Лиценз за международен превоз на товари в Общността при регистрация на транспортна фирма

Време за прочитане : 3 мин.

Ако желаете да регистрирате транспортна фирма за превоз на товари и искате да се ползвате от възможностите на европейския пазар, ще Ви е необходим лиценз на Общността за международен превоз на товари. Процедурата по издаване на такъв лиценз за международен транспорт е регламентирана в детайли в Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, както и в Закона за автомобилните превози. Дължимата за издаване на лиценза такса е определена в Тарифа № 5 за таксите, събирани в системата на Министерството на транспорта.

За да е налице осъществяване на дейност по превоз на товари, на първо място трябва да имаме физическо или юридическо лице, което да има качеството на търговец, като в предмета му на дейност да се включи извършването на превоз на товари срещу заплащане. Самият превоз на товари може да се осъществява чрез собствени, наети или придобити чрез лизинг превозни средства. Регистрирането на търговец, който ще осъществява такъв тип дейност, има своите особености и поради тази причина е препоръчително да се използва квалифицирана юридическа помощ при регистрацията на транспортната фирма.

Лицензът на транспортната фирма се издава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от упълномощени от него лица по предложение на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към същото министерство. Освен самия лиценз към него се издава и заверено копие от същия.

Има някои специфични изисквания, на които трябва да отговаря ръководителят на дейността и самата фирма:

  1. Благонадеждност – това изискване е изпълнено, когато ръководителят на превозната дейност не е осъждан с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер или не е лишен с влязла в сила присъда от правото да упражнява превозна дейност. Затова трябва да се представи удостоверение или справка за съдимост на лицето, което ще ръководи дейността.
  2. Професионална компетентност. Едно от най – важните неща, за да бъде издаден лиценз на фирмата Ви е ръководителят на дейността да притежава удостоверение за професионална компетентност, издадено от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Трябва да внимавате и когато избирате дадено лице за ръководител да се уверите, че не е ръководител на повече от едно дружество с такава дейност, тъй като едно и също лице, притежаващо такова удостоверение, може да ръководи транспортната дейност на не повече от две фирми за превози.
  3. Финансова стабилност. Колко дадена транспортна фирма трябва да е финансово стабилна или не, зависи от това колко превозни средства ще осъществяват дейността – едно, две или повече. За първо превозно средство сумата, с която трябва да разполага фирмата е левовата равностойност на 9000 евро, а за всяко второ или следващо превозно средство – левовата равностойност на 5000 евро. Доказването на финансовата стабилност на превозвача може да стане чрез влагане на съответната сума в капитала на дружеството, чрез влагане на същата сума като банкова гаранция в българска банка или най-популярната опция – чрез сключване на договор за застраховка за застрахователна сума равна на размера на изискуемата по закон. Същевременно, желателно, за да получите лиценз е фирмата ви да няма непогасени публични задължения, което се удостоверява с удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения.
  4. Установяване на територията на България се изразява в задължението на превозвача да установи своето място, от което ръководи дейността, си на територията на България. Не е задължително това място да е негова собственост – може и да е наето помещение.

Спазването на всяко отделно изискване следва да се удостовери със съответния документ, поради което е добре при набора на документи да се използва правната помощ на специалисти, които да са добре запознати с практическите въпроси по издаването на такъв лиценз. Срокът, в който се издава или се отказва издаването на такъв лиценз е 30–дневен от датата на подаване на документите. Ако липсва даден документ или има някаква нередност в подадените документи, срокът за отстраняването им е 1–месечен от получаването на указанията от министерството. Лиценз се издава в толкова екземпляра колкото са и самите превозни средства, тоест ако има 3 превозни средства, ще се издаде 1 оригинален лиценз и две заверени копия на същия лиценз. Срокът за издаване на на дубликат от лиценз (например ако е загубен), е 7–дневен от подаване на молбата.

Самият лиценз не е безсрочен – той е ограничен със срок от 5 години. Ако превозвачът иска и след изтичане на срока на лиценза да продължи да извършва същата дейност, следва да направи молба затова преди да изтече срока на издадения му вече лиценз. Особеното при лицензирането е, че фирмите–превозвачи трябва да отговарят на множеството изисквания на закона, не само когато кандидатстват за лиценза, а и през целия период докато упражняват тази дейност, защото в противен случай рискуват да им бъде отнет лиценза.

