Закриване на неработеща фирма без дейност – процедура по ликвидация на фирма (Е)ООД, ЕТ и др.

Време за прочитане : 3 мин.

Закриване на фирма, вкл. ако се касае за закриване на неработеща фирма без дейност, е процедура, свързана с все по-осезателно настъпващата финансова и икономическа криза, последствие от върлуващия почти в цял свят COVID-19 вирус и изпитваните в тази връзка затруднения от много търговски дружества. През 2020 немалко фирми ще бъдат изправени пред единствената възможност да прекратят дейността си, защото няма да могат да изпълняват задълженията си. Търговският закон предвижда няколко възможности за прекратяване на ЕТ или търговско дружество, като най-често използваната от тях е доброволната ликвидация на фирма – няколкомесечна процедура, която приключва със заличаване на търговеца от Търговския регистър. Ликвидацията на ООД, ЕООД, ЕТ и др. има сходства, но и съществени разлики с процедурата по несъстоятелност, която е свързана със сериозни и непреодолими финансови затруднения.

Ликвидация на фирма е законовият термин, но като негов синоним се използва закриване на фирма. Ликвидацията е законова последица от вземането на решене от търговеца за прекратяване (закриване) на фирмата му. Без надлежното провеждане на производство по ликвидация (освен при несъстоятелност), никоя фирма не може да бъде заличена от Търговския регистър и продължава да бъде субект на търговския оборот с всички произтичащи от това последици – регистрации, пререгистрации, подаване на данъчни и други декларации и т.н. – независимо, че на практика съответната фирма може да неработеща и без дейност. Това, че дадено търговско дружество не извършва дейност съвсем не означава, че задълженията му към трети лица, вкл. държавата и различните държавни органи, се погасяват и няма да се породят нови такива занапред. Докато при законосъобразно провеждане на производство по ликвидация на ЕООД, ООД, ЕТ или др. търговско дружество, съответната фирма се прекратява, заличава се в Търговския регистър и престава да съществува като субект на търговското право. Ликвидация на фирма може да бъде осъществена отчасти и дистанционно чрез използването на електронен подпис. Въпреки, че не всеки търговец има такъв, това не е пречка да бъде извършено от оправомощен адвокат, който се занимава с ликвидацията на фирмата.

Процедурата по ликвидация на фирма се провежда с основна цел закриването на фирмата – т.е. да бъде прекратено едно търговско дружество или ЕТ и остатъчното му имущество разпределено. В сравнение с несъстоятелността, ликвидацията на фирми протича по-облекчено от практическа гледна точка, защото намесата на кредитори и съда в делата на търговеца е с много по-малък интензитет и обикновено се засилва в случай, че настъпят усложнения. В повечето случаи самият търговец, лично или чрез правоспособни лица – адвокати, счетоводители или други специалисти, урежда всички въпроси, свързани с ликвидацията на съответната фирма и прекратяване на дейността й и декларира определени обстоятелства пред надлежните органи. Производството по ликвидация на фирма отнема около 8 месеца, но този срок може да достигне и 1 година, в зависимост от изрядността на фирмените дела.

Закриването на фирма следва да започне с решение на органите на дружеството – общо събрание или едноличен собственик на капитала – по силата на което се избира и назначава ликвидатор. Обикновено това е управителят на дружеството. Ликвидаторът има две много важни задачи – да събере вземанията на дружеството и да удовлетвори всички кредитори на същото. Дружеството обаче все пак трябва да информира другите участници в оборота, в частност кредиторите си, че започва процедура по ликвидация. Това става с обявяването на нарочна покана до кредиторите, с която се дава определен срок (най-често шестмесечен), в който могат да предявят вземанията си.

