далечните роднини (4 ред) получават наследство само ако няма преживял съпруг.

Заместване

Частен случай на всичко гореописано е т.нар. наследяване по заместване. Ако напр. има един дядо, един син и един внук, при смъртта на дядото наследството трябва да бъде получено от сина. Ако обаче синът почине преди дядото, след смъртта на дядото наследството ще отиде у внука, който замества починалия си баща при разпределение на наследството.

Приемане, неприемане и разпределение на наследство

Докато отказът от наследство винаги трябва да бъде формален, писмен и заявен до районния съд в района, където е починал наследодателят, то приемането и разпределението на наследството може да стане и мълчаливо, с извършването на определени (конклудентни) действия от страна на наследниците. Във всеки конкретен случай следва да се преценява дали са били предприети действия за приемане на наследството от страна на наследника.

Неприемане на наследство

В своята трайна практика ВКС е дал насоки кои действия на наследниците не счита за приемане на наследство, а именно:

• Ползването на обикновената покъщнина в наследствения имот от преживелия съпруг (движими вещи като техника, уреди, посуда, книги и др.) само по себе си не представлява приемане на наследство. Съвсем различно обаче ще стои въпросът, ако наследникът тръгне да разпродава тези вещи или да ги премества от наследствения имот. Тогава ще е налице мълчаливо приемане на наследството.
• Ако сградата в наследствения поземлен имот е собственост не на наследодателя, а на трето лице, всякакъв вид преустройство или разпореждане на наследниците с тази сграда (която макар и да е в имота на наследодателя им, не е негова собственост) не предполага мълчаливо приемане на наследството.
• Заплащане на ток, вода, парно и разноски по имота, които имат за цел временно управление на наследствените имоти или имат за цел тяхното запазване.
• Получаване на наследствена пенсия или застрахователна сума по лична застраховка „Живот“ в полза на трето лице. Тези вземания възникват директно за наследниците с факта на смъртта, а не са били преди това част от вземанията на наследодателя.

Мълчаливо приемане на наследство

Някои от най-популярните действия, които се считат за мълчаливо приемане на наследството са:

• Всякакъв вид разпореждане с недвижимото или движимото имущество – продажба, дарение, наем, заем и др. В това число и само подаване на молба за издаване на констативен нотариален акт за имот.
• Всякакъв вид изменение и поддръжка на придобитото по наследство – обработване на земята, използване на автомобил (вкл. плащане на данъци и застраховки), преместване и живеене в имота (ако преживелият съпруг продължи да живее в семейното жилище не е налице приемане на наследството).
• Изтегляне на суми от сметки на наследодателя, както и плащане на задължения на наследодателя. Няма да се счита за приемане на наследството обаче изтегляне на суми за неотложен ремонт на сграда или пък заплащане на последни сметки (напр. към мобилен оператор) и закриване на партиди.
• Защита по съдебен ред на права, които са били на наследодателя (при владелческите искове може и да не се счита за приемане).
• Укриването на имущество също е вид мълчаливо приемане на наследството.

Спорни действия

Съществуват и някои гранични хипотези, при които трябва да се направи задълбочен анализ на фактите, за да се установи дали е или не е налице мълчаливо приемане на наследството. Така стои въпросът с:

• Деклариране на имота, придобит по наследство. Това е публично-правно задължение, за неизпълнението на което са предвидени санкции, поради което само от него не може да се направи извод за приемане на наследството. Но ако на по-късен етап наследникът отдаде под наем този имот, то ще е налице мълчаливо приемане.
• За времето от последната пенсия до деня на смъртта на наследодателя, на същия му се дължа пенсия. Тази сума, ако бъде изплатена на наследник, се счита за действие по приемане на наследството. В случай, че сумата е минимална и след изплащането й на наследника, той я е използвал изцяло, за да покрие разноските по погребението на наследодателя си, няма 100% сигурност, че се касае за приемане на наследството

Отказ от наследство

Неприемането на наследство, изразяващо се в отказ от наследство (при деца, живи родители и т.н.), обикновено се използва с оглед защита от кредиторите на наследодателя, когато наследниците знаят, че наследодателят е оставил много дългове и искат да си гарантират, че няма да ги наследят. Подобна защита предлага и институтът на приемане на наследството по опис.

Рискове

Отказът от наследство обикновено се прави от наследници, които знаят, че наследодателят им има много задължения и не искат да отговарят за тях. Но може да се окаже, че освен много пасиви (задължения), наследодателят е имал и много, макар и скрити и неизвестни на наследниците, активи. При една такава ситуация отказалите се наследници горчиво ще съжаляват, защото веднъж направен, отказът от наследство не подлежи на отмяна от направилите го лица, а само от кредитори.

Представете си, че напр. се откажете от наследството на Вашия наследодател, защото знаете, че има само един кредит за 100 хил. евро и никакви активи, но година по-късно се открие негово имущество на стойност 500 хил. евро. Следващите редове наследници, след Вашия отказ от наследство, ще са на плюс 400 хил. евро, а Вие ще сте на нула.

