Лихва върху лихва не се дължи при преструктуриране на лош кредит

Време за прочитане : < 1 минута
 

Имате лош кредит или просрочено задължение по банков заем? И банката любезно Ви предлага „предоговаряне“, „преструктуриране“ и т.н. на въпросния проблемен кредит, при което всичките Ви задължения по него (главница, такси, мораторни лихви за забава) до този момент се обединяват ...прочетете повече

Източване на пари от банкова сметка чрез хакване на интернет банкиране и успешно оспорване на неоторизирана банкова транзакция онлайн

Време за прочитане : 3 минути
 

Както всеки ден, влизате от собствения си компютър в личния или фирмения профил за интернет банкиране и с ужас установявате, че е налице неоторизирана транзакция и източена банкова сметка. Това не е сценарий за нов филм, а един неприятен, но все по-често срещан случай при използване на онлайн банкиране. Настоящата статия разглежда източването на пари от банкови сметки чрез хакерски атаки, мерките за предпазване и опциите за ефективно възстановяване на щетите от подобна кражба в резултат на неоторизирана банкова транзакция. Интернет банкирането бива основно 2 вида – активно, при което могат да се правят нареждания на суми онлайн, и пасивно, при което единствено може да се следят движения по сметки и да се правят справки онлайн, но не и да се извършва разпореждане със суми. Източването на банкови сметки посредством хакерски атаки е възможно само в първия случай. Теоретично е възможно източване и при пасивно банкиране, но авторът не е запознат с такъв случай.

При активното онлайн банкиране неминуемо се ползват потребителско име и парола за съответния профил. Но освен това абсолютно всяка банка в България предлага един слой допълнителна защита. Това обикновено са квалифицирани електронни подписи, специални цифрови сертификати на съответната банка, PIN или SMS кодове, предварително генерирани и разпечатани на хартия TAN кодове, или генерируеми на момента и в реално време TOKEN кодове. В последния случай на съответния клиент на онлайн банкирането се предоставя хардуерно устройство, т.нар. TOKEN (известно като токен или тоукън). Това устройство генерира уникални кодове в реално време с минимална трайност, обикновено в рамките на 1 минута. Идеята е единствено държателят на това устройство, който би следвало да е оторизиран потребител на онлайн банкирането, да може да извършва банкови транзакции. Дори хакерска атака напълно да компрометира компютъра или електронното устройство на потребителя посредством инсталирането на зловреден код (вирус, троянски кон или друг малуеър) и дори потребителското име и паролата да бъдат откраднати – съответният хакер или неоторизиран потребител в най-добрия случай ще може да влезе в клиентския профил, но не и да нареди транзакция, защото за тази цел е нужен код, генериран от TOKEN устройството, което чисто физически няма как да се намира в ръцете на хакерите.

И тъй като сценарий, при който хакери едновременно хакват профил на интернет банкиране и открадват TOKEN устройството, граничи с филмовото изкуство, остава… самият потребител да предостави TOKEN устройството на хакерите. Но не физически, разбира се, а само информацията (кодовете), която може да се извлече от това устройство. В масовия случай това мероприятие се организира чрез т.нар. ФИШИНГ (PHISHING) атаки. При фишинга хакерите правят абсолютно или поне максимално точно визуално копие на оригиналния сайт за интернет банкиране, но всъщност сайтът не е на съответната банка, а под контрола на хакерите. Класически случай представлява изпращането на имейли, в които се съдържа покана за предприемане на определени действия (напр. потвърждаване на информацията в профила за онлайн банкиране), често придружена със заплаха от неблагоприятни последици (напр. закриване или изтриване на профила, ако бездействате). Чисто визуално, на имейл съобщението е придаден вид, че изхожда от съответната банка, но ако се вгледате в адреса на подателя, веднага бихте забелязали нещо нередно – напр. вместо някаквоиме@ibank.bg, в полето за изпращач ще прочетете ibank@каквотоидае.bg. Това е най-сигурният белег, че се касае за опит за измама. Освен това сигурно ще може да видите връзка от сорта на https://ibanking.ibank.bg/, но при щракването на връзката ще се отвори съвсем друг адрес. На който разбира се ще се зареди страница, която визуално изглежда точно като оригиналната страница на съответната банка. Значи вече сте влезли в сайт, под контрола на хакери, но си мислите, заблудени от дизайна, че сте на автентичния сайт на Вашата банка. И въвеждате всички данни, необходими за влизане във Вашия профил. Обаче не влизате в профила на интернет банкирането, а излиза каквото и да е друго съобщение, обикновено за грешка 404 или временна недостъпност на страницата поради системна поддръжка. Видите ли такова съобщение, тогава значи хакерите вероятно вече разполагат с всички данни, необходими за извършването на неоторизирана банкова транзакция онлайн.

