Отваряне на игрална зала за хазарт / лиценз за казино

Време за прочитане : 2 мин.

Откриването на казино или игрална зала, в които се провеждат хазартни игри, преминава през лицензионна процедура, която е в компетентността на Държавната комисия по хазарта (ДКХ). Същата не е лесна и е препоръчително провеждането й от адвокат със съдействието на собствениците на хазартния бизнес. Сред кръга лица, които могат да кандидатстват за хазартен лиценз на игрална зала, са български търговски дружества или еднолични търговци или фирми от ЕС и Швейцария. За откриване на казино изискванията са по-високи – лиценз може да бъде издаден само на ООД или АД с поименни акции. Във всички случаи хазартните лицензи са лични (не могат да се прехвърлят на друго лице) и важат само за изрично упоменатите в тях хазартни игри.

На следващо място следва да се направи разликата между казино и игрална зала. В казината могат да се провеждат хазартни игри на игрални маси или с игрални автомати. Възможните хазартни игри на маса са на рулетка, с карти, вкл. покер, със зарове и техните разновидности. Докато в игрални зали се провеждат игри с игрални автомати – т. нар. „машинки“.

Дори след получаването на лиценз, дейността на казината и игралните зали е строго регламентирана и ограничена. Следва да се имат предвид редица забрани в тази връзка. На първо място що се отнася до сградите, в които се помещават – те следва да не са публична държавна собственост, да не се намират в сгради на НСО, министерствата на вътрешните работи и на отбраната, в учебни или здравни заведения. Ако се намират в съсобствени сгради – изисква се нотариално заверено съгласие на всички съсобственици. Изисква се отстояние от поне 300 метра от училища и домове за деца, като при казината се допуска изключение, ако същите се помещават в 4 или 5-звездни хотели. На следващо място има забрана за съвместяване на качествата организатор на хазартни игри и търговец на хардуер за хазартната индустрия.

Изискванията за откриване на игрална зала включват на първо място наличието на собствен капитал в размер на общо поне 300 хил. лева, от които 100 хил. за инвестиции (хардуер и т.н.) и 200 хил. свободен капитал за организиране на игрите и респ. изплащане на печалби. Логично при казината тези прагове са неколкократно по-високи – 600 хил. за инвестиции + още толкова свободни средства за организирането на игрите. ДКХ следи за произхода на горните средства на собствениците на хазартния бизнес. На следващо място следва да бъдат предвидени и разписани правила относно разположението на помещенията в казиното, както и план за организацията по охраната му.

Срокът за произнасяне на ДКХ по направеното искане за издаване на хазартен лиценз е 60 дни, като при сложност на даден конкретен казус срокът може да бъде продължен с още 30 дни. Ако има нередности в подадените до комисията документи, същите следва да бъдат отстранени в 30-дневен срок. При самото подаване на документи за лиценз се събира такса в размер на 35 хил. лева за казино и респ. 7500 лева за игрална зала. При издаване на лиценз от ДКХ се заплащат допълнително 35 хил. лева за казина с до 5 игрални маси и 15 игрални автомата (при повече маси и автомати сумата се увеличава) или 7500 лева за игрални зали с 15 игрални места (тук следва да се има предвид, че 1 автомат може да е с повече от 1 игрално място). Лицензите се издават за срок от 5 години, а при по-големи инвестиции – и за 10 години. След изтичането на тези срокове подлежат на подновяване. И на последно място във връзка с разноските по откриване на казино или игрална зала следва да се има предвид и т. нар. „Годишна вноска за социално отговорно поведение“, които са на годишна база и са в размер на 10 хил. лева за казина и 5 хил. лева за игрални зали.

Изисквания за произход на собствените средства за внесен и собствен капитал при финансовите институции

Време за прочитане : < 1 мин.

За пореден път през 2014 изменена бе Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции.

Първото от измененията третира дейността по чл. 2, ал. 2, т. 12 от Закона за кредитните институции, а именно придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други). След последните изменения за тези дейности се изисква регистрация като финансова институция.

