Лиценз за частна охранителна дейност

Време за прочитане : 3 минути
 

Лиценз за частна охранителна дейност в България може да бъде издаден след като се премине през установена процедура. Определението за частна охранителна дейност, процедурата за получаване на лиценз и необходимите за това документи са посочени в Закона за частната охранителна дейност и в наредбите към него – дейността включва действия, които са насочени към запазване и опазване на човешката неприкосновеност, охрана на движими и/или недвижими вещи, охрана при транспорт на ценни товари, осигуряване на сигурност при провеждане на различни видове събития и мероприятия. Още от заглавието на закона прави впечатление думата „частна“. Това е направено с цел да се разграничи този вид охранителна дейност от държавната охрана. Такава е например структурата на Главна дирекция „Охрана на съдебната власт“, отдел „Охранителна полиция“, НСО и други. Частната охранителна дейност се осъществява от търговци по смисъла на ТЗ, т.е. първата стъпка към започването на тази дейност е регистрацията на търговско дружество. Разбира се, такава дейност може да се извършва и от дружество, регистрирано в някоя от другите страни-членки на ЕС. ...прочетете повече

Лиценз и регистрация на трудов посредник

Време за прочитане : 2 минути
 

Получаването на лиценз за и регистрация на трудов посредник, както и условията и редът за осъществяване на посредничество при наемане на работа са регламентирани в Закона за насърчаване на заетостта и в Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

Дейността на трудовите посредници се изразява в оказване съдействие на търсещите работа лица и на работодателите, предлагащи работни места, с цел сключване на договор за наемане на работа и по-специално в консултиране на търсещите работа лица и на работодателите; насочване към обучение на възрастни; насочване и подпомагане за започване на работа, включително в друго населено място в страната или в други държави.

За извършване на трудово-посредническа дейност по наемане на работа се изисква завършено средно или висше образование. Право на посреднически услуги по заетостта имат работодателите и лицата, които търсят работа.

Преди да започне да извършва посредническата дейност обаче, е необходимо съответното физическо или юридическо лице да има регистрация за това. Регистрацията на трудов посредник става след представяне пред Агенцията по заетостта на писмено заявление по образец. Към него се прилагат съответно: актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър;  удостоверение от съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за наличието или липсата на задължения към датата на подаване на заявлението; копие на удостоверението за вписване в регистъра на администраторите на лични данни съгласно Закона за защита на личните данни; нотариално заверено копие на диплома за завършено средно или висше образование на управляващия и представляващия физическото или юридическото лице, както и на наетите лица, които ще извършват посредническа дейност по наемане на работа. В рамките на регистрацията трудовия посредник може да кандидатства за изменение или допълнение на вида на предоставяните посреднически услуги, като подаде заявление в Агенцията по заетостта.

Министърът на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в 14-дневен срок от получаването му, след заплащане на такса и представен документ за извършен банков превод. За издаване на удостоверение за регистрация на трудов посредник, опериращ на територията на България, таксата е в размер на 380 лв., а за извършване на посредническа дейност за други държави или за моряци, таксата е в размер на 670 лв.

Удостоверението за извършване на посредническа дейност по наемане на работа е безсрочно. То се поставя на видно място в офиса на посредника. При реклама или обява за работа посредникът обявява номера, под който е регистриран. Трудовият посредник рекламира и/или публикува обяви за работни места само в случаите, когато има сключен посреднически договор с работодател и заявени свободни работни места.

И на последно място следва да се отбележи, че трудовите посредници предоставят безплатно посредническите си услуги на търсещо работа или наето на работа лице. На работодателя обаче услугата се извършва срещу заплащане. Важно е да се спомене, че това заплащане не може да бъде за сметка на възнаграждението на устроеното на работа лице.

