Кредит, изтеглен от единия съпруг – но отговарят и двамата

Време за прочитане : < 1 мин.

При кредит, изтеглен от единия съпруг по време на брак, е напълно възможно съгласно закона да отговарят и двамата съпрузи. Дори ако само един от съпрузите изтегли заем (кредит) за задоволяване на семейни нужди – приема се, че двамата съпрузи отговарят солидарно (чл. 32 от СК). Това включва и вариантът, при който единият съпруг е бил в пълно неведение – не е знаел какви задължения поема другият съпруг, не е подписвал нищо и т.н.

Заемодателят или кредитната институция имат пълното право да претендират пълния размер на поетото задължение от всеки един от двамата съпрузи поотделно – напр. могат да изискат съпругът, който изобщо не е бил запознат с поетото задължение и не е подписвал каквито и да е документи във връзка с това, да заплати пълния размер на задължението, за което се е подписал другият съпруг.

Но тази презумпция може да се обори, когато кредитът не е изтеглен за задоволяване на семейни нужда, а за подпомагане на бизнеса на един от двамата съпрузи. Например, ЕООД, притежавано от съпруга, сключва договор за банков кредит с цел закупуване на машини за обработка на метали, каквато е и дейността на въпросната фирма. В този случай, дори при невъзможност за погасяване на кредита от страна на фирмата, дори и да се стигне до намесата на съдебен изпълнител, съпругата няма да бъде засегната от това.

Съвместна отговорност на двамата съпрузи няма и когато още преди сключването на брака някой от тях е изтеглил ипотечен кредит, с който е било закупено семейното жилище. Счита се, че преди сключването на граждански брак не възниква семейната имуществена общност. Счита се, че съпругът, който е купил имотът е негов собственик. Ако обаче имаме хипотеза, в която преди или след сключването на граждански брак и другия съпруг започне да помага с изплащането на кредита, то при евентуален последващ спор за имота, вторият съпруг може да претендира паричната сума, с която е подпомогнал другия съпруг при изплащането на кредита.

Възможно е също така между съпрузите да има сключен брачен договор. Тъй като един такъв договор може да обхваща и урежда само имуществени отношения между съпрузите, няма еднозначен отговор на въпроса относно кредитите, защото това се урежда по усмотрение на съпрузите. Уредените въпроси могат да обхващат както минали, така и настоящи и бъдещи взаимоотношения. Затова, преди да се предприемат каквито и да било стъпки, е силно препоръчително да потърсите съвет от специалисти в областта на семейното право.   

Отпадане на поръчителство – възможности, вкл. за отказ или смяна на поръчител

Време за прочитане : 2 мин.

Отпадане на поръчителство е възможно, ако Вие сте поръчител (солидарен длъжник) по банков кредит (фирмен или на физическо лице), по който банков кредит има подписано от кредитополучателя, но не и от Вас, допълнително споразумение (анекс) – тогава Вашата отговорност (отговорността на недописалите допълнителното споразумение поръчители) отпада. Напълно и изцяло. И се „отървавате“ завинаги – поне до подписването на нов анекс от Ваша страна. Дори да има подписани един, два или сто допълнителни анекса от поръчителите, ако последният анекс не носи подписите на поръчителите – да, отговорността отново отпада и се носи само от кредитополучателя (и евентуално от някой от поръчителите, които са подписали допълнителни споразумения).

Друга възможност за отпадане на поръчителство е възможна при настъпване на предсрочна изискуемост на банков кредит, когато длъжникът задължително трябва да бъде уведомен писмено за това, дори и това да произтича пряко от договора. Ако по този кредит обаче има поръчител, той също трябва да бъде уведомен за изискуемостта. В противен случай банката няма да може например, да си извади изпълнителен лист срещу поръчителя за задължението на длъжника. Самото подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист не се счита за уведомяване, защото то е адресирано до съда, а не до длъжника и/или до поръчителя.

