Киберпрестъпления 2024: видове и съдействие от адвокат

Време за прочитане : 3 мин.

Видове киберпрестъпления

Адвокатите, специализиращи в кибер и дигиталното право, се сблъскват със следните основни категории киберпрестъпления и атаки, които могат да имат за последица загуби и санкции от държавни органи:

  • Социално инженерство (social engineering)
  • Рансъмуер (ransomware)
  • Интернет на нещата (IoT)
  • Облачни услуги (cloud services)

Социално инженерство

В основата си социалното инженерство използва човешката психология и поведение, от които хакерите и други недобронамерени лица умело се възползват. Вместо да се използва автоматизиран алгоритъм за директна атака към компютърна система (напр. за разбиване на пароли), социалното инженерство е насочено към отделни лица, за да се получи от тях самите необходимите данни с цел осъществяване на неоторизиран достъп и транзакции или извличане на поверителна информация.

Сред най-често срещаните примери за киберпрестъпления чрез социално инженерство е т.нар. фишинг (phishing). При него хакерите изпращат имейл, SMS, Вайбър, месинджър или друго съобщение или създават фалшив уебсайт, чието съдържание максимално наподобява такива на действащи финансови или други институции, като крайната цел е да се заблуди потребителят и сам да разкрие своите идентификационни данни за вход или транзакция (потребителско име, парола, 3D, PIN и др. кодове за потвърждение), мислейки, че ги предоставя не на хакери, а на съответната институция (напр. обслужващата банка, в която жертвата на хакерска атака има разкрита сметка).

При успешна фишинг атака, потребителят-жертва сам предоставя на хакерите своите данни, необходими обикновено за влизане в профил на финансова институция и неоторизирано нареждане на преводи към трети лица, наречени мулета. В резултат на което жертвите на подобни киберпрестъпления търпят понякога много сериозни щети. Основен съвет, който може да бъде даден във връзка с горното, е да не се отговаря на съмнителни съобщения и имейли, като в тази връзка банките изрично предупреждават в своите интернет сайтове, че не комуникират по подобен начин с клиентите си.

В случай, че станете жертва на подобен вид киберпрестъпления, препоръчително е да се свържете с опитен адвокат, за да минимизирате евентуалните негативни последици при последващ опит за възстановяване на откраднатата сума, която е била неоторизирано източена от сметките на жертвата, вкл. чрез завеждане на дело срещу банката, която да възстанови неоторизирано наредените парични средства към сметката на хакера или мулето.

Нередки са случаите, в които жертвите на подобни киберпрестъпления първо подават жалба в обслужващата банка, а едва след това се обръщат към адвокат – след като в жалбата си вече са изложили редица обстоятелства, които сочат на груба небрежност от тяхна страна – което пък намалява шансовете бъдещ иск срещу съответната банка (ако сумите не бъдат възстановени доброволно) да бъде уважен в пълен размер.

Рансъмуер

При този вид киберпрестъпления обикновено се използва злонамерен код или софтуер (malware), който атакува жертвите като криптира (заключва с парола) важни данни с цел получаване на откуп (ransom). Ако жертвата плати (почти винаги в биткоин или друга труднопроследима криптовалута), тогава хакерът обикновено (но не винаги) предоставя на жертвата си парола, с която да декриптира файловете си и отново да има достъп до тях.

Рансъмуер киберпрестъпленията обикновено се делят на първи тип – индивидуални атаки, при които хакерите изпращат спам съобщения до широк кръг нетаргетирани получатели, с очакването някои от тях или да активират прикрепени към имейлите файлове, съдържащи зловреден код (malware), или да отворят хипервръзки, които отново водят до свалянето и инсталирането на устройствата на жертвите на подобен зловреден софтуер. При този тип атака има и елемент на социално инженерство, защото жертвата следва да бъде успешно заблудена сама да инсталира зловредния софтуер.

Вторият основен тип са корпоративните рансъмуер киберпрестъпления, при които хакерите обикновено използват уязвимости (exploits), за да проникнат директно в сървърите на големи корпорации и бизнеси, при което криптирани (заключени) могат да се окажат дори резервните бекап (backup) копия на данните. Ако бекап копията не са засегнати, някои системни администратори предпочитат да възстановят последните налични отпреди хакерската атака записи, което е опция за минимизиране на загубите и неплащане на откуп.

Като цяло последиците от киберпрестъпления може да са пагубни за засегнатите лица, които могат не само безвъзвратно да загубят данните си, но и да понесат огромни финансови загуби. Последният риск може да бъде елиминират или минимизиран от адвокати, които са специалисти в областта на кибер и дигиталното право, както и в сферата на GDPR и защитата на лични данни. Защото по правило при корпоративните рансъмуер киберпрестъпления се засяга поверителността на личните данни на физически лица – клиенти на компанията-жертва, в който случай следва да бъде уведомена Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и са предвидени значителни по размер санкции.

Интернет на нещата

Към интернет на нещата (internet of things – IoT) спадат различни устройства, чието предназначение е съвсем различно от това на класическите компютърни системи (server, desktop, mobile) – напр. умни телевизори, хладилници и др. –  но определени техни функции (напр. пускане на климатик по интернет от разстояние) изискват постоянна връзка с глобалната мрежа.

Добрата новина е, че IoT устройствата не могат да бъдат използвани за типовете киберпрестъпления, свързани с директно причиняване на загуби (напр. източване на банкова сметка). Но именно поради тази причина IoT устройствата по правило са (много по-)зле защитени от кибератаки, което ги прави лесни мишени за хакери.

Инсталирането на зловреден софтуер на едно IoT устройство няма да причини директна загуба на жертвата – собственик на съответното устройство, но въпросното IoT устройство се използва заедно и едновременно с много други такива, които позволява на хакерите да формират „армии“ от компрометирани и заразени с малуер IoT устройства, които извършват атаки срещу различни компютърни системи в мрежата, като напр. блокиране на даден уебсайт чрез DDoS атаки (изпращане на изкуствено генериран трафик от множество заразени устройства едновременно, при което сайтът се претоварва, блокира и не може да бъде използван от потребителите).

Облачни услуги

Най-честите киберпрестъпления при облачните услуги (cloud services) са тип „отказ от услуга“ (DDoS), описани по-горе. Те временно възпрепятстват потребителя да получи достъп до информация и ресурси, тъй като блокират облачните му услуги, но по правило достъпът бива възстановяван в рамките на няколко часа, което обикновено няма фатални последици за потребителите. Последиците за бизнесите обаче са свързани с влошаване на репутацията на организацията, което може съществено да се отрази и на финансовите им приходи.

Значително по-опасните киберпрестъпления са свързани с пробив и неоторизирано влизане в базите данни на съответния доставчик на облачни услуги – което почти винаги е съпроводено с изтегляне на чувствителни данни за потребителите на базата данни, а понякога и с изтриването им. В този случай отново съгласно закона следва да бъде уведомена КЗЛД, тъй като са засегнати лични данни, в резултат на което се развива административно производство, което може да завърши със значителни по размер за съответния бизнес санкции.

Ролята на опитен адвокат при такъв сценарий би била да комуникира съгласно българското законодателство с административния орган и да убеди последния, че клиентът му – доставчик на облачни услуги – е положил всички необходими грижи за предотвратяване на подобни (за съжаление успешни) киберпрестъпления, които изключва санкционирането му за допуснати нарушения.

Търся адвокат в София? Ето как да изберетe

Време за прочитане : 2 мин.

Търся добър адвокат

е популярна реплика сред имащите нужда от юридически услуги. Както при избора на всяка услуга, така и тук, за да намерите добър адвокат, първо трябва да си отговорите на няколко въпроса, за да търсите правилния адвокат:

  1. В каква сфера на правото Ви е необходим адвокат – граждански, наказателен, административен или друг?
  2. Къде търсите адвокат – в София, Пловдив или в друг район?
  3. Има ли други допълнителни критерии, които са от значение за Вас, напр. владеене на чужд език, успешно преминати специализирани курсове и т.н.

Търся адвокат с препоръки

Знаете ли за какво точно търсите адвокат, вече ще е малко по-лесно да се ориентирате при избора му. Винаги е добре да потърсите препоръка от близки и приятели, използвали услугите на адвокат за подобен на Вашия казус. Но не бива да забравяте, че колкото и да са сходни двата казуса, за тяхното разрешаване може да са необходими различни умения, напр. едни адвокати специализират в явяването по съдебни дела, а други работят предимно с оформяне на документи и т.н.

Отзиви за адвокат

Преди да се свържете или срещнете с адвокат, към който сте се ориентирали, може да прочетете отзиви за него в интернет и социалните мрежи, за да прецените дали този адвокат има практика със случаи, близки до Вашия. На следващо място може да проверите образованието и професионалния му опит, за което може да Ви е от помощ и публичният регистър на всички адвокати в страната. В случай, че има онлайн страница съответният адвокат или адвокатската кантора, където работи, разгледайте внимателно съдържанието й. Проучете сферите на специализация на дадения адвокат, с какви проекти и казуси се е занимавал т.е. натрупаната от него практика дали е по случаи като Вашия. Понякога е от значение и местоположението на кантората, в която работи адвокатът, дали е с добра репутация и удобна локация за вас.

Контакт с адвокат

Следващата стъпка е личният контакт – разговор по телефона или най-добре лична среща в кантората. Някои адвокати практикуват първоначалната консултация да е безплатна, а други определят минимален хонорар. Обикновено не особено ангажираните адвокати предлагат безплатни срещи и консултации, но съображенията за хонорара за първоначална консултация може да са различни.

Среща с адвокат

Подгответе се за срещата, като набележите предварително въпросите си, защото така е по-вероятно да получите пълноценна първоначална информация. Споделете всичко, което Ви интересува, защото маловажните за Вас неща, може да се окажат препъникамък за успешно разрешаване на случая Ви. Задайте контролни въпроси, с които да прецените дали адвокатът срещу Вас е висококвалифициран професионалист. Компетентният адвокат ще отговаря точно и ясно на всеки въпрос.

Критерии за добър адвокат

Друг важен белег, че сте попаднали на добър адвокат е, че той ще предложи първо да изследва задълбочено Вашия казус и едва след това ще определи вероятността за благоприятен изход и ще даде конкретен отговор на Вашите въпроси, свързани със сроковете, рисковете, разходите и други по разрешаване на казуса било по съдебен или извънсъдебен ред.

Накратко водещи критерии за намиране на търсения добър адвокат за вашия случай са: предишен опит, добро впечатление при личен и непосредствен контакт, препоръки, ясни и разбираеми съвети. А преди да вземете окончателното решение, че сте намерили търсения адвокат, си задайте въпроса дали сте готов да му доверите, защото липсва ли доверие между адвокат и клиент, това неминуемо ще се отрази при разрешаване на случая.

Източване на банкова сметка или карта чрез хакване на интернет банкиране и успешно оспорване на неоторизирана банкова транзакция онлайн през 2024

Време за прочитане : 10 мин.