Когато „белята“ вече е станала, все още не е прекалено късно. Следва обаче веднага да направите едно нещо – незабавно да се обадите на Вашата банка, която незабавно да блокира профилът Ви в онлайн банкирането, за да не могат да се извършват транзакции. Ако не направите това, вероятно съвсем скоро ще разберете, че сте наредил определена сума на определено трето лице, което не познавате. И вероятно ще бъде образувано полицейско производство, по което ще бъде установено, че някое трето лице, т.нар. бушон или муле, е изтеглило в брой въпросната сума, с която Вие сте „олекнали“ и я е предало на непознати нему трети лица, които са му оставили нищожна част от сумата като вид възнаграждение за извършената от него услуга по получаване на превод от непознато лице и предаването му в брой на друго непознато лице. Хакерите, разбира се, ще останат неразкрити, а изтеглилото и предало им сумата лице меко казано няма да е в добро финансово състояние и съответно няма да има смисъл въобще да се опитвате да си възстановите сумата от него.

Предвид горното, очевидно загубата ще трябва да бъде понесена или от банката, или от клиента. Или с други думи единствената възможност за клиента да възстанови сумата, източена от банковата му сметка, остава оспорването на неоторизираната банкова транзакция. Банката, разбира се, в масовия случай ще прехвърли вината върху клиента, дори евентуално ще вземе компютъра или електронното му устройство за експертиза, в резултат на която ще достигне до извод, че клиентът не е положил дължимата грижа съгласно договора за ползване на онлайн банкиране или общите условия към него и предвид това… няма да му възстанови източената неправомерно сума. Обикновено следват жалби до съответния надзорен орган, който обаче нерядко прехвърля топката обратно към банката и нейния клиент и така се стига до една задънена улица. А изходът от нея е надлежното оспорване на неоторизираната банкова транзакция по съдебен ред или казано с други думи – завеждане на дело срещу банката. Обикновено отпорът от страна на банката е твърд – пълен отказ за споразумение или комуникация дори. Впоследствие, при завеждане на дело, насрочване на съдебни заседания и назначаване на експертизи, съответната банка има опции да започне да „омеква“ и да предлага компрамисно споразумение на клиента, чийто адвокат е поставил доста „неудобни“ въпроси на вещото лице по делото, чиито отговори пък са още по-смущаващи за защитната теза на банката. И така е напълно възможно да се стигне до момента, в който банката сама моли за извънсъдебно споразумение за възстановяване на клиента на цялата източена от сметката му сума плюс целия заплатен адвокатски хонорар и всички направени в съдебното производство разноски, само и само да не се стигне до постановяването на съдебно решение.

