Често задавани въпроси
Как да се свържа с адвокатска кантора „Трифонов“?
При първоначално запитване, може да се свържете по някой от следните начини:
• Имейл: office@trifonov.info
• Телефон: 0888458635
• Чрез формата за запитване на сайта
• Не предлагаме консултация по месинджър (Viber и др.)
Къде се намирате и какво е работното Ви време?
• гр. София, ул. „Цар Асен“ 1
• гр. Пловдив, ул. „Мали Богдан“ 21
Работно време: делнични дни от 9:00 до 17:00 ч. Срещите се провеждат само след предварително записване.
Предлагате ли адвокатски услуги извън София и Пловдив?
Да, по определени казуси може да Ви съдействаме и извън София и Пловдив. Ако имате такъв казус, може да се свържете с нас и ще Ви отговорим дали ще можем да Ви съдействаме.
Предлагате ли онлайн консултации, колко струват и как мога да платя?
Да, адвокатска кантора „Трифонов“ предлага онлайн консултации по имейл и телефон. Онлайн консултация се извършва след изясняване на фактите по Вашия казус (по телефон или имейл) и проучване на изпратени от Вас документи (на office@trifonov.info, по куриер или донесени на място в канторите ни). Хонорарът за всяка отделна консултация се определя след изясняване на фактите и преглеждане на документите и може да бъде заплатен в брой на място в кантората или по банков път. Преди Вашето потвърждение на определения от нас хонорар, не дължите абсолютно нищо.
Предлагате ли безплатна правна консултация?
Адвокатска кантора „Трифонов“ предлага безплатна първоначална консултация. Може да се свържете с нас с въпроса, който имате, по някой от посочените по-горе начини.
Изправени пред угрозата от лавина от съдебни дела срещу тях за едностранно повишаване на лихви или други незаконосъобразни практики, част от българските банки предприеха много хитър, а и логичен ход, наречен декларация за конфиденциалност. С прости думи иде реч за съдебна спогодба по чл. 234 ГПК (т.нар. извънсъдебно споразумение), към която обаче има „пришито“ споразумение за конфиденциалност (декларация за неразгласяване на каквато и да е информация).
Използвайки горния „инструмент“, в най-лошия възможен за банките сценарий те заплащат на потребителя, предявил срещу тях съдебен иск, разноските по делото (държавни такси, хонорари на адвокати и вещи лица и др.), както и размера на исковата претенция (обикновено това е неоснователно надвзета сума) – които суми така или иначе, в зависимост от казуса, има огромна вероятност да бъдат уважени от съда изцяло. При тази схема и клиентът остава доволен, след като е получил всичко или част от това, което е искал от банката, и банката остава доволна, тъй като никой няма да разбере, че някой я е съдил и тя е капитулирала. Защото ако излязат на бял свят лавина от заведени или спечелени срещу банките дела – все по-малка е вероятността обикновените потребители да се чудят и да са повече от предпазливи преди да потърсят правата си. А при масовото навлизане на практиката за подписване на споразумения с декларации за конфиденциалност, водените срещу банките дела остават скрити за широката общественост.
Може би за пълнота следва да се отбележи, че някои банки, особено ако подозират психологически податливи клиенти или неопитни адвокати, правят настойчиви опити да намалят размера на това, което така или иначе най-вероятно предварително са си направили сметката, че е изгодно да дадат. Че дори ако може и нищо да не дадат. Което е напълно логично. Все пак ако клиентът се поддаде на внушения и е склонен да получи претендираното от него, но без напр. да му бъдат възстановени направените по заведеното от него дело разноски – защо банката поне да не опита? А ако види, че клиентът е притеснен – дори може да направи опит да разсрочи или редуцира размера на претендираното.
Всичко това обаче, предвид споменатите споразумения за конфиденциалност, си остава дълбоко неизвестно на широката публика.