Законов срок за плащане на фактури между фирми

Време за прочитане : 2 минути
 

Законов срок за плащане на фактури (по банков път или в брой) с цел избягване на междуфирмена задлъжнялост беше за първи път въведен преди няколко години. Според Търговския закон страните по търговска сделка не могат да уговорят по-дълъг срок за изпълнение на парично задължение ...прочетете повече

Прекратяване или разваляне на договор? Продажба, наем, дарение, издръжка и гледане и др.

Време за прочитане : 2 минути
 

Прекратяване на договор и разваляне на договор са две на пръв поглед идентични понятия. Но юридическата им същност е много различна.

Прекратяване на договор има когато една облигационна връзка (договорно отношение) от един момент престане да съществува ЗАНАПРЕД. Но престираното ...прочетете повече

Предизвестие за напускане на съдружник в ООД

Време за прочитане : 2 минути
 

Напускането на съдружник в ООД е една от възможностите за прекратяване на неговото членство в дружеството.

Възникването на членство в дружество с ограничена отговорност винаги се извършва по точно определен ред, а именно по волята на съдружниците, които участват в учредяването ...прочетете повече

Кредит, изтеглен от единия съпруг – но отговарят и двамата

Време за прочитане : < 1 минута
 

При кредит, изтеглен от единия съпруг по време на брак, е напълно възможно съгласно закона да отговарят и двамата съпрузи. Дори ако само един от съпрузите изтегли заем (кредит) за задоволяване на семейни нужди – приема се, че двамата съпрузи отговарят солидарно (чл. 32 от СК). ...прочетете повече

Закриване на неработеща фирма без дейност – процедура по ликвидация на фирма (Е)ООД, ЕТ и др.

Време за прочитане : 3 минути
 

Закриване на фирма, вкл. ако се касае за закриване на неработеща фирма без дейност, е процедура, свързана с все по-осезателно настъпващата финансова и икономическа криза, последствие от върлуващия почти в цял свят COVID-19 вирус и изпитваните в тази връзка затруднения от много търговски дружества. През 2020 немалко фирми ще бъдат изправени пред единствената възможност да прекратят дейността си, защото няма да могат да изпълняват задълженията си. Търговският закон предвижда няколко възможности за прекратяване на ЕТ или търговско дружество, като най-често използваната от тях е доброволната ликвидация на фирма – няколкомесечна процедура, която приключва със заличаване на търговеца от Търговския регистър. Ликвидацията на ООД, ЕООД, ЕТ и др. има сходства, но и съществени разлики с процедурата по несъстоятелност, която е свързана със сериозни и непреодолими финансови затруднения.

Ликвидация на фирма е законовият термин, но като негов синоним се използва закриване на фирма. Ликвидацията е законова последица от вземането на решене от търговеца за прекратяване (закриване) на фирмата му. Без надлежното провеждане на производство по ликвидация (освен при несъстоятелност), никоя фирма не може да бъде заличена от Търговския регистър и продължава да бъде субект на търговския оборот с всички произтичащи от това последици – регистрации, пререгистрации, подаване на данъчни и други декларации и т.н. – независимо, че на практика съответната фирма може да неработеща и без дейност. Това, че дадено търговско дружество не извършва дейност съвсем не означава, че задълженията му към трети лица, вкл. държавата и различните държавни органи, се погасяват и няма да се породят нови такива занапред. Докато при законосъобразно провеждане на производство по ликвидация на ЕООД, ООД, ЕТ или др. търговско дружество, съответната фирма се прекратява, заличава се в Търговския регистър и престава да съществува като субект на търговското право. Ликвидация на фирма може да бъде осъществена отчасти и дистанционно чрез използването на електронен подпис. Въпреки, че не всеки търговец има такъв, това не е пречка да бъде извършено от оправомощен адвокат, който се занимава с ликвидацията на фирмата.