Дългове

Както стана ясно по-горе една от причините да се стигне до отказ от наследство (или приемането по опис) е да не се стигне до наследяване на дългове, т.е. наследниците да не бъдат обременени с дълговете на своя наследодател. Друга често срещана хипотеза е наследниците да искат чрез отказа да спасят от своите кредитори имуществото, което биха наследили.

Например: наследникът има задължения към свои кредитори, които не може да покрие. Изведнъж почива негов роднина, който пък има много активи и тези активи по силата на наследственото право ще преминат към наследника. Съответно неговите кредитори ще могат да търсят погасяване на задълженията си. Един вид, за да не отиде всичко наследено в ръцете на кредиторите му, наследникът прави отказ от наследство. Кредиторите имат право да искат отмяна.

Следващ ред

При отказ от наследство, същото преминава към следващия ред наследници. Онагледено с пример това изглежда по следния начин: Двама родители с едно дете. При смърт на родител, напр. почива бащата, наследници са майката и детето и последните двама правят отказ от наследство. Следващият ред наследници са родителите на починалия и братя/сестри. Те също трябва да направят изричен отказ, в случай, че не желаят да увеличат пасивите си. Ако и те направят отказ от наследство, следват роднините по съребрена линия до 6 степен включително (т.е. до втори братовчед на  наследодателя).

Откажат ли се всички наследници по закон, следват държавата и общината, които винаги приемат наследството по опис.

Отказ от наследство в полза на друг наследник

Важно е да се отбележи, че е невъзможно да се направи отказ от наследство в полза на друг наследник – когато има отказ, винаги наследството отива при следващия ред наследници, а не при който отказалия се от наследство пожелае.

Отмяна на отказ от наследство

Възможността, която стои пред ощетените кредитори е да оспорят така направения отказ пред съда. Това тяхно право е ограничено в следните времеви рамки – 1 г. от узнаването за отказа, но не по-късно от 3 г. след направения отказ. Ако някой кредитор научи, че сте направили отказ 4 години по-късно, няма право да иска оспорването му и завинаги загубва възможността да търси задълженията си от наследодателя.

Подобни съдебни искове са поначало с висока успеваемост и затова е препоръчително длъжниците да не прибягват до тях, защото в крайна сметка няма да постигнат целения краен резултат (при положение, че има други по-удачни способи за това), а за кредиторите – да предявят своевременно и без протакане подобни искове преди имуществото да бъде окончателно разпиляно, което намалява шансовете за практическа събираемост.

Приемане по опис

Съществува и една особено препоръчителна опция, когато има данни, че наследодателят е имал значителни задължения – приемане на наследството по опис. Законът защитава недееспособните и непълнолетните, които задължително приемат наследството по опис, докато за пълнолетни дееспособни лица това не е задължително, макар да е силно препоръчително, най-малкото защото може да има скрити задължения – и ако наследникът вече е приел активи за 100 хил. евро, не може впоследствие да каже „Ама аз не знаех, че има скрити задължения за 150 хил.“, дори това да е самата истина.

Докато когато се приема по опис наследникът отговоря само до размера на полученото наследство, т.е. в най-лошия случай наследникът ще е „на нула“. Ако например сте наследили по опис една къща на стойност 100 хил., а наследодателят се окаже, че има (скрити) задължения на стойност 150 хил., неговите кредитори не могат да вземат от Вас повече от 100 хил. Ако наследството в този пример е прието не по опис, наследникът на практика ще трябва да извади от собствения си джоб 50 хил., за да плати задълженията на наследодателя си на неговите кредитори.

Наследяване на бизнес

ООД

Често срещана хипотеза е наследодателят да е развивал бизнес като ЕТ или да е бил съдружник/акционер в търговско дружество. При участието в такава фирма (различна от ЕТ), наследниците наследяват само ликвидационния дял (имуществения размер на неговото участие) на своя наследодател, но не и правото да стана съдружници в тази фирма. Няма как да се принудят участниците в една фирма да приемат задължително като нови членове наследниците на доскорошния им съдружник, въпреки че могат да се направят постъпки за това.

ЕТ

При ЕТ е малко по-различно, защото когато има няколко наследници, те няма как заедно да продължат дейността му. По своята същност зад ЕТ стои едно лице, затова наследниците могат: 1) да се разберат, кой ще продължи дейността му; или 2) да го заличат и да си разпределят имуществото.

Запазена част от наследството

Ако приживе наследодателят реши със завещателни разпореждания или чрез дарение да се разпореди с цялото си имущество, важи правилото на наследственото ни законодателство за т.нар. запазена част. Запазената част е дробно число от цялото наследство, с което наследодателят не може да се разпорежда.

В случай, че го направи, наследникът може по съдебен ред да търси възстановяване на своята запазена част, напр. иск за оспорване на дарение при запазена част (при лишаване от наследство чрез дарение). Възможността да се оспори по съдебен ред накърнената запазена част и да се иска нейното възстановяване се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок.

Частта, която се намира извън запазената част, се нарича разполагаема част от имуществото. С нея наследодателят има право да се разпорежда както намери за добре, вкл. по безвъзмезден начин.

