Време за прочитане : 3 мин.

Разсрочването на кредити е уредено в Закона за извънредното положение, приет на 24 март 2020г., който в по-голямата си част влезе в сила със задна дата (от 13 март, когато беше обявено извънредното положение в България) и беше изменен и допълнен на 9 април.

Една част от привилегиите, които които дава мораториума върху кредитите, ще имат само физическите лица – за времето на извънредното положение (което на този етап е обявено до 13 май 2020г.) съдебните изпълнители няма да могат да налагат запори върху банкови сметки, трудови възнаграждения и пенсии. Това не означава, че на лицата, които преди това са били наложени такива мерки ще бъдат вдигнати. Няма такова нещо, посочено в закона. Законодателят счита, че щом преди настъпването на събитията с извънреден характер длъжникът не е изпълнявал задълженията си, няма основание той да бъде освободен или да му бъде дадена отсрочка, както на изрядните до този момент.

Какво е положението с банковите кредити и отсрочването на задълженията по тях? След последните изменения на Закона за извънредното положение бяха направени промени в регулацията на тези отношения. Считано от 9 април 2020г. (тогава влиза в сила Закона за изменение и допълнение на Закона за извънредното положение) лихви и неустойки не се начисляват дори и да има забавяне на плащанията по кредитите. Това важи както за физическите, така и за юридическите лица. Прилага се както от банките, така и от финансовите институции (т.нар. „бързи кредити“). Наред с това, кредитът не може да бъде обявен за предсрочно изискуем, а договорът не подлежи на разваляне поради неизпълнение.

Така посочено в закона, всичко това звучи много добре. Но има един тънък момент, който масово хората не осъзнават, а законодателят не е уредил. В закона е записано, че тези мерки важат „до отмяна на извънредното положение“. Така погледнато означава, че до 13 май банките няма да имат право да обявят кредита Ви за предсрочно изискуем понеже не са били платени няколко вноски по него. Но дали това няма да бъде възможно още на следващия ден – след отмяна на извънредното положение? Дали на 14 май можете да получите съобщение от банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и след известно време да разберете, че вече сте осъдени и банката е получила изпълнителен лист за вземането си, образувала е изпълнително дело и върху банковите ви сметки са наложени запори от съдебен изпълнител, върху имотите ви има възбрани и т.н.? За момента все още няма категоричен отговор на този въпрос.

Европейският банков орган пък прие Насоки относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с COVID-19, които Българската народна банка (БНБ) също обяви , че ще спазва.  Тези насоки целят да се смекчат временно финансовото въздействие на пандемията от коронавирус както за потребителите, така и за фирмите чрез налагане на мораториум.  На 10 април 2020г. БНБ оповести на интернет страницата си редът за отсрочване и уреждане на задължения. Тези възможности могат да се ползват както от физически, така и от юридически лица – кредитополучатели. Най-общо казано, на клиентите могат да се предлагат 3 механизма за разсрочване.

1. Отсрочване на главницата и лихвата за срок до 6 месеца – след края на отсрочката, ще бъде изготвен нов погасителен план, който ще бъде удължен според броя на отсрочените вноски, но за не повече от 6 месеца. Към вноските ще бъдат добавени равни части от лихвата, която не е била погасявана през времето на гратисния период.

2. Отсрочване само на главница за срок до 6 месеца – в този случай, след отпадане на гратисния период, отново ще бъде изготвен нов погасителен план, който ще включва цялото задължение по кредита, вкл. непогасените вноски за главницата. Лихвата обаче не е включена в този механизъм и тя трябва да се плаща през гратисния период съгласно договора за кредит.

3. Последният механизъм се прилага за револвиращите продукти. Тук влизат едни от най-разпространените банкови услуги – кредитни карти и овърдрафти. Специално за кредитните карти е посочено, че няма да се формира минимална сума за револвиране за 6-месечен срок, който не може да бъде преди 1 февруари и след 31 декември 2020г. За овърдрафтите пък, отново за 6 месеца, лихвата ще може да бъде погасявана от неусвоения лимит, а ако такъв няма, ще може за същия период да се прилага отсрочване.