Ако има промяна в името, адреса или някакво друго обстоятелство по отношение на фирмата–превозвач, тя е длъжна да уведоми издалия лиценза орган в 14-дневен срок от настъпването на промяната.

Колко струва лиценз за международен транспорт е последният съществен въпрос във връзка с горната процедура. Държавната такса за издаване на международен лиценз за превоз на товари към 2018 е 500 лв. Други по-съществени разходи са свързани с наемането на гараж и сключването на договор със сервиз (освен при наличието на собствени), както и някои други минимални разноски в рамките на няколко десетки лева. Следва на последно място да се има предвид, че са големи глобите, които се налагат на фирми, които осъществяват гореописаната дейност без надлежно издаден лиценз.

Регистрация на кредитен посредник

Време за прочитане : 2 мин.

С новия Закон за кредитите на недвижими имоти на потребителите се въвежда един нов за българското законодателство регистрационен режим на кредитните посредници, който режим е в съответствие с Директива 2014/17/ЕС. Дейността, която извършват кредитните посредници, се изразява в представяне или предлагане на потребители на договори за ипотечен кредит, съдействие на потребители при извършване на подготвителни или преддоговорни действия във връзка с договори за кредит, както и сключване на договори за кредит от името на кредитора.

Предпоставка за извършване на дейност като кредитен посредник е вписване в специален регистър на Българската народна банка.

В закона подробно са описани  всички изисквания, които трябва да изпълни всеки един желаещ да получи лиценз за кредитен посредник. Едни от основните изисквания за регистрация се състоят в това всички кредитни посредници да имат добра репутация, да имат нужната компетентност и знания в областта на кредитирането, както и да имат застраховка „Професионална отговорност“. В рамките на един месец след подаване на необходимата документация и при спазване на всички законни изисквания, кредитния посредник се вписва в регистъра на БНБ. В регистъра се съдържа информация, идентифицираща цялата дейност на кредитния посредник, услугите които предлага и обхвата на неговата дейност.

С цел да се осигури един равен по възможности пазар за регистрираните кредитни посредници, те могат да са както всички видове търговци по смисъла на Търговския закон и също така могат да бъдат физически лица. Предвидено е регистрираните кредитни посредници в България да имат право да извършват дейност на територията и на целия Европейски съюз след като се спази процедурата по уведомяване на компетентните органи на съответните държави членки.

Установени са и обстоятелствата, при които БНБ може да откаже регистриране на кредитен посредник или да заличи вече регистриран такъв. Ако се откаже вписване на заявителя, той ще има право да кандидатства отново след 6-месечен срок. Уредена е и забраната кредитните посредници да възлагат извършваните от тях дейности на други лица. Определени са принудителни административни мерки и налагане на санкции от КЗП и БНБ  при неизпълнение на изискванията на закона от страна на кредитните посредници.

След приемането на закона, приета бе и наредба на БНБ, която регулира в детайли дейността на кредитните посредници. Най-съществените моменти в нея са крайният срок – 21.01.2017 – в който кредитните посредници трябва да подадат документи до БНБ за регистрация, за да могат да продължат дейността си. За регистрацията е предвидена такса в размер на 3000 лева. Другото основно изискване за упражняване на дейност като кредитен посредник е наличието на застраховка „Професионална отговорност“. При настъпили промени в обстоятелствата, кредитният посредник има срок от 15 дни, в който да уведоми за това БНБ. Документите за тези промени се подава в електронен формат и се заплаща такса в размер на 500 лв. Същото важи и за случаите, когато посредникът реши да упражнява дейността си в друга държава – таксата и уведомяването на БНБ.

Изисквания за произход на собствените средства за внесен и собствен капитал при финансовите институции

Време за прочитане : < 1 мин.

За пореден път през 2014 изменена бе Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции.

Първото от измененията третира дейността по чл. 2, ал. 2, т. 12 от Закона за кредитните институции, а именно придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други). След последните изменения за тези дейности се изисква регистрация като финансова институция.

