Регистрация на онлайн аптека и изисквания за продажба на лекарства по интернет

Време за прочитане : 2 мин.

Продажбата на лекарства по интернет е поредният клон на онлайн търговията, който претърпя бурно развитие по време на пандемията от COVID-19. При поръчка в онлайн аптека, всеки може да закупи определени лекарства и хранителни добавки, без да се налага физически да посещава аптека, а основното ограничение при регистрацията и работата на аптеките онлайн е, че имат право да продават по интернет само лекарства, за които не се изисква рецепта. Така например, пациент не може да се снабди легално напр. с антибиотици, които обикновено са предписвани от личните лекари.

За да може да функционира законосъобразно една онлайн аптека, тя първо трябва да бъде регистрирана надлежно, а след това има законови и подзаконови изисквания, на които трябва да отговаря. Част от тях са валидни за всички онлайн търговци – напр. касаещи сключване на договори от разстояние, защита на потребителите, защита на лични данни (които в случая са чувствителни и изискванията са специални, а санкциите са по-високи) – но други са специфични точно за тази дейност, напр. задължителна регистрация на интернет сайта в Изпълнителната агенция по лекарства (ИАЛ) и т.н. В сайта на ИАЛ има публичен регистър с всички регистрирани онлайн аптеки, така че ако пациент не е сигурен дали и откъде да поръча някое лекарство онлайн, може да направи бърза справка за лиценза на дадена онлайн аптека и да направи поръчка или пък да подаде сигнал за незаконна дейност на онлайн търговец на лекарства.

Особено съществено изискване за откриването на онлайн аптека и нейната регистрация е нейният собственик да има разрешение за продажба на лекарствени продукти на дребно, т.е. да е собственик на офлайн аптека. Друго специфично изискване е задължението по Наредба за предоставяне на консултации във връзка с дейността. Наред с това, собственикът трябва да разполага и със специални превозни средства, които да осигурят максимална защита на лекарствените продукти, предлагани в интернет аптеката. Има и изискване за доставка в рамките на 24 часа.

В последно време, поради все повече увеличаващият се брой интернет аптеки, върху тяхната дейност започна да се упражнява все по-строг контрол. В тази връзка, както всеки онлайн магазин, аптеката трябва да има прецизно изготвени Общи условия, задължителна Политика за защита на личните данни, както и други специфични документи, защото именно в тази насока проверките от страна на надзорните органи са най-чести. В същото време сравнително масово онлайн аптеките нямат изготвени специално за тях и подходящи за дейността им такива задължителни документи, а има и такива, които копират подобни документи от други сайтове, но всички тези пропуски няма как да не бъдат констатирани от проверяващите органи, които налагат съответните санкции, които обикновено са в размер на няколко хиляди лева. Затова е препоръчително съгласуването на работата на онлайн аптеката между няколко категории експерти – IT специалисти, които поддържат сайта, счетоводители, които осчетоводяват поръчките и транзакциите, и юристи, които съгласуват с предходните 2 фигури и собственика на бизнеса наложителни от законова гледна точка промени във функционирането на сайта.

Както при всеки друг сайт за онлайн търговия, онлайн аптеката също има нужда от изготвяне на важна документация, съобразена изцяло с настоящото национално и европейско законодателство, с цел търговецът да не бъде подложен на имуществени санкции поради несъответствие на сайта си със законовите изисквания. И в тази връзка, дори вече да имате изготвен и функциониращ сайт за продажба на лекарства, препоръчително е компетентни лица в областта на приложимото законодателство да направят правен одит и да дадат компетентно становище какво следва да бъде ревизирано на сайта, така че рискът от санкции от надзорните органи да бъде сведен до нула. Юридическият одит обикновено струва многократно по-малко от дори от първата и най-лека санкция, която може да бъде наложена от проверяващи органи, а освен него, адвокат с опит в електронното право би могъл, срещу повече от приемлива месечна такса да сключи официален договор с онлайн аптеката, по силата на който да предоставя текущи правни консултации при всеки възникнал въпрос или проблем и да бъде официален контакт с надзорните органи в случай на проверка.

Законът и криптовалутите – правила и изисквания за търговия

Време за прочитане : 3 мин.

Закон за виртуалните валути, базирани на блокчейн (blockchain) технологията, все още няма, нито в България, нито в ЕС, нито в някоя друга развита държава, въпреки че търговията с криптовалути (Bitcoin, Ethereum и др.) процъфтява вече години наред. Надзорните органи в различните държави издават спорадични указания, препоръки и предупреждения, но това няма нищо общо със създаването на правнорегламентирана рамка, към която криптотърговията да се придържа, за унифицирани законови изисквания да не говорим.

Имайки предвид горното, малките и индивидуалните играчи на криптопазара обикновено не предприемат никакви мерки за съответствие със законодателството и това е донякъде оправдано, защото за това се изискват допълнителни разходи. При малко по-големите и средни играчи на пазара на виртуални валути обаче е препоръчително вземането на превантивни мерки, които могат да им спестят между малко и много главоболия с всевъзможни държавни институции за в бъдеще. Дори криптовалутите да не са изчерпателно и прецизно регламентирани в действащото българско и европейско законодателство, това не означава, че напр. НАП няма да направи данъчна ревизия, в рамките на която да установи с ревизионен акт немалки приходи и оттам и неплатени данъци от страна на задълженото лице. Или пък от финансовото разузнаване към ДАНС няма да почукат на вратата във връзка с непредприети дори само на хартия мерки срещу изпирането на пари. Или пък Комисията за защита личните данни (КЗЛД) за изиска от задълженото лице документация за съответствие и изпълнение на законовите изисквания.