Лицензиране и регистрация на финансова институция в БНБ, пререгистрация на финансови къщи

Време за прочитане : 3 минути
 

Normal
0

false
false
false

EN-US
X-NONE
X-NONE

/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:"Table Normal";
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-priority:99;
mso-style-parent:"";
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin-top:0cm;
mso-para-margin-right:0cm;
mso-para-margin-bottom:8.0pt;
mso-para-margin-left:0cm;
line-height:107%;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:11.0pt;
font-family:"Calibri","sans-serif";
mso-ascii-font-family:Calibri;
mso-ascii-theme-font:minor-latin;
mso-hansi-font-family:Calibri;
mso-hansi-theme-font:minor-latin;}
Финансовата институция е уредена в Закона за кредитните институции и съгласно неговия чл. 3 е лице, различно от кредитна институция и инвестиционен посредник, чиято основна дейност е извършване на една или повече от следните дейности:

  1. извършване на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи;
  2. издаване и администриране на други средства за плащане (пътнически чекове и кредитни писма), доколкото тази дейност не е обхваната от т. 1;
  3. финансов лизинг;
  4. гаранционни сделки;
  5. търгуване за собствена сметка или за сметка на клиенти с чуждестранна валута и благородни метали с изключение на деривативни финансови инструменти върху чуждестранна валута и благородни метали;
  6. предоставяне на услуги и/или извършване на дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти;
  7. парично брокерство;
  8. придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други);
  9. издаване на електронни пари;
  10. придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция;
  11. отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Финансовите институции подлежат на вписване в публичен регистър на БНБ. Много важна подробност в тази връзка е, че ако е налице извършвана специфична дейност по специален закон – режимът за лицензиране на финансова институция е различен. Например финансова ...прочетете повече

Законна лихва за забава при просрочени задължения – изчисляване след 2015

Време за прочитане : < 1 минута
 

(Забележка: Калкулатор на законна лихва се съдържа в приложението „Правен помощник“)

Законната лихва за забава при просрочени задължения получи нова уредба с Постановление № 426 от 18.12.2014г. за ...прочетете повече

Продажба на акции, други способи за прехвърляне и видове акции – безналични, поименни, акции на приносител

Време за прочитане : 3 минути
 

Продажба на акции е само един от възможните способи за прехвърляне на акции. Преди да бъдат разгледани отделните способи прехвърляне на акции, уместно е да бъдат разгледани различните видове акции по българското законодателство, а най-накрая и правната им природа и същност.

Освен различни видове акции в зависимост от вида съответното търговско дружество, има и различни видове акции според титуляра им и начина на смяна на собствеността им, които са разгледани по-долу.

Поименни акции са тези, които задължително съдържат името на първия си собственик на лицевата си страна. Винаги тези поименни акции са налични, тъй като при безналичните акции е невъзможно споменатото вписване върху тях. Следва да бъде отбелязано, че поименните акции не са поименни ценни книги, а ценни книги на заповед – и бидейки такива се прехвърлят с джиро, а не с цесия. Временните удостоверения, които се издават преди учредяването на акционерните дружества и удостоверяват направените от акционерите имуществени вноски, се приравняват по закон на поименни акции с тази разлика, че не могат да бъдат прехвърляни преди учредяването на дружеството.

Акции на приносител, известни в правната доктрина като „анонимни акции”, се придобиват с простото им фактическо предаване. Важно е да се отбележи, че акциите на приносител следва също така и да бъдат приети, за да бъде постигнат целеният прехвърлителен ефект. И най-сетне установяването на фактическо владение върху тях не следва да е противоправно – в противен случай, макар на външен вид правната конструкция за смяна на фактическата власт върху акция на приносител да бъде изпълнена, прехвърлителен ефект не би се породил, а самите акции на приносител могат да бъдат обезсилени. За разлика от поименните акции, при за прехвърляне на акции на приносител е необходимо да бъде изплатена пълната им номинална или емисионна стойност.

Безналични акции са третият основен вид акции. Както личи и от името им, при безналичните акции материалната субстанция (хартия, на която да са отпечатани) липсва. Безналични акции се издават винаги като поименни, но за разлика от поименните акции се прехвърлян не с джиро, а с цесия (с вписване на прехвърлянето в Централния депозитар). По останалите си белези поименните и безналичните акции са идентични.