Много е важно кредитополучателите да са наясно с изискванията на които трябва да отговарят преди да поискат от банката си някоя от посочените възможности за отсрочване на плащанията си. Първо, кредитите, за които е приложим този ред, трябва да са били сключени преди 31 март 2020г., а към 1 март 2020г. съответните клиенти трябва да са обслужвали редовно кредитите си. В най-лошия случай се допуска да са имали до 3 просрочени вноски (до 90 дни). За да могат да се ползват от механизмите, кредитополучателите трябва да имат или да очакват да имат затруднения при погасяване на задълженията си, които да произтичат от пандемията COVID-19. Прилагането на определен механизъм става по взаимното съгласие на страните – банката и клиента, след изрично заявено желание от страна на кредитополучателя.

Както беше посочено по-горе, това са само общи възможности за отсрочване на кредитни задължения. Могат да се прилагат само от банки и техни дъщерни дружества – финансови институции. Но преди това, всяка отделна банка, която желае да прилага редът за отсрочване, трябва да получи одобрение от БНБ. След получаването му, банката е длъжна публично да оповести това на сайта си и по други начини, които сметне за уместни (изпращане на имейл, SMS, обаждане по телефона). Посочва се конкретния ред, по който конкретната банка ще прилага възможностите за отсрочване на задължения, както и началния момент на прилагането.

И не на последно място – всеки клиенти на банка или финансова институция, която е дъщерно дружество на банка, може да поиска отсрочване, ако отговаря на необходимите условия в срок до 22 юни 2020г.  

За момента все още има някои неясни моменти за отсрочването на плащанията по кредити и затова е добре, в случай на необходимост, първо да бъде обсъдено положението с конкретната банка или финансова институция, а по възможност – плащането по кредитите да не спира. Отделно от това, някои видове кредити имат и застраховка към тях. Обикновено такива са ипотечните кредити. Според условията на кредита и застраховката, бихте могли да се възползвате от нея, ако имате финансови затруднения, свързани с пандемията от COVID-19.

Време за прочитане : 2 мин.

60/40 е мярка за подпомагане на бизнеса, приета в резултат на действието на Закона за извънредното положение, който в своя § 6, посочва, че държавата, в лицето на НОИ, ще подпомогне работодателите в България във връзка с въведеното извънредно положение. Става дума за прословутата схема 60/40 за помощ на бизнеса, за която се заговори скоро след обявяване на извънредното положение.

Документи за кандидатстване по мярката 60/40 се приемат от 31.03.2020г. С промените, които бяха внесени в Закона за извънредното положение и обнародвани в брой 34 на „Държавен вестник“ от 9.4.2020 г., помощта вече е както по отношение на осигурителния доход на работниците или служителите (т.е. заплатите им), така и по отношение на техните осигуровки. Но не за целия размер на осигуровките, а само тези, които са за сметка на работодателя. Важно условие, за да може да се кандидатства по тази мярка, е трудовите договори да са били сключени преди обявяването на извънредното положение на 13 март 2020. Кандидатстването по схемата 60/40 става пред Агенцията по заетостта (бюрата по труда) и срокът за това е до 21.04.2020г.

Освен заявление по образец, за да кандидатстват по мярката 60/40, работодателите трябва да представят и списък на работниците или служителите си, за които искат компенсация по схемата, както и да приложат заповед, с която се преустановява работата на даденото предприятие. В специално Постановление на Министерския съвет бяха посочени отделни сектори, които подлежат на компенсация, без да се изисква доказване на това. Това са такива, които са били „засегнати“ от заповедта на Министъра на здравеопазването за преустановяване работния процес в някои обекти. Част от тези сектори са свързани с: транспорт, хотелиерство, ресторантьорство, туризъм, образование (детски градини и ясли), културни и спортни дейности. Всички останали сфери на бизнеса, които не са посочени изрично, следва да докажат с писмени финансови документи спад от поне 20% в приходите от продажбите, за да могат да кандидатстват.