Лицензиране и регистрация на финансова институция в БНБ, пререгистрация на финансови къщи

Време за прочитане : 3 минути
 

Normal
0

false
false
false

EN-US
X-NONE
X-NONE

/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:"Table Normal";
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-priority:99;
mso-style-parent:"";
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin-top:0cm;
mso-para-margin-right:0cm;
mso-para-margin-bottom:8.0pt;
mso-para-margin-left:0cm;
line-height:107%;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:11.0pt;
font-family:"Calibri","sans-serif";
mso-ascii-font-family:Calibri;
mso-ascii-theme-font:minor-latin;
mso-hansi-font-family:Calibri;
mso-hansi-theme-font:minor-latin;}
Финансовата институция е уредена в Закона за кредитните институции и съгласно неговия чл. 3 е лице, различно от кредитна институция и инвестиционен посредник, чиято основна дейност е извършване на една или повече от следните дейности:

  1. извършване на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи;
  2. издаване и администриране на други средства за плащане (пътнически чекове и кредитни писма), доколкото тази дейност не е обхваната от т. 1;
  3. финансов лизинг;
  4. гаранционни сделки;
  5. търгуване за собствена сметка или за сметка на клиенти с чуждестранна валута и благородни метали с изключение на деривативни финансови инструменти върху чуждестранна валута и благородни метали;
  6. предоставяне на услуги и/или извършване на дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти;
  7. парично брокерство;
  8. придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други);
  9. издаване на електронни пари;
  10. придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция;
  11. отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Финансовите институции подлежат на вписване в публичен регистър на БНБ. Много важна подробност в тази връзка е, че ако е налице извършвана специфична дейност по специален закон – режимът за лицензиране на финансова институция е различен. Например финансова институция, която издава електронни пари, следва да е регистрирана и лицензирана по Глава пета от специалния в случая Закон за платежните услуги и платежните системи. От обхвата на закона изрично са изключени БНБ, взаимоспомагателните каси и заложните къщи. ...прочетете повече

Регистрация на туристическа агенция / лиценз за туроператор

Време за прочитане : 3 минути
 

За да може дадено лице да осъществява дейност като туроператор или туристическа агенция (туристически агент) в България, е необходимо да отговаря на някои условия, които са изрично и изчерпателно изброени в новия Закон за туризма от 2013 година. На първо място лицето трябва да е търговец по смисъла на Търговския закон или да е юридическо лице, което по силата на друг закон да има право да извършва стопанска дейност. На второ място, тези лица трябва да бъдат регистрирани в специален публичен регистър на туроператорите и туристическите агенти, който се поддържа от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Туроператорска дейност или туристическа агентска дейност по Закона за туризма, могат да извършват следните лица:

  • Лица, които имат право да извършват такава дейност по българското законодателство;
  • Лица, които имат право да осъществяват такава дейност по законодателството на друга държава членка на Европейския съюз;
  • Горната категория лица, но само по електронен път.

За да могат да функционират като туропиратор или туристическа агенция, лицата, които имат право да я извършват по българското законодателство, трябва да приложат редица документи към заявлението си за регистрация. Подават се следните документи: декларация по образец за регистрация в Търговския регистър с посочване на ЕИК или копие на документ, удостоверяващ, че заявителят има право да извършва стопанска дейност по реда на специален закон, декларация, че едноличният търговец не е поставен под запрещение, справка по образец за броя, местоположението, пригодността и оборудването на помещението за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност, копие от акта за собственост на помещението за извършване на дейността или копие от договора за наем, или от друг документ, от който произтича правото на заявителя да ползва помещението за извършване на дейността, справка по образец за образованието, езиковата квалификация и стажа на персонала, който ще бъде зает в осъществяването на туристическата дейност, копие на документите, удостоверяващи завършено образование, стаж и езикова квалификация на лицето, осъществяващо функции по управление на туроператорската и/или туристическата агентска дейност, копие на предварителен договор за застраховка, декларация от заявителя, че не е свързано лице с търговец, чиято регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност е заличена, или че не е бил търговец, обявен в несъстоятелност, или му е отказана регистрация, изрично пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник и документ за платена такса за разглеждане на документите.