Следващото съществено изменение касае капитала на финансовите институции. По-рано през 2014 беше въведено изискването минималния капитал да е с произход от собствени средства, а сега наредбата дава разяснение именно относно понятието „собствени средства“. Приема се, че вноските са направени със собствени средства, когато към датата на извършване на вноската:

  • за физическите лица – разликата между техните разполагаеми парични средства по банкови сметки и размера на задълженията им е по-голяма от размера на вноската;
  • за юридическите лица – размерът на вноската е по-малък както от нетната стойност на капитала, определена като разлика между активите и задълженията по счетоводен баланс, така и от техните разполагаеми парични средства по банкови сметки.

Дружество, което не е новоучредено, трябва да разполага както с внесен, така и със собствен капитал, а всяка финансова институция е длъжна по всяко време да поддържа собствен капитал, който е сумата на регистрирания и внесен капитал, резервите на дружеството, формирани съгласно чл. 246 от Търговския закон, неразпределената печалба за минали години и текущата печалба към съответния отчетен период, като сумата се намалява със загубата от предходни години и с текущата загуба към съответния отчетен период. При наличие на обратно изкупени акции/дялове собственият капитал на дружеството се намалява с размера на изкупените акции/дялове.

По отношения на собствените средства са направени редица допълнения в наредбата, които целят осветляването на произхода на средствата, които се влагат в съответната финансова институция – напр. декларации, служебни бележки, извлечения от банкови сметки и т.н.

Бързите кредити с по-висок минимален капитал

Време за прочитане : < 1 мин.

На 27.5.2014 БНБ прие Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 26 от 2009 г. за финансовите институции, с която затегна режима на компаниите за бързи кредити. Всъщност изискванията се отнасят за всички финансови институции, но акцентът, след продължителен обществен дебат, падна именно върху фирмите за бързи кредити.

Първото и може би най-съществено изменение е това за повишаване на минималния изискуем капитал на дружествата за бързи кредити. До скоро той беше 250 хил. лева, а с последните изменения прагът беше повишен на 1 млн. лева. Коментираната в общественото пространство причина за тази мярка е, че по този начин се отсяват най-големите и сериозни, а оттам и най-стриктно съобразяващи се с българското законодателство, търговски дружества за бързи кредити.

Другото съществено изменение също се отнася до капитала на дружествата за бързи кредити, но не касае неговия размер, а произхода му. Подобно на по-строгите изисквания при лицензирането на платежни институции, сега и при финансовите институции се въведе изискване на прозрачност на капитала. Първата мярка в тази насока е изискването вноските при набирането на капитала да са парични и освен това – да са със собствени, а не със заемни средства. Споменатия минимален капитал трябва да бъде поддържан през цялото време, през което дружество за бързи кредити съществува и оперира.

Последното съществено изменение касае собствениците и управляващите лица на фирмите за бързи кредити. Отново подобно на платежните институции и при финансовите институции беше въведено подобно изискване, съгласно което не следва да са налице обстоятелства, поставящи под съмнение квалификацията, професионалния опит или репутацията на тези лица. По отношение на физическите лица, които пряко или косвено притежават квалифицирано дялово участие в капитала на финансова институция, както и по отношение на действителните собственици, трябва да не са налице обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната надеждност, финансова стабилност и репутация, а за юридическите лица – тяхната финансова стабилност и репутация.

Инвестиционен посредник – регистрация и лицензиране за ФОРЕКС търговия

Време за прочитане : 2 мин.

Регистрацията на инвестиционен посредник и придобиването на ФОРЕКС лиценз в България дава правото на брокерите да извършват дейност в границите на целия Европейски съюз  или чрез свободно предоставяне на услуги, или чрез откриване на клон.

Компании, които желаят да предлагат ФОРЕКС търговия чрез електронни платформи за търговия в България и ЕС, трябва да бъдат регистрирани като инвестиционни посредници и да са лицензирани от Комисията за финансов надзор. Те работят под Европейската Директива за пазарите на финансови инструменти (MiFID), която е имплементирана в българското законодателство. Инвестиционните посредници са регулирани от Директивата с някои специфики на национално ниво.