Общ преглед

Опасности

Получавате SMS или имейл уведомление, влизате в профила си за интернет банкиране и с ужас установявате, че е налице неоторизирана транзакция и източена банкова сметка или кредитна / дебитна карта. Това е един все по-често срещан сценарий за онлайн кражба, а настоящата статия разглежда източването на лични или фирмени банкови сметки чрез хакерски атаки, мерките за предпазване и опциите за ефективно и пълно възстановяване на щетите от подобна неоторизирана банкова транзакция.

Видове банкиране

Интернет банкирането бива основно 2 вида – активно, при което могат да се правят нареждания на суми онлайн, и пасивно, при което единствено може да се следят движения по сметки и да се правят справки онлайн, но не и да се извършва разпореждане със суми. Източването на банкови сметки посредством хакерски атаки е възможно само в първия случай. Теоретично е възможно източване и при пасивно банкиране, но авторът не е запознат с такъв случай.

Видове защита

При активното онлайн банкиране неминуемо се ползват потребителско име и парола за съответния профил. Но освен това абсолютно всяка банка в България предлага един слой допълнителна защита. Това обикновено са квалифицирани електронни подписи, специални цифрови сертификати на съответната банка, PIN или SMS кодове, предварително генерирани и разпечатани на хартия TAN кодове, или генерируеми на момента и в реално време TOKEN кодове или 3D пароли.

SMS кодове

Изпращането на SMS кодове на телефона на потребителя, титуляр на интернет банкирането, се смята за изключително сигурна опция за допълнителна защита. В такава хипотеза потребителят въвежда потребителско име и парола при нареждане на банкова транзакция, а банката генерира и му изпраща код под формата на SMS съобщение на мобилния му телефон, който код следва също да бъде въведен, наред с потребителско име и парола, за да бъде транзакцията извършена.

Единият риск при тази опция е чисто физическа кражба на телефон, който да попадне в ръцете на хакери, а другата, по-популярна, включва различни опции за атаки от разстояние, при които телефонът е у собственика му, който не подозира нищо.

Хардуерен TOKEN / TAN код

При тази опция на клиента се предоставя хардуерно устройство, т.нар. TOKEN (известно като токен или тоукън). Това устройство генерира уникални кодове в реално време с минимална трайност, обикновено в рамките на 1 минута. Идеята е единствено държателят на това устройство, който би следвало да е оторизиран потребител на онлайн банкирането, да може да извършва банкови транзакции.

Дори хакерска атака напълно да компрометира компютъра или електронното устройство на потребителя посредством инсталирането на зловреден код (вирус, троянски кон или друг малуеър) и дори потребителското име и паролата да бъдат откраднати – съответният хакер или неоторизиран потребител в най-добрия случай ще може да влезе в клиентския профил, но не и да нареди транзакция, защото за тази цел е нужен код, генериран от TOKEN устройството, което чисто физически няма как да се намира в ръцете на хакерите.

TOKEN устройството предоставя още по-сигурна защита, защото не може да бъде клонирано както SIM картите на мобилни оператори. Но е напълно възможно кодовете да попаднат в ръцете на хакер чрез т.нар. ФИШИНГ (PHISHING) атака, която е разгледана по-долу.

Софтуерен TOKEN / 3D парола

Софтуерните токъни и 3D пароли са най-новият „писък на модата“ при 2-факторната автентикация. Те се генерират под формата на код или QR код от устройството на клиента на банката, било то компютър или смартфон. Допълнителен слой защита при мобилните телефони дава мобилният идентификатор, с който разполага всеки смартфон, на който е инсталирано приложение за онлайн банкиране.

Това е един от системните тригъри в банковите системи, който обаче много често банките „проспиват“ при хакване и източване на сметка, но след това, разбира се, се опитват да квалифицират поведението на потребителя като груба небрежност, което разбира се е абсурдно и това става пределно ясно, когато спорът влезе в съд.

Видове атаки

SIM Клониране

Въпреки че SMS кодовете се смятат за сигурна опция за защита, в края на 2021 в България беше разкрита първата масова организирана престъпна схема за източване на банкови сметки чрез клониране на SIM карти на мобилни оператори. Клонирането всъщност представлява активиране на нова SIM карта – пълен дубликат на SIM картата на жертвата на хакерите, която хакерът поставя в своя собствен мобилен телефон, на който пък получава всички SMS кодове за авторизация, а оттам нататък е лесната за хакерите част. Тази атака е възможна в 2 случая – когато хакерът има достъп до телефона на жертавата, за да клонира лично SIM картата му, или когато хакерът има помагач – служител на съответния мобилен оператор, с чиято помощ клонирането става много лесно.

Simjacker / WIBattack

Другият най-популярен вид SMS хакерска атака е т.нар. Simjacker атака, както и нейният по-усъвършенстван „наследник“ WIBattack. Първият тип използва слабости във вградения във всяка SIM карта S@T Browser, а втория – в WIB браузъра, чрез които оперират редица функции на съответния мобилен оператор (проверка на сметка, заявяване на услуги и т.н.).

При Simjacker и WIBattack хакерите изпращат вид системни SMS-и (т.нар. OTA SMS), за които потребителят не бива уведомяван по никакъв начин и няма как да разбере, че е станал жертва на подобна атака. Въпросните SMS-и генерират и обратни SMS-и, изходящи от телефона на жертвата на хакерите, които дават ценна информация на хакерите. По такава схема може да бъде установено местоположението на жертвата (т.е. на практика същата да бъде постоянно следена), могат да бъдат изпращани скъпи SMS-и, да бъдат набирани телефонни номера с добавена стойност и т.н.

Man in the middle

Името на този тип атака („Човек по средата“) напълно отговаря на действителното положение. При този сценарий електронното устройство обикновено е заразено с малуер, който дава на хакера пълен контрол над машината. Следи се комуникацията, като автоматизиран зловреден софтуер „слуша“ за конкретни данни. Когато напр. жертвата натисне бутона „Плати“ в напълно автентичен сайт на онлайн търговец, платежния пакет пристига в компютъра му, но малуерът прихваща потока данни, който не продължава пътя си, а в браузъра се зарежда страница, която прилича на тази на оператора и след въвеждане на данните от потребителя, хакерът вече разполага с тях и може да направи каквито разплащания пожелае.

Хакерът може напр. да нареди плащане в чужбина, откъдето „муле“ може да изтегли сумата, а потребителят, дори да бъде известен с SMS, или не може да се ориентира или вече е твърде късно.

При такива атаки се назначава експертиза, от заключението на която обикновено става пределно ясно, че се касае за хакерска атака, която банката е проспала, най-малкото защото се касае за влизане в онлайн банкирането от непознат IP адрес. Последният може да бъде променен с помощта на ползвана от хакерите VPN услуга, но последната също може да бъде установена при проявено внимание от страна на банката.

Phishing

При класическия фишинг хакерите правят абсолютно или поне максимално точно визуално копие на оригиналния сайт за интернет банкиране, но всъщност сайтът не е на съответната банка, а под контрола на хакерите. В масовия случай хакерите изпращат до жертвата имейли, в които се съдържа покана за предприемане на определени действия (напр. потвърждаване на информацията в профила за онлайн банкиране), често придружена със заплаха от неблагоприятни последици (напр. закриване или изтриване на профила, ако бездействате).

Чисто визуално, на имейл съобщението е придаден вид, че изхожда от съответната банка, но ако се вгледате в адреса на подателя, веднага бихте забелязали нещо нередно – напр. вместо някаквоиме@ibank.bg, в полето за изпращач ще прочетете ibank@каквотоидае.bg. Това е най-сигурният белег, че се касае за опит за измама. Освен това сигурно ще може да видите връзка от сорта на https://ibanking.ibank.bg/, но при щракването на връзката ще се отвори съвсем друг адрес. На който разбира се ще се зареди страница, която визуално изглежда точно като оригиналната страница на съответната банка.

Значи вече сте влезли в сайт, под контрола на хакери, но си мислите, заблудени от дизайна, че сте на автентичния сайт на Вашата банка. И въвеждате всички данни, необходими за влизане във Вашия профил. Обаче не влизате в профила на интернет банкирането, а излиза каквото и да е друго съобщение, обикновено за грешка 404 или временна недостъпност на страницата поради системна поддръжка. Видите ли такова съобщение, тогава значи хакерите вероятно вече разполагат с всички данни, необходими за извършването на неоторизирана банкова транзакция онлайн.

SS7 exploits

SS7 (Signaling System 7) международен телекомуникационен стандарт, по който оперират публичните мрежи (PSTN), в т.ч. и мобилните GSM оператори. Стандартът датира от 1988, а последната му ревизия е от далечната 1993 година, но въпреки това се използва дори при 5G мрежите от последно поколение. SS7 системата най-общо казано задава стандарта и контролира провеждането на разговори, вкл. и всички допълнителни услуги, предлагани от телекомите, като SMS, MMS, гласова поща, роуминг и т.н.

SS7 системата не е публична и се използва само от телекомите. Индиректно се използва и от потребителите на телекомите, но крайните потребители нямат директен достъп до нея. Хакерите обаче намират слабости и уязвимости в системата (exploits) и понякога успяват, макар и само временно, да „пробият“ системата и получат достъп до нея. А случи ли се това, хакерите на практика могат да правят каквото поискат – от клониране на SIM карта, до изпращане на невидими за потребителя системни съобщения, както и подслушване на разговори и четене на SMS съобщения (напр. съдържащи данни за автентикация в системата на някоя банка).

SMS spoofing

Този тип атака е разновидност на класическия фишинг. При нея се изпращат SMS съобщения, които на пръв поглед са от легитимен източник (напр. център за обслужване на клиенти на банка) и приканват потребителя да отвори линк. Този тип атака е сравнително лесна за изпълнение и от неособено висококвалифицирани хакери, дотолкова, доколкото в архитектурата на SMS протокола не е заложена системна проверка на изпращача в SS7 системата, ползвана от мобилните оператори, и съответно не е необходим пробив на тази система, което е доста по-сложно от техническа гледна точка. SMS спуфингът се корени именно в това – че хакерите сравнително безпрепятствено могат да фалшифицират номера на изпращача на SMS и така да заблудят средностатистическия потребител.

Зловредните спуфинг SMS-и по правило съдържат линк, при отварянето на който се инсталира малуеър, инфектиращ различни видове електронни устройства – десктоп системи или лаптопи, най-често с Windows и Mac OS, мобилни устройства базирани на Android или iOS и др. След инфектирането на електронното устройство на потребителя, по правило хакерите установяват пълен контрол и буквално от другия край на света могат да извличат и изпращат всевъзможни данни, вкл. пароли и други средства за автентикация, дори без знанието на потребител. Дори на потребител с повече от средностатистическа дигитална грамотност.