Лицата, които имат право съгласно европейското законодателство да извършват и в България дейност като туроператор или туристическа агенция, следва да представят по-малко на брой документи в сравнение с първата категория лица. Документите, които са длъжни да представят при подаване на заявлението им за регистрация, са свързани с правото им да развиват тази дейност в съответната чужда страна, където се намира седалището и адреса им на управление, както и документ, представляващ застраховка или някакво финансово обезпечение, който документ гарантира отговорността на заявителя за причинени вреди вследствие на неразплащане със своите контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност. Лицата, регистрирани като туроператори или туристически агенти в страна от ЕС, също трябва да представят документи за езикова и професионална квалификация на кадрите си, както и документи, свързани с правото на собственост или правото на ползване на помещението, което ще се използва за осъществяване на дейността, както и пригодността му за извършване на тази дейност.

В случай, че лицата желаят да извършват туроператорска или туристическа агентска дейност само по електронен път, то към заявлението, което се подава за извършване на регистрацията в регистъра на министерството, освен посочените документи /с изключение на тези, касаещи помещението/, следва да подадат и една специфична декларация, с която декларират, че ще извършват дейността само по електронен път, както и документ, удостоверяващ собствеността на интернет адреса в съответния домейн.

Основно изискване към фирмите, които желаят да се впишат в регистъра на туроператорите и туристическите агенти, е да разполагат с подходящ персонал – по отношение на образование, езикова квалификация и стаж. Същото се отнася и за лицето, което ще управлява и представлява фирмата. Друго съществено условие е осигуряването на подходящо помещение за осъществяване на дейността, като трябва да се има предвид, че в закона се съдържат много конкретни изисквания по отношение на местонахождението, вида и оборудването на работното помещение. Не на последно място се изисква и  сключване на предварителен договор за застраховка с лицензиран застраховател. Отрицателните предпоставки, които не бива да са налице, за да се осъществи вписване в публичния регистър са следните: лицето не трябва да е в производство по ликвидация или несъстоятелност, през 12-те месеца, предхождащи вписването в регистъра не трябва да е извършвало туроператорска дейност, без да притежава лиценз за това и не трябва да е с отнет лиценз преди да подаде искането за регистрация в регистъра.

За вписването в регистъра се подава писмено заявление до министерството, към което се прилагат и редица документи, удостоверяващи спазването на изискванията на закона – декларации, справки и други документи. Срокът за произнасяне за вписване в регистъра е двумесечен от постъпване на заявлението и в случай, че се допуска регистрация на лицето, министърът издава удостоверение за регистрация, което следва да се постави на видно място в търговския обект на туроператорската фирма.

Контролни органи, които следят за спазването на гореописаните изисквания са Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Комисията за защита на потребителите. За нарушения като извършване на туроператорска дейност или туристическа агентска дейност без притежаване на удостоверение за регистрация, сключване на договор с нерегистриран туроператор или туристически агент, с лице, извършващо туристическа дейност в некатегоризиран туристически обект, с нелицензиран превозвач, с персонал, който не притежава съответната професионална квалификация и опит; неиздаване на туристически ваучер на туриста по реда определен в Закона за туризма, както и при редица други нарушения, посочени в закона, се налагат имуществени санкции, чиито размери варират от 500 до 20 000 лв., в зависимост от вида на извършеното нарушение. Други санкция, която може да се наложи на нарушителите, е заличаване на регистрацията от регистъра на министерството.

Изисквания и регистрация на застрахователен брокер и агент по КЗ от 2016

Време за прочитане : 2 минути
 

Застрахователни брокери и застрахователни агенти са двете категории застрахователни посредници, които според новия Кодекс за застраховането в сила от 2016 година имат право да извършват услуги по застрахователно посредничество. Има забрана обаче едно и също лице да бъде едновременно застрахователен брокер и застрахователен агент.