Мнозина добросъвестни поръчители си задават въпроса „Как да се отърва от поръчителство?“ след като са били подведени да поръчителстват от недобросъвестен кредитополучател, който не погасява задълженията си. Следва обаче да се има предвид, че по закон поръчителството и респ. задълженията на поръчителя могат да отпаднат само в 4 случая:

1 – Длъжникът погаси задълженията си. Ако преди окончателното погасяване на дълга поръчителят е платил нещо вместо длъжника (частично плащане), той има право на иск по следващата точка.

2 – Поръчителят плати задълженията на длъжника, за чийто дълг се е задължил. Независимо дали задълженията са платени изцяло или частично от поръчителя, последният има право на съдебен иск срещу длъжника за връщане на всичко платено, предвид това, че поръчителят е платил не собствен, а чужд дълг. Шансовете за спечелване на такова дело са огромни, а често това може да бъде сторено в изключително бързи срокове (няколко седмици или месеца) по реда на заповедното производство.

3 – Кредиторът (напр. банка) сам освободи поръчителя от отговорност – напр. при анекс за прекратяване на договор за поръчителство, смяна на поръчител по кредит и т.н. Мнението и действията на длъжника (освен при пълно погасяване на дълга, когато поръчителството отпада) нямат абсолютно никакво значение. Практиката сочи, че никой кредитор не иска доброволно да се лиши от една допълнителна гаранция за плащането на дълга и затова тази възможност е чисто теоретична. Едностранен отказ от поръчителство от страна на поръчителя е недопустим.

4 – При „погрешни“ от правна гледна точка действия от страна на кредитора, напр. описаните в първия абзац по-горе, несъблюдаване на давностни срокове и изтекло поръчителство и т.н. За да бъдат установени такива следва да бъде внимателно изследван целият казус, в който е замесен поръчител – какви договори и допълнителни споразумения са били сключвани (вкл. само от длъжника, без участието на поръчителя), какви плащания са били извършвани, какви покани и съдебни действия са били предприемани и т.н. Съществува възможност поръчителят да бъде освободен от отговорност по съглашение между длъжника и кредитодателя. Може да е било уговорено дори някакво условие, при настъпването на което отговорността на поръчителя да отпадне. В тези случаи съгласието и подписа на поръчителя не се изискват.

Търговско предприятие

Време за прочитане : 2 мин.

Търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения и може да бъде обект на прехвърлителна сделка или на особен залог, съгласно Закона за особените залози. Освен това то е организационна единица, която включва лични и материални средства и преследва стопански цели. Към предприятието принадлежат имуществени предмети – право на собственост, ограничени вещни права върху недвижими и движими вещи, вземания, задължения, неимуществени ценности – фирмена тайна, постоянна клиентела, дейност на работниците и предприемачески постижения на собственика на предприятието.

Търговското предприятие е самостоятелен правен субект, различен от търговеца, който е негов собственик. Търговското предприятие е организационно и имуществено цяло, общност от имуществени ценности, от обекти и то самото е обект на правото на собственост на търговеца. То е обект на правоотношения и на сделки – покупко-продажба, дарение, замяна, особен залог и т.н. Един търговец може да има неограничен брой предприятия. Съществува изискване в търговския закон едно физическо лице да регистрира само една фирма като едноличен търговец, тоест той може да има няколко предприятия, които да бъдат обособени под други фирми като други правно-организационни форми.

Търговското предприятие да може да бъде предмет на правна защита, със специални средства предвидени в закона. Например ако е нарушено правото на собственоствърху определена вещ, защитата е ревандикационният иск. Но от друга страна е възможна правна защита на търговското предприятие като цяло /защита от непозволено увреждане/ – предмет на правната защита може да бъде стопанската дейност на предприятието, неговият добър имидж, тоест доброто му име, клиентелата, пазарните възможности и т.н. При посегателство върху предприятието, собственикът му има право на обезщетение за настъпилите вреди, право да иска преустановяване на посегателството, да иска отстраняване на неблагоприятните последици от него, доколкото те съществуват и не са премахнати.

