Стабилизация на търговец е най-новото производство, въведено в ТЗ в края на 2016 и приложимо от средата на 2017. Целта му е по възможност изобщо да не се стигне до откриване на производство по несъстоятелност, а търговецът да продължи дейността си. Това е процес, различен от този за оздравяване на предприятието на търговеца, но със сходна цел.
Производството по стабилизация е напълно възможно да стане особено широкоразпространено, ако икономическата обстановка се влоши допълнително след избухването на епидемията от коронавирус в България и глобалната COVID-19 пандемия. В тази връзка е възможно редица търговци да изпитат значителни затруднения при изпълнение на поетите преди избухването на пандемията задължения. За да не се стига веднага до обявяване на фалит от търговеца, съобразно посочените основания, може първоначално да се задейства „планът“ за стабилизация. Той е възможен именно за търговци, които все още не са изпаднали в неплатежоспособност, но се намират в реална опасност от обявяване на несъстоятелност.
Процесът по стабилизация на търговец започва след подадена писмена молба от търговеца или от негов пълномощник, напр. адвокат, за разлика от молбата за откриване на производство по несъстоятелност, която може да бъде подадена както от търговеца-длъжник, така и от кредитор. Молбата се подава до окръжния съд по седалище на търговеца и се разглежда още същия ден. Съдът може да открие производство по стабилизация или да откаже това. Определението за откриване на това производство се обявява в Търговския регистър. Ако молбата бъде отхвърлена, търговецът има право да обжалва от деня на обявяването.
След откриване на производството по стабилизация, последиците за длъжника са почти същите, както при производството по несъстоятелност. За разлика от него обаче, в този случай съдът може да назначи доверено лице, а не синдик. Изискванията за заеманата длъжност обаче са същите. Съществено е ограничението на някои действия. Например, длъжникът не може да плаща задължения, които са възникнали преди подаване на молбата за откриване на производство по стабилизация, дори и с настъпил падеж. Разбира се, това не се отнася за дължимите данъци, такси, акцизи и други публични вземания. Също така, съдът може да реши задълженията към длъжника да се приемат от довереното лице. Търговецът е длъжен да оказва необходимото съдействие на довереното лице във всяко отношение, касаещо се до предприятието. Наред с довереното лице, съдът може да назначи и проверител, който трябва да бъде регистриран одитор.
Довереното лице изготвя проект за окончателен списък на кредиторите, които да гласуват плана за стабилизация. Същият се одобрява от съда. Планът за стабилизация се провежда задължително с участието на търговеца, заедно с кредиторите и довереното лице. Съдът може да утвърди или да откаже да утвърди плана за стабилизация на търговеца. Приетият план обаче има действие за всички, независимо дали са участници в производството или са гласували против плана. Ако планът бъде одобрен това означава край на правомощията на довереното лице, също така се спират изпълнителните дела и изпълнителните действия по реда на Закона за особените залози. Спрените изпълнителни дела и изпълнителни действия обаче могат да се възобновят, ако планът не бъде надлежно изпълнен. А кредитор, който не получи вземането си според плана, може да иска издаване на изпълнителен лист за него.
В тази нова глава от Търговския закон са посочени и причините, поради които може да бъде прекратено производството по стабилизация. Такива може да са: оттегляне на плана за стабилизация, преди да е гласуван; при нарушение на ограниченията на съда от търговеца; когато предложеният план бъде отхвърлен и др. Определенията за прекратяване на производството по стабилизация също подлежат на обжалване. Това е възможно в 7-дневен срок от обявяването им в Търговския регистър.