Фалшив IBAN

Разновидност на Phishing и Man in the middle е хакерската атака, при която престъпниците, обикновено чрез фишинг прийоми добиват контрол върху електронното устройство на клиента на съответната банка. След това започват да следят неговата кореспонденция, вкл. изпращаните и получавани имейли.

В нормалната си дейност търговските дружества изпращат фактури по имейл, след което същите се заплащат онлайн или офлайн. Когато започне такава напълно реална кореспонденция между търговски партньори, единият (доставчик) изпраща фактура на другия (получател на стока или услуга), която следва да бъде платена. Получателят много добре знае, че такава фактура следва да бъде платена (защото преди това е проведена имейл кореспонденция или телефонни разговори с параметрите на сделката) и по никакъв начин не би се усъмнил, когато получи имейл с приложена фактура от контрагента си.

Измамата се състои в това, че хакерите прихващат автентичния имейл, който никога не достига до получателя. Изтеглят обаче приложената фактура и обикновено единственото, което правят е да променят IBAN номера на сметката на получателя на плащането. Обикновено дори фирмените данни не се променят. След това тази фалшифицирана фактура се прикача и се изпраща до получателя й, като много често дори се използва оригиналното съдържание на оригиналния имейл (който, както беше изяснено по-горе, е бил прихванат и никога не е бил доставен). И след това добросъвестният получател получава имейла и прави плащането по сметката, посочена във фактурата. Но IBAN номерът е на сметката на хакерите, въпреки че са изписани абсолютно истински фирмени данни. И по този начин парите безвъзвратно заминават по сметка на хакерите.

Банкови карти

Legacy

За източването на сметки не е необходимо да имате онлайн банкиране, достатъчна е дори само една физическа банкова карта (пластика). Преди въвеждането на актуалните банкови карти с чип се използваха карти с магнитна лента, базирани на EMV (Europay, Mastercard, Visa) стандарта за комуникация, който използваше MSD (Magnetic Stripe Data) протокол при картите Visa и респ. PayPass M-Stripe при Mastercard.

Преждеизброените стандарти са доста остарели и уязвими към атаки и затова бяха заменени с нови такива при новото поколение безконтактни карти с чипове. За съжаление старите стандарти са на много места все още приложими в режим „Съвместимост“ (legacy mode) и това неимоверно улеснява хакването и източването дори на най-модерните и защитени карти, тъй като, вместо да разбиват криптирането им, хакерите просто използват споменатия legacy mode.

NFC

Най-новите карти с чип са безконтактни и работят по NFC (Near Field Communication) стандарта за безжична комуникация, при който се безжично се предават данни на честота 13.56 MHz. Всички модерни телефони с ОС Android (Google) / iOS (Apple) разполагат с NFC хардуер, който им позволява да изпълняват същата роля като банкова карта с чип и на практика да заместят последната. Когато данните от картата се копират в телефона (т.нар. дигитализиране), телефонът осъществява абсолютно същата комуникация и за един POS терминал няма значение дали до него доближавате карта с чип или NFC хардуер (мобилен телефон, часовник и др.).

Добрата новина, доколкото може да има такава, при все по-зачестяващите измами с карти, е, че самите криптографски ключове на картите с чип са трудно уязвими и това е една от причините с клонирана карта да бъде използвана за плащания по интернет, като това е възможно само на физически POS терминали за разплащане.

Видове злоупотреби

На първо място сред начините за злоупотреба с и източване на банкова карта е нейната чисто физическа кражба или придобиване и държане по друг начин. За теглене на пари в брой на ATM (банкомат) е необходимо въвеждането на ПИН код, което затруднява крадците и затова те предпочитат плащането на POS терминали, където не се изисква ПИН код. Съгласно евродирективата PSD2 има въведени лимити за плащане без ПИН, но хакерите прилагат различни способи за преодоляване на това ограничение, особено ако картата е в тяхно държане.

Друг все повече набиращ популярност метод е т.нар. скимиране, което е възможно да бъде осъществено поне по няколко различни начина. Първият и най-стар е инсталирането от хакери на допълнителен хардуер на иначе автентични ATM и POS, напр. двойна клавиатура, четец на магнитна лента и т.н. Във връзка с това е препоръчително използването на банкомати, които са оборудвани с камери за наблюдение – там хакерите избягват да извършват подобни измами.

По-модерно напоследък е безжичното прихващане на карти и NFC портфейли. Ако напр. държите банкова си карта (или телефон, в който тя е дигитализирана) в задния си джоб докато чакате на опашка в магазин, хакер може да прихване NFC сигнала на картата или телефона, ако се доближи на по-малко от 10 см от тях. Затова е препоръчително NFC функцията да бъде включвана само при плащане, а картите могат да се държат в специални RFID блокери (продават се кожени портфейли с такава защита, но същата работа върши и станиол, напр. от шоколад, който блокира излъчването на безжични сигнали от картата или телефона).

Apple/Google Pay/Wallet

Същност

Портфейлите (wallets) на Google и Apple са приложения за операционните системи Android и iOS, които представляват платформи за разплащания. Една от основните им функции, използвана от хакерите, се състои в т.нар. дигитализиране на банкови карти, което представлява „вкарването“ на картите в съответния портфейл за бъдеща многократна употреба.

Видове злоупотреби

Хакерите използват два основни способа за източване на суми от картите на потребители – или чрез поемане контрол върху електронното устройство на крайния потребител (чрез инсталиране на троянски коне, spyware или друг тип malware) и извършването на транзакции от директно от него, или чрез кражба на данните на банкови карти. В последния случай хакерите дигитализират картите на потребителите директно на свои собствени устройства, от които извършват неоторизирани транзакции.

Кражба на данни

Основен въпрос във връзка с горното е как могат да бъдат откраднати нечии данни. На първо място това е възможно чрез хакване на онлайн бази данни, в които потребителите са правили разплащания или в които се съдържат данни за техните карти. Възможни са и течове дори от сайтовете на самите банки издатели на картите.

Най-сложена е кражбата на токените за мултифакторна автентикация (3D пароли и др.), като там предпочитани методи са фишингът или зловредни приложения, на които сте дали системни права (permissions) да четат или изпращат SMS или нотификации, в които често се съдържат токени за потвърждение на различни действия – от създаване на портфейл (напр. Apple wallet) или дигитализирането на карти в него до разплащания.

Дигитализация

Предпочитаният напоследък от хакерите метод за източване е чрез дигитализиране на откраднати (данни на) кредитни или дебитни карти, след което започват да я източват чрез правенето на различни покупки чрез офлайн терминали, при плащането на които не се изисква нито въвеждане на ПИН код, нито наличие на физическа карта, а единствено мобилно устройство с NFC функционалност.

Основен въпрос в случая е за мерките против измами в тази връзка, които банката е взела, за да предотврати подобни измами. Опитен адвокат може да изследва въпроса и да постави банката „на тясно“, при което същата няма друг изход, освен да признае претенциите на клиента, чиито средства са били източени.

Спешни действия

Блокиране

Когато „белята“ вече е станала, все още не е прекалено късно. Следва обаче веднага да направите едно нещо – незабавно да се обадите на Вашата банка, която незабавно да блокира профилът Ви в онлайн банкирането, за да не могат да се извършват транзакции. Ако не направите това, вероятно съвсем скоро ще разберете, че сте наредил определена сума на определено трето лице, което не познавате.

Жалба

Силно препоръчително е и своевременното подаване на жалба в полиция или прокуратура. В резултат на която вероятно ще бъде образувано полицейско производство, по което ще бъде установено, че някое трето лице, т.нар. бушон или муле, е изтеглило в брой въпросната сума, с която Вие сте „олекнали“ и я е предало на непознати нему трети лица, които са му оставили нищожна част от сумата като вид възнаграждение за извършената от него услуга по получаване на превод от непознато лице и предаването му в брой на друго непознато лице.

Хакерите, разбира се, ще останат неразкрити, а изтеглилото и предало им сумата лице меко казано няма да е в добро финансово състояние и съответно няма да има смисъл въобще да се опитвате да си възстановите сумата от него.

Възстановянане на сумите

Отговорност

В горния случай изниква въпросът – кой носи отговорността и за чия сметка са финансовите загуби в резултат на подобна измама? Със сигурност и банката, и мобилният оператор ще се опитат да измият ръцете си с потребителя. И не е изключен вариант, напр. при груба небрежност, при който наистина потребителят, независимо дали обикновен гражданин или бизнесмен, понася цялата отговорност и всички финансови загуби.

Затова е повече от препоръчително, още в началния етап на осъществяване на престъпната схема, пострадалото лице да се консултира с опитен адвокат, който знае какво следва да бъде направено и запазено като доказателства, за да бъде пострадалото лице впоследствие напълно обезщетено за всички загуби. Компетентен адвокат може да се намеси напълно ефективно и на по-късен етап, но принципът е, че колкото по-рано – толкова по-добре.

Оспорване

Предвид горното, очевидно загубата ще трябва да бъде понесена или от банката, или от клиента. Или с други думи единствената възможност за клиента да възстанови сумата, източена от банковата му сметка, остава оспорването на неоторизираната банкова транзакция.

Банката, разбира се, в масовия случай ще прехвърли вината върху клиента, дори евентуално ще вземе компютъра или електронното му устройство за експертиза, в резултат на която ще достигне до извод, че клиентът не е положил дължимата грижа съгласно договора за ползване на онлайн банкиране или общите условия към него и предвид това… няма да му възстанови източената неправомерно сума. Съдебната практика обаче е категорична за съдържанието на понятието „груба небрежност“ и тълкуванието на банките почти винаги е друго.

В случая е важна намесата на компетентен експерт, напр. адвокат по банково право, който е запознат как функционират онлайн системите на различните банки. Това помага да се отсеят неоснователните защитни твърдения на съответната банка, с която същата отхвърля претенциите на пострадалите клиенти. Ако напр. се касае за много последователни преводи на по-малка стойност, а не на цялата сума с един превод, това само по себе си не е недопустимо. Но много често, ако се проследят под лупа всички тези преводи, може да се установи пропуск в онлайн системата за сигурност на съответната банка, която е следвало да реагира своевременно и да блокира или изходящите преводи, или въобще целия клиентски акаунт.

Обикновено следват жалби до съответния надзорен орган, който обаче нерядко прехвърля топката обратно към банката и нейния клиент и така се стига до една задънена улица.

Дело

А изходът от горната ситуация е надлежното оспорване на неоторизираната банкова транзакция по съдебен ред или казано с други думи – завеждане на дело срещу банката. Обикновено отпорът от страна на банката е твърд – пълен отказ за споразумение или комуникация дори.

Впоследствие, при завеждане на дело, насрочване на съдебни заседания и назначаване на експертизи, съответната банка има опции да започне да „омеква“ и да предлага компромисно споразумение на клиента, чийто адвокат е поставил доста „неудобни“ въпроси на вещото лице по делото, чиито отговори пък са още по-смущаващи за защитната теза на банката.