Ако предприятието не е преустановило изцяло или от части дейността си, има и друга възможност за кандидатстване за компенсациите. Това може да стане и при заповед от работодателя, с която се въвежда намалено работно време на всички или на някои работници или служители. Заплащането за компенсациите в този случай е малко по-различно. Ако нормалното работно време на даден служител е 8 часа, след въвеждане на намалено работно време то ще стане 4 часа (защото за толкова може да плати държавата). Според депутатите, така работодателят ще плати на този работник 4 отработени часа, а държавата – само 60% от останалите 4 часа. В промените на Закона обаче се казва „и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя“. Това, от своя страна, навява на мисълта, че НОИ трябва да изплати компенсация за цялата сума на осигуровките на работника. Така, отново се стигна до неясноти, които дори депутатите, които гласуваха промените в закона не могат да обяснят.

Във връзка с получаването на компенсация по схемата 60/40, работодателите имат задължение да запазят работни места на работниците или служителите, за които получават тази компенсация най-малко за срока на нейното получаване. Отделно от това, те трябва да изплащат останалите 40% от заплатите на работниците или служителите си. Ако не сторят това, те ще трябва да върнат парите, получени от държавата. Освен това, много важно е работодателите, които кандидатстват, да нямат данъчни и осигурителни задължения към държавата, задължения към общините, да не са обявени в ликвидация или в несъстоятелност, да нямат влязло в сила наказателно постановление за нарушение на разпоредби от Кодекса на труда. Тази проверка се прави служебно, за нея не се представят изрични документи. Срокът за разглеждане на подадените документи по мярката 60/40 е 7-дневен, а в 5-дневен срок след като се установи, че кандидатстващото предприятие може да получи компенсация от държавата, тези 60% ще бъдат преведени по банков път. Всички необходими документи за кандидатстване по мярката 60/40 могат да се подадат дистанционно, с електронен подпис. Кандидатстването по схемата може да бъде извършено и от упълномощен адвокат, който не само може да подаде документите електронно, но и да се заеме и с изготвянето и структурирането на пълния набор документи.

Време за прочитане : 3 мин.

Стопанската непоносимост е уредена в чл. 307 от Търговския закон: „Съдът може по искане на една от страните да измени или прекрати договора изцяло или отчасти“. Наред с непреодолимата сила, това е следващата хипотеза, която се очаква да бъде често срещана с оглед прогнозираната и очаквана икономическа, финансова и стопанска криза вследствие на пандемията от коронавирус. Разликата между двете се състои главно в това, че непреодолимата сила се установява с писмено уведомление, а стопанската непоносимост – със съдебно решение (т.е. трябва да се заведе дело за стопанска непоносимост).

Какво е „стопанка непоносимост“? Това е специален институт на Търговския закон, който беше последно по-масово използван в периода 2008-2010г., когато страната ни беше застигната от предишната финансова криза, която вероятно много търговци и потребители още си спомнят добре. Той дава възможност на която и да заинтересована страна по даден договор да се обърне към съда с искане да го измени или прекрати. До тук обикновено се стига, когато страните не могат да постигнат съгласие помежду си. За да бъде уважен един такъв иск обаче, задължително условие е този договор да е бил сключен преди да настъпят непредвидими обстоятелства, които да водят до накърняване на справедливостта и добрите нрави. Продължаването на досегашното положение, уредено от договора, би довело до възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните. Ако бъде уважен искът от съда, той изменя, респ. прекратява съществуващия договор между страните занапред. Това, от своя страна, означава, че този иск не може да се заведе след като е изтекъл срокът за изпълнение и някоя от страните вече е изпаднала в забава.

