Време за прочитане : 3 мин.

За да може дадено лице да осъществява дейност като туроператор или туристическа агенция (туристически агент) в България, е необходимо да отговаря на някои условия, които са изрично и изчерпателно изброени в новия Закон за туризма от 2013 година. На първо място лицето трябва да е търговец по смисъла на Търговския закон или да е юридическо лице, което по силата на друг закон да има право да извършва стопанска дейност. На второ място, тези лица трябва да бъдат регистрирани в специален публичен регистър на туроператорите и туристическите агенти, който се поддържа от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Туроператорска дейност или туристическа агентска дейност по Закона за туризма, могат да извършват следните лица:

• Лица, които имат право да извършват такава дейност по българското законодателство;
• Лица, които имат право да осъществяват такава дейност по законодателството на друга държава членка на Европейския съюз;
• Горната категория лица, но само по електронен път.

За да могат да функционират като туроператор или туристическа агенция, лицата, които имат право да я извършват по българското законодателство, трябва да приложат редица документи към заявлението си за регистрация. Подават се следните документи: декларация по образец за регистрация в Търговския регистър с посочване на ЕИК или копие на документ, удостоверяващ, че заявителят има право да извършва стопанска дейност по реда на специален закон, декларация, че едноличният търговец не е поставен под запрещение, справка по образец за броя, местоположението, пригодността и оборудването на помещението за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност, копие от акта за собственост на помещението за извършване на дейността или копие от договора за наем, или от друг документ, от който произтича правото на заявителя да ползва помещението за извършване на дейността, справка по образец за образованието, езиковата квалификация и стажа на персонала, който ще бъде зает в осъществяването на туристическата дейност, копие на документите, удостоверяващи завършено образование, стаж и езикова квалификация на лицето, осъществяващо функции по управление на туроператорската и/или туристическата агентска дейност, копие на предварителен договор за застраховка, декларация от заявителя, че не е свързано лице с търговец, чиято регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност е заличена, или че не е бил търговец, обявен в несъстоятелност, или му е отказана регистрация, изрично пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник и документ за платена такса за разглеждане на документите.

Лицата, които имат право съгласно европейското законодателство да извършват и в България дейност като туроператор или туристическа агенция, следва да представят по-малко на брой документи в сравнение с първата категория лица. Документите, които са длъжни да представят при подаване на заявлението им за регистрация, са свързани с правото им да развиват тази дейност в съответната чужда страна, където се намира седалището и адреса им на управление, както и документ, представляващ застраховка или някакво финансово обезпечение, който документ гарантира отговорността на заявителя за причинени вреди вследствие на неразплащане със своите контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност. Лицата, регистрирани като туроператори или туристически агенти в страна от ЕС, също трябва да представят документи за езикова и професионална квалификация на кадрите си, както и документи, свързани с правото на собственост или правото на ползване на помещението, което ще се използва за осъществяване на дейността, както и пригодността му за извършване на тази дейност.

В случай, че лицата желаят да извършват туроператорска или туристическа агентска дейност само по електронен път, то към заявлението, което се подава за извършване на регистрацията в регистъра на министерството, освен посочените документи /с изключение на тези, касаещи помещението/, следва да подадат и една специфична декларация, с която декларират, че ще извършват дейността само по електронен път, както и документ, удостоверяващ собствеността на интернет адреса в съответния домейн.

Основно изискване към фирмите, които желаят да се впишат в регистъра на туроператорите и туристическите агенти, е да разполагат с подходящ персонал – по отношение на образование, езикова квалификация и стаж. Същото се отнася и за лицето, което ще управлява и представлява фирмата. Друго съществено условие е осигуряването на подходящо помещение за осъществяване на дейността, като трябва да се има предвид, че в закона се съдържат много конкретни изисквания по отношение на местонахождението, вида и оборудването на работното помещение. Не на последно място се изисква и  сключване на предварителен договор за застраховка с лицензиран застраховател. Отрицателните предпоставки, които не бива да са налице, за да се осъществи вписване в публичния регистър са следните: лицето не трябва да е в производство по ликвидация или несъстоятелност, през 12-те месеца, предхождащи вписването в регистъра не трябва да е извършвало туроператорска дейност, без да притежава лиценз за това и не трябва да е с отнет лиценз преди да подаде искането за регистрация в регистъра.