Следващото съществено изменение касае капитала на финансовите институции. По-рано през 2014 беше въведено изискването минималния капитал да е с произход от собствени средства, а сега наредбата дава разяснение именно относно понятието „собствени средства“. Приема се, че вноските са направени със собствени средства, когато към датата на извършване на вноската:

  • за физическите лица – разликата между техните разполагаеми парични средства по банкови сметки и размера на задълженията им е по-голяма от размера на вноската;
  • за юридическите лица – размерът на вноската е по-малък както от нетната стойност на капитала, определена като разлика между активите и задълженията по счетоводен баланс, така и от техните разполагаеми парични средства по банкови сметки.

Дружество, което не е новоучредено, трябва да разполага както с внесен, така и със собствен капитал, а всяка финансова институция е длъжна по всяко време да поддържа собствен капитал, който е сумата на регистрирания и внесен капитал, резервите на дружеството, формирани съгласно чл. 246 от Търговския закон, неразпределената печалба за минали години и текущата печалба към съответния отчетен период, като сумата се намалява със загубата от предходни години и с текущата загуба към съответния отчетен период. При наличие на обратно изкупени акции/дялове собственият капитал на дружеството се намалява с размера на изкупените акции/дялове.

По отношения на собствените средства са направени редица допълнения в наредбата, които целят осветляването на произхода на средствата, които се влагат в съответната финансова институция – напр. декларации, служебни бележки, извлечения от банкови сметки и т.н.

Бързите кредити с по-висок минимален капитал

Време за прочитане : < 1 мин.

На 27.5.2014 БНБ прие Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 26 от 2009 г. за финансовите институции, с която затегна режима на компаниите за бързи кредити. Всъщност изискванията се отнасят за всички финансови институции, но акцентът, след продължителен обществен дебат, падна именно върху фирмите за бързи кредити.

Първото и може би най-съществено изменение е това за повишаване на минималния изискуем капитал на дружествата за бързи кредити. До скоро той беше 250 хил. лева, а с последните изменения прагът беше повишен на 1 млн. лева. Коментираната в общественото пространство причина за тази мярка е, че по този начин се отсяват най-големите и сериозни, а оттам и най-стриктно съобразяващи се с българското законодателство, търговски дружества за бързи кредити.

Другото съществено изменение също се отнася до капитала на дружествата за бързи кредити, но не касае неговия размер, а произхода му. Подобно на по-строгите изисквания при лицензирането на платежни институции, сега и при финансовите институции се въведе изискване на прозрачност на капитала. Първата мярка в тази насока е изискването вноските при набирането на капитала да са парични и освен това – да са със собствени, а не със заемни средства. Споменатия минимален капитал трябва да бъде поддържан през цялото време, през което дружество за бързи кредити съществува и оперира.

Последното съществено изменение касае собствениците и управляващите лица на фирмите за бързи кредити. Отново подобно на платежните институции и при финансовите институции беше въведено подобно изискване, съгласно което не следва да са налице обстоятелства, поставящи под съмнение квалификацията, професионалния опит или репутацията на тези лица. По отношение на физическите лица, които пряко или косвено притежават квалифицирано дялово участие в капитала на финансова институция, както и по отношение на действителните собственици, трябва да не са налице обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната надеждност, финансова стабилност и репутация, а за юридическите лица – тяхната финансова стабилност и репутация.

Инвестиционен посредник – регистрация и лицензиране за ФОРЕКС търговия

Време за прочитане : 2 мин.

Регистрацията на инвестиционен посредник и придобиването на ФОРЕКС лиценз в България дава правото на брокерите да извършват дейност в границите на целия Европейски съюз  или чрез свободно предоставяне на услуги, или чрез откриване на клон.

Компании, които желаят да предлагат ФОРЕКС търговия чрез електронни платформи за търговия в България и ЕС, трябва да бъдат регистрирани като инвестиционни посредници и да са лицензирани от Комисията за финансов надзор. Те работят под Европейската Директива за пазарите на финансови инструменти (MiFID), която е имплементирана в българското законодателство. Инвестиционните посредници са регулирани от Директивата с някои специфики на национално ниво.