Процедурата по ликвидация на фирма се провежда с основна цел закриването на фирмата – т.е. да бъде прекратено едно търговско дружество или ЕТ и остатъчното му имущество разпределено. В сравнение с несъстоятелността, ликвидацията на фирми протича по-облекчено от практическа гледна точка, защото намесата на кредитори и съда в делата на търговеца е с много по-малък интензитет и обикновено се засилва в случай, че настъпят усложнения. В повечето случаи самият търговец, лично или чрез правоспособни лица – адвокати, счетоводители или други специалисти, урежда всички въпроси, свързани с ликвидацията на съответната фирма и прекратяване на дейността й и декларира определени обстоятелства пред надлежните органи. Производството по ликвидация на фирма отнема около 8 месеца, но този срок може да достигне и 1 година, в зависимост от изрядността на фирмените дела.

Закриването на фирма следва да започне с решение на органите на дружеството – общо събрание или едноличен собственик на капитала – по силата на което се избира и назначава ликвидатор. Обикновено това е управителят на дружеството. Ликвидаторът има две много важни задачи – да събере вземанията на дружеството и да удовлетвори всички кредитори на същото. Дружеството обаче все пак трябва да информира другите участници в оборота, в частност кредиторите си, че започва процедура по ликвидация. Това става с обявяването на нарочна покана до кредиторите, с която се дава определен срок (най-често шестмесечен), в който могат да предявят вземанията си.

За да приключи успешно процедурата по ликвидация на фирма, същата не трябва да има публични задължения. Именно в тази връзка задължителна стъпка в процедурата е уведомяването на приходната агенция (НАП) за започването на ликвидацията. Тя, от своя страна, издава удостоверение за извършеното уведомление, което също се обявява в Търговския регистър. Много е възможно, ако фирмата има ДДС регистрация, едно такова уведомление да предизвика ревизия на дружеството. Ако фирмата има или някога през съществуването си е имала наети работници, за закриването на фирмата трябва да се уведоми и НОИ, който ще изиска ведомости и други документи, свързани с трудовите правоотношения.

След приключване на изброените по-горе стъпки и след изготвянето на счетоводния баланс на дружеството, същото може да бъде заличено в Търговския регистър. С това неговият правен живот приключва.

В практиката се правят опити за извършване на ликвидация на ООД, ЕООД и др. при наличие на предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност и респективно обявяване в несъстоятелност. Това поначало е забранено и има изрично изискване на Търговския закон дори при започнало производство по фирмена ликвидация незабавно да се премине към производство по несъстоятелност, ако са налице предпоставките за това. Или с други думи недопустимо е закриване на фирма – търговец да прекратява дружество и разпределя имуществото му – ако има кредитори, чиято неудовлетвореност сочи на несъстоятелност. Това включва и случаите, при които дружеството има задължения, които осребреното имущество не може да покрие. Вероятно в сложната икономическа обстановка след избухването на COVID-19 пандемията някои фирми, които имат задължения към клиенти или контрагенти, ще възприемат този подход – тихомълком да ликвидират своите фирми, с надеждата, че кредиторите им няма да забележат това и окончателно ще пропуснат да предявят вземанията си. Ако Вие сте кредитор е препоръчително да следите изкъсо длъжниците си с оглед гореизложеното, а ако пристъпят към ликвидация – незабавно да предявите вземанията си – което може да възложите и на доверен адвокат.