Може би е излишно да бъде въобще споменавано, че първата задължителна стъпка в тази насока е регистрацията на дружество с ограничена отговорност (ООД или ЕООД) или акционерно дружество (АД или ЕАД), защото съгласно Търговския закон (ТЗ) лицата, които извършват търговска дейност по занятие, дори да не са регистрирали абсолютно нищо, се приема, че са еднолични търговци (ЕТ). А при ЕТ първо данъчното облагане е по-неблагоприятно и освен това търговецът отговаря с цялото си лично имущество за задълженията си.

Следващата стъпка е начертаването на бизнес модела, в съответствие с който ще бъде извършвана на практика дейността по търговия с криптовалути. Същият е силно препоръчително да бъде съгласуван с адвокат и счетоводител. Най-малко препоръчителен е вариантът, при който се пробва нещо дали работи и след като се установи, че работи безотказно (само от техническа страна обаче), допълнителни мерки от правно или счетоводно естество не се вземат, поне докато не дойдат на посещение компетентните органи и връчат предписание, акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление или друг акт. Добър компромисен вариант е как нещо работи да бъде изпробвано от индивидуален акаунт, който впоследствие да не бъде използван в дейността по търговия с виртуални валути.

Законът за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е първият нормативен акт, който следва да бъде съобразен от търговците на криптовалути при извършваната от тях дейност. Там се съдържа и първият опит за легална дефиниция в българското законодателство на понятието виртуални валути – „цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път.“. Съгласно най-новите точки на чл. 5 от ЗМИП задължени и съответно подлежащи на санкции по закона са лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, както и доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги (физическо или юридическо лице или друго правно образувание, което предоставя услуги за опазване на частни криптографски ключове от името на своите клиенти за притежаването, съхраняването и прехвърлянето на виртуални валути). В зависимост от обема и сложността на извършваните от криптотърговеца операции следва да бъде изготвена и съответната документация, която следва да е налична при поискване от компетентните органи.

Следващият акт, който следва да бъде съобразен при търговията с криптовалути е ЗЗЛД и европейският регламент GDPR. Същите не поставят в прав текст изисквания към търгуващите с криптовалути, но същите произтичат от извършваната дейност. Имайки предвид, че дори само имейл адресите без други съпътстващи данни спадат към категорията „лични данни“, то просто няма как ЗЗЛД да бъде заобиколен, дори когато става дума за търговия със съпътстващо високо ниво на анонимизиация като криптотърговията.

И на последно място сред органите, контролиращи търговията с виртуални валути, се нареждат органите на приходната администрация в лицето на НАП. В тази връзка някои биха се изненадали да разберат, че въобще в законодателството съществува една Наредба № Н-9 от 07.08.2020 г. на министъра на финансите, съгласно която съществува публичен регистър към НАП, в който криптотърговците следва да бъдат вписани. Но следва да се има предвид, че не е толкова важно самото формално вписване в този регистър, колкото „изпипването“ на бизнес модела и дейността, така че данъчната администрация да няма за какво да се „хване“ при упражняването на контрол върху криптотърговците. Въпросното вписване в регистъра е важно да се отбележи, че следва да бъде извършено преди започване на дейността.

Изисквания и регистрация на застрахователен брокер и агент по КЗ

Време за прочитане : 3 мин.

Застрахователни брокери и застрахователни агенти са двете категории застрахователни посредници, които според новия Кодекс за застраховането в сила от 2016 година имат право да извършват услуги по застрахователно посредничество. Има забрана обаче едно и също лице да бъде едновременно застрахователен брокер и застрахователен агент. С промените в кодекса от 2018 наред с брокерите и агентите се появи още един посредник – този, извършващ разпространение на застрахователни продукти като допълнителна дейност. По-надолу в статията ще разгледаме изискванията за всеки един от тях поотделно.

Отваряне на застрахователен офис и извършване на дейност като застрахователен брокер е свързано с редица изисквания. Най-съществените от тях са за застраховка и финансови гаранции. Всеки застрахователен брокер следва да поддържа застраховка „Професионална отговорност“, която покрива отговорността за брокера за настъпили вреди, вследствие на негово виновно действия или бездействие. Минималната застрахователна сума е 2,5 млн. лева за едно събитие и 3,7 млн. лева за всички застрахователни събития, които могат да настъпят през 12-месечния период на застраховката. Тези суми обаче ще са валидни само до 12 юни 2020г., когато всяка от тях ще поскъпне с около 100 000 лева. Това поскъпване е следствие от законодателни промени в ЕС, които неминуемо ще се отразят и при нас. На следващо място идва изискването застрахователния брокер или да открие специална клиентска сметка, по която да се превеждат застрахователни обезщетения на клиенти, или да поддържа собствени финансови средства равняващи се на 4% от общия размер на премиите по застрахователни договори, които са сключени от същия брокер през предходната финансова година, но не по-малко от 40 хил. лева. Съществени са също така и изискванията към физическите лица брокери, както и към управляващите и представляващите застрахователния брокер юридическо лице – да имат висше образование и да имат професионален опит в областта на застраховането (най-малко две години работа на ръководна длъжност или на длъжност, непосредствено свързана със сключването и изпълнението на застрахователни договори в застраховател, презастраховател, застрахователен брокер или застрахователен агент, както и допълнителен опит, определен между 3 и 10 години в зависимост от заеманата длъжност на лицето – например 3 години е изискването за допълнителен опит за лица, които са били управители на застраховател или презастраховател), да имат чисто съдебно минало и да имат право да заемат материалноотговорни длъжности, а също и да не са обявявани в несъстоятелност. Наред с гореописания професионален опит, управляващите застрахователния брокер трябва да преминат и през специално обучение, което може да бъде различно: а) обучение, организирано от застраховател или презастраховател за всяко лице, което работи за него, вкл. управляващите – поне 15 часа всяка година; б) обучение, организирано от застрахователен брокер за всяко лице, което постъпва на работа. Това обучение завършва с изпит и сертификат за успешното му полагане, който се издава от организацията, провела изпита; в) изпит, проведен от КФН – за съжаление такъв изпит няма насрочен вече повече от година.