Има два вида лицензи, приложими за ФОРЕКС брокерите, зависещи от обхвата на извършвания тип дейност:

1)      Брокерски лиценз – изискващ минимален инвестиционен капитал BGN 250 000. Този тип лиценз дава на инвестиционния посредник правото да държи пари и ценни книжа на клиента и да предлага следните услуги:

a)      Приемане и прехвърляне на поръчки във връзка с един или повече финансови инструмента, включително посредничество при сключване на сделки с финансови инструменти.

b)      Предоставяне на инвестиционни консултации на клиент

c)      Изпълнение на нареждания  за сметка на клиенти

d)     Управление на портфейл

2)      Пълен лиценз (т.нар. МАРКЕТ МЕЙКЪР лиценз) – изискващ минимален начален капитал BGN 1 500 000. Този тип лиценз дава правото на инвестиционния посредник да извършва сделки за собствена сметка.

И в двата случая необходимо условие е, преди да се кандидатства за лицензиране, да се внесе минимум 25% от нужния минимален капитал, а оставащата сума следва да бъде внесена в 14-дневен срок от получаване на одобрение от Комисията за финансов надзор.

Освен изискването за капитал, за регистрацията на инвестиционен посредник има и други изисквания, които могат да се обобщят в няколко категории:

  • Изисквания към директорите / управителите – те трябва да бъдат лица с настоящ адрес в страната с добра репутация, подходящо за извършваната дейност висше образование  и опит в сферата на работа.
  • Изисквания към съдружниците / акционерите и произхода на средствата за началния капитал – както при директорите, акционерите трябва да са физически / юридически лица с добра репутация, без криминално досие и ясен произход на инвестиционния капитал.
  • Изисквания за капиталова адекватност
  • Изисквания към персонала, организационна структура
  • Изисквания към вътрешен контрол, одит
  • Технически изисквания

Процедурата по регистрация и лицензиране на инвестиционен посредник трае приблизително 6 месеца. Необходими са обаче няколко месеца предварителна подготовка и изготвяне на правната документация преди подаване на заявлението към Комисията за финансов надзор. Комисията таксува преглеждането на заявлението и издаването на лиценз (таксите са различни според вида лиценз) и излиза с решение до 3 месеца от датата на подаване на заявлението.

Електронни пари, платежна система и платежни институции

Време за прочитане : 3 мин.

Електронни пари, платежни институции, платежна система, система за електронни плащания и др. – тези понятия изглеждат на пръв поглед много сходни, но всъщност крият доста различия. Уредбата им е в Закона за платежните услуги и платежните системи, както и в Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар и Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 година относно предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари.

От 13.01.2018 влиза в сила единната Европейска директива за платежните услуги във вътрешния пазар, позната като PSD2. Във връзка с това се подготвят нови правила и процедури, съобразени с новите изисквания. В момента БНБ не приема заявления за лицензиране на платежни институции и дружества за електронни пари. В началото на октомври 2017 правителството одобри нов законопроект с включени промени съгласно директивата. Очаква се до края на 2017 да го гласуват в парламента и да обявят новата процедура.

Горните актове уреждат изискванията към доставчиците на платежни услуги. А тези доставчици, изключая ЕЦБ, национални и търговски банки, са 2 вида:

  • Платежни институции и
  • Дружества за електронни пари

Платежните институции от своя страна са 3 вида и извършват някоя или всички от долуизброените платежни услуги:

1)      услуги, свързани с внасянето на пари в наличност по платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;

2)      услуги, свързани с теглене на пари в наличност от платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;

3)      изпълнение на платежни операции, включително прехвърляне на средства по платежна сметка на ползвателя при доставчика на платежни услуги или при друг доставчик на платежни услуги:

a)      изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;

b)      изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти;

c)       изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи;