За пълнота следва да бъдат отбелязани още 2 вида акции – привилигеровани акции и винкулирани акции. Привилегированите акции, както личи и от името им, обикновено дават на собственика им някаква чисто икономическа привилегия (по-висок или гарантиран дивидент) като често това е за сметка на неучастие при управлението на дружеството (напр. привилегировани акции без право на глас). Винкулирани акции са тези, които не могат да се прехвърлят свободно, а (подобно на дружествата с ограничена отговорност – ООД), е необходимо съгласието на дружеството (т.е. на останалите акционери).

След разграничаването на основните видове акции следва да бъдат упоменати и способите за прехвърляне на акции. Най-общо те се делят на способи за възмездно и безвъзмездно прeхвърляне на акции.

Продажба на акции е най-популярният способ за придобиване или отчуждаване на акции. Предмет на възмездната сделка продажба на акции могат да бъдат абсолютно всички от гореизброените видове акции (с някои вече изяснени особености при продажбата на винкулирани акции). При продажба на налични поименни акции са необходими 2 задължителни стъпки за успешното реализиране на сделката. На първо място е сключването на договор за покупко-продажба на акции, в който се съдържа задължение за прехвърляне. Самото прехвърляне на акции обаче и неговият транслативен ефект се постига чрез джиросване на акции, което води до промяна на собствеността – дори самите поименни акции да не са чисто физически предадени на купувача. Продажба на акции на приносител се извършва по сходен начин – като при тях джиросването на акции е заменено с фактическото им предаване във владението на купувача. При продажба на беналични акции пък, освен постигането на договорка за продажба, е необходимо още и вписването на прехвърлителната сделка в Централния депозитар.

Сред другите типични възмездни способи за прехвърляне собствеността върху акции са замяна на акции, заем на акции и апорт на акции. При първите 2 фигури няма големи особености в светлината на договорите за замяна и заем. Апортът на акции е сравнително по-усложнена процедура, при която на практика се осъществява замяна на акции (едно дружество „дава” свои акции срещу което като насрещна престация „получава” акции на друго акционерно дружество, които се апортират в капитала му).

Най-разпространеният способ за безвъзмездно прехвърляне на акции безспорно е дарението на акции. Дарение на акции може да бъде извършено от всеки дееспособен собственик на акции от различни видове. За осъществяване на сделката е необходимо приемане на направеното дарение. В останалите си части процедурата по дарение на акции прилича на продажба на акции (като разбира се се отчита липсата на възмездност).

По същността си акцията има 3 основни функционални белега.

На първо място акцията е част от капитала на търговското (еднолично) акционерно дружество – ЕАД или АД. Капиталът при акционерните дружества е разделен на акции. Капиталът на акционерното дружество следва да бъде разграничаван от имуществото на АД – дружеството може да развива печеливша икономическа дейност, да трупа имущество и активи, но капиталът остава константна величина докато не бъде изрично променен. Често срещано явление е акционерни дружества с минимален капитал от 50 хиляди лева да реализират печалби, измерващи се в милиони. Това обяснява защо акции с еднакъв номинал се търгуват на различни, а понякога много различни пазарни цени.

На следващо място акцията е документ, който удостоверява и материализира участието (членството) на притежателя й в акционерното дружество с всички произтичащи от това права и задължения. Задълженията на акционера се свеждат до това да заплати стойността на акцията. А правата му като притежател на акции са 3 основни вида: право на глас в Общото събрание, право на дивидент и право на ликвидационен дял в АД. Правото на глас на практика означава участие в управлението на акционерното дружество. Следва да се има предвид, че законът допуска някои особени видове акции да не дават право на глас. Правото на дивидент е основно право на акционерите, а и основната практическа финансово-икономическа цел на притежаването на акции. Поначало целта на всяко акционерно дружество е да развива успешна икономическа дейност, в резултат на която да трупа печалби и активи, които да бъдат разпределяни между акционерите под формата на дивиденти. Разбира се има и съвършено успешни акционерни дружества, чиято политика обаче залага на реинвестиране на печалбата вместо на разпределянето й под формата на дивиденти – което пък се отразява на пазарната цена на акциите и отново води до реализиране на печалба от страна на съответния акционер. Правото на ликвидационен дял е свързано с прекратяване дейността на дружеството. Тогава останалото имуществото (активите) на дружеството се разпределят пропорционално между акционерите съобразно съразмерния им дял в капитала на дружеството.