Процедурата по регистрация на застрахователен брокер завършва с вписването на последния в нарочен регистър по ЗКФН, а започва със заявление, към което се прилагат редица документи – за фирмена регистрация и такива, които доказват, че застрахователният брокер отговаря на законовите изисквания, изяснени по-горе. Срокът за произнасяне на заявлението е 1-месечен, а ако бъдат констатирани недостатъци на заявлението или приложените документи на заявителя се предоставя допълнителен не по-малко от 15-дневен срок за отстраняването на същите. Ако всички документи са изрядни заявителят се уведомява и следва да внесе дължимата такса, след което се вписва в регистъра и му се издава специално удостоверение. Таксата за вписване в регистъра е 7500 лева, а за издаване на сертификат – 200 лева.

Застрахователните агенти, за разлика от застрахователните брокери, поначало представляват интереса на и работят само за една застрахователна компания, като са допустими известни изключения в тази насока. Изискванията при застрахователните агенти са съответно занижени. На първо място изискването на новия КЗ от 2016 година е не за висше, а за средно образование. Другото изискване е свързано с несъстоятелността и е напълно идентично както при застрахователните брокери. Застраховката на агента е абсолютно същата като тази на брокера, но с уточнението, че самият застраховател може да поеме отговорност за действията представляващия го агент, в който случай изискването за застраховка на професионалната отговорност отпада напълно. Изискването за разкриване на клиентска сметка също може да отпадне, ако самият застраховател упълномощи агента да оперира с негова сметка. Застрахователят поема отговорност и за обучението и квалификацията на представляващите интересите му агенти. Управляващите застрахователния агент трябва или да са преминали обучението, проведено от застрахователя, или да имат опита, посочен по-горе за застрахователните брокери. Самата регистрация на застрахователен агент съгласно новия Кодекс за застраховането става чрез подаване на заявление от застрахователната компания, за която работи застрахователния агент.

Посредникът, който предлага застрахователни продукти като допълнителна дейност също подлежи на регистрация като застрахователните брокери и застрахователните агенти. Дейността се извършва от името и за сметка на застрахователя. За този вид посредник се прилагат разпоредбите за застрахователните агенти, с изключение на изискванията за професионални знания и умения.

И на последно място следва да се спомене, че застрахователните брокери, застрахователните агенти и посредниците, които предлагат застрахователни продукти като допълнителна дейност, които са регистрирани в България, имат право свободно да извършват същата дейност и във всички страни-членки на ЕС. Процедурата за това се провежда при условията на уведомяване, а не на лицензиране, и отнема около 1 месец. При нея се уведомяват компетентните органи на съответната държава, в която ще се извършва застрахователното посредничество.

Лиценз за частна охранителна дейност

Време за прочитане : 3 мин.

Лиценз за частна охранителна дейност в България може да бъде издаден след като се премине през установена процедура. Определението за частна охранителна дейност, процедурата за получаване на лиценз и необходимите за това документи са посочени в Закона за частната охранителна дейност и в наредбите към него – дейността включва действия, които са насочени към запазване и опазване на човешката неприкосновеност, охрана на движими и/или недвижими вещи, охрана при транспорт на ценни товари, осигуряване на сигурност при провеждане на различни видове събития и мероприятия. Още от заглавието на закона прави впечатление думата „частна“. Това е направено с цел да се разграничи този вид охранителна дейност от държавната охрана. Такава е например структурата на Главна дирекция „Охрана на съдебната власт“, отдел „Охранителна полиция“, НСО и други. Частната охранителна дейност се осъществява от търговци по смисъла на ТЗ, т.е. първата стъпка към започването на тази дейност е регистрацията на търговско дружество. Разбира се, такава дейност може да се извършва и от дружество, регистрирано в някоя от другите страни-членки на ЕС.

След наличието на регистрирана фирма започва същинската процедура за получаване на охранителен лиценз. На първо място стои изборът на вид охранителна дейност, с която ще се занимава съответната фирма, като например: физическа охрана, охрана на физически лица, охрана на имущество, охрана на мероприятия, охрана на недвижими имоти и др. Важно е да се отбележи, че ако търговецът иска да извършва повече от един вид дейности, трябва да получи лиценз за всяка една от тях по отделно. Охранителната дейност може да бъде въоръжена или невъоръжена. Също така, охранителната дейност може да се извършва на територията на цялата страна или в определена област. В зависимост от това се определя и таксата за издаване на лиценз за охранителна фирма.