Отваряне на застрахователен офис и извършване на дейност като застрахователен брокер е свързано с редица изисквания. Най-съществените от тях са за застраховка и финансови гаранции. Всеки застрахователен брокер следва да поддържа застраховка „Професионална отговорност“, която покрива отговорността за брокера за настъпили вреди, вследствие на негово виновно действия или бездействие. Минималната застрахователна сума е 2,2 млн. лева за едно събитие и 3,3 млн. лева за всички застрахователни събития, които могат да настъпят през 12-месечния период на застраховката. На следващо място идва изискването застрахователния брокер или да открие специална клиентска сметка, по която да се превеждат застрахователни обезщетения на клиенти, или да поддържа собствени финансови средства равняващи се на 4% от общия размер на премиите по застрахователни договори, които са сключени от същия брокер през предходната финансова година, но не по-малко от 40 хил. лева (33 хил. лева съгласно отменения КЗ). Съществени са също така и изискванията към физическите лица брокери, както и към управляващите и представляващите застрахователния брокер юридическо лице – да имат висше образование и да имат професионален опит в областта на застраховането (най-малко две години работа на ръководна длъжност или на длъжност, непосредствено свързана със сключването и изпълнението на застрахователни договори в застраховател, презастраховател, застрахователен брокер или застрахователен агент), да имат чисто съдебно минало и да имат право да заемат материалноотговорни длъжности, а също и да не са обявявани в несъстоятелност.

Процедурата по регистрация на застрахователен брокер завършва с вписването на последния в нарочен регистър по ЗКФН, а започва със заявление, към което се прилагат редица документи – за фирмена регистрация и такива, които доказват, че застрахователният брокер отговаря на законовите изисквания, изяснени по-горе. Срокът за произнасяне на заявлението е 1-месечен, а ако бъдат констатирани недостатъци на заявлението или приложените документи на заявителя се предоставя допълнителен не по-малко от 15-дневен срок за отстраняването на същите. Ако всички документи са изрядни заявителят се уведомява и следва да внесе дължимата такса, след което се вписва в регистъра и му се издава специално удостоверение. Таксата за вписване в регистъра е 7500 лева, а за издаване на сертификат – 200 лева.

Застрахователните агенти, за разлика от застрахователните брокери, поначало представляват интереса на и работят само за една застрахователна компания, като са допустими известни изключения в тази насока. Изискванията при застрахователните агенти са съответно занижени. На първо място изискването на новия КЗ от 2016 година е не за висше, а за средно образование. Другото изискване е свързано с несъстоятелността и е напълно идентично както при застрахователните брокери. Застраховката на агента е абсолютно същата като тази на брокера, но с уточнението, че самият застраховател може да поеме отговорност за действията представляващия го агент, в който случай изискването за застраховка на професионалната отговорност отпада напълно. Изискването за разкриване на клиентска сметка също може да отпадне, ако самият застраховател упълномощи агента да оперира с негова сметка. Застрахователят поема отговорност и за обучението и квалификацията на представляващите интересите му агенти. Самата регистрация на застрахователен агент съгласно новия Кодекс за застраховането става чрез подаване на заявление от застрахователната компания, за която работи застрахователния агент.

И на последно място следва да се спомене, че и застрахователните брокери, и застрахователните агенти, регистрирани в България, имат право свободно да извършват същата дейност и във всички страни-членки на ЕС. Процедурата за това се провежда при условията на уведомяване, а не на лицензиране, и отнема около 1 месец. При нея се уведомяват компетентните органи на съответната държава, в която ще се извършва застрахователното посредничество.

Лиценз за международен превоз на товари в Общността при регистрация на транспортна фирма

Време за прочитане : 3 минути
 

Ако желаете да регистрирате транспортна фирма за превоз на товари и искате да се ползвате от възможностите на европейския пазар, ще Ви е необходим лиценз на Общността за международен превоз на товари. Процедурата по издаване на такъв лиценз за международен транспорт е регламентирана в детайли в Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, както и в Закона за автомобилните превози. Дължимата за издаване на лиценза такса е определена в Тарифа № 5 за таксите, събирани в системата на Министерството на транспорта.