Настоящият параграф касае служебната ликвидация на фирми и има единствено историческа стойност, тъй като е загубил практическо значение. Служебната ликвидация на фирми е правен институт, който беше актуален през 2012 година. Законът за търговския регистър предвиждаше, че всички еднолични търговци и търговски дружества следва да се пререгистрират в Търговския регистър до края на 2011 година. Едноличните търговци, пропуснали да се пререгистрират в този срок, се считат за автоматично заличени, без необходимост от извършване на ликвидация на фирма. Търговските дружества обаче (ООД, АД и др.), които не са се пререгистрирали в този срок, се „замразяват“ – не се прекратяват, но нямат право да извършват търговска дейност. И за тях на практика има само един изход – ликвидация. Въпросът е дали тя ще е доброволна или служебна. До 2015 година непререгистрираните търговски дружества имат право да поискат доброволна ликвидация и заличаване, а ако не сторят това, най-късно през 2017 година фирмите ще бъдат служебно заличени. Доброволната ликвидация на фирма е особено препоръчителна, защото се инициира и провежда от самия търговец или негово доверено лице (напр. адвокат) и намесата на държавни органи е напълно минимизирана. Докато при служебната ликвидация процесът се ръководи от административни органи и последствията за търговеца могат да бъдат напълно непредвидими – напр. могат да бъдат наложени имуществени санкции, възложени големи разноски по служебната ликвидация и т.н. На същите рискове са изложени търговците и в случаите, в които доброволна ликвидация се води недостатъчно компетентно или от неквалифицирани лица. Във всички случаи възстановяване на дейността на непререгистрираните фирми е невъзможна. Едно от възможните решения за тези, които напр. имат фирми с имущество и дейност, е фирмите да бъдат ликвидирани, а имуществото от ликвидацията им да бъде прехвърлено върху ново търговско дружество, надлежно вписано в Търговския регистър.

Мораториум и разсрочване на кредити при извънредно положение

Време за прочитане : 3 минути
 

Разсрочването на кредити е уредено в Закона за извънредното положение, приет на 24 март 2020г., който в по-голямата си част влезе в сила със задна дата (от 13 март, когато беше обявено извънредното положение в България) и беше изменен и допълнен на 9 април.

Една част от привилегиите, ...прочетете повече

Мярката 60/40 – схема и документи за кандидатстване за помощ по време на извънредното положение

Време за прочитане : 2 минути
 

60/40 е мярка за подпомагане на бизнеса, приета в резултат на действието на Закона за извънредното положение, който в своя § 6, посочва, че държавата, в лицето на НОИ, ще подпомогне работодателите в България във връзка с въведеното извънредно положение. Става дума за прословутата ...прочетете повече

Стопанска непоносимост – изменение или прекратяване на договор в условията на пандемия

Време за прочитане : 3 минути
 

Стопанската непоносимост е уредена в чл. 307 от Търговския закон: „Съдът може по искане на една от страните да измени или прекрати договора изцяло или отчасти“. Наред с непреодолимата сила, това е следващата хипотеза, която се очаква да бъде често срещана с оглед прогнозираната ...прочетете повече

Производство по стабилизация на търговец по ТЗ – спасяване на бизнес по време на COVID-19

Време за прочитане : 2 минути
 

Стабилизация на търговец е най-новото производство, въведено в ТЗ в края на 2016 и приложимо от средата на 2017. Целта му е по възможност изобщо да не се стигне до откриване на производство по несъстоятелност, а търговецът да продължи дейността си. Това е процес, различен от този за оздравяване на предприятието на търговеца, но със сходна цел.

Производството по стабилизация е напълно възможно да стане особено широкоразпространено, ако икономическата обстановка се влоши допълнително след избухването на епидемията от коронавирус в България и глобалната COVID-19 пандемия. В тази връзка е възможно редица търговци да изпитат значителни затруднения при изпълнение на поетите преди избухването на пандемията задължения. За да не се стига веднага до обявяване на фалит от търговеца, съобразно посочените основания, може първоначално да се задейства „планът“ за стабилизация. Той е възможен именно за търговци, които все още не са изпаднали в неплатежоспособност, но се намират в реална опасност от обявяване на несъстоятелност.

Процесът по стабилизация на търговец започва след подадена писмена молба от търговеца или от негов пълномощник, напр. адвокат, за разлика от молбата за откриване на производство по несъстоятелност, която може да бъде подадена както от търговеца-длъжник, така и от кредитор. Молбата се подава до окръжния съд по седалище на търговеца и се разглежда още същия ден. Съдът може да открие производство по стабилизация или да откаже това. Определението за откриване на това производство се обявява в Търговския регистър. Ако молбата бъде отхвърлена, търговецът има право да обжалва от деня на обявяването.