Има два вида лицензи, приложими за ФОРЕКС брокерите, зависещи от обхвата на извършвания тип дейност:

1)      Брокерски лиценз – изискващ минимален инвестиционен капитал BGN 250 000. Този тип лиценз дава на инвестиционния посредник правото да държи пари и ценни книжа на клиента и да предлага следните услуги:

a)      Приемане и прехвърляне на поръчки във връзка с един или повече финансови инструмента, включително посредничество при сключване на сделки с финансови инструменти.

b)      Предоставяне на инвестиционни консултации на клиент

c)      Изпълнение на нареждания  за сметка на клиенти

d)     Управление на портфейл

2)      Пълен лиценз (т.нар. МАРКЕТ МЕЙКЪР лиценз) – изискващ минимален начален капитал BGN 1 500 000. Този тип лиценз дава правото на инвестиционния посредник да извършва сделки за собствена сметка.

И в двата случая необходимо условие е, преди да се кандидатства за лицензиране, да се внесе минимум 25% от нужния минимален капитал, а оставащата сума следва да бъде внесена в 14-дневен срок от получаване на одобрение от Комисията за финансов надзор.

Освен изискването за капитал, за регистрацията на инвестиционен посредник има и други изисквания, които могат да се обобщят в няколко категории:

  • Изисквания към директорите / управителите – те трябва да бъдат лица с настоящ адрес в страната с добра репутация, подходящо за извършваната дейност висше образование  и опит в сферата на работа.
  • Изисквания към съдружниците / акционерите и произхода на средствата за началния капитал – както при директорите, акционерите трябва да са физически / юридически лица с добра репутация, без криминално досие и ясен произход на инвестиционния капитал.
  • Изисквания за капиталова адекватност
  • Изисквания към персонала, организационна структура
  • Изисквания към вътрешен контрол, одит
  • Технически изисквания

Процедурата по регистрация и лицензиране на инвестиционен посредник трае приблизително 6 месеца. Необходими са обаче няколко месеца предварителна подготовка и изготвяне на правната документация преди подаване на заявлението към Комисията за финансов надзор. Комисията таксува преглеждането на заявлението и издаването на лиценз (таксите са различни според вида лиценз) и излиза с решение до 3 месеца от датата на подаване на заявлението.

Електронни пари, платежна система и платежни институции

Време за прочитане : 3 мин.

Електронни пари, платежни институции, платежна система, система за електронни плащания и др. – тези понятия изглеждат на пръв поглед много сходни, но всъщност крият доста различия. Уредбата им е в Закона за платежните услуги и платежните системи, както и в Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар и Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 година относно предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари.

От 13.01.2018 влиза в сила единната Европейска директива за платежните услуги във вътрешния пазар, позната като PSD2. Във връзка с това се подготвят нови правила и процедури, съобразени с новите изисквания. В момента БНБ не приема заявления за лицензиране на платежни институции и дружества за електронни пари. В началото на октомври 2017 правителството одобри нов законопроект с включени промени съгласно директивата. Очаква се до края на 2017 да го гласуват в парламента и да обявят новата процедура.

Горните актове уреждат изискванията към доставчиците на платежни услуги. А тези доставчици, изключая ЕЦБ, национални и търговски банки, са 2 вида:

  • Платежни институции и
  • Дружества за електронни пари

Платежните институции от своя страна са 3 вида и извършват някоя или всички от долуизброените платежни услуги:

1)      услуги, свързани с внасянето на пари в наличност по платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;

2)      услуги, свързани с теглене на пари в наличност от платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;

3)      изпълнение на платежни операции, включително прехвърляне на средства по платежна сметка на ползвателя при доставчика на платежни услуги или при друг доставчик на платежни услуги:

a)      изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;

b)      изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти;

c)       изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи;

4)      изпълнение на платежни операции, когато средствата са част от отпуснат на ползвателя на платежни услуги кредит:

a)      изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;

b)      изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти;

c)       изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи;

5)      издаване на платежни инструменти и/или приемане на плащания с платежни инструменти;

6)      изпълнение на налични парични преводи;

7)      изпълнение на платежни операции, при които съгласието на платеца за изпълнение на платежната операция е дадено посредством телекомуникационно, цифрово или информационно устройство и плащането е извършено към оператора на телекомуникационна или информационна система или мрежа, който действа само като посредник между ползвателя на платежната услуга и доставчика на стоките или услугите.