Кой може да се позове на стопанска непоносимост? Въпреки, че тази възможност е уредена в Търговския закон, това не означава, че може да се прилага само в отношенията между търговци. Напротив, може да бъде полезен и когато е налице договор, сключен между потребител и търговец, например договор за банков кредит или дори предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот или неговото строителство. Важното е, че от съдебна гледна точка, искът би бил основателен, ако е заведен от заинтересована страна. Такава страна е тази, която не може да изпълни поетите с договора задължения или изпитва силни затруднения да направи това или иначе казано – неизправната страна по договора.

В какви случаи може да се прилага стопанската непоносимост? В тази част на статията ще се спрем на най-често разглежданите от съда облигационни отношения. На първо място можем да кажем за наемателите на търговски помещения. От 13 март 2020 насам България е в извънредно положение. Това доведе до затваряне на много търговски обекти, съкращаване на работна ръка, пускане на работници или служители в платен или неплатен отпуск за времето, през което търговецът не може да осъществява дейност и др. Голяма част от наемателите в момента не генерират никакви приходи, а само разходи поради това, че не осъществява основната си дейност. Ако положението се задържи още няколко месеца така, плащането на наемната цена би било непосилно за търговеца. В този случай той би могъл да постъпи по два начина – да постигне споразумение с наемодателя, което да бъде изгодно и за двете страни или да се обърне с молба към съда, с искане за изменение или за прекратяване на договора за наем. Съдът от своя страна може да прецени, че запазването на договора в досегашния му вид, при намалял или дори никакъв обем на продажби в следствие на пандемията от COVID-19 и икономическата криза, е предпоставка за уважаване на иска. Обратно, запазването на договора би било неоправдано от гледна точка на справедливостта. 

Друг типичен пример е предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот и неговото строителство. Такъв договор обикновено се сключва, когато покупко-продажбата ще бъде осъществена преди цялостното завършване на сградата. Видно от положението в страната обаче, много строители в момента са замразили обектите си и почти не се извършват строителни работи. Никой все още не може да прогнозира какви ще са последиците след пандемията в отношение на пазара на недвижими имоти. Може да се стигне до ситуация, в която пазарните условия след преодоляване на кризата да са тотално различни. Съдебната практика също е доста противоречива относно допускането на подобни искове, главно с оглед на това как е бил формулиран искът. Не на последно място ще се спрем и на договорите за банкови кредити. Именно такива съдебни дела имаше много преди десетина години. Те бяха свързани именно с настъпилата тогава неочаквана икономическа криза, загубата на работа от страна на много хора и невъзможността да се справят с поетите финансови задължения. Тук основно може да се говори за фирмени кредити, но и за кредити, отпуснати на физически лица. В тази част е важно да се отбележи фактът, че ако в договора за банков кредит има клауза, която позволява на банката едностранно увеличаване на лихвения процент, например, това не може да се счита за стопанска непоносимост. Това не е обстоятелство, което да е настъпило неочаквано, страните да не са могли да го предвидят. Напротив, това положение е уговорено предварително от тях още при сключването на договора.

Време за прочитане : 6 мин.

Коронавирус или COVID-19 е причинител на заболяване, което през март 2020 Световната здравна организация (СЗО) определи за пандемия, а в България беше въведено извънредно положение и 1-месечна карантина и в резултат на това форсмажорно обстоятелство, мнозина търговци изпитаха основателни страхове относно развитието и дори оцеляването на бизнеса им. В настоящата статия ще бъдат разгледани различните бизнес браншове, които вероятно ще бъдат засегнати и какви негативни последици могат да претърпят, както и правата, задълженията и въобще какви полезни ходове имат търговците в така създалата се ситуация с оглед възможно неизпълнение на техни задължения, вкл. свързаните с това загуби и пропуснати ползи.