Еднолични търговци, собствениците на еднолични дружества с ограничена отговорност, съдружниците в дружества с ограничена отговорност, членовете на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, както и неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество, са различни от тези, които закона поставя за юридическите лица (фирмите), като в общи линии физическите лица не трябва да имат криминално минало, или ако имат такова, то поне да бъде заличено по право (реабилитирани), трябва да не страдат от психично заболяване, което им пречи да разбират свойството и значението на постъпките си, т.е. да не са невменяеми или запретени, поставят се и други изисквания. Закона поставя и завишени критерии за лицата, които са ръководители или изпълнителни на такава дейност. Те трябва да имат навършени 18-годишна възраст, да са дееспособни (т.е. да могат чрез своите действия да осъществят своите права и задължения, т.е. да не бъдат запретени, невменяеми, или законът да им забранява да извършват такава дейност), да бъдат с българско, европейско или швейцарско гражданство. Да не са осъждани за престъпление от общ характер (такова, което се преследва от прокуратурата, а не от частни лица, чрез тъжба), да бъдат клинично здрави и охранителите да притежават професионална квалификация по професия „Охранител“, придобита в институция от системата на професионалното образование и обучение. Тук е мястото да се спомене, че съществуват и няколко степени на тази длъжност, които позволяват извършването на различни видове охранителна дейност, като степента зависи както от личните възможности на кандидат-охранителя, така и от критериите, на които той отговаря. Друго условие е ръководителят да има не по-ниско от средно образование, а охранителят не по-ниско от основно. Като за доказването на тези факти се представят съответните официални писмени документи.

Заявлението за лиценз за охранителна дейност трябва да бъде изпратено до Главна дирекция „Национална полиция“ в гр. София. Друга възможност е същото да се подаде чрез ОД на МВР по седалище на фирмата или по електронен път – с електронен подпис. Към заявлението за получаване на охранителен лиценз трябва да се приложат различни документи, декларации, удостоверения и свидетелства. Част от тях се подават от физически лица (едноличен собственик на капитала, съдружници) и удостоверяват обстоятелства за самите тях. Съществено е изискването на закона е, че някои от документите трябва да се приложат от всеки един от съдружниците. Такива са например свидетелството за съдимост и медицинско свидетелство за липса на психически заболявания. Други обаче се отнасят за дружеството, като например: удостоверение за липса на данъчни задължения, липса на осигурителни задължения и др.  Когато съдружниците и управителят на охранителната фирма са чуждестранни лица, всички документи трябва да бъдат издадени от съответния орган в държавата им на пребиваване, придружени с апостил и официален превод на български език. Наред с тези документи, задължително условие за получаване на лиценз е да се представят образци на служебна карта, униформа и лого на охранителната фирма.

Друг много съществен елемент е държавната такса, която трябва да бъде платена към момента на подаване на заявлението за получаване на лиценза. Според вида охранителна дейност и според територията, на която ще се извършва тя, таксата варира между 500 и 6000 лева. Обикновено срокът за получаване на лиценз за частна охранителна дейност е един месец от получаване на заявлението, заедно с всички необходими документи към него. Ако обаче има някакви несъответствия със закона, органът ще изпрати уведомление до търговеца (охранителната фирма). Той има срок от 45 дни, в който трябва да коригира констатираните несъответствия. В този случай, едва след отстраняването им започва да тече срокът за издаване или отказ от издаване на лиценз, както споменахме, той е един месец. Кандидатстването за лиценз може да бъде осъществено лично или по пълномощие, вкл. от упълномощен за целта адвокат, който да движи цялата процедура до издаването на лиценза.

Лиценз и регистрация на трудов посредник

Време за прочитане : 2 мин.

Получаването на лиценз за и регистрация на трудов посредник, както и условията и редът за осъществяване на посредничество при наемане на работа са регламентирани в Закона за насърчаване на заетостта и в Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

Дейността на трудовите посредници се изразява в оказване съдействие на търсещите работа лица и на работодателите, предлагащи работни места, с цел сключване на договор за наемане на работа и по-специално в консултиране на търсещите работа лица и на работодателите; насочване към обучение на възрастни; насочване и подпомагане за започване на работа, включително в друго населено място в страната или в други държави.

За извършване на трудово-посредническа дейност по наемане на работа се изисква завършено средно или висше образование. Право на посреднически услуги по заетостта имат работодателите и лицата, които търсят работа.

Преди да започне да извършва посредническата дейност обаче, е необходимо съответното физическо или юридическо лице да има регистрация за това. Регистрацията на трудов посредник става след представяне пред Агенцията по заетостта на писмено заявление по образец. Към него се прилагат съответно: актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър;  удостоверение от съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за наличието или липсата на задължения към датата на подаване на заявлението; копие на удостоверението за вписване в регистъра на администраторите на лични данни съгласно Закона за защита на личните данни; нотариално заверено копие на диплома за завършено средно или висше образование на управляващия и представляващия физическото или юридическото лице, както и на наетите лица, които ще извършват посредническа дейност по наемане на работа. В рамките на регистрацията трудовия посредник може да кандидатства за изменение или допълнение на вида на предоставяните посреднически услуги, като подаде заявление в Агенцията по заетостта.

Министърът на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в 14-дневен срок от получаването му, след заплащане на такса и представен документ за извършен банков превод. За издаване на удостоверение за регистрация на трудов посредник, опериращ на територията на България, таксата е в размер на 380 лв., а за извършване на посредническа дейност за други държави или за моряци, таксата е в размер на 670 лв.

Удостоверението за извършване на посредническа дейност по наемане на работа е безсрочно. То се поставя на видно място в офиса на посредника. При реклама или обява за работа посредникът обявява номера, под който е регистриран. Трудовият посредник рекламира и/или публикува обяви за работни места само в случаите, когато има сключен посреднически договор с работодател и заявени свободни работни места.

И на последно място следва да се отбележи, че трудовите посредници предоставят безплатно посредническите си услуги на търсещо работа или наето на работа лице. На работодателя обаче услугата се извършва срещу заплащане. Важно е да се спомене, че това заплащане не може да бъде за сметка на възнаграждението на устроеното на работа лице.

Лицензиране и регистрация на финансова институция в БНБ, пререгистрация на финансови къщи

Време за прочитане : 3 мин.

