Време за прочитане : 2 мин.

Завещанията биват 2 вида – нотариално и саморъчно завещание. Нотариалното се изготвя в рамките на специална процедура, която се развива през нотариус, който изготвя самото завещание в присъствието на 2 свидетели, докато саморъчното се написва лично от наследодателя-завещател на хартия. В първия случай се дължат разноски на нотариуса, но това е по-сигурният вариант, защото има пълна гаранция, че завещанието няма да бъде изгубено или унищожено преди или след смъртта на завещателя. При саморъчното завещание няма абсолютно никакви разноски за съставянето и съхранението му, но съществува риск от изчезване, скриване или повреждане му, в които случаи то просто няма да породи целените правни последици след смъртта на завещателя. Затова е препоръчително при голям материален интерес или риск от злоумишлени действия на недоброжелатели да се пристъпи към нотариалната форма на завещание. Съществува и междинен вариант – саморъчно завещание, предадено за пазене от нотариус – в този случай има гаранция, че завещанието няма да бъде изгубено или унищожено, но няма гаранция за това дали ще е валидно.

Изискванията към саморъчното завещание на пръв поглед не са много. Съгласно чл.25 от Закона за наследството (ЗН), то трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да има валидна дата на съставяне и подпис на завещателя след завещателните разпореждания. Практиката обаче сочи, че има много подводни камъни, които могат да направят едно завещание невалидно. Ако например имуществото не бъде прецизно от юридическа гледна точка описано в завещанието, то завещателните разпореждания няма да се разпростират върху въпросните недвижими имоти и движими вещи. Затова е препоръчително при съставянето на завещанието да бъдат ползвани консултантските услуги на адвокат, който може да даде съвети за съставянето му или да провери вече съставено завещание, така че ако същото страда от определени пороци, да бъде изготвено наново, за да отговаря на всички изисквания на закона.

Отварянето на завещание се извършва след смъртта на завещателя. Всяко лице, което държи и пази завещание, е длъжен да поиска същото да бъде обявено от нотариус след като разбере за смъртта на наследодателя. Същото задължение има и нотариус, който съхранява нотариално или саморъчно завещание. Съгласно ЗН всяко заинтересувано лице може да иска от районния съд да определи срок за представяне на завещание с оглед неговото обявяване. След обявяването на завещанието се развива производство, при завършването на което съответните наследници стават собственици на посочените в завещанието недвижими имоти и движими вещи.

Прехвърлянето на имот чрез завещание е практическият въпрос, който най-много вълнува заинтересованите наследници. Първо обаче следва да бъде уточнено, че по закон „прехвърляне на имот чрез завещание“ не е възможно, защото чрез завещание единствено се наследява. Първо наследникът трябва да стане законен собственик на завещаното имущество, напр. апартамент, съгласно процедурата, спомената в предходния абзац, а чак след това може да се разпореди със своето собствено имущество, което е втора и напълно отделна и нямаща нищо общо със завещанието процедура.

Оспорването на завещание е друг особено важен въпрос, който има отношение към наследяването. От оспорване на саморъчно завещание полза биха имали напр. законните наследници на завещателя, които, ако не беше завещанието, щяха да наследят цялото имущество. Напр. починалия наследодател е оставил след смъртта си живи деца и съпруг, които по закон са негови наследници и разпределят помежду си в различни дялове цялото имущество, но не е бил в добри отношения с тях и е искал да ги обезнаследи като завещае цялото си имущество на любимия си племенник. Тогава наследниците по закон ще имат право да претендират т. нар. запазена част от наследството – това е част от имуществото, на която законните наследници имат право, дори наследодателят да е завещал 100% от имуществото си на други лица. Делът на запазената част варира според броя на наследниците, но обикновено е около половината от имуществото. Ако сме изправени пред случай, при който законните наследници имат право на 50% запазена част, а наследодателят е завещал 100% от имуществото си, наследниците по закон имат право да предявят съдебен иск и да искат намаляване на това, което получава наследникът по завещание, до 50%.

Има много други възможни хипотези, при които е възможно оспорване на завещание от заинтересовани лица по съдебен ред с искане за прогласяване на неговата нищожност, които включват: оспорване от кредитори на наследник по закон (защото ако завещанието е невалидно, наследникът по закон ще придобие повече имущество, което напр. взискател по изпълнително дело може да използва за покриване на вземанията си), оспорване от наследници по закон (които, ако се елиминират наследниците по завещание, биха придобили по-голяма част от наследството) и т.н. Във всички случаи, в които заинтересовани от дадено нотариално или саморъчно завещание лица се почувстват ощетени, е препоръчителна консултация с адвокат, който може най-добре да прецени как могат да бъдат защитени правата на съответните наследници или кредитори на наследодателя или наследници.

Време за прочитане : 2 мин.

Приемане на наследство по опис е една задължителна (в житейския, а не правния смисъл на думата) процедура, когато става дума за наследодател с много и/или неустановени задължения.