В България началото беше поставено на 13.03.2020, когато в „Държавен вестник“ бе обнародвано Решението на Парламента, с което се обявява извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 до 13 април 2020 в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. Веднага след това със заповед на министъра на здравеопазването № РД-01-124/13.03.2020 до 29.03.2020 се въведоха редица мерки за противодействие на епидемията от коронавирус, като изрично е посочено, че се преустановяват посещенията в увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове, ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе сладкарници и големи търговски центрове тип МОЛ, с изключение на банковите и застрахователните офиси, хранителните магазини и аптеките в тях.

Първата група най-засегнати от разпространението на коронавируса и горецитираната заповед несъмнено ще са представителите на хотелиерския и ресторантьорския бизнес, както и туроператорите и туристическите агенции.

Хотелите не са изрично посочени в заповедта на министъра на здравеопазването за мерките по време на (поне първоначално) 2-седмичния карантинен период, но отражението при тях е огромно, тъй като според обществени медии гостите на хотелите масово отменят направените си резервации. А освен това в горецитираната заповед изрично се сочи, че се преустановява провеждането на всякакъв вид масови мероприятия, включително спортни, културно-развлекателни и научни (кина, театри, концерти, музеи, конференции, симпозиуми, спортни и СПА центрове, фитнес-зали и други), а много от тези мероприятия се провеждат именно в хотелски бази. И тук резонно се поставя въпросът дали хотелите следва да възстановяват суми за направени, но отменени във връзка с епидемията от коронавирус, резервации. Ако анулираните резервации са правилно оформени и на основание гореспоменатата COVID-19 пандемия, то хотелите следва да уважат подобни заявления за анулиране и да възстановят получените суми по направените резервации. Ако обаче заявленията за анулиране са на друго основание или несвоевременно подадени, тогава хотелиерите има немалък шанс да са в правото си да не възстановяват суми за отказани резервации.

В горецитираната заповед на министъра на здравеопазването заведенията за обществено хранене са изрично включени. На практика те са длъжни да затворят врати за клиенти, като единствената опция за тях остава доставката на храни на адрес. И най-големият проблем за тях се очертава в 2 насоки – служителите им, които на практика остават без работа, и наемите, които ще следва да заплащат, въпреки че няма да ползват наетите за бизнеса им помещения. За съжаление отговорите и на двата въпроса са неблагоприятни за представителите на ресторантьорския бизнес, защото или трябва да плащат възнаграждения на служители, които на практика не работят, или трябва да освободят същите, или да ги пуснат в неплатен отпуск. По същия начин стои и въпросът с наетите от тях помещения за ресторанти и други подобни увеселителни заведения или заведения за обществено хранене. Това, че заведението не работи, дори поради уважителни форсмажорни обстоятелства, не е основание за неплащане на наем. То обаче е основание за безвиновно прекратяване на наемен договор. Ако напр. е налице срочен договор за наем, при който се дължи неустойка за предсрочното му прекратяване от наемателя без предизвестие, наемателят няма да дължи наем и неустойки занапред, ако изпрати до наемодателя юридически грамотно оформено предизвестие за прекратяване на договора за наем във връзка с COVID-19 епидемията. Друга възможност, от която могат да се възползват ресторантьорите, е да откажат предварително направени заявки за продукти, обзавеждане и т.н., в който случай, ако отказът е правно издържан, имат право да получат обратно всички авансово заплатени суми и няма да дължат обезщетения и неустойки за отказаните поръчки.

