Европейската заповед за плащане при безспорни вземания, възникнали от граждански и търговски правоотношения, има директна изпълняемост в друга държава–членка, като не се провеждат абсолютно никакви други допълнителни производства (изключая издаването на изпълнителен лист). Абсолютно всички съдопроизводствени действия се извършват чрез утвърдени бланки (образци), което означава, че не е необходимо физическо присъствие на страните за издаването на такава заповед. Уредбата на тази процедура се съдържа в Регламент (EO) 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. Дания е единствената държава-членка, по отношение на която Регламентът не важи.
Европейската заповед за плащане е една допълнителна възможност и доста голямо улеснение за всеки кредитор от една държава в рамките на ЕС, който има вземания от длъжник, който обаче има обичайно местопребиваване в друга държава-членка на ЕС. Кредиторът независимо от това обаче може да предпочете процедурата по вътрешното си законодателство, защото процедурата по европейската заповед за плащане не дерогира процедурите по вътрешното законодателство.
Аналогична на европейската заповед за плащане в нашето законодателство е процедурата по издаване на заповед за изпълнение, предвидена в ГПК. Както в нашата процедура, така и в процедурата по издаване на европейска заповед за плащане е предвидена възможност за длъжника да направи възражение за това, че дължи сумата. Ако длъжникът направи възражение, процедурата по–нататък се разглежда по правото на длъжника по неговото местопребиваване и поради тази причина е предвидена възможност в самата молба за европейска заповед за плащане да се направи уговорка, че ако длъжникът възрази, кредиторът се отказва от по-нататъшното разглеждане на производството и иска процедурата да бъде прекратена.
Европейската заповед за плащане не се издава за задължения произтичащи от някои видове правоотношения, а именно: имуществени правоотношения, произтичащи от брачни правоотношения, наследяване и завещания, приозводства, свързани с обявяване на юридически лица в несъстоятелност, социално осигуряване, както и някои видове вземания от извъндоговорни отношения.
Молбата за издаване на европейска заповед за плащане се подава до съответния окръжен съд по постоянния адрес на длъжника, седалището му или по местоизпълнението на задължението. Самата молба е утвърдена бланка и е документ, който е приложение към Регламента. Има точно определени реквизити (данни за заявителя и длъжника, размера и основанието на вземането, претендираната лихва, както и доказателствата които са в подкрепа на вземането и обстоятелствата, които обосновават трансграничния характер на конкретния случай) и в случай, че е подадена друга молба, а не точно определената в регламента бланка, това е основание за обездвижване на делото.
Съдът, след като извършва цялостна проверка по допустимостта на молбата, ако вземането няма основание я отхвърля, а ако е нередовна (например използван е грешен формуляр) я връща на заявителя с указания да отстрани нередовностите и дава подходящ срок затова. Ако бъде отхвърлена молбата, това не е пречка да се подаде нова молба. Ако пък всички изисквания за допустимост, основателност и редовност са спазени, съдът е длъжен в 30–дневен срок да издаде исканата европейска заповед за плащане, считано от подаването на молбата.
Тази заповед се връчва на длъжника, който от своя страна има също 30–дневен срок да направи възражение, като му се съобщават и последиците от неподаването на възражение. Връчването става по правилата на вътрешното право на длъжника. Възражението също става чрез утвърден формуляр, като длъжникът не е длъжен да посочва точни причини за възражението – достатъчно е само да възрази. Длъжникът може да подаде възражение и след 30–дневния преклузивен срок, ако има нередовност при връчването на заповедта или ако не е могъл да подаде възражение поради форсмажорни обстоятелства и независещи от него причини или ако заповедта съдържа очевидна грешка. Ако не е подадено възражение кредиторът се уведомява, че европейската заповед за плащане подлежи на принудително изпълнение. А най–важното предимство на европейската заповед за плащане е, че ако се иска изпълнение в друга страна–членка, а не в тази, в която е издадена заповедта, не се минава през процедурата за екзекватура, тоест не се минава през отделно производство по признаване и проверка на изпълняемостта на този акт, издаден от чужд съд.
Редът за принудително изпълнение на европейската заповед за плащане се определя от правилата на държавата, в която се търси това принудително изпълнение. Ако заповедта например е издадена в Англия, а принудителното изпълнение ще се осъществява в България, приложение ще намерят правилата на българския Граждански процесуален кодекс. В случая заявителят ще трябва да се обърне към компетентния български съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила европейска заповед за плащане, веднага след което може да се обърне към български държавен или частен съдебен изпълнител с оглед започването на принудително изпълнение.