Видове сделки с търговското предприятие:

  1. Покупко-продажба – извършва се във формата на прехвърлителна сделка в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Законът задължава прехвърлителя да уведоми кредиторите и длъжниците на предприятието за извършеното прехвърляне. При липса на друго споразумение с кредиторите отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Личните отношения между страните /права и задължения, срокове, гаранции, последици от неизпълнение и др./ се уреждат в конкретния договор между тях. Ако в предприятието има и недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти, договорът се вписва и в службата по вписванията. С прехвърляне на предприятието, върху приобретателя преминават и всички висащи права и задължения на търговеца.
  2. Други прехвърлителни сделки с търговското прдприятие – дарение, замяна.
  3. Освен прехвърлителни сделки с търговското предприятие са допустими и непрехвърлителни сделки – наем, аренда, както и обезпечителни – особен залог. Възможни са сделки както приживе на собственика, така и по случай смърт – завещание или завет на предприятие.

Съгласно последните промени в ТЗ от 2016 прехвърляне на търговско предприятие вече ще се извършва не само с нотариално удостоверени подписи, но и нотариално заверено съдържание на договора, извършени едновременно.

Кредит за оборотни средства / Сконтов кредит

Време за прочитане : < 1 мин.

Най-често целта на кредита за сконтова кредитна линия е именно оборотни средства за бизнеса на български предприемачи.

В масовия случай тези кредити си фиксирани за срок от 1 година. Сконтовите кредити могат да бъдат с обезпечение или без, като обезпечението може да изхожда от кредитополучателя или от трето лице – напр. собственикът (физическо лице) на дадено търговско дружество (юридическо лице) може да ипотекира лично имущество за целите на фирмен кредит. Честа практика е също така физически лица (отново най-често собствениците на съответната фирма-кредитополучател) да се задължават като солидарни длъжници по дадения кредит. На това трябва да се обръща особено сериозно внимание, тъй като с този похват, прилаган масово от банките, на практика се заличава основния благоприятен ефект за съдружниците на дадено капиталово дружество като напр. ООД, а именно неговата ограничена отговорност.

Поначало усвояването на суми по сконтовата кредитна линия става с изрично заявление от кредитополучателя след представяне на оригинални фактури за доставка на стоки или услуги, които са получени и приети за плащане от контрагент на кредитополучателя. Отношенията с последния са предмет на уредба на отделно споразумение.

Поръчителят е солидарен длъжник

Време за прочитане : < 1 мин.

Поръчител може да стане всяко способно да се задължава лице в България. Поръчителството стана особено популярно по времето на бума на банковото кредитиране в България през изминалите години.

Поръчителят отговаря за задълженията (заем, банков кредит и т.н.) на друго лице, напр. кредитополучател (т.нар. главен длъжник). Кредиторите (напр. банки) обикновено изискват поръчителство за по-голяма защита на интересите си – за да може при неизпълнение от страна на главния длъжник (напр. при лош кредит) да насочат претенциите си към поръчителя. Това е и същността на поръчителството по българското право – поръчителят е вид „резервен играч” („резервен длъжник”), който отговаря когато „основният играч” (главният длъжник) вече е „извън играта” (спре да плаща задълженията си в полза на кредитора).

Изключително важно е да се отбележи, че макар и „резервен”, поръчителят поначало и на практика си е съвсем истински длъжник – мнозина обаче разбират това едва след като „основният” длъжник спре да погасява задълженията си. Тогава банката насочва изпълнението към поръчителя по заема (банковия кредит). И всевъзможни житейски възражения от сорта на „Но длъжникът има предостатъчно имущество” и т.н. са напълно правно ирелевантни. Достатъчно е длъжникът (независимо дали има имущество или не) да спре да изпълнява задълженията си – и тогава банката има пълното право да изиска незабавно изпълнение от поръчителя. А всеки поръчител по лош кредит след това има право да търси от „основния” длъжник платените от поръчителя суми (защото все пак се касае за дълг на кредитополучателя, а не на поръчителя).

Друг много важен момент е, че поръчителите, колкото и на брой да са те, обикновено са солидарно отговорни с кредитополучателя. Което означава, че всеки от тях може да бъде съвсем законно заставен да плати целия дълг, а след това да насочи претенциите си към другите поръчители или длъжника. Този принцип, разбира се, търпи изключения, но обикновено влиза в полезрението само на опитни адвокати.