За вписването в регистъра се подава писмено заявление до министерството, към което се прилагат и редица документи, удостоверяващи спазването на изискванията на закона – декларации, справки и други документи. Срокът за произнасяне за вписване в регистъра е двумесечен от постъпване на заявлението и в случай, че се допуска регистрация на лицето, министърът издава удостоверение за регистрация, което следва да се постави на видно място в търговския обект на туроператорската фирма.

Контролни органи, които следят за спазването на гореописаните изисквания са Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Комисията за защита на потребителите. За нарушения като извършване на туроператорска дейност или туристическа агентска дейност без притежаване на удостоверение за регистрация, сключване на договор с нерегистриран туроператор или туристически агент, с лице, извършващо туристическа дейност в некатегоризиран туристически обект, с нелицензиран превозвач, с персонал, който не притежава съответната професионална квалификация и опит; неиздаване на туристически ваучер на туриста по реда определен в Закона за туризма, както и при редица други нарушения, посочени в закона, се налагат имуществени санкции, чиито размери варират от 500 до 20 000 лв., в зависимост от вида на извършеното нарушение. Други санкция, която може да се наложи на нарушителите, е заличаване на регистрацията от регистъра на министерството.

Време за прочитане : 3 мин.

Ако желаете да регистрирате транспортна фирма за превоз на товари и искате да се ползвате от възможностите на европейския пазар, ще Ви е необходим лиценз на Общността за международен превоз на товари. Процедурата по издаване на такъв лиценз за международен транспорт е регламентирана в детайли в Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, както и в Закона за автомобилните превози. Дължимата за издаване на лиценза такса е определена в Тарифа № 5 за таксите, събирани в системата на Министерството на транспорта.

За да е налице осъществяване на дейност по превоз на товари, на първо място трябва да имаме физическо или юридическо лице, което да има качеството на търговец, като в предмета му на дейност да се включи извършването на превоз на товари срещу заплащане. Самият превоз на товари може да се осъществява чрез собствени, наети или придобити чрез лизинг превозни средства. Регистрирането на търговец, който ще осъществява такъв тип дейност, има своите особености и поради тази причина е препоръчително да се използва квалифицирана юридическа помощ при регистрацията на транспортната фирма.

Лицензът на транспортната фирма се издава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от упълномощени от него лица по предложение на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към същото министерство. Освен самия лиценз към него се издава и заверено копие от същия.

Има някои специфични изисквания, на които трябва да отговаря ръководителят на дейността и самата фирма:

1. Благонадеждност – това изискване е изпълнено, когато ръководителят на превозната дейност не е осъждан с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер или не е лишен с влязла в сила присъда от правото да упражнява превозна дейност. Затова трябва да се представи удостоверение или справка за съдимост на лицето, което ще ръководи дейността.
2. Професионална компетентност. Едно от най – важните неща, за да бъде издаден лиценз на фирмата Ви е ръководителят на дейността да притежава удостоверение за професионална компетентност, издадено от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Трябва да внимавате и когато избирате дадено лице за ръководител да се уверите, че не е ръководител на повече от едно дружество с такава дейност, тъй като едно и също лице, притежаващо такова удостоверение, може да ръководи транспортната дейност на не повече от две фирми за превози.
3. Финансова стабилност. Колко дадена транспортна фирма трябва да е финансово стабилна или не, зависи от това колко превозни средства ще осъществяват дейността – едно, две или повече. За първо превозно средство сумата, с която трябва да разполага фирмата е левовата равностойност на 9000 евро, а за всяко второ или следващо превозно средство – левовата равностойност на 5000 евро. Доказването на финансовата стабилност на превозвача може да стане чрез влагане на съответната сума в капитала на дружеството, чрез влагане на същата сума като банкова гаранция в българска банка или най-популярната опция – чрез сключване на договор за застраховка за застрахователна сума равна на размера на изискуемата по закон. Същевременно, желателно, за да получите лиценз е фирмата ви да няма непогасени публични задължения, което се удостоверява с удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения.
4. Установяване на територията на България се изразява в задължението на превозвача да установи своето място, от което ръководи дейността, си на територията на България. Не е задължително това място да е негова собственост – може и да е наето помещение.