Загуби и пропуснати ползи във връзка с разпространението на коронавируса безспорно ще претърпят и туристическите агенции във връзка с предварително направени и заплатени резервации. В публичното пространство постоянно изтича информация за предплатени екскурзии и почивки, които обаче биват отказвани предвид страха от новия вирус, който на практика парализира желанието у туристите за пътуване, било в друга държава или дори в България. Законът за туризма дава право на прекратяване на договор за туристически услуги в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства. Следва обаче да се има предвид, че, за да може пътуващият да развали договора, обстоятелствата, на които се позовава туристът, да са настъпили или да се случват в епицентъра на дестинацията, или в непосредствена близост до него (например имате планувана екскурзия до Милано, точно по времето, когато там е обявена всеобща карантина). В този случай, туристът няма да заплаща никакви допълнителни такси за прекратяване на договора, а туроператорът следва да възстанови всички направени плащания, но в случая не може да се търси обезщетение. Заради спирането на всички срокове, свързани със задължение за плащане, уредено в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, това плащане ще може да стане едва след 13 май. Това е така, защото освен че в дотогава срокове не текат, е въведен и едномесечен гратисен период след отпадане на извънредното положение. На този етап то е обявено до 13 април. Същата възможност има и самият туроператор, като за него е поставено изискването да съобщи на пътуващите без ненужно забавяне. Туристическите агенции на свой ред имат право на регресна претенция спрямо хотелите или други места за настаняване за възстановяване на предплатени суми по анулирана резервация поради наличието на гореспоменатите извънредни обстоятелства. С цел подпомагане на туризма в България от страна на правителството, освен връщане на парите, туристът ще има още две възможности – предоставяне на ваучер, който да може да използва в 24-месечен срок от отпадане на извънредното положение или пренасочване на пътуването.

Транспортният бизнес също вече страда от разпространението на коронавируса в България и по света. Редица държави затварят границите си, а това означава, че голяма част от договорите за доставка ще се забавят, защото извършващите тази дейност превозвачи няма да могат да осъществяват навреме доставките си и по този начин ще изпаднат в забава и ще се стигне до неизпълнение на техни договорни задължения. От това, разбира се, ще пострадат най-вече търговците, които например внасят или изнасят суровини и готова продукция или като цяло тези, които осъществяват международна търговия, както със страни от ЕС, така и извън него, например с Китай, Италия, Иран и други засегнати от коронавируса държави. Немалки загуби се очертават за български търговци, чиято основна дейност е свързана с производство, за което обаче суровините се внасят от друга държава, а камионите или тировете не могат с дни, седмици или месеци да преминат през съответните държавни граници. В този случай, именно заради епидемиологичната ситуация, сериозни загуби може да претърпи дадено българско търговско дружество, което авансово е заплатило суровините, но те не бъдат доставени навреме и дружеството не може да изпълни поетите задължения за готова продукция. В случая губи и превозвачът, защото заради проблемите на границите транспортната фирма бездейства, макар и не по своя вина. Губи най-сетне и търговецът, който вече е заплатил на българската фирма за готовата продукция. В тази деликатна ситуация всеки контрагент следва много внимателно да съблюдава изпълнението на задълженията си, а при невъзможност за изпълнението им следва незабавно и законово издържано да уведоми своите партньори за настъпилите форсмажорни обстоятелства, защото неуведомлението практически отнема възможността да се твърди безвиновно неизпълнение (т.е. да не се носи отговорност за вреди, загуби и пропуснати ползи, тъй като задълженото лице, съгласно българското законодателство, се освобождава от такава отговорност).

След прегледа на засегнатите от коронавируса бизнес сектори, по-надолу ще бъде разгледан въпросът какви права и задължения имат търговците при наличие на форсмажорни обстоятелства и може ли дадено търговско дружество да бъде освободено от отговорност за вреди, загуби и пропуснати ползи. Всичко това е свързано с т.нар. „непреодолима сила“ по смисъла на Търговския закон или още позната като „форсмажор“. Съгласно чл. 306 от ТЗ „Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора“. Но този правен институт включва в себе си няколко изисквания, за да е налице признато „форсмажорно обстоятелство“ по смисъла на закона. На първо място, законът изисква събитието да е „непредвидено или непредотвратимо“. Непредвидено е такова събитие, което страните по един договор, не са могли и не са били длъжни да го предвидят. Пандемията от COVID-19 едва ли може да се счита за друго, освен за непредвидено обстоятелство. Алтернативно на непредвидено, законодателят е добавил и възможността за „непредотвратимо“ събитие. Към настоящия момент все още не е създадена ваксина против този вирус, както и не е предложено конкретно ефективно лечение, специално за коронавируса. На второ място, събитието трябва да бъде с „извънреден характер“ – това е събитие, което се случва изключително рядко. За да има извънреден характер, то не може да бъде нещо обичайно, с което сме свикнали в ежедневието си. COVID-19 има именно такъв извънреден характер. И на последно място, но не по важност, е поставено изискването тази непреодолима сила да е настъпила след сключването на договор. На практика това означава, че ако договорът е сключен след възникването на епидемията, не само у нас, но и по цял свят, страните няма да могат да се позоват на тази законова възможност. За тях ще се счита, че сами са поели риска. Обратно, ако даден договор е сключен или дадено задължение е поето още в края на 2019 например, страните ще могат да се позоват на форсмажорните обстоятелства, ако не могат да изпълняват задълженията си. Също така, ако някоя от страните по договора е изпаднала в забава преди настъпването на форсмажорните обстоятелства, то тази страна не може да се ползва от законовата възможност за защита. Счита се, че тази страна вече е била недобросъвестна.