Финансовата институция е уредена в Закона за кредитните институции и съгласно неговия чл. 3 е лице, различно от кредитна институция и инвестиционен посредник, чиято основна дейност е извършване на една или повече от следните дейности:

  1. извършване на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи;
  2. издаване и администриране на други средства за плащане (пътнически чекове и кредитни писма), доколкото тази дейност не е обхваната от т. 1;
  3. финансов лизинг;
  4. гаранционни сделки;
  5. търгуване за собствена сметка или за сметка на клиенти с чуждестранна валута и благородни метали с изключение на деривативни финансови инструменти върху чуждестранна валута и благородни метали;
  6. предоставяне на услуги и/или извършване на дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти;
  7. парично брокерство;
  8. придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други);
  9. издаване на електронни пари;
  10. придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция;
  11. отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Финансовите институции подлежат на вписване в публичен регистър на БНБ. Много важна подробност в тази връзка е, че ако е налице извършвана специфична дейност по специален закон – режимът за лицензиране на финансова институция е различен. Например финансова институция, която издава електронни пари, следва да е регистрирана и лицензирана по Глава пета от специалния в случая Закон за платежните услуги и платежните системи. От обхвата на закона изрично са изключени БНБ, взаимоспомагателните каси и заложните къщи.

В общата хипотеза за регистрация на финансова институция (финансова къща) Законът за кредитните институции поставя следните изисквания по отношение на съответното търговско дружество:

  1. да има търговска регистрация в Република България като дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции;
  2. в предмета му на дейност да няма дейности извън изброените по-горе;
  3. да има собствен капитал със структура и в размер, определени с Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции, като акциите може да бъдат само поименни;
  4. мястото на извършване на основната стопанска дейност да е на територията на Република България;
  5. управляващите и представляващите дружеството лица да притежават необходимата квалификация, професионален опит и репутация, a лицата, които пряко или косвено притежават квалифицирано дялово участие в капитала на дружеството – надеждност, финансова стабилност и репутация.

Изисквания има и към всяко управляващо или представляващо финансовата институция лице (както и към физическите лица, които пряко или косвено притежават квалифицирано дялово участие в капитала на финансова институция, както и лицата, които по закон представляват юридическите лица, притежаващи пряко или косвено квалифицирано дялово участие в капитала на финансова институция), което трябва да:

  1. има висше образование;
  2. има най-малко 3 години опит в областта на икономиката, правото, финансите, информатиката;
  3. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако не е реабилитирано;
  4. не е било през последните 2 години член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
  5. не е лишено от право да заема материалноотговорна длъжност;
  6. не е включено в списъка по чл. 5, ал. 1 от Закона за мерките срещу финансиране на тероризма.

За регистрация и вписване на финансова институция в регистъра на БНБ следва да е внесен (под формата на парични вноски) капитал на търговското дружество в размер на 1 милион лева. Преди измененията от 2014 изискването беше доста по-ниско, както следва:

  1. 50 хил. лева – в случаите на придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция.
  2. 250 хил. лева – в случаите на издаване и администриране на други средства за плащане (пътнически чекове и кредитни писма), финансов лизинг, гаранционни сделки, придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и др.) и отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

По отношение на капитала има изрично изискване за произхода му – на първо място вноските в него трябва да са парични, а капиталът следва да не е заемен.

Административната такса за разглеждане на подадено заявление и регистрация на финансова институция и вписването й в регистъра на БНБ е в размер на 3 хил. лева.

Особено съществени промени в режима на финансовите институции настъпиха след приемането на последните изменения на Закона за кредитните институции от 25.03.2014. Съгласно последните промени в 6-месечен срок финансовите институции (вкл. т. нар. финансови къщи), вписани в регистъра на БНБ, които са търгували с инструменти на паричния пазар (чекове, менителници, депозитни сертификати и др.), чуждестранна валута и благородни метали, финансови фючърси, опции, инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти, както и други дериватни инструменти имат 2 опции:

  1. ако възнамеряват да предоставят инвестиционни и/или извършват инвестиционни дейности съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти (това са услугите, които може да предоставят единствено лицензирани инвестиционни посредници по ЗПФИ), следва да подадат в Комисията за финансов надзор документи за получаване на лиценз за извършване на дейност като инвестиционни посредници по Закона за пазарите на финансови инструменти. Тази задължителна пререгистрация на финансови институции (финансови къщи) представлява на практика изцяло ново лицензиране на съвсем друг тип правен субект по съвсем друг закон, при съвсем различни, макар и много сходни, изисквания.
  2. ако са извършвали и възнамеряват да извършват обмяна на валута в наличност, следва да приведат дейността си в съответствие с Валутния закон.

Във връзка с горното, в посочения 6-месечен срок всички регистрирани преди последните законови изменения финансови институции връщат в БНБ издадените им удостоверения за регистрация и се пререгистрират в БНБ, ако отговарят на изискванията на чл. 3а, по ред, определен с Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции. А какво ще се случи при неизпълнение на това задължение? Отговорът дава ал.6 на чл. 3а от ЗКИ – БНБ заличава от регистъра регистрирано лице по негово искане или ако установи, че:

  1. е престанало да отговаря на изискванията на този член;
  2. вписването е било извършено въз основа на невярна информация или неверни документи;
  3. не изпълнява задълженията си по този закон или актовете за прилагането му, или други нормативно установени изисквания за осъществяване на дейността.

Сдружение с нестопанска цел – пре/регистрация на фондация и СНЦ (ЮЛНЦ)

Време за прочитане : 2 мин.

