Международната съдебна поръчка за връчване на документи

Международната съдебна поръчка по граждански или търговски дела е молба на една държава или международен съд до друга държава или международен съд за предаване и връчване на съдебни или извънсъдебни документи на определено лице. Адресът на получателя на документите следва да бъде известен.

Предаването на съдебните документи се подчинява на принципите на бързината и прекия характер на предаването, тоест целта е възможно най-бързо да се предадат документите между самите органи – предаващия и приемащия. Целта е и да се обезпечи сигурността на гражданския и търговския оборот. Документите, които следва да се предадат, трябва да бъдат придружени от молба, чиито реквизити са изрично определени в Регламент 1393/2007, Приложение I. Тази моба трябва да се попълни на официалния език на държавата-адресат. Документите, подлежащи на предаване, както и всички придружаващи ги документи, не подлежат на легализация. Адресатът на документите има право да откаже да ги получи, ако те не са преведени на официалния език на държавата му.

За получаване на документите, получаващият орган най-късно в 7-дневен срок от получаването е длъжен да състави разписка и да я изпрати на изпращащия орган. Разписката също е по образец, който се намира в същия регламент. Ако липсват някаква информация или документи, които възпрепятстват връчването от страна на получаващият орган, той ще се свърже с пращащата страна, за да се попълнят тези празноти и да се изясни обстановката. Ако получаващият орган е получил документ, който не е компетентен да връчи, поради липса на териториална компетентност, то той ще го изпрати на компетентния орган.

След като вече веднъж е получил надлежно и в съответствие с разпоредбите на закона, документите, съставляващи съдебната поръчка, самото връчване на адресата на съдебната поръчка следва да стане в срок до 1 месец от получаването на документите. Този ден се счита и за дата на връчване. За самото дейстие по връчването се съставя удостоверение.

Държавата-адресат определя такса с определен размер, за случаите при които за връчването на съдебни документи се използва съдебен служител или лице, което е компетентно да връчва такива книжа съгласно законодателството на държавата-адресат. В този случай разходите остават за сметка на заявителя (този, който изпраща документите). Заявителят носи отговорност за разходите и в случаите, когато иска да се използва друг – специален начин за връчване на документите.

Други начини за връчване на съдебни документи са:
–         връчване чрез служители на дипломатически или консулски представителства
–         връчване чрез използване на пощенски услуги
–         пряко връчване – от съдебни служители, длъжностни лица или други компетентни лица от държавата-членка адресат (стига нейното законодателство да го допуска);

Същата процедура се съблюдава и при предаване, получаване и връчване на извънсъдебни документи.

Уредбата на въпроса от българска правна гледна точка се намира в Гражданския процесуален кодекс – гл. 56, раздел I. Българският закон допуска такова връчване, само ако адресатът е гражданин на държавата-членка, в която е издаден документът.   Нашето законодателство определя за получаващ орган съответния районен съд, в чийто район трябва да се извърши връчването. В България е недопустимо пряко връчване.

Във всички случаи и във всички държави обаче целта на тази процедура е една-единствена, а именно да засили сътрудничеството между отделните органи и отделните държави в областта на гражданските и търговските дела, спестяването на време и средства, чието разходване не би могло да бъде избегнато, ако не беше установена тази процедура и ако не действаше ефективно към настоящия момент.