За да приключи успешно процедурата по ликвидация на фирма, същата не трябва да има публични задължения. Именно в тази връзка задължителна стъпка в процедурата е уведомяването на приходната агенция (НАП) за започването на ликвидацията. Тя, от своя страна, издава удостоверение за извършеното уведомление, което също се обявява в Търговския регистър. Много е възможно, ако фирмата има ДДС регистрация, едно такова уведомление да предизвика ревизия на дружеството. Ако фирмата има или някога през съществуването си е имала наети работници, за закриването на фирмата трябва да се уведоми и НОИ, който ще изиска ведомости и други документи, свързани с трудовите правоотношения.

След приключване на изброените по-горе стъпки и след изготвянето на счетоводния баланс на дружеството, същото може да бъде заличено в Търговския регистър. С това неговият правен живот приключва.

В практиката се правят опити за извършване на ликвидация на ООД, ЕООД и др. при наличие на предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност и респективно обявяване в несъстоятелност. Това поначало е забранено и има изрично изискване на Търговския закон дори при започнало производство по фирмена ликвидация незабавно да се премине към производство по несъстоятелност, ако са налице предпоставките за това. Или с други думи недопустимо е закриване на фирма – търговец да прекратява дружество и разпределя имуществото му – ако има кредитори, чиято неудовлетвореност сочи на несъстоятелност. Това включва и случаите, при които дружеството има задължения, които осребреното имущество не може да покрие. Вероятно в сложната икономическа обстановка след избухването на COVID-19 пандемията някои фирми, които имат задължения към клиенти или контрагенти, ще възприемат този подход – тихомълком да ликвидират своите фирми, с надеждата, че кредиторите им няма да забележат това и окончателно ще пропуснат да предявят вземанията си. Ако Вие сте кредитор е препоръчително да следите изкъсо длъжниците си с оглед гореизложеното, а ако пристъпят към ликвидация – незабавно да предявите вземанията си – което може да възложите и на доверен адвокат.

Настоящият параграф касае служебната ликвидация на фирми и има единствено историческа стойност, тъй като е загубил практическо значение. Служебната ликвидация на фирми е правен институт, който беше актуален през 2012 година. Законът за търговския регистър предвиждаше, че всички еднолични търговци и търговски дружества следва да се пререгистрират в Търговския регистър до края на 2011 година. Едноличните търговци, пропуснали да се пререгистрират в този срок, се считат за автоматично заличени, без необходимост от извършване на ликвидация на фирма. Търговските дружества обаче (ООД, АД и др.), които не са се пререгистрирали в този срок, се „замразяват“ – не се прекратяват, но нямат право да извършват търговска дейност. И за тях на практика има само един изход – ликвидация. Въпросът е дали тя ще е доброволна или служебна. До 2015 година непререгистрираните търговски дружества имат право да поискат доброволна ликвидация и заличаване, а ако не сторят това, най-късно през 2017 година фирмите ще бъдат служебно заличени. Доброволната ликвидация на фирма е особено препоръчителна, защото се инициира и провежда от самия търговец или негово доверено лице (напр. адвокат) и намесата на държавни органи е напълно минимизирана. Докато при служебната ликвидация процесът се ръководи от административни органи и последствията за търговеца могат да бъдат напълно непредвидими – напр. могат да бъдат наложени имуществени санкции, възложени големи разноски по служебната ликвидация и т.н. На същите рискове са изложени търговците и в случаите, в които доброволна ликвидация се води недостатъчно компетентно или от неквалифицирани лица. Във всички случаи възстановяване на дейността на непререгистрираните фирми е невъзможна. Едно от възможните решения за тези, които напр. имат фирми с имущество и дейност, е фирмите да бъдат ликвидирани, а имуществото от ликвидацията им да бъде прехвърлено върху ново търговско дружество, надлежно вписано в Търговския регистър.

Пререгистрация и ликвидация на непререгистрирани дружества след 31.01.2015

Време за прочитане : 2 мин.