И така е напълно възможно да се стигне до момента, в който банката сама моли за извънсъдебно споразумение за възстановяване на клиента на цялата източена от сметката му сума плюс целия заплатен адвокатски хонорар и всички направени в съдебното производство разноски, само и само да не се стигне до постановяването на съдебно решение.

Спечелени дела

Съдебната практика познава много различни случаи на успешно осъдени банки, които възстановяват откраднатите суми на клиентите си, независимо дали са търговски дружества (фирми) или физически лица (потребители).

И то не само чрез хакерски атаки и интернет банкиране, но и при „офлайн“ измами, при които напр. счетоводител на фирма бавно и методически е източвал фирмена сметка с неподписани от управител документи.

Има дори случаи, в които първо банката е осъдена да върне откраднатите суми, а след това е осъдена да заплати обезщетение на клиента за неимуществени вреди – изгубено време и нерви при оспорването на транзакциите, необходимост от водене на дела, за да се докаже правотата на клиента и т.н.

Загубени дела

За съжаление в практиката са срещани и загубени от клиентите дела, което се дължи на няколко основни причини.

На първо място това са прибързани действия от страна на клиента, напр. след блокирането на онлайн банкирането или картата си, клиентът посещава клон на банката, където излага несъгласувани с адвокат обстоятелства, които впослествие са използвани от банката изцяло в негов ущърб.

Друга причина е недостатъчно задълбочено изследване на конкретния казус, в резултат на което може да се окаже, че е предявен иск с една обстоятелствена част, а разследващите или съдът впоследствие установяват ако не коренно, то съвсем различна такава.

Предвид горното е препоръчителна спешна консултация с адвокат веднага след най-неотложните действия по блокиране на карти или акаунти.

Изключване на съдружник от ООД през 2024

Време за прочитане : 3 мин.

Същност

Изключването на съдружник от ООД е процедура, след ефективното извършване на която се внася промяна в състава и числеността на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност. Изключването на съдружник от ООД е прекратително основание на членството в ООД, а процедурата е детайлно уредена в Търговския закон. Недостатъкът на уредбата е, че не са в достатъчна степен конкретизирани основанията за изключване на съдружник от ООД, а уредбата е твърде обща и дава възможност за различни тълкувания. И на практика се получава така, че не закона, а съдебната практика е по-точният и прецизен източник, от който може да се черпи информация кое е законно и кое не.

Основания

Основанията, въз основа на които един съдружник може да бъде изключен от ООД  са следните:

  1. Неизплащане или невнасяне на дяловата вноска от страна на съдружника – чл. 126, ал.1, ТЗ: тук въпросът за вината не е от значение. Правилото е, че дори и съдружникът да не разполага с парични средства, той не се освобождава от отговорност. Преди да се предприемат действия по изключване на съдружник, необходимо е Общото събрание да даде допълнителен срок за внасяне на вноската, който не може да бъде по- кратък от 1 месец. Това решение се взема с мнозинство повече от ½ от капитала на дружеството.
  2. Неоказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и извършване на действия против интересите на дружеството – за да се определи, кои действия осъществяват съставите на тези нарушения, необходимо е  да се види, какво е предвидено конкретно в дружествения договор. Но като цяло съдружникът следва да е нарушил разпоредбите на закона или тези на дружествения договор, които уреждат отношенията му с дружеството или органи на дружеството /например забраната за извършване на конкурентна дейност/.  Няма изискване от тези нарушения да са настъпили каквито и да било вреди за дружеството. Общото събрание преценява дали да изключи или не съдружника, в зависимост от тежестта на нарушението.
  3. Неизпълнение на решенията на Общото събрание.

Предупреждение

При второто и третото основание за изключване, съдружникът следва да бъде изрично писмено предупреден преди вземане на решение за изключване, а в предупреждението за изключване нарушенията следва да бъдат много прецизно описани, тъй като в противен случай съдът може да отмени решението за изключване. Преобладаващата съдебна практика приема, че:

  • Предупреждението за изключване на съдружник не е задължително да бъде отправено с решение на общото събрание. Такова предупреждение може да бъде отправено писмено от всеки съдружник, както и от управителя на дружеството, за разлика от самото решение за изключване, което може да бъде взето само от Общото събрание. Изключително важно е обаче предупреждението да бъде юридически издържано, за да произведе целения правен ефект.
  • Това предупреждение може да бъде материализирано в самостоятелен писмен документ, да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ или да е възпроизведено в протокол от предходно общо събрание.
  • На предупредения съдружник следва да бъде дадена реална възможност да коригира поведението си преди да бъде предложен за изключване.

Връчване

Особено важно е, с оглед законосъобразното изключване на съдружник, решението за което няма да бъде отменено от съда, е писменото предупреждение да достигне до своя адресат – съдружника, който ще се изключва. Ако това не бъде спазено и липсва каквото и да е предупреждение до съдружника – това е поредното основание за отмяна на решението за изключване. При връчване на писмено предупреждение нерядко  възникват сериозни практически проблеми, произтичащи от действията на някои съдружници, които всячески се опитват да избегнат личното получаване на писменото предупреждение и по този начин да саботират изключването си. В такива хипотези е препоръчителна помощта на опитни адвокати по търговско право, които са в течение с решенията на най-новата съдебна практика по подобни казуси.

Управител

Съгласно едно от последните тълкувателно решения на ВКС „Неизпълнението на задължение на управителя, произтичащо от конкретно решение на ОС, може също да накърнява интересите на дружеството или да представлява неоказване на дължимото съдействие. След като едно физическо лице съвместява качествата на съдружник и на управител, е без значение при упражняването на коя от двете функции са накърнени дружествените интереси по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ. Следователно съдружникът може да бъде изключен и за действия, извършени от него в качеството му на управител, когато същите могат да се квалифицират като нарушения по чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ.“

Мнозинство

Решението за изключване се взема от Общото събрание с мнозинство повече от ¾ от капитала на дружеството. Особеното тук е, че предложеният за изключване не участва в гласуването. И на практика напълно законно съдружник с 1% дялово участие в капитала на дадено ООД може да изключи другия съдружник, който притежава останалите 99%. Това отваря широко вратите към възможни злоупотреби, които е желателно да бъдат пресичани още в зародиш от компетентни юристи, които са детайлно запознати с материята на дружественото право.

Запориран дял

Важно е да се знае и преобладаващата практика по въпроса за изключване на съдружник, чийто дял е запориран, която е резултат от разрешението, дадено с т. 7. 2 на ТР 1/2020 година на ОСТК на ВКС. Съгласно това тълкувателно решение е налице забрана за длъжностното лице по регистрацията да извършва вписване на обстоятелства, свързани с прехвърлянето на дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност, възникнали след вписан запор. Изключването на съдружник е обстоятелство, възникнало след вписания запор, поради което с оглед разрешението, дадено с т. 7. 2. на ТР 1/2020 година на ОСТК е обстоятелство, което не може да бъде вписано, тъй като при прекратяване членството на съдружника следва да се разреши въпроса за дружествените дялове, обстоятелство, за което е налице забрана.

Препоръки

Като цяло може да се заключи, че е препоръчително изключително много да се внимава да се спазват всички правила, уредени в Търговския закон, за отправяне на писмено предупреждение до съдружника, който евентуално ще бъде изключен, както и за вземане на самото решение за изключването му, тъй като всяка нередовност в тези действия, може да доведе до отмяна на така взетото решение и до сложни съдебни спорове между заинтересуваните страни. Практиката също така сочи, че немалко търговци, които не полагат достатъчно грижа за делата си и биват по някакъв начин, законно или незаконно, ощетявани от бизнес партньорите си, обикновено подават жалби в прокуратурата. Но прокуратурата обикновено констатира, че става въпрос за чисто търговски отношения между бизнес партньори, които следва да се уреждат на плоскостта на търговското, а не на наказателното право.

Нот. заверка

В процедурата по изключване на съдружник вече се предвижда не само нотариално удостоверяване на подписи, но и нотариално заверено съдържание на свързаните документи. В дружествения договор има опция да се запише изрично, че обикновената ненотариална писмена форма e достатъчна за целите на изключване на съдружник, но ако това не е предвидено – прилага се горния ред.

Несъстоятелност – откриване на производство и предявяване на вземания, срок, (не)приети вземания, възръжения и искове

Време за прочитане : 7 мин.

Несъстоятелност на фирма – процедура по обяваване на фалит

Откриване на производство по несъстоятелност и ефективно предявяване на вземания

Изисквания, срокове, (не)приети вземания, възръжения и искове

Искате да знаете точния хонорар за предявяване на вземанията Ви срещу длъжник в несъстоятелност? Разберете веднага като се обадите на 0888458635


Калкулатори

Същност

Несъстоятелност на фирма – процедурата по несъстоятелност (производство по обявяване в несъстоятелност на фирма – ООД, ЕООД, АД и др.) – е предмет на обширна уредба в част четвърта на българския Търговски закон (ТЗ). Процедурата по обявяване в несъстоятелност е известна още като банкрут или фалит.

Целите на производството по несъстоятелност на фирма най-общо са две – на първо място ако може дадено предприятие да бъде оздравено и да продължи работата и търговската си дейност и за в бъдеще, а ако това е невъзможно – да бъде разпределено имуществото му по един справедлив начин, така че да се удовлетворят във възможно най-пълна степен кредиторите на изпадналата в несъстоятелност фирма.

Полезни ходове

След избухналата през 2020 пандемия и влошаващата се в България и по целия свят икономическа обстановка, логично бизнесът понесе щети. Сред най-засегнатите са авио- и транспортните компании и превозвачи, хотели, ресторанти и увеселителни заведения, както и всички компании, свързани с туризъм, като туроператори и туристически агенции. В подобна неблагоприятна за бизнеса обстановка, добър адвокат по търговско право може да е от полза на своите клиенти в няколко основни насоки:

Събиране на вземания

Да съдейства на свои клиенти търговци, които имат просрочени вземания, като следи поведението на задлъжнелите им контрагенти, така че своевременно да бъдат предприемани всички необходими мерки с оглед:

  1. Събиране на вземания – обезпечаване на ефективното събиране на просрочените вземания, вкл. чрез съдебни искове и изпълнително произвоство при ЧСИ
  2. Предявяване на вземания – в открито производство по несъстоятелност

Спасяване на бизнес

Да съдейства за спасяването на бизнеса на своите затруднени клиенти чрез различни юридически похвати, вкл. чрез иницииране на процедури по:

  1. Обявяване на форсмажор – при обективни пречки за изпълнение на задълженията, вкл. при извънредни мерки и разпореждания на държавни органи
  2. Стопанска непоносимост – при крайно несправедливи договорни клаузи, които биха разорили търговеца, ако се изпълняват стриктно
  3. Стабилизация на търговец  – при временни затруднения на дружество

Основания

Процедура по несъстоятелност се открива при неплатежоспособност или свръхзадълженост на търговец. Инициатор за откриване на процедурата по несъстоятелност на ЕТ, ООД, ЕООД или друг търговец може да бъде както кредитор, така и самият търговец или техен доверен адвокат по несъстоятелност, а също и Националната агенция за приходите (НАП) или ликвидатор при започнало производство по ликвидация на фирма. Не на последно място, инициатор на производство по несъстоятелност може да бъде изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, когато търговецът в продължение на поне 2 месеца не е изпълнявал задълженията си за изплащане на трудовите възнаграждения на една трета от работниците или служителите си.