Регистрацията на фондации и сдружения с нестопанска цел (юридически лица с нестопанска цел в обществена или в частна полза) е отново актуален през 2017 след съществени промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), който е основният нормативен акт, регулиращ дейността на сдруженията с нестопанска цел и фондациите в страната. В брой 74 на Държавен вестник от 20.09.2016 е обнародван Закон за изменение и допълнение на ЗЮЛНЦ.

С последните изменения са внесени промени в начина за регистрация на сдружения с нестопанска цел (СНЦ) и фондации. От началото на 2018 вече ще се извършва вписване в регистъра на ЮЛНЦ, който се води от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, за разлика от досегашното положение – в района на съответния окръжен съд по местонахождението по адрес и седалище на дадено юридическо лице. На включване и публикуване в този регистър подлежат редица важни обстоятелствата като:

  • името, както и основните цели и средствата, с които ще бъдат постигнати
  • седалището и официалния адрес на регистрираното юридическо лице с нестопанска цел
  • списък с имената и данни за членовете на управителния орган на лицето
  • самото решение за учредяване на ЮЛНЦ
  • уставът (при сдруженията с нестопанска цел), респ. учредителният акт (при фондациите)
  • всички решения за извършени промени в които и да е обстоятелствата, подлежащи на вписване и др.

Както вписването на изброените по-горе обстоятелства, така и публичното им обявяване и оповестяване следва да бъде извършено в 1-месечен срок от деня на възникването на съответните релевантни обстоятелства.

Пререгистрацията на ЮЛНЦ (сдружения с нестопанска цел и фондации) е изцяло нов момент в закона. Тя засяга вече регистрираните юридически лица с нестопанска цел. За всички тях ще бъде необходима пререгистрация. Става въпрос за тези юридически лица, които са вписани по стария режим при съответните окръжни съдилища. Те са длъжни, в срок до края на 2020 година да подадат съответното заявление за пререгистрация по вече приетите и обнародвани нови правила на закона, предмет на разглеждане в настоящата статия. Освен заявлението за пререгистрация, пред съответния орган трябва да се представи и удостоверение за актуално състояние на конкретното юридическо лице с нестопанска цел, както и БУЛСТАТ. Същото се отнася и до клоновете на юридическото лице – за всеки един от тях. Цитираните писмени удостоверения се издават от окръжните съдилища по старата месторегистрация на ЮЛНЦ в сравнително бърз (3-дневен) срок от тяхното заявяване. Има предвидена възможност ведно със заявлението за пререгистрация на ЮЛНЦ да бъде подадено и друго заявление за вписване – независимо на какво ново обстоятелство, в това число и заличаване.

Важно е изрично да бъде споменато, че при пререгистрацията фондациите и сдруженията с нестопанска цел, както и клоновете на чуждестранни ЮЛНЦ, се изключват от регистър БУЛСТАТ и кодът по БУЛСТАТ става идентификационен код на юридическото лице с нестопанска цел, съответно на неговия клон. Предвидено е при пререгистрацията по новия режим юридическото лице да запазва досегашното си регистрирано наименование.

Всички тези изисквания в Закона за юридическите лица с нестопанска цел влизат в сила от началото на 2018. Добра новина за подлежащите на пререгистрация юридически лица с нестопанска цел е свързана с цената, а именно, че каквато и да е административна такса за вписване на пререгистрацията на юридическите лица с нестопанска цел няма да се дължи. Промените, обсъдени по-горе, засягат и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел в България. Като цяло подобна пререгистрация на юридически лица беше извършена преди няколко години по отношение на търговските дружества.

Регистрация на туристическа агенция / лиценз за туроператор

Време за прочитане : 3 мин.

За да може дадено лице да осъществява дейност като туроператор или туристическа агенция (туристически агент) в България, е необходимо да отговаря на някои условия, които са изрично и изчерпателно изброени в новия Закон за туризма от 2013 година. На първо място лицето трябва да е търговец по смисъла на Търговския закон или да е юридическо лице, което по силата на друг закон да има право да извършва стопанска дейност. На второ място, тези лица трябва да бъдат регистрирани в специален публичен регистър на туроператорите и туристическите агенти, който се поддържа от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Туроператорска дейност или туристическа агентска дейност по Закона за туризма, могат да извършват следните лица:

  • Лица, които имат право да извършват такава дейност по българското законодателство;
  • Лица, които имат право да осъществяват такава дейност по законодателството на друга държава членка на Европейския съюз;
  • Горната категория лица, но само по електронен път.

За да могат да функционират като туроператор или туристическа агенция, лицата, които имат право да я извършват по българското законодателство, трябва да приложат редица документи към заявлението си за регистрация. Подават се следните документи: декларация по образец за регистрация в Търговския регистър с посочване на ЕИК или копие на документ, удостоверяващ, че заявителят има право да извършва стопанска дейност по реда на специален закон, декларация, че едноличният търговец не е поставен под запрещение, справка по образец за броя, местоположението, пригодността и оборудването на помещението за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност, копие от акта за собственост на помещението за извършване на дейността или копие от договора за наем, или от друг документ, от който произтича правото на заявителя да ползва помещението за извършване на дейността, справка по образец за образованието, езиковата квалификация и стажа на персонала, който ще бъде зает в осъществяването на туристическата дейност, копие на документите, удостоверяващи завършено образование, стаж и езикова квалификация на лицето, осъществяващо функции по управление на туроператорската и/или туристическата агентска дейност, копие на предварителен договор за застраховка, декларация от заявителя, че не е свързано лице с търговец, чиято регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност е заличена, или че не е бил търговец, обявен в несъстоятелност, или му е отказана регистрация, изрично пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник и документ за платена такса за разглеждане на документите.

