Какво е прекомерна лихва? Това е лихва (мораторна лихва, неустойка и т.н.), уговорена в полза на кредитор по някакъв вид договор (напр. договор за заем, договор за наем и т.н.), която се отличава с това, че размерът й е доста по-висок от приетия в обществено-икономическите отношения „нормален“ размер. Напр. ако масово лихвите по банкови кредити са около 10%, то прекомерност ще е налице, когато лихвата е няколко пъти по 10%.
Колко точно прекомерна? Няма единен законов критерий, но съдебната практика обикновено приема размери над 30-50% на годишна база за прекомерни.
„Но аз имам перфектен договор с лицензирана кредитна институция и него съвсем ясно е написано, че лихвата ми е 100%!“. Точно така. И споменатите кредитни институции разчитат точно на това – да плашат клиентите си, че договорите им са напълно изрядни и ако не плащат ще ги дадат на съд. Но „изряден договор“ съвсем не е еквивалентно на „валиден договор“. Дори най-изрядният договор, ако надвишава прага за прекомерност, е нищожен – а това означава, че де юре въобще не е произвел целеният ефект (независимо, че кредитът де факто е отпуснат и усвоен). Или най-просто казано – дори да е записано, че такава лихва се дължи – лихвата не се дължи.
И какво може да се направи в такъв случай? Следва да се знае, че нищожните договори са си нищожни поначало – т.е. не е необходимо съд да ги обяви за такива. Но страната, която се позовава на тях (напр. кредитна институция), има пълното право да твърди, че договорът не е нищожен. И при това положение единствената възможност остава санкцията на съда – т.е. да се заведе дело, по което съдът да приеме за установено, че договорът или част от него е нищожен и посочената в него прекомерна лихва не се дължи.
Важна подробност е, че всичко от гореказаното не важи когато договорът е сключен между двама търговци. Търговците, бидейки професионалсти в своята област, могат свободно да договарят каквото преценят за добре, вкл. и много високи лихви.