И на последно място акцията е ценна книга по смисъла на Търговския закон (ТЗ). Притежавайки това качество, акцията е предмет на сделки в търговския оборот с цел извличане на печалба.

Прозрачност на банкови такси и прехвърляне на платежни сметки от 2016

Време за прочитане : 2 минути
 

От 2016 са в сила промени в Закона за платежните услуги и платежните системи, касаещи основно прозрачността на начисляваните от платежните институции такси, прехвърлянето на платежни сметки и забраната за отказ за откриване и обслужване на банкова сметка.

Създадена е изцяло нова глава в ЗПУПС, посветена на
„видимостта“ на таксите за потребителите на най-често използваните банкови услуги. Всички на пръв поглед прости ежедневни операции, често носят на своите потребители немалко разходи и главоболия, от една страна, може би поради недоглеждане, а от друга страна, защото обслужващата банка не е предоставила на разбираем език информация относно таксите си. Потребители често остават неприятно изненадани, когато погледнат баланса си и установят, че таксите изобщо не са незначителни. Новата уредба вече е на път да промени това положение. Независимо дали става въпрос за настоящи или бъдещи клиенти на дадена банка, тя е длъжна, в разумен срок преди подписване на договор да предостави като отделен документ информация за таксите си. Вече няма да има информация „под линия“, с малък, почти незабележим шрифт, който клиентите обикновено не четат. Според изискванията този документ трябва да е на достъпен език, да показва таксите в съответната валута, уговорена между банката и потребителя, да няма подвеждаща информация и т.н. Този вид „услуга“ може да бъде видян по всяко време на интернет сайта на дадена банка дори и от хора, които не са клиенти. При желание на клиента той може да получи безплатно отчет за таксите, които са били начислени по платежната сметка за определен период. Отчетът ще включва: такса за услуга, както в пакет, ако има такъв, така и отделно; колко пъти в била използвана услугата; цялата сума от платени такса за определения период и други. Всеки би могъл да провери и съпостави таксите си с тези, които са публикувани в интернет страници, одобрени от БНБ.

За първи път е разписано в закона прехвърлянето на платежна сметка. Това е възможно само когато платежните институции се намират в България и когато валутата е една и съща. Процедурата по прехвърляне на сметка, подобно на процедурата за пренос на номера при мобилни оператори, се инициира от приемащата институция след изричното съгласие на потребителя. До 2 дни след получаване съгласието на потребителя, приемащият орган трябва да получи от прехвърлящия дейности като:

  • Да прехвърли наличните средства по сметката на приемащия доставчик
  • Да закрие сметката при прехвърлящия доставчик
  • Да се преустановят периодичните плащания, ако има такива
  • Да се спре внасяне по кредити и директни дебити, в случай, че прехвърлящата

...прочетете повече

Регистрация на кредитен посредник

Време за прочитане : 2 минути
 

С новия Закон за кредитите на недвижими имоти на потребителите се въвежда един нов за българското законодателство регистрационен режим на кредитните посредници, който режим е в съответствие с Директива 2014/17/ЕС. Дейността, която извършват кредитните посредници, се изразява в представяне или предлагане на потребители на договори за ипотечен кредит, съдействие на потребители при извършване на подготвителни или преддоговорни действия във връзка с договори за кредит, както и сключване на договори за кредит от името на кредитора.

Предпоставка за извършване на дейност като кредитен посредник е вписване в специален регистър на Българската народна банка.

В закона подробно са описани  всички изисквания, които трябва да изпълни всеки един желаещ да получи лиценз за кредитен посредник. Едни от основните изисквания за регистрация се състоят в това всички кредитни посредници да имат добра репутация, да имат нужната компетентност и знания в областта на кредитирането, както и да имат застраховка „Професионална отговорност“. В рамките на един месец след подаване на необходимата документация и при спазване на всички законни изисквания, кредитния посредник се вписва в регистъра на БНБ. В регистъра се съдържа информация, идентифицираща цялата дейност на кредитния посредник, услугите които предлага и обхвата на неговата дейност.

