Време за прочитане : 2 мин.

Напускането на съдружник в ООД е една от възможностите за прекратяване на неговото членство в дружеството.

Възникването на членство в дружество с ограничена отговорност винаги се извършва по точно определен ред, а именно по волята на съдружниците, които участват в учредяването на дружество или които след учредяването на дружеството вземат решение за приемане на нов съдружник. Този тип решения се вземат на общо събрание на съдружниците, което е компетентният орган по тези въпроси.

Не така обаче стои въпросът с прекратяване на членството посредством напускането на съдружник в дружество с ограничена отговорност. По време на дейността на дружеството поради една или друга причина (вкл. при проблеми между или разделяне на съдружници в ООД) съдружник може да поиска да прекрати участието си в него. Възможно е останалите съдружници да се съгласят доброволно на освобождаване или смяна на съдружник (в който случай се извършва поемане на дялове на напуснал съдружник), но в някои случаи е възможно един съдружник да не може да намери съдействие от останалите съдружници във връзка с освобождаването си от съдружието и те да не са съгласни с напускането му. Но това съвсем не означава, че едно лице трябва да е обвързано завинаги с дружеството.

Прекратяването на участието в дружеството с ограничена отговорност от съдружник е упражняване на негово потестативно право, тоест съдружникът винаги има право да напусне дружеството, дори останалите съдружници да не са съгласни. Това е един едностранен акт, който в никакъв случай не е нужно да бъде предшестван от предварително дадено от общото събрание на съдружниците разрешение. Това свое право съдружникът упражнява чрез подаване на писмена молба – уведомление за напускане на дружеството, като особеното е, че това уведомление следва да бъде подадено поне 3 месеца преди датата на напускането. Уведомлението играе ролята на предизвестие и изтичането му има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение, което е било възникнало. Предизвестието, за да породи исканото действие, следва да е стигнало до знанието на дружеството. Най-подходящият начин да стане това е изпращането на нотариална покана, тъй като с това знанието се удостоверява по един безспорен начин, а и се установява с точност от кой момент започва да тече срокът на предизвестието. Изключително важно е предизвестието да бъде прецизно оформено, защото в противен случай може да не породи целения ефект.

След като изтече срокът на предизвестието и съдружникът изгуби това си качество, дружеството има задължението да впише съответно промяната в обстоятелствата в Търговския регистър и да реши каква ще бъде съдбата на освободените след напускането на съдружника дружествени дялове. А ако напусналият съдружник е бил и управител, следва да се реши кой ще бъде новият управляващ, тъй като не е редно дружеството да остане без управляващо и представляващо лице. Нещо повече, в случай, че дадено дружество остане без вписан управител повече от 3 месеца, то за него може да бъде започната процедура по ликвидация по искане на прокурора.

Безспорно е следователно, че напускането на съдружника по отношение на вътрешните взаимоотношения между него и дружеството има действие от момента на изтичането на 3-месечния срок. Не така обаче стои въпросът по отношение на третите лица, които не са част от дружеството. За тях всички промени по отношение на дружеството имат действие от момента на вписването им в Търговския регистър, тъй като те няма как да следят процесите, които протичат вътре в дружеството. Поради тази причина, съдружникът е заинтересован напускането му като съдружник да бъде обявено в Търговския регистър. Търговският закон обаче не урежда тази част от напускането на съдружника. Допреди няколко години преобладаваше съдебната практика, според която напусналият съдружник сам можеше да иска обявяването на напускането си, ако дружеството бездейства. В последно време обаче съдебната практика в това отношение се промени. Така мнозина съдилища приемат, че само управителят на дружеството има право да обяви настъпилата промяна. Когато обаче той не предприема каквито и да било действия в тази насока, то за бившия съдружник остава единствено възможността за водене на съдебно дело, с което в крайна сметка съдът да задължи управителят на дружеството да впише напускането на съдружника.

Време за прочитане : < 1 минута

Наследяването на дружествен дял в ЕООД или ООД (капиталово търговско дружество) е една съвсем нелека задача и причината за това се корени в българският законодател, който е посветил на темата една единствена разпоредба в българския Търговски закон, която е пределно обща и не формулира никакви процедурни правила. Последните се съдържат в съдебната практика на българските съдилища, която практика, отново за съжаление, съвсем не е еднородна. И в крайна сметка всичко пада на плещите на наследниците, чийто наследодател е починал или на адвокат, който те са ангажирали, за да изчисти всички проблеми по наследяването на дружествените дялове.

Единственият безспорен факт, който се приема еднозначно от всички съдилища в България, е, че се наследяването на дружествен дял включва 2 момента:

1. Наследяване на имущественото право на дял от капитала на дружеството, което възниква автоматично, едновременно с приемането на наследството от наследниците и

2. Наследяване на членственото право в дружеството, което не настъпва по право, а е свързано с доста усложнени процедури, които трябва да се проведат преди наследниците да могат да бъдат вписани в Търговския регистър като съдружници. Всъщност членственото право не се наследява, а се придобива от наследниците.

Или казано с прости думи – всеки наследник по закон има право да претендира да му бъде изплатено парично обезщетение, равняващо се на наследявания дял. А какъв е размерът на обезщетението е въпрос, който може да бъде интерпретиран по много начини, вкл. с недобросъвестни практики от счетоводно естество с оглед намаляне на полагащото се на наследниците справедливо обезщетение. Особено ако става дума за немалко предприятие, намесата на опитен адвокат може значително да увеличи размера на полагащото се на наследниците обезщетение или да пресече всички опити за изкуствено занижаване.

Както вече стана ясно, встъпване като съдружник в самото дружество е доста по-трудна задача, а понякога и на практика непостижима – в зависимост от уговорките, които съдружниците са постигнали помежду си.