4)      изпълнение на платежни операции, когато средствата са част от отпуснат на ползвателя на платежни услуги кредит:

a)      изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;

b)      изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти;

c)       изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи;

5)      издаване на платежни инструменти и/или приемане на плащания с платежни инструменти;

6)      изпълнение на налични парични преводи;

7)      изпълнение на платежни операции, при които съгласието на платеца за изпълнение на платежната операция е дадено посредством телекомуникационно, цифрово или информационно устройство и плащането е извършено към оператора на телекомуникационна или информационна система или мрежа, който действа само като посредник между ползвателя на платежната услуга и доставчика на стоките или услугите.

Най-малко са изискванията при получаване на лиценз за платежна институция, извършваща услуги само по т. 6 – изискуемият начален капитал е само 40 хил. лева, докато за услуги по т. 7 – 100 хил. лева, а за която и да е или всички от останалите услуги – 250 хил. лева. Освен първоначалния капитал, има изискване за поддържане по всяко време на собствен капитал, който е пропорционален на обема на обработените плащания и се изчислява по специална формула. Издаването на лиценз за платежна институция е обвързано с редица подробно изброени изисквания, както и необходимостта компетентните органи, разгледали заявлението, да са дали благоприятна цялостна оценка. Допустимо е лиценз да бъде издаден само за някоя или някои от гореизброените дейности, а впоследствие лицензът да бъде допълнен с други платежни услуги. Платежните институции подлежат на първоначално лицензиране в дадена държава-членка на ЕС, след което обаче могат да предоставят платежните услуги, за които са лицензирани, на територията на целия ЕС, без за това да се изисква нов лиценз. Необходимо е единствено уведомяване на БНБ.

В дейността си платежните институции могат да извършват ограничен кръг допълнителни дейности, които имат връзка с предоставянето на платежни услуги – обмяна на валута, дейност като оператор на платежна система, отпускане на кредити или други търговски дейности. БНБ обаче може да се намеси по всяко време и да ограничи дейността на дадена платежна институция, ако има опасност за стабилността й. БНБ може също така да изисква извънредни финансови отчети и одити за сметка на платежните институции, ако възникнат съмнения в надеждността им. Допустимо е платежната институция да осъществява дейността, за която е лицензирана, не само пряко, но и чрез представител, чрез клон или чрез подизпълнител. Всичко това подлежи на вписване в Публичния регистър на лицензираните от БНБ платежни институции.

Дружества за електронни пари са вторият тип субекти, които подлежат на регистрация. Те са единствените, освен ЕЦБ и национални банки, които могат да издават и изкупуват обратно електронни пари. Изискванията при дружествата за електронни пари са по-строги в сравнение с тези към платежните институции. Общите изисквания са същите, както и към платежните институции, но минималният капитал е 700 хил. лева. Таксата на БНБ за издаване на лиценз също е по-висока – 10 хил. лева в сравнение с 4 хил. лева при платежните институции. Това донякъде обяснява факта, че към 2013 година в България има лицензирани едва 2 дружества за електронни пари срещу няколко десетки платежни институции.

В дейността си дружествата за електронни пари не могат да приемат влогове или да начисляват лихва, но също като платежните институции могат да извършват някои допълнителни дейности като напр. да предоставят кредити и да извършват дейност като оператор на платежна система. Емитирането на електронни пари се извършва само пряко, но след това електронните пари могат да бъдат разпространявани и изкупувани обратно чрез представители. Едното от двете лицензирани в България дружества за електронни пари е избрало бизнес модел на работа с много различни представители, докато другото не е възприело този подход.