За да е налице осъществяване на дейност по превоз на товари, на първо място трябва да имаме физическо или юридическо лице, което да има качеството на търговец, като в предмета му на дейност да се включи извършването на превоз на товари срещу заплащане. Самият превоз на товари може да се осъществява чрез собствени, наети или придобити чрез лизинг превозни средства. Регистрирането на търговец, който ще осъществява такъв тип дейност, има своите особености и поради тази причина е препоръчително да се използва квалифицирана юридическа помощ при регистрацията на транспортната фирма.

Лицензът на транспортната фирма се издава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от упълномощени от него лица по предложение на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към същото министерство. Освен самия лиценз към него се издава и заверено копие от същия.

Има някои специфични изисквания, на които трябва да отговаря ръководителят на дейността и самата фирма:

  • Благонадеждност – това изискване е изпълнено, когато ръководителят на превозната дейност не е осъждан с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер или не е лишен с влязла в сила присъда от правото да упражнява превозна дейност. Затова трябва да се представи удостоверение или справка за съдимост на лицето, което ще ръководи дейността.
  • Професионална компетентност. Едно от най – важните неща, за да бъде издаден лиценз на фирмата Ви е ръководителят на дейността да притежава удостоверение за професионална компетентност, издадено от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Трябва да внимавате и когато избирате дадено лице за ръководител да се уверите, че не е ръководител на повече от едно дружество с такава дейност, тъй като едно и също лице, притежаващо такова удостоверение, може да ръководи транспортната дейност на не повече от две фирми за превози.
  • Финансова стабилност. Колко дадена транспортна фирма трябва да е финансово стабилна или не, зависи от това колко превозни средства ще осъществяват дейността – едно, две или повече. За първо превозно средство сумата, с която трябва да разполага фирмата е левовата равностойност на 9000 евро, а за всяко второ или следващо превозно средство – левовата равностойност на 5000 евро. Доказването на финансовата стабилност на превозвача може да стане чрез влагане на съответната сума в капитала на дружеството, чрез влагане на същата сума като банкова гаранция в българска банка или най-популярната опция – чрез сключване на договор за застраховка за застрахователна сума равна на размера на изискуемата по закон. Същевременно, желателно, за да получите лиценз е фирмата ви да няма непогасени публични задължения, което се удостоверява с удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения.
  • Установяване на територията на България се изразява в задължението на превозвача да установи своето място, от което ръководи дейността, си на територията на България. Не е задължително това място да е негова собственост – може и да е наето помещение.
  • ...прочетете повече

    Регистрация на кредитен посредник

    Време за прочитане : 2 минути
     

    С новия Закон за кредитите на недвижими имоти на потребителите се въвежда един нов за българското законодателство регистрационен режим на кредитните посредници, който режим е в съответствие с Директива 2014/17/ЕС. Дейността, която извършват кредитните посредници, се изразява в представяне или предлагане на потребители на договори за ипотечен кредит, съдействие на потребители при извършване на подготвителни или преддоговорни действия във връзка с договори за кредит, както и сключване на договори за кредит от името на кредитора.

    Предпоставка за извършване на дейност като кредитен посредник е вписване в специален регистър на Българската народна банка.

    В закона подробно са описани  всички изисквания, които трябва да изпълни всеки един желаещ да получи лиценз за кредитен посредник. Едни от основните изисквания за регистрация се състоят в това всички кредитни посредници да имат добра репутация, да имат нужната компетентност и знания в областта на кредитирането, както и да имат застраховка „Професионална отговорност“. В рамките на един месец след подаване на необходимата документация и при спазване на всички законни изисквания, кредитния посредник се вписва в регистъра на БНБ. В регистъра се съдържа информация, идентифицираща цялата дейност на кредитния посредник, услугите които предлага и обхвата на неговата дейност.

    С цел да се осигури един равен по възможности пазар за регистрираните кредитни посредници, те могат да са както всички видове търговци по смисъла на Търговския закон и също така могат да бъдат физически лица. Предвидено е регистрираните кредитни посредници в България да имат право да извършват дейност на територията и на целия Европейски съюз след като се спази процедурата по уведомяване на компетентните органи на съответните държави членки.