Най-малко са изискванията при получаване на лиценз за платежна институция, извършваща услуги само по т. 6 – изискуемият начален капитал е само 40 хил. лева, докато за услуги по т. 7 – 100 хил. лева, а за която и да е или всички от останалите услуги – 250 хил. лева. Освен първоначалния капитал, има изискване за поддържане по всяко време на собствен капитал, който е пропорционален на обема на обработените плащания и се изчислява по специална формула. Издаването на лиценз за платежна институция е обвързано с редица подробно изброени изисквания, както и необходимостта компетентните органи, разгледали заявлението, да са дали благоприятна цялостна оценка. Допустимо е лиценз да бъде издаден само за някоя или някои от гореизброените дейности, а впоследствие лицензът да бъде допълнен с други платежни услуги. Платежните институции подлежат на първоначално лицензиране в дадена държава-членка на ЕС, след което обаче могат да предоставят платежните услуги, за които са лицензирани, на територията на целия ЕС, без за това да се изисква нов лиценз. Необходимо е единствено уведомяване на БНБ.

В дейността си платежните институции могат да извършват ограничен кръг допълнителни дейности, които имат връзка с предоставянето на платежни услуги – обмяна на валута, дейност като оператор на платежна система, отпускане на кредити или други търговски дейности. БНБ обаче може да се намеси по всяко време и да ограничи дейността на дадена платежна институция, ако има опасност за стабилността й. БНБ може също така да изисква извънредни финансови отчети и одити за сметка на платежните институции, ако възникнат съмнения в надеждността им. Допустимо е платежната институция да осъществява дейността, за която е лицензирана, не само пряко, но и чрез представител, чрез клон или чрез подизпълнител. Всичко това подлежи на вписване в Публичния регистър на лицензираните от БНБ платежни институции.

Дружества за електронни пари са вторият тип субекти, които подлежат на регистрация. Те са единствените, освен ЕЦБ и национални банки, които могат да издават и изкупуват обратно електронни пари. Изискванията при дружествата за електронни пари са по-строги в сравнение с тези към платежните институции. Общите изисквания са същите, както и към платежните институции, но минималният капитал е 700 хил. лева. Таксата на БНБ за издаване на лиценз също е по-висока – 10 хил. лева в сравнение с 4 хил. лева при платежните институции. Това донякъде обяснява факта, че към 2013 година в България има лицензирани едва 2 дружества за електронни пари срещу няколко десетки платежни институции.

В дейността си дружествата за електронни пари не могат да приемат влогове или да начисляват лихва, но също като платежните институции могат да извършват някои допълнителни дейности като напр. да предоставят кредити и да извършват дейност като оператор на платежна система. Емитирането на електронни пари се извършва само пряко, но след това електронните пари могат да бъдат разпространявани и изкупувани обратно чрез представители. Едното от двете лицензирани в България дружества за електронни пари е избрало бизнес модел на работа с много различни представители, докато другото не е възприело този подход.

Третият тип субекти, които подлижат на лицензиране от БНБ, са операторите на платежни системи – това е система за прехвърляне на средства, която функционира въз основа на формални и стандартизирани процедури и общи правила за обработка, клиринг и/или сетълмент на платежни операции. Изискванията за лицензиране на оператор на платежна система са най-високи, а таксата за лицензиране е в размер на 50 хил. лева. В България има 3 вида платежни системи:

  • Платежни системи с окончателност на сетълмента – има лицензирани 4 системи – БОРИКА, БИСЕРА, БИСЕРА7-ЕВРО (с оператор „БОРИКА-БАНКСЕРВИЗ“ АД) и СЕП (с оператор „Система за електронни плащания България / Сеп България“ АД)
  • Платежна система за брутен сетълмент в реално време – RINGS·(Real-time Interbank Gross Settlement System) – оперирана от БНБ
  • Трансевропейска автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време – TARGET 2 – чийто системен компонент се оперира от БНБ съобразно правилата на системата, приети от ЕЦБ.