Честа практика е добросъвестни платци, срещу които е образувано изпълнително дело и които желаят да погасяват задълженията си, да сключват споразумения за разсрочено плащане. Ако длъжникът е само 1 и спазва постигнатите договорки – проблеми почти никога не възникват и задълженията се изплащат на поетапно вноски за няколко месеца или години.
Ако длъжниците обаче са повече от 1 – тогава следва да се знае, че споразумение за разсрочено плащане е нещо, на което определено НЕ може да се разчита. Дори 1 от всички длъжници да има перфектно споразумение, което чинно изпълнява, това в никакъв случай не може да му гарантира, че взискателят или ЧСИ няма да поискат нещо различно на даден етап от изпълнителното дело.
Честа хипотеза е 1 от длъжниците да е напълно изряден и да изпълнява точно постигнатото споразумение за разсрочено плащане, но някой друг от длъжниците да не е толкова изряден и просто да спре да плаща. Тогава всискателят или ЧСИ имат право да поискат увеличение на вноската на изрядния платец. А може да изискат и цялото задължение накуп. Но това те могат да поискат и дори всички длъжници да си плащат чинно.
В заключение – споразумението за доброволно плащане е вид „джентълменско споразумение” между длъжник и кредитор. Но поначало (с малки изключения) то НЕ е правно обвързващо. И кредиторът може по всяко време, без каквато и да е причина, когато си поиска, напълно законосъобразно едностранно да се отметне от споразумението и да поиска друг вид изпълнение от длъжника. А длъжникът също може едностранно да се отметне от споразумението без да носи това за него някакви негативни последици, различни от тези, обективирани в издадения срещу него изпълнителен лист (дългът, който има).
Вашият коментар