    Установени са и обстоятелствата, при които БНБ може да откаже регистриране на кредитен посредник или да заличи вече регистриран такъв. Ако се откаже вписване на заявителя, той ще има право да кандидатства отново след 6-месечен срок. Уредена е и забраната кредитните посредници да възлагат извършваните от тях дейности на други лица. Определени са принудителни административни мерки и налагане на санкции от КЗП и БНБ  при неизпълнение на изискванията на закона от страна на кредитните посредници.

    След приемането на закона, приета бе и наредба на БНБ, която регулира в детайли дейността на кредитните посредници. Най-съществените моменти в нея са крайният срок – 21.01.2017 – в който кредитните посредници трябва да подадат документи до БНБ за регистрация, за да могат да продължат дейността си. За регистрацията е предвидена такса в размер на 3000 лева. Другото основно изискване за упражняване на дейност като кредитен посредник е наличието на застраховка „Професионална отговорност“. При настъпили промени в обстоятелствата, кредитният посредник има срок от 15 дни, в който да уведоми за това БНБ. Документите за тези промени се подава в електронен формат и се заплаща такса в размер на 500 лв. Същото важи и за случаите, когато посредникът реши да упражнява дейността си в друга държава – таксата и уведомяването на БНБ.

    Отваряне на игрална зала за хазарт / лиценз за казино

    Време за прочитане : 2 минути
     

    Откриването на казино или игрална зала, в които се провеждат хазартни игри, преминава през лицензионна процедура, която е в компетентността на Държавната комисия по хазарта (ДКХ). Същата не е лесна и е препоръчително провеждането й от адвокат със съдействието на собствениците на хазартния бизнес. Сред кръга лица, които могат да кандидатстват за хазартен лиценз на игрална зала, са български търговски дружества или еднолични търговци или фирми от ЕС и Швейцария. За откриване на казино изискванията са по-високи – лиценз може да бъде издаден само на ООД или АД с поименни акции. Във всички случаи хазартните лицензи са лични (не могат да се прехвърлят на друго лице) и важат само за изрично упоменатите в тях хазартни игри.

    На следващо място следва да се направи разликата между казино и игрална зала. В казината могат да се провеждат хазартни игри на игрални маси или с игрални автомати. Възможните хазартни игри на маса са на рулетка, с карти, вкл. покер, със зарове и техните разновидности. Докато в игрални зали се провеждат игри с игрални автомати – т. нар. „машинки“.

    Дори след получаването на лиценз, дейността на казината и игралните зали е строго регламентирана и ограничена. Следва да се имат предвид редица забрани в тази връзка. На първо място що се отнася до сградите, в които се помещават – те следва да не са публична държавна собственост, да не се намират в сгради на НСО, министерствата на вътрешните работи и на отбраната, в учебни или здравни заведения. Ако се намират в съсобствени сгради – изисква се нотариално заверено съгласие на всички съсобственици. Изисква се отстояние от поне 300 метра от училища и домове за деца, като при казината се допуска изключение, ако същите се помещават в 4 или 5-звездни хотели. На следващо място има забрана за съвместяване на качествата организатор на хазартни игри и търговец на хардуер за хазартната индустрия.

    Изискванията за откриване на игрална зала включват на първо място наличието на собствен капитал в размер на общо поне 300 хил. лева, от които 100 хил. за инвестиции (хардуер и т.н.) и 200 хил. свободен капитал за организиране на игрите и респ. изплащане на печалби. Логично при казината тези прагове са неколкократно по-високи – 600 хил. за инвестиции + още толкова свободни средства за организирането на игрите. ДКХ следи за произхода на горните средства на собствениците на хазартния бизнес. На следващо място следва да бъдат предвидени и разписани правила относно разположението на помещенията в казиното, както и план за организацията по охраната му.