Спазването на всяко отделно изискване следва да се удостовери със съответния документ, поради което е добре при набора на документи да се използва правната помощ на специалисти, които да са добре запознати с практическите въпроси по издаването на такъв лиценз. Срокът, в който се издава или се отказва издаването на такъв лиценз е 30–дневен от датата на подаване на документите. Ако липсва даден документ или има някаква нередност в подадените документи, срокът за отстраняването им е 1–месечен от получаването на указанията от министерството. Лиценз се издава в толкова екземпляра колкото са и самите превозни средства, тоест ако има 3 превозни средства, ще се издаде 1 оригинален лиценз и две заверени копия на същия лиценз. Срокът за издаване на на дубликат от лиценз (например ако е загубен), е 7–дневен от подаване на молбата.

Самият лиценз не е безсрочен – той е ограничен със срок от 5 години. Ако превозвачът иска и след изтичане на срока на лиценза да продължи да извършва същата дейност, следва да направи молба затова преди да изтече срока на издадения му вече лиценз. Особеното при лицензирането е, че фирмите–превозвачи трябва да отговарят на множеството изисквания на закона, не само когато кандидатстват за лиценза, а и през целия период докато упражняват тази дейност, защото в противен случай рискуват да им бъде отнет лиценза.

Ако има промяна в името, адреса или някакво друго обстоятелство по отношение на фирмата–превозвач, тя е длъжна да уведоми издалия лиценза орган в 14-дневен срок от настъпването на промяната.

Колко струва лиценз за международен транспорт е последният съществен въпрос във връзка с горната процедура. Държавната такса за издаване на международен лиценз за превоз на товари към 2018 е 500 лв. Други по-съществени разходи са свързани с наемането на гараж и сключването на договор със сервиз (освен при наличието на собствени), както и някои други минимални разноски в рамките на няколко десетки лева. Следва на последно място да се има предвид, че са големи глобите, които се налагат на фирми, които осъществяват гореописаната дейност без надлежно издаден лиценз.

Време за прочитане : 2 мин.

С новия Закон за кредитите на недвижими имоти на потребителите се въвежда един нов за българското законодателство регистрационен режим на кредитните посредници, който режим е в съответствие с Директива 2014/17/ЕС. Дейността, която извършват кредитните посредници, се изразява в представяне или предлагане на потребители на договори за ипотечен кредит, съдействие на потребители при извършване на подготвителни или преддоговорни действия във връзка с договори за кредит, както и сключване на договори за кредит от името на кредитора.

Предпоставка за извършване на дейност като кредитен посредник е вписване в специален регистър на Българската народна банка.

В закона подробно са описани  всички изисквания, които трябва да изпълни всеки един желаещ да получи лиценз за кредитен посредник. Едни от основните изисквания за регистрация се състоят в това всички кредитни посредници да имат добра репутация, да имат нужната компетентност и знания в областта на кредитирането, както и да имат застраховка „Професионална отговорност“. В рамките на един месец след подаване на необходимата документация и при спазване на всички законни изисквания, кредитния посредник се вписва в регистъра на БНБ. В регистъра се съдържа информация, идентифицираща цялата дейност на кредитния посредник, услугите които предлага и обхвата на неговата дейност.

