Време за прочитане : 2 мин.

Търся добър адвокат

е популярна реплика сред имащите нужда от юридически услуги. Както при избора на всяка услуга, така и тук, за да намерите добър адвокат, първо трябва да си отговорите на няколко въпроса, за да търсите правилния адвокат:

1. В каква сфера на правото Ви е необходим адвокат – граждански, наказателен, административен или друг?
2. Къде търсите адвокат – в София, Пловдив или в друг район?
3. Има ли други допълнителни критерии, които са от значение за Вас, напр. владеене на чужд език, успешно преминати специализирани курсове и т.н.

Търся адвокат с препоръки

Знаете ли за какво точно търсите адвокат, вече ще е малко по-лесно да се ориентирате при избора му. Винаги е добре да потърсите препоръка от близки и приятели, използвали услугите на адвокат за подобен на Вашия казус. Но не бива да забравяте, че колкото и да са сходни двата казуса, за тяхното разрешаване може да са необходими различни умения, напр. едни адвокати специализират в явяването по съдебни дела, а други работят предимно с оформяне на документи и т.н.

Отзиви за адвокат

Преди да се свържете или срещнете с адвокат, към който сте се ориентирали, може да прочетете отзиви за него в интернет и социалните мрежи, за да прецените дали този адвокат има практика със случаи, близки до Вашия. На следващо място може да проверите образованието и професионалния му опит, за което може да Ви е от помощ и публичният регистър на всички адвокати в страната. В случай, че има онлайн страница съответният адвокат или адвокатската кантора, където работи, разгледайте внимателно съдържанието й. Проучете сферите на специализация на дадения адвокат, с какви проекти и казуси се е занимавал т.е. натрупаната от него практика дали е по случаи като Вашия. Понякога е от значение и местоположението на кантората, в която работи адвокатът, дали е с добра репутация и удобна локация за вас.

Контакт с адвокат

Следващата стъпка е личният контакт – разговор по телефона или най-добре лична среща в кантората. Някои адвокати практикуват първоначалната консултация да е безплатна, а други определят минимален хонорар. Обикновено не особено ангажираните адвокати предлагат безплатни срещи и консултации, но съображенията за хонорара за първоначална консултация може да са различни.

Среща с адвокат

Подгответе се за срещата, като набележите предварително въпросите си, защото така е по-вероятно да получите пълноценна първоначална информация. Споделете всичко, което Ви интересува, защото маловажните за Вас неща, може да се окажат препъникамък за успешно разрешаване на случая Ви. Задайте контролни въпроси, с които да прецените дали адвокатът срещу Вас е висококвалифициран професионалист. Компетентният адвокат ще отговаря точно и ясно на всеки въпрос.

Критерии за добър адвокат

Друг важен белег, че сте попаднали на добър адвокат е, че той ще предложи първо да изследва задълбочено Вашия казус и едва след това ще определи вероятността за благоприятен изход и ще даде конкретен отговор на Вашите въпроси, свързани със сроковете, рисковете, разходите и други по разрешаване на казуса било по съдебен или извънсъдебен ред.

Накратко водещи критерии за намиране на търсения добър адвокат за вашия случай са: предишен опит, добро впечатление при личен и непосредствен контакт, препоръки, ясни и разбираеми съвети. А преди да вземете окончателното решение, че сте намерили търсения адвокат, си задайте въпроса дали сте готов да му доверите, защото липсва ли доверие между адвокат и клиент, това неминуемо ще се отрази при разрешаване на случая.

Време за прочитане : 3 мин.