Лицата, които имат право съгласно европейското законодателство да извършват и в България дейност като туроператор или туристическа агенция, следва да представят по-малко на брой документи в сравнение с първата категория лица. Документите, които са длъжни да представят при подаване на заявлението им за регистрация, са свързани с правото им да развиват тази дейност в съответната чужда страна, където се намира седалището и адреса им на управление, както и документ, представляващ застраховка или някакво финансово обезпечение, който документ гарантира отговорността на заявителя за причинени вреди вследствие на неразплащане със своите контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност. Лицата, регистрирани като туроператори или туристически агенти в страна от ЕС, също трябва да представят документи за езикова и професионална квалификация на кадрите си, както и документи, свързани с правото на собственост или правото на ползване на помещението, което ще се използва за осъществяване на дейността, както и пригодността му за извършване на тази дейност.

В случай, че лицата желаят да извършват туроператорска или туристическа агентска дейност само по електронен път, то към заявлението, което се подава за извършване на регистрацията в регистъра на министерството, освен посочените документи /с изключение на тези, касаещи помещението/, следва да подадат и една специфична декларация, с която декларират, че ще извършват дейността само по електронен път, както и документ, удостоверяващ собствеността на интернет адреса в съответния домейн.

Основно изискване към фирмите, които желаят да се впишат в регистъра на туроператорите и туристическите агенти, е да разполагат с подходящ персонал – по отношение на образование, езикова квалификация и стаж. Същото се отнася и за лицето, което ще управлява и представлява фирмата. Друго съществено условие е осигуряването на подходящо помещение за осъществяване на дейността, като трябва да се има предвид, че в закона се съдържат много конкретни изисквания по отношение на местонахождението, вида и оборудването на работното помещение. Не на последно място се изисква и  сключване на предварителен договор за застраховка с лицензиран застраховател. Отрицателните предпоставки, които не бива да са налице, за да се осъществи вписване в публичния регистър са следните: лицето не трябва да е в производство по ликвидация или несъстоятелност, през 12-те месеца, предхождащи вписването в регистъра не трябва да е извършвало туроператорска дейност, без да притежава лиценз за това и не трябва да е с отнет лиценз преди да подаде искането за регистрация в регистъра.

За вписването в регистъра се подава писмено заявление до министерството, към което се прилагат и редица документи, удостоверяващи спазването на изискванията на закона – декларации, справки и други документи. Срокът за произнасяне за вписване в регистъра е двумесечен от постъпване на заявлението и в случай, че се допуска регистрация на лицето, министърът издава удостоверение за регистрация, което следва да се постави на видно място в търговския обект на туроператорската фирма.

Контролни органи, които следят за спазването на гореописаните изисквания са Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Комисията за защита на потребителите. За нарушения като извършване на туроператорска дейност или туристическа агентска дейност без притежаване на удостоверение за регистрация, сключване на договор с нерегистриран туроператор или туристически агент, с лице, извършващо туристическа дейност в некатегоризиран туристически обект, с нелицензиран превозвач, с персонал, който не притежава съответната професионална квалификация и опит; неиздаване на туристически ваучер на туриста по реда определен в Закона за туризма, както и при редица други нарушения, посочени в закона, се налагат имуществени санкции, чиито размери варират от 500 до 20 000 лв., в зависимост от вида на извършеното нарушение. Други санкция, която може да се наложи на нарушителите, е заличаване на регистрацията от регистъра на министерството.

Лиценз за международен превоз на товари в Общността при регистрация на транспортна фирма

Време за прочитане : 3 мин.

Ако желаете да регистрирате транспортна фирма за превоз на товари и искате да се ползвате от възможностите на европейския пазар, ще Ви е необходим лиценз на Общността за международен превоз на товари. Процедурата по издаване на такъв лиценз за международен транспорт е регламентирана в детайли в Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, както и в Закона за автомобилните превози. Дължимата за издаване на лиценза такса е определена в Тарифа № 5 за таксите, събирани в системата на Министерството на транспорта.

За да е налице осъществяване на дейност по превоз на товари, на първо място трябва да имаме физическо или юридическо лице, което да има качеството на търговец, като в предмета му на дейност да се включи извършването на превоз на товари срещу заплащане. Самият превоз на товари може да се осъществява чрез собствени, наети или придобити чрез лизинг превозни средства. Регистрирането на търговец, който ще осъществява такъв тип дейност, има своите особености и поради тази причина е препоръчително да се използва квалифицирана юридическа помощ при регистрацията на транспортната фирма.

Лицензът на транспортната фирма се издава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от упълномощени от него лица по предложение на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към същото министерство. Освен самия лиценз към него се издава и заверено копие от същия.

Има някои специфични изисквания, на които трябва да отговаря ръководителят на дейността и самата фирма:

  1. Благонадеждност – това изискване е изпълнено, когато ръководителят на превозната дейност не е осъждан с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер или не е лишен с влязла в сила присъда от правото да упражнява превозна дейност. Затова трябва да се представи удостоверение или справка за съдимост на лицето, което ще ръководи дейността.
  2. Професионална компетентност. Едно от най – важните неща, за да бъде издаден лиценз на фирмата Ви е ръководителят на дейността да притежава удостоверение за професионална компетентност, издадено от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Трябва да внимавате и когато избирате дадено лице за ръководител да се уверите, че не е ръководител на повече от едно дружество с такава дейност, тъй като едно и също лице, притежаващо такова удостоверение, може да ръководи транспортната дейност на не повече от две фирми за превози.
  3. Финансова стабилност. Колко дадена транспортна фирма трябва да е финансово стабилна или не, зависи от това колко превозни средства ще осъществяват дейността – едно, две или повече. За първо превозно средство сумата, с която трябва да разполага фирмата е левовата равностойност на 9000 евро, а за всяко второ или следващо превозно средство – левовата равностойност на 5000 евро. Доказването на финансовата стабилност на превозвача може да стане чрез влагане на съответната сума в капитала на дружеството, чрез влагане на същата сума като банкова гаранция в българска банка или най-популярната опция – чрез сключване на договор за застраховка за застрахователна сума равна на размера на изискуемата по закон. Същевременно, желателно, за да получите лиценз е фирмата ви да няма непогасени публични задължения, което се удостоверява с удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения.
  4. Установяване на територията на България се изразява в задължението на превозвача да установи своето място, от което ръководи дейността, си на територията на България. Не е задължително това място да е негова собственост – може и да е наето помещение.