С цел да се осигури един равен по възможности пазар за регистрираните кредитни посредници, те могат да са както всички видове търговци по смисъла на Търговския закон и също така могат да бъдат физически лица. Предвидено е регистрираните кредитни посредници в България да имат право да извършват дейност на територията и на целия Европейски съюз след като се спази процедурата по уведомяване на компетентните органи на съответните държави членки.

Установени са и обстоятелствата, при които БНБ може да откаже регистриране на кредитен посредник или да заличи вече регистриран такъв. Ако се откаже вписване на заявителя, той ще има право да кандидатства отново след 6-месечен срок. Уредена е и забраната кредитните посредници да възлагат извършваните от тях дейности на други лица. Определени са принудителни административни мерки и налагане на санкции от КЗП и БНБ  при неизпълнение на изискванията на закона от страна на кредитните посредници.

След приемането на закона, приета бе и наредба на БНБ, която регулира в детайли дейността на кредитните посредници. Най-съществените моменти в нея са крайният срок – 21.01.2017 – в който кредитните посредници трябва да подадат документи до БНБ за регистрация, за да могат да продължат дейността си. За регистрацията е предвидена такса в размер на 3000 лева. Другото основно изискване за упражняване на дейност като кредитен посредник е наличието на застраховка „Професионална отговорност“. При настъпили промени в обстоятелствата, кредитният посредник има срок от 15 дни, в който да уведоми за това БНБ. Документите за тези промени се подава в електронен формат и се заплаща такса в размер на 500 лв. Същото важи и за случаите, когато посредникът реши да упражнява дейността си в друга държава – таксата и уведомяването на БНБ.

Време за прочитане : 3 мин.

Електронни пари, платежни институции, платежна система, система за електронни плащания и др. – тези понятия изглеждат на пръв поглед много сходни, но всъщност крият доста различия. Уредбата им е в Закона за платежните услуги и платежните системи, както и в Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар и Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 година относно предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари.

От 13.01.2018 влиза в сила единната Европейска директива за платежните услуги във вътрешния пазар, позната като PSD2. Във връзка с това се подготвят нови правила и процедури, съобразени с новите изисквания. В момента БНБ не приема заявления за лицензиране на платежни институции и дружества за електронни пари. В началото на октомври 2017 правителството одобри нов законопроект с включени промени съгласно директивата. Очаква се до края на 2017 да го гласуват в парламента и да обявят новата процедура.

Горните актове уреждат изискванията към доставчиците на платежни услуги. А тези доставчици, изключая ЕЦБ, национални и търговски банки, са 2 вида:

• Платежни институции и
• Дружества за електронни пари

Платежните институции от своя страна са 3 вида и извършват някоя или всички от долуизброените платежни услуги:

1)      услуги, свързани с внасянето на пари в наличност по платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;

2)      услуги, свързани с теглене на пари в наличност от платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;

3)      изпълнение на платежни операции, включително прехвърляне на средства по платежна сметка на ползвателя при доставчика на платежни услуги или при друг доставчик на платежни услуги:

a)      изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;

b)      изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти;

c)       изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи;

4)      изпълнение на платежни операции, когато средствата са част от отпуснат на ползвателя на платежни услуги кредит:

a)      изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;

b)      изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти;

c)       изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи;

5)      издаване на платежни инструменти и/или приемане на плащания с платежни инструменти;

6)      изпълнение на налични парични преводи;

7)      изпълнение на платежни операции, при които съгласието на платеца за изпълнение на платежната операция е дадено посредством телекомуникационно, цифрово или информационно устройство и плащането е извършено към оператора на телекомуникационна или информационна система или мрежа, който действа само като посредник между ползвателя на платежната услуга и доставчика на стоките или услугите.