С право на запазена част разполагат само най-близките наследници – деца (внуци), включително осиновените, родители и съпруг/а на наследодателя. Често се задава въпросът братята и сестрите имат ли запазена част от наследството – и отговорът е отрицателен. Има едно изключение, когато наследодателят е дарил/завещал на лице, което не е наследник по закон (примерно на съседа). В този случай наследникът с накърнената запазена част, трябва да е приел наследството по опис.

Освен това запазената част е само част от цялото имущество на наследодателя. Напр. при едно дете (или низходящи от него) запазената част е 1/2, а при две и повече деца – 2/3 от имуществото на наследодателя. Ако наследодателят е имал 1 дете и е завещал цялото си имущество (напр. 100 хил. евро) на трето лице, единственото дете може по съдебен ред да претендира 1/2 от имуществото на наследодателя, явяващо се негова запазена част – в резултат на което детето ще получи 50 хил. евро по силата на закона, а третото лице ще получи останалите 50 хил. по силата на завещанието.

Лишаване от наследство

Лишаване от право на наследство е една рядка хипотеза и тя е възможна или по силата на закона, или чрез извършването на определени действия на наследодателя приживе.

Лишаване от наследство чрез дарение или продажба

Лишаването от наследство чрез дарение или продажба е първият и най-разпространен начин за обезнаследяване на бъдещ наследник – когато наследодателят приживе се разпореди с имуществото си в полза на трети лица (не в полза на наследниците). При такъв вид лишаване от наследство чрез дарение или продажба, след смъртта на наследодателя наследниците просто няма да имат какво да наследят, защото няма да има какво (имуществото ще е прехвърлено чрез продажба, дарение или друг способ на други лица, които не са наследници).

При така стекли се обстоятелства, наследниците имат право да предявят иск и да атакуват по съдебен ред и да искат обявяването на сделките, които наследодателят им е извършил приживе и с които на практика ги лишава от наследство, за нищожни. Ако един такъв иск бъде уважен, сделката се разваля и отчужденото имущество се връща обратно в наследствената маса, която подлежи на наследяване и разпределение между наследниците.

Привидна сделка

Ако наследодателят се е разпоредил чрез възмездна сделка – продажба, замяна и т.н., няма как да е накърнена запазената част на наследниците. Това е така, защото това са възмездни сделки бъдещата наследствена маса реално не е нарушена. На мястото на имота се е повил друг имот или пари.

Възможно е обаче сделката само привидно да е сключена като такава, а всъщност да е било направено дарение или сумата да е далече от реалната стойност на имота. В тази ситуация наследниците ще трябва по съдебен ред да искат развалянето на сделката, като докажат наличието на симулация т.е. че реално по сделката е било целено друго.

Издръжка и гледане

При тази хипотеза е възможно и наследодателят в края на своя живот да реши да прехвърли имота си срещу задължение за издръжка и гледане на гледащия го наследник в знак на благодарност. Този договор не е сред предвидените в закона разпореждания, с които могат да се накърни запазена част от наследството.

Все пак останалите наследници имат възможност по съдебен ред да се опитат да развалят договора, поради неизпълнение или да искат обявяването му за нищожен, било поради заобикаляне на закона, било поради симулативност на сделката, с която всъщност се прикрива извършено дарение. Търсещият запазената си част наследник ще трябва да докаже, че гледането и издържането реално не са се осъществили.

Завещание (саморъчно или нотариално)

Вторият най-разпространен начин за лишаване от наследство е съставянето на завещание от наследодателя приживе. С едно такова завещание наследодателя може да направи завещателни разпореждания, съгласно които цялото му имущество да бъде наследено не от наследниците му по закон, а от трети лица, посочени в завещанието (саморъчно или нотариално). В този случай обаче обезнаследените разполагат с т.нар. запазена част от имуществото на наследодателя и по закон имат пълното право в 5-годишен срок да предявят съдебен иск и да поискат възстановяването на полагащата им се запазена част.

Придобиване по давност

Какво се случва, ако един от наследниците е живял заедно с наследодателя и продължи и след смъртта му да живее в единствения наследствен имот? Владеещият имота може да се опита да докаже, че го е придобил по давност. Най-бързо и лесно може да си извади констативен нотариален акт. Останалите наследници могат да оспорят този нотариален акт по съдебен ред и да искат неговата отмяна или изменение. Тогава владеещият наследник ще трябва по съдебен ред да докаже, че притежава целия имот на основание давностно владение, продължило повече от 10 години.

Съдебната практика е категорична, че при придобиване по давност правото на собственост върху чуждите идеални части съсобственикът-сънаследник следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват отричане владението на останалите съсобственици. Съответно вписването на констативен нотариален акт, с който е признато право на собственост, в полза на един от сънаследниците за целия сънаследствен имот няма такова действие.

Много трудно и много рядко се доказва успешно, че един от наследниците е придобил по давност целия имот за себе си. В случая се касае за хипотези, в които наследникът явно (т.е. със знанието на другите) е ограничил достъпа на другите наследници до имота, като е поставил масивна ограда и го е заключил или е извършил явно и против тяхната воля основни промени в имота, с които го е изменил изцяло.