Неплатежоспособност

Един търговец се счита, че е неплатежоспособен, в следните случаи:

  1. Търговецът не може да плати свое изискуемо парично вземане по търговска сделка или с други думи казано, когато не може да си плати фактурата към свой клиент;
  2. Търговецът не може да изпълни свои публични задължения към държавата или общината, които са свързани с търговската му дейност т.е. когато не си плаща данъците и осигуровките;
  3. Търговецът не заплаща задължения по частно държавно вземане- същите са изрично изброени в ЗНАП и сред тях са финансови средства от ЕС;
  4. Търговецът не е заплащал трудовите възнаграждения на 1/3 от служителите си в продължение на два месеца

    В допълнение към тези случаи, законодателят е уредил и няколко хипотези, при които се предполага (презюмира), че търговецът е неплатежоспособен:
  5. При спиране на плащанията към кредиторите, било то напълно или частично;
  6. При образувано изпълнително дело, по което в рамките на 6 месеца от поканата или съобщението за доброволно плащане търговецът не е извършил плащане към кредитора, а същият е подал молба за образуване на производство по несъстоятелност.

Законодателят е въвел и още една презумпция, според която, ако търговецът не е заявил за обявяване в търговския регистър ГФО за последните три години, то се предполага, че този търговец не е в състояние да изпълни някое от своите задължение по т.1-4.

След последните изменение в ТЗ от 2023г. неплатежоспособен може да бъде и предприемач, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до сделка, свързана с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или свободна професия.

Свръхзадълженост

От своя страна свръхзадължеността е състояние, при което ООД, АД или КДА не може да покрива с имуществото си задълженията си спрямо всички кредитори. Докато при неплатежоспособността, като основание, е достатъчно тя да е валидна към един от кредиторите, които са подали молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Важно е да се обърне внимание, че съгласно съдебната практика напълно е възможно един търговец да е неплатежоспособен, без да е свръхзадължен и обратното. Следователно, става въпрос за две самостоятелни основания, които могат да съществуват отделно едно от друго и не се намират непременно във връзка на обусловеност.

Откриване

От кого?

Като при всяко съдебно производство и тук е необходимо да се подаде молба до съда, като законът е изброил кои лица могат да я подадат. Това са:

  • Длъжникът;
  • Ликвидатор на длъжника;
  • Кредитор на длъжника по търговска сделка;
  • Националната агенция за приходите;
  • Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.

Решение

В решението, с което съдът открива производството по несъстоятелност, задължително се:

  1. Обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, и се определя началната й дата;
  2. Открива производството по несъстоятелност;
  3. Назначава временен синдик;
  4. Допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки;
  5. Указва сроковете за предявяване на вземанията.

Производство по несъстоятелност – неговото откриване и провеждане – само по себе си не означава, че задължително трябва да се стигне до обявяване в несъстоятелност на фирма и заличаването й в Търговския регистър. Не само, че може предприятието да бъде оздравено, но може още в най-ранните етапи на производството по несъстоятелност съдът да не уважи молбата за провеждането му, защото намери, че не са налице предпоставките за това – или най-просто казано, защото съответната фирма има ресурс да продължава да работи и да покрива задълженията си.

Вписване

Молбата за откриване на производството за несъстоятелност, както и всички важни актове на съда и синдика в цялото производство, задължително се обявяват и вписват в ТРРЮЛНЦ по партидата на търговеца, за когото се инициира производството по несъстоятелност. Така се гарантира публичност до всички трети заинтересовани лица, каквито са всички кредитори на длъжника, които може да не знаят какво се случва.

Обезпечителни мерки

Възможно е още преди да съдът да реши дали допуска или не откриване на производство по несъстоятелност да наложи предварителни обезпечителни мерки срещу длъжника, с цел да се запази имуществото му или каквото е останало от него. Такива предварителни обезпечителни мерки са:

  • Назначаване на временен синдик, който да дава предварително съгласието за сключване на нови сделки от длъжника
  • Налагане на запор, възбрана или друга обезпечителна мярка;
  • Спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, с изключение на изпълнителните дела, образувани по ДОПК;
  • Обезпечаване на наличното имущество на длъжника;
  • Запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхраняват вещи на длъжника.

Новото с измененията от 2023г. е, че налагането на предварителни обезпечителни мерки може да се поиска и от длъжника.

Предявяване на вземания

Срок

Важна е датата, на която е вписано в ТРРЮЛНЦ решението за откриване на производството по несъстоятелност, тъй като от този момент тече срокът за всички кредитори да предявят своите вземания. Този срок е един месец, като в случай че бъде пропуснат законодателят допуска да бъдат предявени вземания най-късно до два месеца след изтичането на първоначалния едномесечен срок. Изпуснат ли се тези три месеца, кредиторът не може да участва в производството по несъстоятелност и реално изпуска възможността някога да получи обратно вземането си.

Списъци с вземания

След предявяване на вземанията се изготвят от синдика списъците с приетите, вкл. служебно приетите и неприетите вземания, които задължително се обявяват в ТРРЮЛНЦ. Синдикът вписва служебно в списъка на предявените вземания вземанията на работник или служител, произтичащи от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника (възнаграждения, обезщетения и др.), както и установените с влязъл в сила акт публични вземания (за осигуровки, данъци и др.).

Възражения

В случай, че някой кредитор е останал недоволен от списъците на синдика, той има възможност в 7-дневен срок от обявяване на списъците, да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане. Предмет на възражението могат да бъдат основанието, размерът, обезпечението или привилегията на вземането.

Съответно съдът одобрява списъците, ако няма възражения срещу тях или в случай на възражение, го разглежда в открито заседание. Съдът може да намери възражението за основателно и да направи съответната промяна в списъците с вземанията или да остави без уважение възражението, като и в двата случая актът на съда не подлежи на обжалване.

Искове

Както длъжникът, така и кредиторът имат възможност да търсят защита срещу този краен акт на съда, чрез предявяване на установителни искове. Характерните за производството по несъстоятелност кратки срокове се срещат и тук, като страната има 14-дневен срок за предявяване на иска си, който срок тече от  датата на обявяване в ТРРЮЛНЦ на определението на съда.

В това производство, което се гледа от друг съдебен състав, предмет на иска може да бъде и само обезпечението или привилегията на вземането и решението подлежи на въззивно и касационно обжалване. По правило производствата по тези установителни искове приключват след производството по несъстоятелност. Затова в плана за оздравяване, съответно при разпределяне на осребреното имущество на длъжника, задължително се заделят резерви.

Събрание на кредиторите

След отпадането на първото събрание на кредиторите с измененията на ТЗ от 2023, остана възможността събрание на кредиторите да се свика при постъпило искане от: длъжника; синдика; комитета на кредиторите; кредитори, притежаващи 1/5 от размера на приетите вземания; незабавно след одобряване на списъка на приетите вземания от съда.

Когато се свиква събрание на кредиторите, след одобряване на списъците с приетите вземания от съда, дневният ред е строго определен до:

  1. Определяне начина на осребряване на имуществото на длъжника – като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.
  2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.

По отношение на следващите общи събрания на кредиторите, които ще се проведат, законодателят е отредил и други правомощия:

  1. Да изслуша доклада на синдика за дейността му, съответно, ако е бил назначен комитет на кредиторите, да изслуша и неговия доклад;
  2. Да избира синдик;
  3. Да взема решение за освобождаването на синдика и замяната му;
  4. Да определя размера на текущото възнаграждение на синдика, неговото изменение, както и размера на окончателното възнаграждение;
  5. Да избира комитет на кредиторите, ако такъв не е избран, или извършва промяна в състава му;
  6. Да предлага на съда размера на издръжката на длъжника и на неговото семейство;
  7. Да определя начина на осребряване на имуществото на длъжника – като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.

Възможни злоупотреби

Неоснователно откриване

В тази връзка се случва да се правят опити за умишлено откриване на процедура по несъстоятелност от самия търговец, въпреки че не са налице основания за това – като най-често това се прави, за да „поеме глътка въздух“ предвид факта, че действията (вкл. на съдебен изпълнител – ЧСИ или ДСИ) на всички индивидуални кредитори (вкл. и по изпълнителни дела) се спират с откриването на производството по несъстоятелност и не могат да продължат, дори да са в напреднал стадий. Упълномощен да събира дълговете на търговеца вече е само синдикът.

Кратки срокове

На другия полюс са търговци, които „тихомълком“ се опитват да открият, проведат и приключат процедура по несъстоятелност по възможно най-бързия начин. Причината за това се корени в изключително кратките срокове, в които кредитори могат да предявят вземанията си срещу изпадналия в несъстоятелност търговец – обикновено до 1 месец.

Тези срокове са фатални, защото при пропускането им кредиторът, дори да има издаден изпълнителен лист, окончателно губи възможността да участва при осребряването и разпределението на имуществото на търговското дружество и единствената му надежда остава оздравяването на предприятието на търговеца (т.е. да не се стигне до обявяване на несъстоятелност и респективно заличаване на търговеца).

Поради това е много важно всеки добросъвестен търговец да следи внимателно поведението и действията на бизнес контрагентите си и най-вече на тези от тях, които имат финансови затруднения, за да предотврати навреме тежки и нежелани последици, независимо, че за тях няма никаква вина.

Ред на кредиторите

Възможна злоупотреба в рамките на производството по несъстоятелност е да се правят опити за промяна на реда на кредиторите – най-общо казано йерархична структура, при която всеки ред кредитори се удовлетворява съразмерно, а всеки следващ ред – само при пълното удовлетворяване на предния ред. При това законово положение много често кредиторите от първите редове се удовлетворяват – пълно или частично – докато тези от последните редове не получават нищо или почти нищо.

Напълно възможно при това положение е да бъдат правени опити напр. необезпечен кредитор да бъде със сложни похвати превърнат в обезпечен кредитор с единствената цел да бъде издигнат по-нагоре в йерархията на чакащите за разпределение на осребрено имущество кредитори. Ако не бъдат предотвратени тези опити още в зародиш, другата най-честа опция е ангажиране на опитни адвокати по несъстоятелност и водене на специфични съдебни дела и предявяване на искове с цел разкриване на евентуални злоупотреби и предотвратяването на нежелани последици.

Приключване

Обявяване в несъстоятелност следва ако не бъде оздравено предприятието на търговеца – и в такава хипотеза в повечето случаи имуществото на търговеца (ако има такова, което подлежи на осребряване) се разпределя окончателно между кредиторите и дружеството се заличава в Търговския регистър.