Какво трябва да направи търговецът, за да може да се възползва от „форсмажорните обстоятелства“? Най-важното е да бъде 1. своевременно и 2. надлежно уведомена насрещната страна по договора. Това уведомяване трябва да стане писмено и да съдържа изчерпателна информация, както и позоваване на всички налични законови хипотези за освобождаване от отговорност. Ако такова уведомление не бъде изпратено или не бъде добре юридически оформено, така че да произведе целения правен ефект, ще се дължи обезщетение за претърпените от неизпълнението вреди. В обратната хипотеза, ако търговецът надлежно се позове на форсмажор, през времето докато трае непреодолимата сила, изпълнението на насрещните задължения и на двете страни се спира. Ако обаче не е изпратено писмено уведомление, никоя от страните по договора не може да се позове на форсмажорните обстоятелства дори и те да са били налице. Друга правна последица може да бъде прекратяване на договора. Тя ще бъде приложима, когато форсмажорното събитие продължи по-дълго и това доведе до липса на интерес от изпълнението. Това може да се приложи както от кредитора, така и от длъжника. И в двата случая (на спиране или прекратяване на договора) обезщетения между страните не се дължат.

Практиката на опитните адвокати по търговско прави сочи, че дори при перфектно оформено уведомление за наличие на форсмажрони обстоятелства, все още е възможно да възникне спор дали такива са налице и дали съответното юридическо лице – търговец може да бъде освободено от отговорност. В такива ситуации търговците или наети от тях компетентни адвокати могат да се снабдят с нарочни сертификати, които доказват наличието на непреодолима сила и спомагат, при изпълнението на останалите гореописани действия, за освобождаването от отговорност за неизпълнение. До такива мерки обикновено прибягва средния и едрия бизнес, тъй като подобни сертификати са свързани с разходи – за издаването на такъв сертификат се събира такса от БТПП, която варира от 360 до 540 лв., а сертификатът може да бъде издаден и на чужд език. И на последно място мнозина търговци задават въпроса може ли да се позовават на форсмажор и да не изпълняват задълженията си по договор за наем. Отговорът обаче е отрицателен. Плащането на наема на търговски обект може да бъде затруднено за периода, през който са в сила извънредните мерки на правителството, но това, че за известно време няма да бъде осъществявана търговска дейност в обекта не е правно основание за освобождаване от задължението за плащане на наем. Така, подобно на разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, може да се каже, че  „обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението си, не го освобождава от отговорност“. Търговецът обаче има опция за разваляне на договор за наем без предизвестие и без заплащане на неустойки или обезщетения за неизпълнен договор за наем.

Време за прочитане : 2 мин.