С цел да се осигури един равен по възможности пазар за регистрираните кредитни посредници, те могат да са както всички видове търговци по смисъла на Търговския закон и също така могат да бъдат физически лица. Предвидено е регистрираните кредитни посредници в България да имат право да извършват дейност на територията и на целия Европейски съюз след като се спази процедурата по уведомяване на компетентните органи на съответните държави членки.

Установени са и обстоятелствата, при които БНБ може да откаже регистриране на кредитен посредник или да заличи вече регистриран такъв. Ако се откаже вписване на заявителя, той ще има право да кандидатства отново след 6-месечен срок. Уредена е и забраната кредитните посредници да възлагат извършваните от тях дейности на други лица. Определени са принудителни административни мерки и налагане на санкции от КЗП и БНБ  при неизпълнение на изискванията на закона от страна на кредитните посредници.

След приемането на закона, приета бе и наредба на БНБ, която регулира в детайли дейността на кредитните посредници. Най-съществените моменти в нея са крайният срок – 21.01.2017 – в който кредитните посредници трябва да подадат документи до БНБ за регистрация, за да могат да продължат дейността си. За регистрацията е предвидена такса в размер на 3000 лева. Другото основно изискване за упражняване на дейност като кредитен посредник е наличието на застраховка „Професионална отговорност“. При настъпили промени в обстоятелствата, кредитният посредник има срок от 15 дни, в който да уведоми за това БНБ. Документите за тези промени се подава в електронен формат и се заплаща такса в размер на 500 лв. Същото важи и за случаите, когато посредникът реши да упражнява дейността си в друга държава – таксата и уведомяването на БНБ.

Нов закон за ипотечните кредити 2016 – без лихва при предсрочно погасяване

Време за прочитане : 2 минути
 

Новият Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители въвежда изискванията на Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, която има за цел да оформи една регулаторна рамка, чрез която да се установи един по-ефикасен и конкурентен пазар на ипотечните кредити, както и да защити всички участници на пазара.

Още в самото начало следва изрично да бъде подчертано, че законът се отнася само за потребители по смисъла на ЗЗП, т.е. за физически лица, но не е приложим за търговци.

Следва да бъде обърнато внимание и на това, че главно място в законопроекта заемат разпоредбите за по-добра информираност на потребителите във връзка с предлаганите от кредитните институции продукти. Т.е. ако потребителят е бил надлежно информиран съгласно законовите изисквания, впоследствие има много малко механизми за защита правата на потребителите.  Въвеждането на задълженията към кредиторите и кредитните посредници за представяне на подробна преддоговорна и договорна информация подпомага по-лесното сравняване на кредитните продукти, а тази информация се представя с въвеждането на Европейски стандартизиран информационен формуляр (ЕСИФ). Поради персонализирания характер на информацията, ЕСИФ се предоставя на потребителя след като кредиторът или съответно кредитният посредник са получили информация за предпочитанията на потребителя и неговото финансово състояние.

Една от най-съществените, погледнато от практическа гледна точка, промени е въвеждането на т.н. „срок за размисъл“. Той започва да тече от момента на предоставяне от кредитора на потребителя на проект на договор за кредит, което от своя страна представлява отправяне на обвързващо предложение от страна на кредитора.  След като се направи оценка на кредитоспособността на потребителя, обвързващото го предложение се изпраща заедно с ЕСИФ и потребителя има 14-дневен срок на размисъл върху предложението. Това вероятно ще има значителен ефект предвид това, че потребителите ще могат да прегледат предложения им за подпис договор и ако е необходимо ще имат повече от добра възможност да се консултират с адвокат, кредитен посредник или дори банков служител преди да подпишат договора. Практиката сочи, че доскоро договорите се подписваха „на крак“ – т.е. договорът се предоставя на кредитополучателя в последния момент и в много случаи потребителят го подписва, без да го прочете.