Това заличаване обаче не е напълно окончателно – защото ако след него бъдат открити активи, които не са били известни на съда по несъстоятелността (например активи в София, които са останали незабелязани за кредиторите и съда в Пловдив) – то производството по несъстоятелност може да бъде възобновено.

Последни промени

Последните съществени промени в ТЗ от 2023 въведоха някои основни изменения в производството по несъстоятелност:

  1. Отпадна провеждането на първо събрание на кредиторите;
  2. Въведена е фигурата на предприемача – всяко физическо лице, упражняващо стопанска дейност, занаят или свободна професия, доколкото неговото предприятие по предмет и обем не изисква воденето на делата по търговски начин.
  3. С изтичане на 5-годишен срок от прекратяване на дружеството поради несъстоятелност, отпадна ограничението, предвидено за управителите, членовете на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори. Отпадането на ограниченията се декларира изрично, с посочване на конкретните обстоятелства.

Адвокат?

Всички вземания на кредитор, който има непогасени вземания от търговец в открито производство по несъстоятелност, могат да бъдат предявени или лично от търговеца, или от упълномощено от него лице, напр. адвокат.

Последното е препоръчителна опция, защото, ако е налице предявяване на вземания, което не е правилно формулирано юридически издържано, те просто няма да бъдат приети от синдика, което означава, че дължимите суми няма да могат да бъдат повече претендирани и ще бъдат безвъзвратно загубени, дори да са били дължими и дори това да е било установено със съдебно решение.

    Едностранно повишаване на цената при покупка „на зелено“ – допустима ли е такава индексация от строителя-продавач по предварителен договор за покупко-продажба на имот през 2024?

    Време за прочитане : 4 мин.

    Рисковете

    Натиск за изменение

    Строителят иска да Ви принуди да сключите анекс към отдавна сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, чиято единствена цел е индексация на цената на имота в посока нагоре? Не сте само Вие, а това е най-новата тенденция при строителството „на зелено“ предвид покачването на цените на строителните материали. Настоящата статия ще разгледа доколко основателни могат да бъдат подобни претенции на инвеститора и какви са опциите за действие на купувачите по предварителни договори.

    За купувача

    Покупката на недвижим имот „на зелено“ поначало е изгодна от финансова гледна точка инвестиция – купува се имот на предварителен договор докато още се строи, а цената е по-ниска в сравнение с готов за обитаване имот и се плаща на етапи, обикновено обвързани с етапите на строителството. Купувачът по такъв договор поема един огромен риск – строителят да не завърши обекта, да фалира, имотите да бъдат възбранени за други негови задължения и т.н., вследствие на което купувачът, макар заплатил голяма част от цената, никога няма да може да стане пълноправен собственик на „купения“ от него „на зелено“ недвижим имот.

    За строителя

    Строителят – инвеститор и продавач по предварителен договор също поема рискове, свързани най-общо с възможността да довърши строителния обект. Такъв риск определено може да представлява индексацията и покачването на цените на строителните материали, които са най-голямото перо при разходите на строителя. Ако предварителният договор е бил сключен през 2021г. при цена 1000 евро/кв.м., а през 2023г. цените на строителните материали вече са били на нива с 50% по-високи в сравнение с предходната година, тогава определено маржът на печалба на продавача ще се свие, а при по-драстично поскъпване на строителните материали, дори може да излезе на загуба или просто да не може да дострои обекта.

    Какво казва законът?

    Така изглеждат нещата от бизнес, а и дори от житейска гледна точка. От правна гледна точка обаче са значително по-различни. Адвокатите по търговско право, които са врели и кипели в материята, са запознати с тънкостите на съдебната практика, която приема, че търговците, към които безспорно се приравняват и строителите и инвеститорите, са професионалисти в своята област и като такива следва да полагат не само грижа на добрия стопанин, но и грижа на добрия търговец – при която изискванията, вкл. към информираността и адекватната реакция на възможни рискове е поне на приемливо ниво, така че да гарантира изпълнението на задълженията на търговеца.

    С прости думи казано – вдигането на рамене на строителя с оправданието „Ами аз откъде да знам, че толкова ще се повишат цените?“, придружено с искане или направо извиване на ръце за индексация на заложените в договора цени, просто не минава в съда.

    Оправданията

    Стопанска непоносимост

    Един модерен напоследък термин, използван от строителните предприемачи във връзка с индексацията на цените, е стопанска непоносимост. Строителите напоследък се оплакват на клиентите си как били изпаднали в стопанска непоносимост, което в ушите на неюрист може да звучи правдоподобно, защото става въпрос за настъпването на такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят.

    Първо на първо обаче нещо, което не може да бъде предвидено е земетресение или друга природна стихия, война или терористичен акт и др. подобни, докато промяна на цената на строителните материали е нещо напълно предвидимо, особено за професионалисти в тази област. И второ на второ – стопанската непоносимост по чл. 307 от ТЗ се обявява само от съд – т.е. докато строителят не предяви подобен иск, който да бъде уважен от съда, е меко казано несериозно да твърди, че е изпаднал в стопанска непоносимост.

    Непреодолима сила

    Друго най-популярно и сравнително правдоподобно изглеждащо оправдание на строителите е свързано с т.нар. форсмажор или непреодолима сила по чл. 306 от ТЗ. Съгласно някои правни интерпретации длъжникът (строителят) не отговаря за неизпълнението (спирането на строежа), причинено от непреодолима сила (покачването на цените на строителните материали, правещи невъзможно закупуването на достатъчно такива за завършването на строителството). Тук обаче отново има изискване за непредвидимост. И освен това има едни други изисквания (напр. уведомяване на насрещната страна), които инвеститорите в огромния брой от случаите не спазват и предвид това законът ги лишава въобще от възможността да се позовават на форсмажор, дори такива форсмажорни обстоятелства действително да са налице.

    Договор за изработка

    Третият най-популярен опит от страна на инвеститорите-строители за „извиване на ръцете“ на купувачите на имоти „на зелено“ е свързан с договора за изработка по ЗЗД. И строителите се хващат като удавници за сламка за чл. 266, ал. 2 от него, която гласи, че цената подлежи на индексация при промяна на цените на строителните материали и на работната ръка. Това, трябва да бъде признато, е стар правен институт, който многократно е бил прилаган във времето и като такъв е приложим и до днес.

    Основният проблем пред строителите е, че предварителен договор за покупко-продажба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е един вид договор, който в никакъв случай не може да бъде приравнен на договор за изработка по ЗЗД. Някои инвеститори, ползващи качествена правна помощ, успешно налагат в практиката напълно законосъобразни „хибридни“ договори между предварителен и договор за изработка, съгласно които цената по договора може законосъобразно да подлежи на индексация в посока нагоре. Дали обаче се касае за подобен договор или просто строителят си търси оправдание за повишаване на цената, това може да бъде казано едва след изследване на даден конкретен договор.

    Варианти за действие

    И стигаме до най-важният въпрос – какво да направи съвестния купувач по предварителен договор за покупко-продажба, ако строителят го му „извива ръцете“ или го заплашва с неблагоприятни правни последици – едностранна индексация и повишаване на цената, прекратяване на договора, съдебен иск срещу купувача и т.н.?

    Пасивно поведение

    Най-лесната опция безспорно е да не се предприема нищо от страна на купувача. Ако сме изправени пред незаконосъобразни искания от страна на строителя, то каквото и да предприеме би било в нарушение на действащото право. Това (законът да е на негова страна) поначало и теоретично погледнато е добре за купувача, но на практика обикновено е точно обратното. Теоретично погледнато е възможно заканите на строителя да останат единствено във фазата на опит за манипулация.

    Ако строителят прехвърли имота?

    Във връзка с горното се замислете – какво ще стане, ако строителят продаде или по друг начин отчужди имота, предмет на предварителния договор за покупко-продажба, по който Вие сте купувач, на трето лице? Това със сигурност ще бъде нарушение на правата на купувача по договора. Но какво го грее купувачът, че законът е на негова страна, но имотът, за който години наред е плащал „на зелено“ вече е придобит с нотариален акт от друг купувач? Реторичен въпрос.

    Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че ако другият купувач е бил добросъвестен, сделката, по силата на която е купил „Вашият“ имот по предварителен договор, не може да бъде развалена. И така със сигурност първоначално „пиете една студена вода“, а след това задължително следва да предприемете нещо, за да не отидат „на вятъра“ хилядите, които години наред сте плащали на строителя. Като напр. да се насочите към добър адвокат, който знае как може да докаже недобросъвестност и да спаси имота Ви.

    Консултация и оценка

    След като вече стана ясно, че непредприемането на каквито и да е действия може, а и в повечето случаи действително е много лоша опция, следва да разгледаме и какво може да бъде предприето. Безспорно първата, най-бърза и най-евтина стъпка, която може да предприемете е да се консултирате с опитен адвокат, който може да оцени напълно обективно шансовете Ви и различните възможни варианти за действия, заедно с техните плюсове и минуси. Обикновено се започва с преглед на предварителния (или друг вид) договор, който сте подписали, а ако е необходимо и на други допълнителни документи. Цялата проверка обикновено не отнема повече от няколко дни.

    Преговори

    Следващата най-нискобюджетна и експедитивна опция се нарича преговори със строителя. При нея могат да бъдат сондирани нагласите на инвеститора, както и да бъде преценена законовата издържаност на претенциите му. Купувачите винаги могат сами да преговарят със строителя, но там могат да бъдат изправени пред някои от гореописаните рискове.

    Освен това професионалист в областта на договорите и недвижимите имоти познава не само законите, но и психиката на инвеститорите и може да даде най-рационален съвет за това какво може да бъде променено, така че е най-малко негативни последици за купувача, напр. минимална индексация, а защо не и последният да получи някакви предимства при покупката на имота.

    Съдебни действия

    Когато преговорите не дадат резултат, купувачът е силно препоръчително спешно да се ориентира към евентуалното предприемане на съдебни действия за защита на правата си, за да се сбъдне най-големият риск за него, а именно правото да е на страната на купувача, но той да си остане „с пръст в уста“.

    Различните възможни правни действия варират по видове и интензитет, но целта неизменно е да се защитят в максимална степен правата на купувача. Дори това да е на цената на известни компромиси. Защото един адвокат може да спаси имота Ви като предприеме действия, които Ви направят негов легитимен собственик.

    Но в някои случаи преждеописаното е практически невъзможно и спасение може да бъде наречено дори само прехвърлянето на един недостроен имот, който Вие може с известна допълнителна инвестиция да достроите и ползвате дори след като строителят фалира и имуществото му, вкл. което е предмет на предварителни договори за покупко-продажба, бъде възбранено и разпродадено от кредиторите му, вкл. НАП и други държави органи за публични задължения.

    Симулативен съдебен процес за увреждане на кредитора – при дарение, делба, предварителен договор, евикция, другарство

    Време за прочитане : 2 мин.