Откриването на казино или игрална зала, в които се провеждат хазартни игри, преминава през лицензионна процедура, която е в компетентността на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор. Същата не е лесна и е препоръчително провеждането й от адвокат със съдействието на собствениците на хазартния бизнес. Сред кръга лица, които могат да кандидатстват за хазартен лиценз на игрална зала, са български търговски дружества или еднолични търговци или фирми от ЕС и Швейцария. За откриване на казино изискванията са по-високи – лиценз може да бъде издаден само на ООД или АД с поименни акции, при изцяло внесен капитал на минимална стойност 1 500 000 лв. или левовата равностойност в друга валута . След 2020г. законодателят предвиди и възможност лиценз за игри с игрални автомати да бъде издаден само на дружество с ограничена отговорност или на акционерно дружество с изцяло внесен капитал на минимална стойност 500 000 лв. или левовата равностойност в друга валута. Във всички случаи хазартните лицензи са лични (Не могат да се прехвърлят на друго лице, като единственото изключение е по отношение на преобразуване чрез промяна на правната форма на организатор на дейност. Тогава лицензът за организиране на съответната дейност преминава върху новоучреденото дружество. Това са случаите на сливане, вливане, разделяне и отделяне на дружества) и важат само за изрично упоменатите в тях хазартни игри.

На следващо място следва да се направи разлика между казино и игрална зала. В казината могат да се провеждат хазартни игри на игрални маси или с игрални автомати. Възможните хазартни игри на маса са на рулетка, с карти, вкл. покер, със зарове и техните разновидности. Докато в игрални зали се провеждат игри с игрални автомати – т. нар. „машинки“.

Дори след получаването на лиценз, дейността на казината и игралните зали е строго регламентирана и ограничена. Следва да се имат предвид редица забрани в тази връзка. На първо място що се отнася до сградите и прилежащите им площи, в които се помещават – те следва да не са публична държавна и общинска собственост, да не се намират в сгради на НСО, министерствата на вътрешните работи и на отбраната, в учебни или здравни заведения, в сгради, в които са разположени структури на държавната администрация, независимо от вида на собствеността им, да не са обекти за предоставяне на социални услуги за дневна и резидентна грижа. Ако се намират в съсобствени сгради – изисква се нотариално заверено съгласие на всички съсобственици, а в жилищни сгради в режим на етажна собственост  се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по реда на Закона за управление на етажната собственост. Изисква се отстояние от поне 300 метра от училища и места за социални услуги за резидентна грижа за деца, като при казината се допуска изключение, ако същите се помещават в 4 или 5-звездни хотели. На следващо място има забрана за съвместяване на качествата организатор на хазартни игри и търговец на хардуер за хазартната индустрия.

Изискванията за откриване на игрална зала включват на първо място наличието на собствен капитал, за който размер стана дума по-горе, но към него има и задължения за направени инвестиции и средства за организиране на игрите.  При игралните автомати тези размери са: не по-малко от 250 000 лв. за инвестиции (хардуер и т.н.) и 200 хил. свободен капитал за организиране на игрите и респ. изплащане на печалби. Логично при казината тези прагове са неколкократно по-високи -1 000 000 лв. за инвестиции + свободни средства за организирането на игрите не по-малко от 600 000 лв. НАП следи за произхода на горните средства на собствениците на хазартния бизнес. Отново през 2020г. законодателят допълни, че средствата за организиране на играта трябва да са налични в брой и/или по банкова сметка на организатора на хазартни игри и/или обезпечени с безусловна и неотменяема банкова гаранция, за целия срок на издадения лиценз. На следващо място следва да бъдат предвидени и разписани правила относно разположението на помещенията в казиното, план за организацията по охраната му, както и правила за финансовия контрол и счетоводната отчетност.

Срокът за произнасяне на изпълнителния директор на НАП по направеното искане за издаване на хазартен лиценз е 60 дни, като при сложност на даден конкретен казус срокът може да бъде продължен с още 30 дни. Ако има нередности в подадените до комисията документи, същите следва да бъдат отстранени в 30-дневен срок, като в случай на особена фактическа или правна сложност изпълнителният директор може мотивирано да продължи този срок с не повече от 30 дни. При самото подаване на документи за лиценз се събира такса в размер на 35 хил. лева за казино и респ. 7500 лева за игрална зала. При издаване на лиценз от НАП се заплащат допълнително 35 хил. лева за казина с до 5 игрални маси и 15 игрални автомата (при повече маси и автомати сумата се увеличава) или 7500 лева за игрални зали с 15 игрални места (тук следва да се има предвид, че 1 автомат може да е с повече от 1 игрално място). Лицензите се издават за срок от 5 години, а при предварително доказани пред НАП по-големи инвестиции – и за 10 години. След изтичането на тези срокове подлежат на подновяване. И на последно място във връзка с разноските по откриване на казино или игрална зала следва да се има предвид и т. нар. „Годишна вноска за социално отговорно поведение“, които са на годишна база и са в размер на 10 хил. лева за казина и 5 хил. лева за игрални зали.