След откриване на производството по стабилизация, последиците за длъжника са почти същите, както при производството по несъстоятелност. За разлика от него обаче, в този случай съдът може да назначи доверено лице, а не синдик. Изискванията за заеманата длъжност обаче са същите. Съществено е ограничението на някои действия. Например, длъжникът не може да плаща задължения, които са възникнали преди подаване на молбата за откриване на производство по стабилизация, дори и с настъпил падеж. Разбира се, това не се отнася за дължимите данъци, такси, акцизи и други публични вземания. Също така, съдът може да реши задълженията към длъжника да се приемат от довереното лице. Търговецът е длъжен да оказва необходимото съдействие на довереното лице във всяко отношение, касаещо се до предприятието. Наред с довереното лице, съдът може да назначи и проверител, който трябва да бъде регистриран одитор.

Довереното лице изготвя проект за окончателен списък на кредиторите, които да гласуват плана за стабилизация. Същият се одобрява от съда. Планът за стабилизация се провежда задължително с участието на търговеца, заедно с кредиторите и довереното лице. Съдът може да утвърди или да откаже да утвърди плана за стабилизация на търговеца. Приетият план обаче има действие за всички, независимо дали са участници в производството или са гласували против плана. Ако планът бъде одобрен това означава край на правомощията на довереното лице, също така се спират изпълнителните дела и изпълнителните действия по реда на Закона за особените залози. Спрените изпълнителни дела и изпълнителни действия обаче могат да се възобновят, ако планът не бъде надлежно изпълнен. А кредитор, който не получи вземането си според плана, може да иска издаване на изпълнителен лист за него.

В тази нова глава от Търговския закон са посочени и причините, поради които може да бъде прекратено производството по стабилизация. Такива може да са: оттегляне на плана за стабилизация, преди да е гласуван; при нарушение на ограниченията на съда от търговеца; когато предложеният план бъде отхвърлен и др. Определенията за прекратяване на  производството по стабилизация също подлежат на обжалване. Това е възможно в 7-дневен срок от обявяването им в Търговския регистър.

Фирми без дейност до 30.06.2020 подават декларация за неактивност в ТР

Време за прочитане : 2 минути
 

Фирми без дейност какво подават в Търговския регистър през 2020? Това е изключително популярен въпрос, особено в условията на обявено извънредно положение, а отговорът е, че през 2020 фирми без дейност не публикуват годишни финансови отчети (ГФО) в Търговския регистър (ТР), а вместо това дружествата подават т.нар. „декларация за неактивност“ (декларация, че не са извършвали дейност) в Агенцията по вписванията (АВ), което е нововъведение от 2018. Освен това декларациите за неактивност могат да бъдат подадени лично от представител на фирмата или упълномощен адвокат, но не и от счетоводителя на съответното дружество. Предвид тази законова промяна в общественото пространство започна да се спекулира колко големи облекчения било предвидило законодателството във връзка с отчетността на неработещите фирми и за отпадането на т.нар. „нулеви декларации и финансови отчети“. Действително облекчения за неработещи дружества има, но задължението за подаване на отчетна информация към институциите остава, а сроковете и процедурите се промениха, което породи объркване у собственици, управители и счетоводители.

Бързата съпоставка с досегашната практика сочи, че до началото на 2018 дружествата имаха задължението да подават счетоводна отчетна информация до три различни институции, независимо от това дали през отчетния период са извършвали дейност или не. На първо място, всички фирми без дейност подаваха „нулева“ годишна данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) към съответното териториално подразделение на НАП по адреса на регистрация на дружеството. На следващо място, дружествата подаваха информация, че не осъществяват дейност в ИС „Бизнес статистика“ по регион към Националния статистически институт и трети път публикува годишните си финансови отчети в Агенцията по вписванията, Търговски регистър, като заплащаха такса за самото публикуване.

За първи път през 2018, в резултат на промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, за предприятията, които не са осъществявали дейност през 2017 г. по смисъла на Закона за счетоводството, отпада задължението да подават годишна данъчна декларация в НАП. За тези, които не са сигурни дали попадат в категорията „без дейност“, Закона за счетоводството дава следната дефиниция:

„Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период“ са предприятия, за които едновременно са налице следните условия:

  1. през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;
  2. през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;
  3. не са осъществявали дейност, свързана

...прочетете повече