Третият тип субекти, които подлижат на лицензиране от БНБ, са операторите на платежни системи – това е система за прехвърляне на средства, която функционира въз основа на формални и стандартизирани процедури и общи правила за обработка, клиринг и/или сетълмент на платежни операции. Изискванията за лицензиране на оператор на платежна система са най-високи, а таксата за лицензиране е в размер на 50 хил. лева. В България има 3 вида платежни системи:

  • Платежни системи с окончателност на сетълмента – има лицензирани 4 системи – БОРИКА, БИСЕРА, БИСЕРА7-ЕВРО (с оператор „БОРИКА-БАНКСЕРВИЗ“ АД) и СЕП (с оператор „Система за електронни плащания България / Сеп България“ АД)
  • Платежна система за брутен сетълмент в реално време – RINGS·(Real-time Interbank Gross Settlement System) – оперирана от БНБ
  • Трансевропейска автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време – TARGET 2 – чийто системен компонент се оперира от БНБ съобразно правилата на системата, приети от ЕЦБ.

Регистрация на зъболекари като амбулатория за индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина

Време за прочитане : 2 мин.

Дентален лекар (зъболекар, стоматолог) или група от дентални лекари (двама или повече), които желаят да осъществяват първична медицинска помощ по дентална медицина, могат да създадат амбулатории тип „индивидуална” или тип „групова” практика за първична медицинска помощ по дентална медицина. Амбулаториите за индивидуална или групова практика за първична помощ по дентална медицина се създават чрез регистрационен режим. Регистрацията се извършва в съответната Регионална здравна инспекция, на чиято територия се намира лечебното заведение. Самата регистрация се извършва чрез подаване на заявление по чл. 40, ал.1 от Закона за лечебните заведения, към което се прилагат и редица документи.

Ако сте лекар по дентална медицина и искате да създадете амбулатория за първична медицинска помощ трябва да знаете, че преди регистрацията в съответната Регионална здравна инспекция, следва да осъществите първо своята търговска регистрация като юридическо лице. Своята дейност можете да осъществявате под формата на едноличен търговец, но през последните години по-предпочитаната форма, под която може да се развива такава дейност, е едноличното дружество с ограничена отговорност /ЕООД/ или дружеството с ограничена отговорност /ООД/. Едно от предимствата на тези форми на дейност е, че техните собственици или съдружници в тях, имат ограничена отговорност, тоест отговарят само до размера на внесените от тях дялови вноски в капитала на дружеството, а не както е при едноличните търговци с цялото си имущество. Минималният капитал, изискуем по закон, за регистриране на ограничено отговорно дружество е само 2 лева. Понякога регистрацията с минималния или близо до минималния капитал не е удачна, но това варира при всеки отделен случай.

Законът за лечебните заведения регламентира някои специфични изисквания, които задължително трябва да се вземат под внимание, когато се регистрира търговската фирма. На първо място – предметът на дейност и търговското наименование на фирмата не могат да се изписват свободно по усмотрение на учредителите на дружеството. Те трябва задължително да се изпишат в съответствие с изискванията на Закона за лечебните заведения, в противен случай практиката няма да бъде регистрирана от съответната Регионална здравна инспекция. Другото изискване при регистрацията на търговско дружество, което ще осъществява тази специфична дейност е, лицето, което ще бъде вписано като управител на дружеството, както и едноличния собственик на капитала, респ. съдружниците, да са лица с висше образование и диплома по дентална медицина.  За да се удостовери това, към заявлението до Търговския регистър се прилага и диплома за завършено висше образование по дентална медицина.

Едва след регистрацията на дружеството в търговския регистър може да се премине към същинската регистрация в Регионалната здравна инспекция, където наред с дружествения договор / учредителния акт на новосъздаденото дружеството, се представя набор от документи. Един документ, който много често се подценява е правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение. Този документ всъщност е изключително важен, тъй като именно в него се съдържат нормите, които да уреждат вътрешните взаимоотношения в лечебното заведение, правата и задълженията на наетите лица в лечебното заведение – лекари – стоматолози, специалисти или друг персонал, структурата на лечебното заведение, работното време дисциплинарната отговорност на персонала, правата на пациентите и т.н.

След регистрацията на търговското дружество и регистрацията в съответната Регионална здравна инспекция, следва и сключване на договор с Националната здравноосигурителна каса, по който договор страна е съответното търговско дружество.