Време за прочитане : 2 мин.

Продажбата на лекарства по интернет е поредният клон на онлайн търговията, който претърпя бурно развитие по време на пандемията от COVID-19. При поръчка в онлайн аптека, всеки може да закупи определени лекарства и хранителни добавки, без да се налага физически да посещава аптека, а основното ограничение при регистрацията и работата на аптеките онлайн е, че имат право да продават по интернет само лекарства, за които не се изисква рецепта. Така например, пациент не може да се снабди легално напр. с антибиотици, които обикновено са предписвани от личните лекари.

За да може да функционира законосъобразно една онлайн аптека, тя първо трябва да бъде регистрирана надлежно, а след това има законови и подзаконови изисквания, на които трябва да отговаря. Част от тях са валидни за всички онлайн търговци – напр. касаещи сключване на договори от разстояние, защита на потребителите, защита на лични данни (които в случая са чувствителни и изискванията са специални, а санкциите са по-високи) – но други са специфични точно за тази дейност, напр. задължителна регистрация на интернет сайта в Изпълнителната агенция по лекарства (ИАЛ) и т.н. В сайта на ИАЛ има публичен регистър с всички регистрирани онлайн аптеки, така че ако пациент не е сигурен дали и откъде да поръча някое лекарство онлайн, може да направи бърза справка за лиценза на дадена онлайн аптека и да направи поръчка или пък да подаде сигнал за незаконна дейност на онлайн търговец на лекарства.

Особено съществено изискване за откриването на онлайн аптека и нейната регистрация е нейният собственик да има разрешение за продажба на лекарствени продукти на дребно, т.е. да е собственик на офлайн аптека. Друго специфично изискване е задължението по Наредба за предоставяне на консултации във връзка с дейността. Наред с това, собственикът трябва да разполага и със специални превозни средства, които да осигурят максимална защита на лекарствените продукти, предлагани в интернет аптеката. Има и изискване за доставка в рамките на 24 часа.

В последно време, поради все повече увеличаващият се брой интернет аптеки, върху тяхната дейност започна да се упражнява все по-строг контрол. В тази връзка, както всеки онлайн магазин, аптеката трябва да има прецизно изготвени Общи условия, задължителна Политика за защита на личните данни, както и други специфични документи, защото именно в тази насока проверките от страна на надзорните органи са най-чести. В същото време сравнително масово онлайн аптеките нямат изготвени специално за тях и подходящи за дейността им такива задължителни документи, а има и такива, които копират подобни документи от други сайтове, но всички тези пропуски няма как да не бъдат констатирани от проверяващите органи, които налагат съответните санкции, които обикновено са в размер на няколко хиляди лева. Затова е препоръчително съгласуването на работата на онлайн аптеката между няколко категории експерти – IT специалисти, които поддържат сайта, счетоводители, които осчетоводяват поръчките и транзакциите, и юристи, които съгласуват с предходните 2 фигури и собственика на бизнеса наложителни от законова гледна точка промени във функционирането на сайта.

Както при всеки друг сайт за онлайн търговия, онлайн аптеката също има нужда от изготвяне на важна документация, съобразена изцяло с настоящото национално и европейско законодателство, с цел търговецът да не бъде подложен на имуществени санкции поради несъответствие на сайта си със законовите изисквания. И в тази връзка, дори вече да имате изготвен и функциониращ сайт за продажба на лекарства, препоръчително е компетентни лица в областта на приложимото законодателство да направят правен одит и да дадат компетентно становище какво следва да бъде ревизирано на сайта, така че рискът от санкции от надзорните органи да бъде сведен до нула. Юридическият одит обикновено струва многократно по-малко от дори от първата и най-лека санкция, която може да бъде наложена от проверяващи органи, а освен него, адвокат с опит в електронното право би могъл, срещу повече от приемлива месечна такса да сключи официален договор с онлайн аптеката, по силата на който да предоставя текущи правни консултации при всеки възникнал въпрос или проблем и да бъде официален контакт с надзорните органи в случай на проверка.