Фирми без дейност – какво подават в Търговския регистър? Това е изключително популярен въпрос, особено в условията на обявено извънредно положение, а отговорът е, че фирми без дейност не публикуват годишни финансови отчети (ГФО) в Търговския регистър (ТР), а вместо това дружествата подават т.нар. „декларация за неактивност“ (декларация, че не са извършвали дейност) в Агенцията по вписванията (АВ), което е нововъведение от 2018. Освен това декларациите за неактивност могат да бъдат подадени лично от представител на фирмата или упълномощен адвокат, но не и от счетоводителя на съответното дружество. Предвид тази законова промяна в общественото пространство започна да се спекулира колко големи облекчения било предвидило законодателството във връзка с отчетността на неработещите фирми и за отпадането на т.нар. „нулеви декларации и финансови отчети“. Действително облекчения за неработещи дружества има, но задължението за подаване на отчетна информация към институциите остава, а сроковете и процедурите се промениха, което породи объркване у собственици, управители и счетоводители.

Бързата съпоставка с досегашната практика сочи, че до началото на 2018 дружествата имаха задължението да подават счетоводна отчетна информация до три различни институции, независимо от това дали през отчетния период са извършвали дейност или не. На първо място, всички фирми без дейност подаваха „нулева“ годишна данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) към съответното териториално подразделение на НАП по адреса на регистрация на дружеството. На следващо място, дружествата подаваха информация, че не осъществяват дейност в ИС „Бизнес статистика“ по регион към Националния статистически институт и трети път публикува годишните си финансови отчети в Агенцията по вписванията, Търговски регистър, като заплащаха такса за самото публикуване.

За първи път през 2018, в резултат на промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, за предприятията, които не са осъществявали дейност през 2017 г. по смисъла на Закона за счетоводството, отпада задължението да подават годишна данъчна декларация в НАП. За тези, които не са сигурни дали попадат в категорията „без дейност“, Закона за счетоводството дава следната дефиниция:

„Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период“ са предприятия, за които едновременно са налице следните условия:

1. през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;
2. през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;
3. не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;
4. не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.“

С други думи, ако имате фирма с открита банкова сметка, по която се начисляват банкови такси, плащате на счетоводител за подаване на нулево ДДС и само някои основни данъци и такси, то фирмата Ви е без дейност и може да се възползвате от облекчението.

Това е чудесно, но как държавата да разбере, че дружеството не е извършвало дейност през отчетния период? Отговорът е – чрез подаването на декларация за неактивност. Проблемът е, че ще трябва да бъде подадена два пъти на две различни места. Съгласно промените в Закона за счетоводството, фирмите без дейност се освобождават от задължението да публикуват годишни финансови отчети в Търговския регистър. Вместо това обаче, те трябва да подадат в срок до 31.03., декларация, че не са извършвали дейност. Декларацията се подава със заявление Г2, като към него се прилага и декларация истинност. Добрата новина е, че такса не се дължи. Заявлението може да се подаде лично „на гише“ в Агенцията по вписванията от управителя на дружеството или онлайн, ако дружеството има електронен подпис, както и от адвокат с адвокатско пълномощно.

Трябва да се подчертае, че Търговският регистър излезе с изрично становище, че декларацията за неактивност, не може да се подаде от счетоводителя на фирмата, тъй като счетоводителите имат право да подават само в качеството им на съставители на финансови отчети, а такива на практика сега не се изготвят. За целта може да Ви съдейства само адвокат, като предимството е, че за извършване на гореописаните действия от адвокати не се изисква нотариално заверено пълномощно.

В допълнение към подаването на пакета от документи към Търговския регистър, дружествата имат задължение да обявят факта, че не извършват дейност и към Националния статистически институт (НСИ), като подадат декларация по образец. Декларацията може да се подаде на имейл адрес (подписана, подпечатана и сканирана) или в съответните териториални структури на НСИ на хартиен носител, а срокът за това е до 30.04.2018.

От 2020 вече има образец на декларацията за неактивност и ТР ще приема само декларации, които са изготвени по образеца. Декларации в свободна форма няма да се приемат. Във връзка с пандемията от коронавирус обявеното извънредно положение, през 2020 срокът за подаване на документите е удължен до 30 юни 2020г.