Следващата значима промяна е във връзка с променливия лихвен процент. Както досега уговорения в договора за кредит лихвен % може да бъде фиксиран или променлив, но практиката сочи, че в огромния брой от случаи договаряният процент е променлив. С новия закон обаче се въвеждат много по-съществени изисквания към методиката за формиране на променливия лихвен процент. Самата методика трябва да е изчерпателна и ясна, за да се пресече масово разпространената доскоро практика банките да изброяват редица примерни критерии за промяна на лихвения процент и в крайна сметка да използват само един или няколко, които, разбира се, ги устройват и да изключват приложението на редица други, изгодни за потребителя, икономическо-финансови фактори и индекси.

Изцяло нова е възможността, която закона въвежда, за ограничаване на риска, който потребителят носи, до размера на обезпеченото имущество. Или с прости думи казано – ако за обезпечение на вземането на банката по кредита има един ипотекиран имот и кредитополучателят не погаси кредита си, кредиторът има право да се удовлетвори само от и до размера на този ипотекиран имот. Ако стойността на последния е по-голяма от размера на кредита – горницата от цената, за която е продаден имота, се връща на кредитополучателя. Ако стойността на имота обаче е по-малка – банката няма право да насочи принудително изпълнение към друго имущество на потребителя, макар да не е събрала пълния размер на дължимия кредит. Тази възможност дава една особено солидна защита в полза на потребителя, но най-вероятно тя ще е на цената на по-висок лихвен процент или на цената на по-малък кредит на фона на стойността на ипотекирания имот.

Направена е, макар и малка, стъпка по отношение на кредитите в чужда валута (различна от евро). Един от най-наболелите напоследък въпроси сред българските кредитополучатели (особено тези с кредити в швейцарски франкове) – този за ограничаване на валутния риск, е оставен в пожелателна форма – страните могат да уговорят такъв, но не са длъжни. Единственото задължение за кредитора е да информира кредитополучателя за възможните рискове при колебание на валутните курсове, както и за отклонение на валутния курс с повече от 20% спрямо първоначалната величина.

И последният съществен момент в закона е този за приложимостта му по отношение на договори за кредит, отпуснати преди влизането му в сила. Законът не е приложим в такива случаи с едно-единствено изключение – когато става дума за предсрочно погасяване. В последната хипотеза, независимо кога е бил отпуснат или усвоен кредита, кредиторът няма право на каквито и да е претенции за обезщетения или неустойки при предсрочно погасяване на кредит, при който е минала поне 1 година от отпускането му (платени са поне 12 месечни вноски), а ако не е изминала 1 година – обезщетението не може да е по-голямо от 1 %.

Процедура по изплащане на гарантираните влогове в КТБ

Време за прочитане : 2 минути
 

След като стана ясно, че от 4 декември 2014 ще започне изплащането на гарантираните влогове в Корпоративна търговска банка, възникват някои въпроси по процедурата.

Първият от тях е кой има право да бъде обезщетен от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Това са както български, така и чужди физически и юридически лица (фирми).

И веднага след това изниква вторият по важност въпрос – до какъв размер са гарантирани влоговете? Законовият размер е 196 хил. лева или малко повече от 100 хил. евро по централния курс на БНБ. Този отговор води след себе си и редица подвъпроси. Първият от които е дали тази сума е за един или много влогове – и отговорът е, че тези 196 хил. лева са сумарният максимум за всички сметки в КТБ, независимо дали сметката е една, няколко или много. А какво всъщност означава „влог“? Това с най-прости думи са всички парични суми, вложени от клиент по банкова сметка от какъвто и да е вид, а съгласно §1 от допълнителните разпоредби на Закона за гарантиране на влоговете в банките „Влог“ са парични средства по банкова сметка независимо от нейния вид, открита на името на едно или повече лица, или кредитни салда, произтичащи от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, които парични средства или кредитни салда банката е длъжна да плати обратно на вложителя съгласно приложимите законови и договорни условия“. Следва да се има предвид, че лихви също се изплащат, но при съблюдаване на горепосочения абсолютен максимум. Ако напр. сборът на главницата и лихвите е под или равна на 196 хил. лева, тогава лихвата се изплаща в пълен размер; ако главницата е под максимума, но с лихвата този максимум се надвишава – лихвата се изплаща частично; и ако самата главница е над максимума – лихви въобще не се изплащат. Валутата на влоговете няма значение – те чисто и просто се превалутират, но задължително се изплащат в левове по централния курс на БНБ.