Време за прочитане : 3 мин.

Закон за виртуалните валути, базирани на блокчейн (blockchain) технологията, все още няма, нито в България, нито в ЕС, нито в някоя друга развита държава, въпреки че търговията с криптовалути (Bitcoin, Ethereum и др.) процъфтява вече години наред. Надзорните органи в различните държави издават спорадични указания, препоръки и предупреждения, но това няма нищо общо със създаването на правнорегламентирана рамка, към която криптотърговията да се придържа, за унифицирани законови изисквания да не говорим.

Имайки предвид горното, малките и индивидуалните играчи на криптопазара обикновено не предприемат никакви мерки за съответствие със законодателството и това е донякъде оправдано, защото за това се изискват допълнителни разходи. При малко по-големите и средни играчи на пазара на виртуални валути обаче е препоръчително вземането на превантивни мерки, които могат да им спестят между малко и много главоболия с всевъзможни държавни институции за в бъдеще. Дори криптовалутите да не са изчерпателно и прецизно регламентирани в действащото българско и европейско законодателство, това не означава, че напр. НАП няма да направи данъчна ревизия, в рамките на която да установи с ревизионен акт немалки приходи и оттам и неплатени данъци от страна на задълженото лице. Или пък от финансовото разузнаване към ДАНС няма да почукат на вратата във връзка с непредприети дори само на хартия мерки срещу изпирането на пари. Или пък Комисията за защита личните данни (КЗЛД) за изиска от задълженото лице документация за съответствие и изпълнение на законовите изисквания.

Може би е излишно да бъде въобще споменавано, че първата задължителна стъпка в тази насока е регистрацията на дружество с ограничена отговорност (ООД или ЕООД) или акционерно дружество (АД или ЕАД), защото съгласно Търговския закон (ТЗ) лицата, които извършват търговска дейност по занятие, дори да не са регистрирали абсолютно нищо, се приема, че са еднолични търговци (ЕТ). А при ЕТ първо данъчното облагане е по-неблагоприятно и освен това търговецът отговаря с цялото си лично имущество за задълженията си.

Следващата стъпка е начертаването на бизнес модела, в съответствие с който ще бъде извършвана на практика дейността по търговия с криптовалути. Същият е силно препоръчително да бъде съгласуван с адвокат и счетоводител. Най-малко препоръчителен е вариантът, при който се пробва нещо дали работи и след като се установи, че работи безотказно (само от техническа страна обаче), допълнителни мерки от правно или счетоводно естество не се вземат, поне докато не дойдат на посещение компетентните органи и връчат предписание, акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление или друг акт. Добър компромисен вариант е как нещо работи да бъде изпробвано от индивидуален акаунт, който впоследствие да не бъде използван в дейността по търговия с виртуални валути.

Законът за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е първият нормативен акт, който следва да бъде съобразен от търговците на криптовалути при извършваната от тях дейност. Там се съдържа и първият опит за легална дефиниция в българското законодателство на понятието виртуални валути – „цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път.“. Съгласно най-новите точки на чл. 5 от ЗМИП задължени и съответно подлежащи на санкции по закона са лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, както и доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги (физическо или юридическо лице или друго правно образувание, което предоставя услуги за опазване на частни криптографски ключове от името на своите клиенти за притежаването, съхраняването и прехвърлянето на виртуални валути). В зависимост от обема и сложността на извършваните от криптотърговеца операции следва да бъде изготвена и съответната документация, която следва да е налична при поискване от компетентните органи.

Следващият акт, който следва да бъде съобразен при търговията с криптовалути е ЗЗЛД и европейският регламент GDPR. Същите не поставят в прав текст изисквания към търгуващите с криптовалути, но същите произтичат от извършваната дейност. Имайки предвид, че дори само имейл адресите без други съпътстващи данни спадат към категорията „лични данни“, то просто няма как ЗЗЛД да бъде заобиколен, дори когато става дума за търговия със съпътстващо високо ниво на анонимизиация като криптотърговията.