Съгласно ПЗР на ЗТР дейността на търговските дружества, за които не е поискана пререгистрация, се прекратява на 01.01.2012. Всички тези дружества с прекратена търговска дейност имаха срок до 31.01.2015 да подадат заявление за ликвидация. С оглед на това, че дружеството, макар и да няма право да извършва търговска дейност занапред, може да притежава различни активи (недвижими имоти, движими вещи), които да бъдат разпределени между съдружниците в търговското дружество. В този даден от закона срок Агенцията по вписванията служебно изискваше от съда по регистрация УАС и препис от учредителния акт, а съответното дружество се пререгистрираше, след което в Търговския регистър се вписваха обстоятелствата по ликвидацията.

Съгласно чл. 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТР, търговските дружества с прекратена през 2012 дейност, които към 31.01.2017 не са пререгистрирани, се смятат за заличени. Фирмените дела на тези дружества се унищожават, не по-рано от 01.02.2022. Т.е. макар и без право да извършват търговска дейност, тези дружества няма да бъдат заличени до 2017. Което дава възможност на все още непререгистрираните търговски дружества да преминат през тази процедура до 2017.

И точно по повод горното възниква един огромен проблем. Непререгистрираните дружества в периода 31.01.2015 – 31.01.2017, макар и да се считат за дружества с прекратена дейност, не са заличени – но за тях не е предвидена възможност да бъдат служебно пререгистрирани – арг. от противното – чл. 5а, ал. 1 от ПЗР на ЗТР. Налице е една празнота в правото, тъй като в периода 2015 – 2017 непререгистрираните дружества нито могат да бъдат заличени, нито могат да бъдат пререгистрирани (след което ликвидирани) – и през този двугодишен период те имат статут на „правно нищо“ – хем съществуват по някаква форма в правния мир, хем определената им от закона форма не им позволява каквито и да е правни действия.

В този случай биха могли да бъдат приложени разпоредбите на ЗНА – чл. 46, ал. 2 – „Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.” А в случая целта на разпоредбите на ПЗР (4-5) на ЗТР е да уреди пререгистрацията на ликвидацията на непререгистрираните търговски дружества – удовлетворение на кредиторите и разпределение на имуществото на дружеството между съдружниците. Следователно, щом като чл. 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТР изрично предвижда, че търговските дружества ще се считат за заличени след 31.01.2017 само ако до този момент не са пререгистрирани, то законодателят допуска тяхната пререгистрация и в периода 2015 – 2017 – период, предхождащ 2017. Липсва предвиден ред, по който да се уредят така възникналите обществени отношения, следователно трябва да се приложат разпоредите, които се отнасят до подобни случаи. Такива подобни случаи са досегашните случаи на служебна пререгистрация от АВ (доколкото законодателят никога не е предвиждал пререгистрацията след 2012 да бъде извършвана от търговеца).

Нещо повече, чл. 5г, ал. 5 от ПЗР на ЗТР предвижда, че в случай на открито имущество на името на търговец, който се счита заличен, ликвидация може да бъде извършена по реда на чл. 273, ал. 2 от ТЗ. Очевидна е волята на законодателя да направи всичко възможно, за да уреди отношенията, свързани със собствеността на търговското дружество. Това е така, защото в закона не е предвидено какво се случва с имуществото останало след като юридическото лице бъде заличено. Правило в правото е, че няма право без титуляр. Щом като законодателят изрично предвижда възможност за уреждане на имуществото на търговското дружество дори и след 2017, то по аргумент от по силното основание, несъмнено следва да се допусне това и в периода 2015 – 2017, преди дружеството да бъде заличено.

Всичко от гореизложеното, разбира се, е една теоретична постановка, която по всяка вероятност ще се сблъска с поне част от възгледите на служителите в Търговския регистър, които следва да предприемат действия, свързани с горната процедура. И в резултат на това вероятно опитните адвокати от София, Пловдив и др. големи градове ще са тези, които ще сезират компетентните съдилища, които да утвърдят единна практика по прилагането на гореспоменатата празнина в правото. Което обаче трябва да стане много бързо, тъй като вече остават по-малко от 2 години до окончателния срок за заличаване на непререгистрираните търговски дружества.