    Срокът за произнасяне на ДКХ по направеното искане за издаване на хазартен лиценз е 60 дни, като при сложност на даден конкретен казус срокът може да бъде продължен с още 30 дни. Ако има нередности в подадените до комисията документи, същите следва да бъдат отстранени в 30-дневен срок. При самото подаване на документи за лиценз се събира такса в размер на 35 хил. лева за казино и респ. 7500 лева за игрална зала. При издаване на лиценз от ДКХ се заплащат допълнително 35 хил. лева за казина с до 5 игрални маси и 15 игрални автомата (при повече маси и автомати сумата се увеличава) или 7500 лева за игрални зали с 15 игрални места (тук следва да се има предвид, че 1 автомат може да е с повече от 1 игрално място). Лицензите се издават за срок от 5 години, а при по-големи инвестиции – и за 10 години. След изтичането на тези срокове подлежат на подновяване. И на последно място във връзка с разноските по откриване на казино или игрална зала следва да се има предвид и т. нар. „Годишна вноска за социално отговорно поведение“, които са на годишна база и са в размер на 10 хил. лева за казина и 5 хил. лева за игрални зали.

    Изисквания за произход на собствените средства за внесен и собствен капитал при финансовите институции

    Време за прочитане : < 1 минута
     

    За пореден път през 2014 изменена бе Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции.

    Първото от измененията третира дейността по чл. 2, ал. 2, т. 12 от Закона за кредитните институции, а именно придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други). След последните изменения за тези дейности се изисква регистрация като финансова институция.

    Следващото съществено изменение касае капитала на финансовите институции. По-рано през 2014 беше въведено изискването минималния капитал да е с произход от собствени средства, а сега наредбата дава разяснение именно относно понятието „собствени средства“. Приема се, че вноските са направени със собствени средства, когато към датата на извършване на вноската:

  • за физическите лица – разликата между техните разполагаеми парични средства по банкови сметки и размера на задълженията им е по-голяма от размера на вноската;
  • за юридическите лица – размерът на вноската е по-малък както от нетната стойност на капитала, определена като разлика между активите и задълженията по счетоводен баланс, така и от техните разполагаеми парични средства по банкови сметки.
  • ...прочетете повече

    Бързите кредити с по-висок минимален капитал

    Време за прочитане : < 1 минута
     

    На 27.5.2014 БНБ прие Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 26 от 2009 г. за финансовите институции, с която затегна режима на компаниите за бързи кредити. Всъщност изискванията се отнасят за всички финансови институции, но акцентът, след продължителен обществен дебат, падна именно върху фирмите за бързи кредити.

    Първото и може би най-съществено изменение е това за повишаване на минималния изискуем капитал на дружествата за бързи кредити. До скоро той беше 250 хил. лева, а с последните изменения прагът беше повишен на 1 млн. лева. Коментираната в общественото пространство причина за тази мярка е, че по този начин се отсяват най-големите и сериозни, а оттам и най-стриктно съобразяващи се с българското законодателство, търговски дружества за бързи кредити.

    Другото съществено изменение също се отнася до капитала на дружествата за бързи кредити, но не касае неговия размер, а произхода му. Подобно на по-строгите изисквания при лицензирането на платежни институции, сега и при финансовите институции се въведе изискване на прозрачност на капитала. Първата мярка в тази насока е изискването вноските при набирането на капитала да са парични и освен това – да са със собствени, а не със заемни средства. Споменатия минимален капитал трябва да бъде поддържан през цялото време, през което дружество за бързи кредити съществува и оперира.

    Последното съществено изменение касае собствениците и управляващите лица на фирмите за бързи кредити. Отново подобно на платежните институции и при финансовите институции беше въведено подобно изискване, съгласно което не следва да са налице обстоятелства, поставящи под съмнение квалификацията, професионалния опит или репутацията на тези лица. По отношение на физическите лица, които пряко или косвено притежават квалифицирано дялово участие в капитала на финансова институция, както и по отношение на действителните собственици, трябва да не са налице обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната надеждност, финансова стабилност и репутация, а за юридическите лица – тяхната финансова стабилност и репутация.