И на последно място сред органите, контролиращи търговията с виртуални валути, се нареждат органите на приходната администрация в лицето на НАП. В тази връзка някои биха се изненадали да разберат, че въобще в законодателството съществува една Наредба № Н-9 от 07.08.2020 г. на министъра на финансите, съгласно която съществува публичен регистър към НАП, в който криптотърговците следва да бъдат вписани. Но следва да се има предвид, че не е толкова важно самото формално вписване в този регистър, колкото „изпипването“ на бизнес модела и дейността, така че данъчната администрация да няма за какво да се „хване“ при упражняването на контрол върху криптотърговците. Въпросното вписване в регистъра е важно да се отбележи, че следва да бъде извършено преди започване на дейността.

Време за прочитане : 3 мин.

Време за прочитане : 3 мин.

Лиценз за частна охранителна дейност в България може да бъде издаден след като се премине през установена процедура. Определението за частна охранителна дейност, процедурата за получаване на лиценз и необходимите за това документи са посочени в Закона за частната охранителна дейност и в наредбите към него – дейността включва действия, които са насочени към запазване и опазване на човешката неприкосновеност, охрана на движими и/или недвижими вещи, охрана при транспорт на ценни товари, осигуряване на сигурност при провеждане на различни видове събития и мероприятия. Още от заглавието на закона прави впечатление думата „частна“. Това е направено с цел да се разграничи този вид охранителна дейност от държавната охрана. Такава е например структурата на Главна дирекция „Охрана на съдебната власт“, отдел „Охранителна полиция“, НСО и други. Частната охранителна дейност се осъществява от търговци по смисъла на ТЗ, т.е. първата стъпка към започването на тази дейност е регистрацията на търговско дружество. Разбира се, такава дейност може да се извършва и от дружество, регистрирано в някоя от другите страни-членки на ЕС.

След наличието на регистрирана фирма започва същинската процедура за получаване на охранителен лиценз. На първо място стои изборът на вид охранителна дейност, с която ще се занимава съответната фирма, като например: физическа охрана, охрана на физически лица, охрана на имущество, охрана на мероприятия, охрана на недвижими имоти и др. Важно е да се отбележи, че ако търговецът иска да извършва повече от един вид дейности, трябва да получи лиценз за всяка една от тях по отделно. Охранителната дейност може да бъде въоръжена или невъоръжена. Също така, охранителната дейност може да се извършва на територията на цялата страна или в определена област. В зависимост от това се определя и таксата за издаване на лиценз за охранителна фирма.

Еднолични търговци, собствениците на еднолични дружества с ограничена отговорност, съдружниците в дружества с ограничена отговорност, членовете на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, както и неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество, са различни от тези, които закона поставя за юридическите лица (фирмите), като в общи линии физическите лица не трябва да имат криминално минало, или ако имат такова, то поне да бъде заличено по право (реабилитирани), трябва да не страдат от психично заболяване, което им пречи да разбират свойството и значението на постъпките си, т.е. да не са невменяеми или запретени, поставят се и други изисквания. Закона поставя и завишени критерии за лицата, които са ръководители или изпълнителни на такава дейност. Те трябва да имат навършени 18-годишна възраст, да са дееспособни (т.е. да могат чрез своите действия да осъществят своите права и задължения, т.е. да не бъдат запретени, невменяеми, или законът да им забранява да извършват такава дейност), да бъдат с българско, европейско или швейцарско гражданство. Да не са осъждани за престъпление от общ характер (такова, което се преследва от прокуратурата, а не от частни лица, чрез тъжба), да бъдат клинично здрави и охранителите да притежават професионална квалификация по професия „Охранител“, придобита в институция от системата на професионалното образование и обучение. Тук е мястото да се спомене, че съществуват и няколко степени на тази длъжност, които позволяват извършването на различни видове охранителна дейност, като степента зависи както от личните възможности на кандидат-охранителя, така и от критериите, на които той отговаря. Друго условие е ръководителят да има не по-ниско от средно образование, а охранителят не по-ниско от основно. Като за доказването на тези факти се представят съответните официални писмени документи.