Спазването на всяко отделно изискване следва да се удостовери със съответния документ, поради което е добре при набора на документи да се използва правната помощ на специалисти, които да са добре запознати с практическите въпроси по издаването на такъв лиценз. Срокът, в който се издава или се отказва издаването на такъв лиценз е 30–дневен от датата на подаване на документите. Ако липсва даден документ или има някаква нередност в подадените документи, срокът за отстраняването им е 1–месечен от получаването на указанията от министерството. Лиценз се издава в толкова екземпляра колкото са и самите превозни средства, тоест ако има 3 превозни средства, ще се издаде 1 оригинален лиценз и две заверени копия на същия лиценз. Срокът за издаване на на дубликат от лиценз (например ако е загубен), е 7–дневен от подаване на молбата.

Самият лиценз не е безсрочен – той е ограничен със срок от 5 години. Ако превозвачът иска и след изтичане на срока на лиценза да продължи да извършва същата дейност, следва да направи молба затова преди да изтече срока на издадения му вече лиценз. Особеното при лицензирането е, че фирмите–превозвачи трябва да отговарят на множеството изисквания на закона, не само когато кандидатстват за лиценза, а и през целия период докато упражняват тази дейност, защото в противен случай рискуват да им бъде отнет лиценза.

Ако има промяна в името, адреса или някакво друго обстоятелство по отношение на фирмата–превозвач, тя е длъжна да уведоми издалия лиценза орган в 14-дневен срок от настъпването на промяната.

Колко струва лиценз за международен транспорт е последният съществен въпрос във връзка с горната процедура. Държавната такса за издаване на международен лиценз за превоз на товари към 2018 е 500 лв. Други по-съществени разходи са свързани с наемането на гараж и сключването на договор със сервиз (освен при наличието на собствени), както и някои други минимални разноски в рамките на няколко десетки лева. Следва на последно място да се има предвид, че са големи глобите, които се налагат на фирми, които осъществяват гореописаната дейност без надлежно издаден лиценз.

Регистрация на кредитен посредник

Време за прочитане : 2 мин.

С новия Закон за кредитите на недвижими имоти на потребителите се въвежда един нов за българското законодателство регистрационен режим на кредитните посредници, който режим е в съответствие с Директива 2014/17/ЕС. Дейността, която извършват кредитните посредници, се изразява в представяне или предлагане на потребители на договори за ипотечен кредит, съдействие на потребители при извършване на подготвителни или преддоговорни действия във връзка с договори за кредит, както и сключване на договори за кредит от името на кредитора.

Предпоставка за извършване на дейност като кредитен посредник е вписване в специален регистър на Българската народна банка.

В закона подробно са описани  всички изисквания, които трябва да изпълни всеки един желаещ да получи лиценз за кредитен посредник. Едни от основните изисквания за регистрация се състоят в това всички кредитни посредници да имат добра репутация, да имат нужната компетентност и знания в областта на кредитирането, както и да имат застраховка „Професионална отговорност“. В рамките на един месец след подаване на необходимата документация и при спазване на всички законни изисквания, кредитния посредник се вписва в регистъра на БНБ. В регистъра се съдържа информация, идентифицираща цялата дейност на кредитния посредник, услугите които предлага и обхвата на неговата дейност.

С цел да се осигури един равен по възможности пазар за регистрираните кредитни посредници, те могат да са както всички видове търговци по смисъла на Търговския закон и също така могат да бъдат физически лица. Предвидено е регистрираните кредитни посредници в България да имат право да извършват дейност на територията и на целия Европейски съюз след като се спази процедурата по уведомяване на компетентните органи на съответните държави членки.

Установени са и обстоятелствата, при които БНБ може да откаже регистриране на кредитен посредник или да заличи вече регистриран такъв. Ако се откаже вписване на заявителя, той ще има право да кандидатства отново след 6-месечен срок. Уредена е и забраната кредитните посредници да възлагат извършваните от тях дейности на други лица. Определени са принудителни административни мерки и налагане на санкции от КЗП и БНБ  при неизпълнение на изискванията на закона от страна на кредитните посредници.

След приемането на закона, приета бе и наредба на БНБ, която регулира в детайли дейността на кредитните посредници. Най-съществените моменти в нея са крайният срок – 21.01.2017 – в който кредитните посредници трябва да подадат документи до БНБ за регистрация, за да могат да продължат дейността си. За регистрацията е предвидена такса в размер на 3000 лева. Другото основно изискване за упражняване на дейност като кредитен посредник е наличието на застраховка „Професионална отговорност“. При настъпили промени в обстоятелствата, кредитният посредник има срок от 15 дни, в който да уведоми за това БНБ. Документите за тези промени се подава в електронен формат и се заплаща такса в размер на 500 лв. Същото важи и за случаите, когато посредникът реши да упражнява дейността си в друга държава – таксата и уведомяването на БНБ.