    Симулативният съдебен процес на пръв поглед изглежда като напълно обикновено съдебно дело, но на практика преследва скрита цел, а именно да бъде постегнат такъв краен резултат, облечен в напълно законно съдебно решение, което обаче да уврежда интереса на кредитор на някоя от страните по съдебния процес.

    В практиката на ВКС се приема, че чрез иска по чл. 135 от ЗЗД (Павлов иск) е допустимо да се атакува съдебно решение постановено между длъжника и трети лица, което уврежда интересите на кредитора и като такова се явява решение по симулативен граждански процес, който да осуети вземането на кредитора.  Едни от най-честите подобни казуси касаят симулативен процес за разваляне на дарение, с който процес се уврежда кредиторът на длъжника.

    Съдебната практика познава решение, в което макар да се отхвърля претенцията на ищеца, поради липса на пряко засягане на правната сфера на ищцовото дружество от постановеното съдебно решение по симулативен процес, в мотивите си съдът цитира относима практика на ВКС по въпроса за симулативно водения процес. „Съгласно разясненията, дадени с определение № 5/02.01.2019 г. по ч. т. д. № 2893/2018 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, правен интерес установяване на симулативен съдебен процес има само трето за страните по този процес лице, което се стреми да ревизира правните последици на постановения по такъв симулативен процес съдебен акт, доколкото същите са му противопоставими. Симулативност на съделбния може да се атакува само в отделно, спрямо симулативния процес, производство, тъй като тя предпоставя целена от всяка от насрещните страни в същия симулативност, с цел възползване всяка от тях от постановимия в симулативния процес съдебен акт. Интересът на третото лице е предпоставен от съществуването на крайния съдебен акт, не и от висящия симулативен процес.“.

    Друго решение пък съдържа в мотивите си подробно изложение за симулативно водения процес и как може да се увреди кредиторът с поредица от сделки и действия. Решението е по иск за делба, в който се навеждат възражения за водени симулативни процеси на по-ранен етап от съдружниците (или най-малкото собственика и предходните му съдружници), които са направили опит със симулативен процес да върнат в собствения си патримониум имуществото на задлъжнялото дружество.

    Предстои на следващо място върховните съдии да постановят едно ново решение във връзка с допуснатите до касация следни правни въпроси: длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, относими към правния спор, и то съвкупно; трябва ли насрещните страни в съдебен процес, за който се твърди, че е симулативен, да са се възползвали от постигнатия симулиран резултат. По него се разглежда симулативен процес по обявяване на предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот за окончателен. „Накратко, като анализират цялостното поведение на ответниците по делото и се позовава на несъществуването на заемно правоотношение и отсъствието на валидно задължение за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот от З. в полза на К., ищците се домогват да докажат, че тримата, в качеството си на страни по гражданското дело са изтъкнали съзнателно привидна фактическа обстановка, която е довела съда до изводи, които не съответстват на действителното правно положение. Така се е стигнало до уважаване иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и до прехвърляне на собствеността върху имота в патримониума на ответника К.. По този начин се увреждат интересите на ищците Д. -кредитори на Т. З., които от своя страна не могат насочат изпълнението върху същия този имот и да получат удовлетворение на вземанията си, въпреки че вече са провели успешно иска по чл. 135 ЗЗД за относителната недействителност на дарствена сделка в полза на трети лица. От там произтича и правния им интерес да установят симулативността на процеса и да поискат обявяване нищожност на постановеното в него решение.“

    В сферата на необходимото другарство е постановено друго решение, в което съдът приема, че „Признанието на един от необходимите другари, че актът е симулативен, прави вероятно твърдението на противната страна, че съгласието е привидно, поради което са допустими свидетелски показания за установяване привидността спрямо останалите другари.“.

    И най-сетне едно определение на ВКС съдържа ценните съждения на съда в мотивите във връзка с евикцията, която е свързана с поставените до тук теми. „Без значение е евентуалната недопустимост, вкл. симулативност, на процеса по отрицателния установителен иск за собственост, щом решението е влязло в сила и е формирало сила на пресъдено нещо за страните по него, една от които е третото лице с установени права върху процесния имот и то спрямо настоящия ищец – евинциран купувач. Евикцията, дори да е реализирана по недопустим процес, е новонастъпил юридически факт след влизане в сила на решението по гражданското дело, и като заявено основание на настоящите искове обуславя различни основание и петитум на исковете, изключвайки основателността на отвод за пресъдено нещо.“.

    Отваряне на игрална зала за хазарт / лиценз за казино

    Време за прочитане : 3 мин.

    Откриването на казино или игрална зала, в които се провеждат хазартни игри, преминава през лицензионна процедура, която е в компетентността на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор. Същата не е лесна и е препоръчително провеждането й от адвокат със съдействието на собствениците на хазартния бизнес. Сред кръга лица, които могат да кандидатстват за хазартен лиценз на игрална зала, са български търговски дружества или еднолични търговци или фирми от ЕС и Швейцария. За откриване на казино изискванията са по-високи – лиценз може да бъде издаден само на ООД или АД с поименни акции, при изцяло внесен капитал на минимална стойност 1 500 000 лв. или левовата равностойност в друга валута . След 2020г. законодателят предвиди и възможност лиценз за игри с игрални автомати да бъде издаден само на дружество с ограничена отговорност или на акционерно дружество с изцяло внесен капитал на минимална стойност 500 000 лв. или левовата равностойност в друга валута. Във всички случаи хазартните лицензи са лични (Не могат да се прехвърлят на друго лице, като единственото изключение е по отношение на преобразуване чрез промяна на правната форма на организатор на дейност. Тогава лицензът за организиране на съответната дейност преминава върху новоучреденото дружество. Това са случаите на сливане, вливане, разделяне и отделяне на дружества) и важат само за изрично упоменатите в тях хазартни игри.

    На следващо място следва да се направи разлика между казино и игрална зала. В казината могат да се провеждат хазартни игри на игрални маси или с игрални автомати. Възможните хазартни игри на маса са на рулетка, с карти, вкл. покер, със зарове и техните разновидности. Докато в игрални зали се провеждат игри с игрални автомати – т. нар. „машинки“.

    Дори след получаването на лиценз, дейността на казината и игралните зали е строго регламентирана и ограничена. Следва да се имат предвид редица забрани в тази връзка. На първо място що се отнася до сградите и прилежащите им площи, в които се помещават – те следва да не са публична държавна и общинска собственост, да не се намират в сгради на НСО, министерствата на вътрешните работи и на отбраната, в учебни или здравни заведения, в сгради, в които са разположени структури на държавната администрация, независимо от вида на собствеността им, да не са обекти за предоставяне на социални услуги за дневна и резидентна грижа. Ако се намират в съсобствени сгради – изисква се нотариално заверено съгласие на всички съсобственици, а в жилищни сгради в режим на етажна собственост  се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по реда на Закона за управление на етажната собственост. Изисква се отстояние от поне 300 метра от училища и места за социални услуги за резидентна грижа за деца, като при казината се допуска изключение, ако същите се помещават в 4 или 5-звездни хотели. На следващо място има забрана за съвместяване на качествата организатор на хазартни игри и търговец на хардуер за хазартната индустрия.

    Изискванията за откриване на игрална зала включват на първо място наличието на собствен капитал, за който размер стана дума по-горе, но към него има и задължения за направени инвестиции и средства за организиране на игрите.  При игралните автомати тези размери са: не по-малко от 250 000 лв. за инвестиции (хардуер и т.н.) и 200 хил. свободен капитал за организиране на игрите и респ. изплащане на печалби. Логично при казината тези прагове са неколкократно по-високи -1 000 000 лв. за инвестиции + свободни средства за организирането на игрите не по-малко от 600 000 лв. НАП следи за произхода на горните средства на собствениците на хазартния бизнес. Отново през 2020г. законодателят допълни, че средствата за организиране на играта трябва да са налични в брой и/или по банкова сметка на организатора на хазартни игри и/или обезпечени с безусловна и неотменяема банкова гаранция, за целия срок на издадения лиценз. На следващо място следва да бъдат предвидени и разписани правила относно разположението на помещенията в казиното, план за организацията по охраната му, както и правила за финансовия контрол и счетоводната отчетност.

    Срокът за произнасяне на изпълнителния директор на НАП по направеното искане за издаване на хазартен лиценз е 60 дни, като при сложност на даден конкретен казус срокът може да бъде продължен с още 30 дни. Ако има нередности в подадените до комисията документи, същите следва да бъдат отстранени в 30-дневен срок, като в случай на особена фактическа или правна сложност изпълнителният директор може мотивирано да продължи този срок с не повече от 30 дни. При самото подаване на документи за лиценз се събира такса в размер на 35 хил. лева за казино и респ. 7500 лева за игрална зала. При издаване на лиценз от НАП се заплащат допълнително 35 хил. лева за казина с до 5 игрални маси и 15 игрални автомата (при повече маси и автомати сумата се увеличава) или 7500 лева за игрални зали с 15 игрални места (тук следва да се има предвид, че 1 автомат може да е с повече от 1 игрално място). Лицензите се издават за срок от 5 години, а при предварително доказани пред НАП по-големи инвестиции – и за 10 години. След изтичането на тези срокове подлежат на подновяване. И на последно място във връзка с разноските по откриване на казино или игрална зала следва да се има предвид и т. нар. „Годишна вноска за социално отговорно поведение“, които са на годишна база и са в размер на 10 хил. лева за казина и 5 хил. лева за игрални зали.

    Регистрация на зъболекари като амбулатория за индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина

    Време за прочитане : 2 мин.

    Дентален лекар (зъболекар, стоматолог) или група от дентални лекари (двама или повече), които желаят да осъществяват първична медицинска помощ по дентална медицина, могат да създадат амбулатории тип „индивидуална” или тип „групова” практика за първична медицинска помощ по дентална медицина. Амбулаториите за индивидуална или групова практика за първична помощ по дентална медицина се създават чрез регистрационен режим. Регистрацията от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ въз основа на заявление, в което се посочва единният идентификационен код на дружеството или кооперацията от Търговския регистър. Самата регистрация се извършва чрез подаване на заявление по чл. 40, ал.1 от Закона за лечебните заведения, към което се прилагат и редица документи.

    Нов момент е, че в 10-дневен срок от постъпването на заявлението за регистрация регионалната здравна инспекция извършва проверка както за спазване на здравните изисквания и утвърдените медицински стандарти от лечебното заведение, така проверява и за наличието на лицензия за използване на източници на йонизиращи лъчения за медицински цели, когато лечебното заведение ще използва медицинско оборудване с източник на йонизиращо лъчение, и издава удостоверение. До 2020г. това разрешение за използване на източници на йонизиращи лъчения също се е прилагало към документите, а сега не.