Заявлението за лиценз за охранителна дейност трябва да бъде изпратено до Главна дирекция „Национална полиция“ в гр. София. Друга възможност е същото да се подаде чрез ОД на МВР по седалище на фирмата или по електронен път – с електронен подпис. Към заявлението за получаване на охранителен лиценз трябва да се приложат различни документи, декларации, удостоверения и свидетелства. Част от тях се подават от физически лица (едноличен собственик на капитала, съдружници) и удостоверяват обстоятелства за самите тях. Съществено е изискването на закона е, че някои от документите трябва да се приложат от всеки един от съдружниците. Такива са например свидетелството за съдимост и медицинско свидетелство за липса на психически заболявания. Други обаче се отнасят за дружеството, като например: удостоверение за липса на данъчни задължения, липса на осигурителни задължения и др.  Когато съдружниците и управителят на охранителната фирма са чуждестранни лица, всички документи трябва да бъдат издадени от съответния орган в държавата им на пребиваване, придружени с апостил и официален превод на български език. Наред с тези документи, задължително условие за получаване на лиценз е да се представят образци на служебна карта, униформа и лого на охранителната фирма.

Друг много съществен елемент е държавната такса, която трябва да бъде платена към момента на подаване на заявлението за получаване на лиценза. Според вида охранителна дейност и според територията, на която ще се извършва тя, таксата варира между 500 и 6000 лева. Обикновено срокът за получаване на лиценз за частна охранителна дейност е един месец от получаване на заявлението, заедно с всички необходими документи към него. Ако обаче има някакви несъответствия със закона, органът ще изпрати уведомление до търговеца (охранителната фирма). Той има срок от 45 дни, в който трябва да коригира констатираните несъответствия. В този случай, едва след отстраняването им започва да тече срокът за издаване или отказ от издаване на лиценз, както споменахме, той е един месец. Кандидатстването за лиценз може да бъде осъществено лично или по пълномощие, вкл. от упълномощен за целта адвокат, който да движи цялата процедура до издаването на лиценза.

Време за прочитане : 2 мин.

Получаването на лиценз за и регистрация на трудов посредник, както и условията и редът за осъществяване на посредничество при наемане на работа са регламентирани в Закона за насърчаване на заетостта и в Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

Дейността на трудовите посредници се изразява в оказване съдействие на търсещите работа лица и на работодателите, предлагащи работни места, с цел сключване на договор за наемане на работа и по-специално в консултиране на търсещите работа лица и на работодателите; насочване към обучение на възрастни; насочване и подпомагане за започване на работа, включително в друго населено място в страната или в други държави.

За извършване на трудово-посредническа дейност по наемане на работа се изисква завършено средно или висше образование. Право на посреднически услуги по заетостта имат работодателите и лицата, които търсят работа.

Преди да започне да извършва посредническата дейност обаче, е необходимо съответното физическо или юридическо лице да има регистрация за това. Регистрацията на трудов посредник става след представяне пред Агенцията по заетостта на писмено заявление по образец. Към него се прилагат съответно: актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър;  удостоверение от съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за наличието или липсата на задължения към датата на подаване на заявлението; копие на удостоверението за вписване в регистъра на администраторите на лични данни съгласно Закона за защита на личните данни; нотариално заверено копие на диплома за завършено средно или висше образование на управляващия и представляващия физическото или юридическото лице, както и на наетите лица, които ще извършват посредническа дейност по наемане на работа. В рамките на регистрацията трудовия посредник може да кандидатства за изменение или допълнение на вида на предоставяните посреднически услуги, като подаде заявление в Агенцията по заетостта.

Министърът на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в 14-дневен срок от получаването му, след заплащане на такса и представен документ за извършен банков превод. За издаване на удостоверение за регистрация на трудов посредник, опериращ на територията на България, таксата е в размер на 380 лв., а за извършване на посредническа дейност за други държави или за моряци, таксата е в размер на 670 лв.