Най-малко са изискванията при получаване на лиценз за платежна институция, извършваща услуги само по т. 6 – изискуемият начален капитал е само 40 хил. лева, докато за услуги по т. 7 – 100 хил. лева, а за която и да е или всички от останалите услуги – 250 хил. лева. Освен първоначалния капитал, има изискване за поддържане по всяко време на собствен капитал, който е пропорционален на обема на обработените плащания и се изчислява по специална формула. Издаването на лиценз за платежна институция е обвързано с редица подробно изброени изисквания, както и необходимостта компетентните органи, разгледали заявлението, да са дали благоприятна цялостна оценка. Допустимо е лиценз да бъде издаден само за някоя или някои от гореизброените дейности, а впоследствие лицензът да бъде допълнен с други платежни услуги. Платежните институции подлежат на първоначално лицензиране в дадена държава-членка на ЕС, след което обаче могат да предоставят платежните услуги, за които са лицензирани, на територията на целия ЕС, без за това да се изисква нов лиценз. Необходимо е единствено уведомяване на БНБ.

В дейността си платежните институции могат да извършват ограничен кръг допълнителни дейности, които имат връзка с предоставянето на платежни услуги – обмяна на валута, дейност като оператор на платежна система, отпускане на кредити или други търговски дейности. БНБ обаче може да се намеси по всяко време и да ограничи дейността на дадена платежна институция, ако има опасност за стабилността й. БНБ може също така да изисква извънредни финансови отчети и одити за сметка на платежните институции, ако възникнат съмнения в надеждността им. Допустимо е платежната институция да осъществява дейността, за която е лицензирана, не само пряко, но и чрез представител, чрез клон или чрез подизпълнител. Всичко това подлежи на вписване в Публичния регистър на лицензираните от БНБ платежни институции.

Дружества за електронни пари са вторият тип субекти, които подлежат на регистрация. Те са единствените, освен ЕЦБ и национални банки, които могат да издават и изкупуват обратно електронни пари. Изискванията при дружествата за електронни пари са по-строги в сравнение с тези към платежните институции. Общите изисквания са същите, както и към платежните институции, но минималният капитал е 700 хил. лева. Таксата на БНБ за издаване на лиценз също е по-висока – 10 хил. лева в сравнение с 4 хил. лева при платежните институции. Това донякъде обяснява факта, че към 2013 година в България има лицензирани едва 2 дружества за електронни пари срещу няколко десетки платежни институции.

В дейността си дружествата за електронни пари не могат да приемат влогове или да начисляват лихва, но също като платежните институции могат да извършват някои допълнителни дейности като напр. да предоставят кредити и да извършват дейност като оператор на платежна система. Емитирането на електронни пари се извършва само пряко, но след това електронните пари могат да бъдат разпространявани и изкупувани обратно чрез представители. Едното от двете лицензирани в България дружества за електронни пари е избрало бизнес модел на работа с много различни представители, докато другото не е възприело този подход.

Третият тип субекти, които подлижат на лицензиране от БНБ, са операторите на платежни системи – това е система за прехвърляне на средства, която функционира въз основа на формални и стандартизирани процедури и общи правила за обработка, клиринг и/или сетълмент на платежни операции. Изискванията за лицензиране на оператор на платежна система са най-високи, а таксата за лицензиране е в размер на 50 хил. лева. В България има 3 вида платежни системи:

• Платежни системи с окончателност на сетълмента – има лицензирани 4 системи – БОРИКА, БИСЕРА, БИСЕРА7-ЕВРО (с оператор „БОРИКА-БАНКСЕРВИЗ“ АД) и СЕП (с оператор „Система за електронни плащания България / Сеп България“ АД)
• Платежна система за брутен сетълмент в реално време – RINGS·(Real-time Interbank Gross Settlement System) – оперирана от БНБ
• Трансевропейска автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време – TARGET 2 – чийто системен компонент се оперира от БНБ съобразно правилата на системата, приети от ЕЦБ.