    Ако сте лекар по дентална медицина и искате да създадете амбулатория за първична медицинска помощ трябва да знаете, че преди регистрацията в съответната Регионална здравна инспекция, следва да осъществите първо своята търговска регистрация като юридическо лице. Своята дейност можете да осъществявате под формата на едноличен търговец, но през последните години по-предпочитаната форма, под която може да се развива такава дейност, е едноличното дружество с ограничена отговорност /ЕООД/ или дружеството с ограничена отговорност /ООД/. Едно от предимствата на тези форми на дейност е, че техните собственици или съдружници в тях, имат ограничена отговорност, тоест отговарят само до размера на внесените от тях дялови вноски в капитала на дружеството, а не както е при едноличните търговци с цялото си имущество. Минималният капитал, изискуем по закон, за регистриране на ограничено отговорно дружество е само 2 лева. Понякога регистрацията с минималния или близо до минималния капитал не е удачна, но това варира при всеки отделен случай.

    Законът за лечебните заведения регламентира някои специфични изисквания, които задължително трябва да се вземат под внимание, когато се регистрира търговската фирма. На първо място – предметът на дейност и търговското наименование на фирмата не могат да се изписват свободно по усмотрение на учредителите на дружеството. Те трябва задължително да се изпишат в съответствие с изискванията на Закона за лечебните заведения, в противен случай практиката няма да бъде регистрирана от съответната Регионална здравна инспекция. Другото изискване при регистрацията на търговско дружество, което ще осъществява тази специфична дейност е, лицето, което ще бъде вписано като управител на дружеството, както и едноличния собственик на капитала, респ. съдружниците, да са лица с висше образование и диплома по дентална медицина.  За да се удостовери това, към заявлението до Търговския регистър се прилага и диплома за завършено висше образование по дентална медицина.

    Едва след регистрацията на дружеството в търговския регистър може да се премине към същинската регистрация в Регионалната здравна инспекция, където наред с дружествения договор / учредителния акт на новосъздаденото дружеството, се представя набор от документи. Един документ, който много често се подценява е правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение. Този документ всъщност е изключително важен, тъй като именно в него се съдържат нормите, които да уреждат вътрешните взаимоотношения в лечебното заведение, правата и задълженията на наетите лица в лечебното заведение – лекари – стоматолози, специалисти или друг персонал, структурата на лечебното заведение, работното време дисциплинарната отговорност на персонала, правата на пациентите и т.н.

    След регистрацията на търговското дружество и регистрацията в съответната Регионална здравна инспекция, следва и сключване на договор с Националната здравноосигурителна каса, по който договор страна е съответното търговско дружество.

    Защита на кредитора чрез отменителен Павлов иск при поредица от разпоредителни сделки и възможна защита на длъжника към 2024

    Време за прочитане : 4 мин.

    Павлов иск по чл. 135 от ЗЗД може да предяви, за да защити правата си, кредитор, на който някой дължи дадена сума пари и започне да прехвърля (отчуждава) движими вещи или недвижими имоти, опитвайки се така да попречи на кредитора да събере ефективно вземанията си от длъжника. Често срещан житейски казус е дадено физическо или юридическо лице (напр. длъжник по приятелски заем, банков кредит и т.н.) да задлъжнее много и в опит да „спаси“ нещо за себе си, да започне да търси начин как да прехвърли всичкото си или голяма част от движимото и недвижимото си имущество на трети лица (чрез покупко-продажба, дарение, отказ от наследство и т.н.). В подобни ситуации на помощ на увредения кредитор (този, който е имал нещастието да даде, а да не му се върне) идва правният институт на т. нар. Павлов иск. В настоящата статия се разглеждат възможните действия по защита на кредитора (ищец) и защита на длъжника (ответник) при предявен такъв отменителен иск по  чл. 135 от ЗЗД, вкл. свързаната с него съдебна практика.

    При „обикновен“ Павлов иск е налице само една увреждаща сделка (напр. фиктивно продаден на роднина или на непознато добросъвестно трето лице имот), която съдът може да обяви за недействителна спрямо кредитора и последният ще може да събере вземанията си от имота, който ЧСИ продаде на публична продан, независимо че имотът е бил продаден на трето лице, дори то да е било напълно добросъвестно и изобщо не е подозирало какво може да се случи. В това накратко се състои ефектът на уважения Павлов иск.

    Много повече затруднения обаче възникват при „каскада“ от последователни увреждащи сделки, в който случай се поставя въпросът как кредиторът може ефективно да се защити, ако е увреден не чрез една, а чрез поредица от сделки, извършени от неговия длъжник и трети лица (напр. недвижим имот е препродаден няколко пъти преди да бъде предявен Павловия иск).

    Ключов момент са характерът на сделката и знанието на третото лице, като следва да бъдат отчетени и съществуващите връзки между отделните сделки. Както посочват върховните съдии, правилото на чл.135 ал.1 изр.3 ЗЗД урежда конкуренцията между интереса на кредитора, който е увреден от извършените сделки, и сигурността на гражданския оборот, изхождайки от два критерия – възмездността или безвъзмездността на разпореждането в полза на третото за облигационното отношение кредитор-длъжник лице и добросъвестността на това лице. Когато става въпрос за поредица от сключени сделки, целеният от кредитора резултат би се постигнал с уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД по отношение на последния приобретател на имуществото. Застъпеното от върховните съдии становище е, че когато имаме възмездно придобиване от последния по веригата от приобретатели, кредиторът ще постигне успех с иска по чл.135 ЗЗД, ако този последен приобретател е знаел за увреждането. В тази ситуация няма значение междинните приобретатели дали са били добросъвестни или не т.е. дали са знаели или не за увреждането на кредитора, тъй като предходните сделки са били само средство за постигане на увреждането.

    По-различно начин стои въпросът със защитата на увредения кредитор, ако последният по веригата е придобил имуществото безвъзмездно. Тук върховните съдии са разграничили две хипотези. Първата е когато всички по веригата са придобили имуществото безвъзмездно, тогава положението на всички е идентично (няма значение дали някой от тях е бил добросъвестен, а друг не) и съдът може да уважи иска на кредитора по чл.135 от ЗЗД, ако спрямо праводател са налице необходимите предпоставки. Втората хипотеза, представляваща и по-голям интерес в практиката, е когато при няколко последователни прехвърляния на имуществото, част от които безвъзмездни, а друга част – възмездни, последното е било безвъзмездно. В тази ситуация върховните съдии приемат, че уважаването на иска по отношение на последния приобретател на безвъзмездно основание се обуславя от добросъвестността на този праводател, който последен е придобил имота възмездно от своя съконтрахент, независимо от добросъвестността на останалите междинни приобретатели /на безвъзмездно или възмездно основание/. Когато този междинен праводател е знаел, че придобивайки възмездно имущество, уврежда кредитора, съдът ще уважи иска на кредитора по чл.135 от ЗЗД, независимо от знанието на последния праводател. Възможно е същият този междинен праводател да не е знаел за увреждането на кредитора, тогава искът по чл.135 от ЗЗД не може да бъде уважен спрямо него. В мотивите си върховните съдии уточняват, че в тази последна хипотеза извършеното от него (междинния праводател) безвъзмездно разпореждане в полза на добросъвестен приобретател е противопоставимо на кредитора, а в полза на недобросъвестен приобретател е относително недействително спрямо кредитора. Изводът, до който достигат върховните съдии в своето решение е, че защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл.213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство. Тази втора възможност да бъдат предявени и самостоятелно исковете по чл.135 от ЗЗД, е допустима в случаите, в които кредиторът узнае и за друго увреждащо спрямо него действие (но извършено преди вписване на исковата молба), което не е посочил при предявяване на първоначалния си иск по чл.135 от ЗЗД.

    Павловият иск може да е и неоснователен, затова следва да бъде разгледан и въпросът за защита на длъжника срещу Павлов иск.

    Водейки се от мотивите на върховните съдии, отново трябва да се погледне през призмата на възмездността / безвъзмездността на сделката и съответно знанието и незнанието на приобретателите. Ако разгледаме първата хипотеза – последният приобретател придобива имуществото възмездно и той не знае за увреждането на кредитора и цялата поредица от сделки назад, с които се цели увреждането на кредитора. Тогава този последен приобретател е защитен, а длъжникът на кредитора е успял да постигне увреждащия резултат.

    По-различна обаче е ситуацията при безвъзмездност на последната сделка във веригата, дори и да е налице добросъвестност на последния приобретател (тежестта на доказване лежи върху него). В този случай, ако длъжникът е прехвърлил безвъзмездно своето имущество и всички следващи праводатели също са прехвърлили безвъзмездно процесното имущество, дори и последният приобретател да не е знаел, че уврежда кредитора, кредиторът ще успее да се защити при следната предпоставка – ако може искът по чл.135 от ЗЗД да бъде уважен по отношение на праводателя на приобретателя. Всички сделки по веригата ще се считат за относително недействителни по отношение на кредитора т.е. все едно не са настъпили и той ще може да се удовлетвори от имуществото на длъжника си, макар и последното вече да е в чужд патримониум. С други думи казано, длъжникът няма да е успял да увреди кредитора си.

    Но е възможно в цялата верига от сделки да има както безвъзмездни, така и възмездни, а в този случай има вероятност длъжникът отново да не успее да се „отърве“ от кредитора си. Да вземем хипотезата, в която са се осъществили четири прехвърляния на имота – първите две възмездни сделки, а последващите две безвъзмездни сделки. Първият праводател е бил недобросъвестен, но вторият праводател е бил добросъвестен, третият и четвъртият – добросъвестни. Извършената сделка между втория и третия приобретатели е противопоставима на кредитора т.е. той не може да се удовлетвори от това имущество. По-различно би било, ако в същата хипотеза вторият праводател е бил недобросъвестен, а първият е бил добросъвестен, без значение четвъртият дали е знаел или не, че уврежда кредитора. Тогава извършеното от втори към трети приобретател безвъзмездно разпореждане е относително недействително спрямо кредитора на длъжника. Описаното до тук следва от мотивите на ТР 2/2017г. от 09.07.2019г., в които е посочено, че „Ако този междинен праводател, който последен е придобил имота възмездно от своя съконтрахент, е бил недобросъвестен, искът по отношение на последния приобретател на безвъзмездно основание следва да бъде уважен, независимо от неговата добросъвестност. Ако обаче същият междинен праводател е действал добросъвестно и спрямо него искът по чл.135 ЗЗД не може да бъде уважен, извършеното от него безвъзмездно разпореждане в полза на добросъвестен приобретател е противопоставимо на кредитора, а в полза на недобросъвестен приобретател – е относително недействително спрямо кредитора.“.

    В обобщение, когато са налице цяла поредица от увреждащи кредитора действия или сделки, извършени от страна на длъжника и трети лица, следва да бъдат отчетени съществуващите връзки между отделните сделки. По този начин цялата поредица от сделки следва да бъде обявена за относително недействителна по отношение на кредитора, ако са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател. И обратно, ако не са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател, искът за обявяване на относителна недействителност на поредицата от сделки следва да бъде отхвърлен, дори и да са налице основания за това по отношение на някоя от междинните сделки.