Удостоверението за извършване на посредническа дейност по наемане на работа е безсрочно. То се поставя на видно място в офиса на посредника. При реклама или обява за работа посредникът обявява номера, под който е регистриран. Трудовият посредник рекламира и/или публикува обяви за работни места само в случаите, когато има сключен посреднически договор с работодател и заявени свободни работни места.

И на последно място следва да се отбележи, че трудовите посредници предоставят безплатно посредническите си услуги на търсещо работа или наето на работа лице. На работодателя обаче услугата се извършва срещу заплащане. Важно е да се спомене, че това заплащане не може да бъде за сметка на възнаграждението на устроеното на работа лице.

Време за прочитане : 2 мин.

Регистрацията на фондации и сдружения с нестопанска цел (юридически лица с нестопанска цел в обществена или в частна полза) е отново актуален през 2017 след съществени промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), който е основният нормативен акт, регулиращ дейността на сдруженията с нестопанска цел и фондациите в страната. В брой 74 на Държавен вестник от 20.09.2016 е обнародван Закон за изменение и допълнение на ЗЮЛНЦ.

С последните изменения са внесени промени в начина за регистрация на сдружения с нестопанска цел (СНЦ) и фондации. От началото на 2018 вече ще се извършва вписване в регистъра на ЮЛНЦ, който се води от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, за разлика от досегашното положение – в района на съответния окръжен съд по местонахождението по адрес и седалище на дадено юридическо лице. На включване и публикуване в този регистър подлежат редица важни обстоятелствата като:

• името, както и основните цели и средствата, с които ще бъдат постигнати
• седалището и официалния адрес на регистрираното юридическо лице с нестопанска цел
• списък с имената и данни за членовете на управителния орган на лицето
• самото решение за учредяване на ЮЛНЦ
• уставът (при сдруженията с нестопанска цел), респ. учредителният акт (при фондациите)
• всички решения за извършени промени в които и да е обстоятелствата, подлежащи на вписване и др.

Както вписването на изброените по-горе обстоятелства, така и публичното им обявяване и оповестяване следва да бъде извършено в 1-месечен срок от деня на възникването на съответните релевантни обстоятелства.

Пререгистрацията на ЮЛНЦ (сдружения с нестопанска цел и фондации) е изцяло нов момент в закона. Тя засяга вече регистрираните юридически лица с нестопанска цел. За всички тях ще бъде необходима пререгистрация. Става въпрос за тези юридически лица, които са вписани по стария режим при съответните окръжни съдилища. Те са длъжни, в срок до края на 2020 година да подадат съответното заявление за пререгистрация по вече приетите и обнародвани нови правила на закона, предмет на разглеждане в настоящата статия. Освен заявлението за пререгистрация, пред съответния орган трябва да се представи и удостоверение за актуално състояние на конкретното юридическо лице с нестопанска цел, както и БУЛСТАТ. Същото се отнася и до клоновете на юридическото лице – за всеки един от тях. Цитираните писмени удостоверения се издават от окръжните съдилища по старата месторегистрация на ЮЛНЦ в сравнително бърз (3-дневен) срок от тяхното заявяване. Има предвидена възможност ведно със заявлението за пререгистрация на ЮЛНЦ да бъде подадено и друго заявление за вписване – независимо на какво ново обстоятелство, в това число и заличаване.

Важно е изрично да бъде споменато, че при пререгистрацията фондациите и сдруженията с нестопанска цел, както и клоновете на чуждестранни ЮЛНЦ, се изключват от регистър БУЛСТАТ и кодът по БУЛСТАТ става идентификационен код на юридическото лице с нестопанска цел, съответно на неговия клон. Предвидено е при пререгистрацията по новия режим юридическото лице да запазва досегашното си регистрирано наименование.

Всички тези изисквания в Закона за юридическите лица с нестопанска цел влизат в сила от началото на 2018. Добра новина за подлежащите на пререгистрация юридически лица с нестопанска цел е свързана с цената, а именно, че каквато и да е административна такса за вписване на пререгистрацията на юридическите лица с нестопанска цел няма да се дължи. Промените, обсъдени по-горе, засягат и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел в България. Като цяло подобна пререгистрация на юридически лица беше извършена преди няколко години по отношение на търговските дружества.