Търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения и може да бъде обект на прехвърлителна сделка или на особен залог, съгласно Закона за особените залози. Освен това то е организационна единица, която включва лични и материални средства и преследва стопански цели. Към предприятието принадлежат имуществени предмети – право на собственост, ограничени вещни права върху недвижими и движими вещи, вземания, задължения, неимуществени ценности – фирмена тайна, постоянна клиентела, дейност на работниците и предприемачески постижения на собственика на предприятието.
Търговското предприятие е самостоятелен правен субект, различен от търговеца, който е негов собственик. Търговското предприятие е организационно и имуществено цяло, общност от имуществени ценности, от обекти и то самото е обект на правото на собственост на търговеца. То е обект на правоотношения и на сделки – покупко-продажба, дарение, замяна, особен залог и т.н. Един търговец може да има неограничен брой предприятия. Съществува изискване в търговския закон едно физическо лице да регистрира само една фирма като едноличен търговец, тоест той може да има няколко предприятия, които да бъдат обособени под други фирми като други правно-организационни форми.
Търговското предприятие да може да бъде предмет на правна защита, със специални средства предвидени в закона. Например ако е нарушено правото на собственоствърху определена вещ, защитата е ревандикационният иск. Но от друга страна е възможна правна защита на търговското предприятие като цяло /защита от непозволено увреждане/ – предмет на правната защита може да бъде стопанската дейност на предприятието, неговият добър имидж, тоест доброто му име, клиентелата, пазарните възможности и т.н. При посегателство върху предприятието, собственикът му има право на обезщетение за настъпилите вреди, право да иска преустановяване на посегателството, да иска отстраняване на неблагоприятните последици от него, доколкото те съществуват и не са премахнати.
Видове сделки с търговското предприятие:
- Покупко-продажба – извършва се във формата на прехвърлителна сделка в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Законът задължава прехвърлителя да уведоми кредиторите и длъжниците на предприятието за извършеното прехвърляне. При липса на друго споразумение с кредиторите отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Личните отношения между страните /права и задължения, срокове, гаранции, последици от неизпълнение и др./ се уреждат в конкретния договор между тях. Ако в предприятието има и недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти, договорът се вписва и в службата по вписванията. С прехвърляне на предприятието, върху приобретателя преминават и всички висащи права и задължения на търговеца.
- Други прехвърлителни сделки с търговското прдприятие – дарение, замяна.
- Освен прехвърлителни сделки с търговското предприятие са допустими и непрехвърлителни сделки – наем, аренда, както и обезпечителни – особен залог. Възможни са сделки както приживе на собственика, така и по случай смърт – завещание или завет на предприятие.
Съгласно последните промени в ТЗ от 2016 прехвърляне на търговско предприятие вече ще се извършва не само с нотариално удостоверени подписи, но и нотариално заверено съдържание на договора, извършени едновременно.
Вашият коментар