Изключени от приложното поле на тази процедура са влоговете с индивидуално договорени лихви. Тук обаче следва да се има предвид, че „индивидуално договорени“ съвсем не е равносилно на „промоционални“ или друг термин с подобно значение. Колкото и „промоционален“ и изгоден да е даден влог, важното е дали условията на същия са били достъпни за неограничен кръг клиенти. Обикновено в този случай става дума за масирани рекламни кампании, при които условията, колкото и изгодни да са те, се обявяват публично от банката – и всички такива депозити са под закрилата на Закона за гарантиране на влоговете в банките. Едва ако някой клиент индивидуално е договорил привилегировани условия по своя кредит (ако условията не са били публично обявени и/или обявените условия не са били толкова изгодни), тогава този клиент няма да се ползва от споменатата защита.

Друг въпрос, който буди огромен интерес, е този за опитите за заобикаляне на закона чрез прехвърлянето на вземания чрез цесия или погасяване чрез прихващане. За неутрализиране на тези опити в Народното събрание бяха внесени проектоизменения на закона, но същите все още не са гласувани и съответно не са приложими към настоящия момент.

При липса на някоя от гореизброените пречки, всеки един клиент на КТБ може да получи влоговете си до гарантирания максимум от друга банка в Република България. За целта Фондът за гарантиране на влоговете в банките обявява банките в които ще бъдат изплащани влоговете от КТБ. От клиента се изисква да се яви в съответната банка и да получи дължимите му се суми. В коя точно банка следва да се яви клиента се определя от последната цифра от неговия ЕГН, ЕИК или БУЛСТАТ, както следва:

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

Банка ДСК ЕАД

Обединена българска банка АД

Юробанк България АД

Райфайзенбанк (България) ЕАД

Алианц Банк България АД

УниКредит Булбанк АД

УниКредит Булбанк АД

Централна кооперативна банка АД

СИБАНК ЕАД

Първа инвестиционна банка АД (тук се включват и чуждестранните лица)

Това може да стане както лично, срещу документ за самоличност (респ. удостоверение по ЕИК или БУЛСТАТ), при което се попълва декларация, така и от пълномощник (напр. упълномощен адвокат) с изрично нотариално заверено пълномощно. Срокът за получаването на сумите е 5 години. Сумите могат да бъдат изтеглени в брой, наредени по посочена от клиента сметка или депозирани в обслужващата клиента банка.

Изисквания за произход на собствените средства за внесен и собствен капитал при финансовите институции

Време за прочитане : < 1 минута
 

За пореден път през 2014 изменена бе Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции.

Първото от измененията третира дейността по чл. 2, ал. 2, т. 12 от Закона за кредитните институции, а именно придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други). След последните изменения за тези дейности се изисква регистрация като финансова институция.

Следващото съществено изменение касае капитала на финансовите институции. По-рано през 2014 беше въведено изискването минималния капитал да е с произход от собствени средства, а сега наредбата дава разяснение именно относно понятието „собствени средства“. Приема се, че вноските са направени със собствени средства, когато към датата на извършване на вноската:

  • за физическите лица – разликата между техните разполагаеми парични средства по банкови сметки и размера на задълженията им е по-голяма от размера на вноската;
  • за юридическите лица – размерът на вноската е по-малък както от нетната стойност на капитала, определена

...прочетете повече