Наследството се открива при смъртта на наследодателя. При откриване на наследството наследниците имат 2 възможности – да го приемат или да се откажат от него. Приемане под условие (напр. само активите, но не и пасивите) е недопустимо. Много важно е да се знае, че приемане на наследство има не само когато това е изрично заявено, но и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме на наследството (т.нар. конклудентно действие), или когато укрие наследствено имущество.

При приемане на наследство има един много опасен момент, а именно, че наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Веднага следва да се отбележи, че „съобразно дяловете” изобщо не означава „съобразно размера”. Ако има 4 наследници, всеки от които с дал 25% от наследството, то всеки от тях отговаря за до 25% от ВСИЧКИ задължения на наследодателя. Или ако напр. наследодателят е оставил 100 хил. лева активи и 400 хил. лева пасиви всеки от наследниците ще получи активи за 25 хил. лева, но същевременно ще „наследи” и задължение в размер на 100 хил. лева. За което ще трябва да отговаря с ЛИЧНОТО си имущество, без да има право да прави възражение, че е получил само 25 хил., а трябва да отговаря за 100 хил.

За да се избегне горната ситуация наследниците следва да пристъпят към приемане на наследство по опис. Основният ефект на тази процедура е, че наследниците ще отговарят само да размера на това, което са наследили. В горния пример ще отговарят само до размер на 25 хил. лева. И дори активите да са за 2 лева, а пасивите за 2 млн. лева – отговорността им ще се ограничи до 2 лева.

Важно е да се уточни, че наследниците не могат да правят възражение за скрити задължения – напр. че наследодателят им е изтеглил огромен кредит или поел други задължения без те да знаят или дори без да могат да узнаят. Ако наследството не е прието по опис – всички „скрити” задължения също са в тежест на наследниците и те отговарят с личното си имущество за задълженията на наследодателя си.

Ако наследодателят е оставил повече от един наследник, всеки от тях може да направи избор – да приеме наследството изцяло, да го приеме по опис или да се откаже от него. Приемането по опис е свързано с определен законов срок – три месеца от узнаване за откриването на наследството. Този вид приемане, за разлика от „обикновеното“ приемане на цялото наследство, се прави пред съответния районен съд и се вписва в специална книга. Важно е да се отбележи, че недееспособните (малолетни до 14 години, непълнолетни до 18-годишна възраст, поставените под запрещение) могат да приемат наследство само по опис. За тях обаче, горепосоченият тримесечен срок не се прилага. При този вид приемане, наследникът трябва да посочи пред съда всички известни му имущества на наследодателя, вкл. недвижими имоти, МПС, банкови сметки. Процедурата по приемане на наследство по опис се инициира от заинтересовано лице – наследник или него представител (адвокат или родител, ако се касае за приемане на наследство по опис от малолетен и т.н.) – и се развива пред компетентния съд. Стандартна бланка за приемане на наследството по опис няма, като вместо това следва да бъде изготвена молба до съда.

Приемането на наследството по опис е и основание да се търси запазена част от наследството от страна на наследник с накърнени наследствени права. Кредиторите на наследодателя не могат да оспорят приемането на наследството по опис от наследниците дори това да се отразява негативно на техните интереси и по този начин да не успеят да реализират цялото си вземане. Същото се отнася и за всички трети лица – те не могат да възразят срещу приемането по опис.

Време за прочитане : < 1 минута

Наследяването на дружествен дял в ЕООД или ООД (капиталово търговско дружество) е една съвсем нелека задача и причината за това се корени в българският законодател, който е посветил на темата една единствена разпоредба в българския Търговски закон, която е пределно обща и не формулира никакви процедурни правила. Последните се съдържат в съдебната практика на българските съдилища, която практика, отново за съжаление, съвсем не е еднородна. И в крайна сметка всичко пада на плещите на наследниците, чийто наследодател е починал или на адвокат, който те са ангажирали, за да изчисти всички проблеми по наследяването на дружествените дялове.

Единственият безспорен факт, който се приема еднозначно от всички съдилища в България, е, че се наследяването на дружествен дял включва 2 момента:

1. Наследяване на имущественото право на дял от капитала на дружеството, което възниква автоматично, едновременно с приемането на наследството от наследниците и

2. Наследяване на членственото право в дружеството, което не настъпва по право, а е свързано с доста усложнени процедури, които трябва да се проведат преди наследниците да могат да бъдат вписани в Търговския регистър като съдружници. Всъщност членственото право не се наследява, а се придобива от наследниците.

Или казано с прости думи – всеки наследник по закон има право да претендира да му бъде изплатено парично обезщетение, равняващо се на наследявания дял. А какъв е размерът на обезщетението е въпрос, който може да бъде интерпретиран по много начини, вкл. с недобросъвестни практики от счетоводно естество с оглед намаляне на полагащото се на наследниците справедливо обезщетение. Особено ако става дума за немалко предприятие, намесата на опитен адвокат може значително да увеличи размера на полагащото се на наследниците обезщетение или да пресече всички опити за изкуствено занижаване.

Както вече стана ясно, встъпване като съдружник в самото дружество е доста по-трудна задача, а понякога и на практика непостижима – в зависимост от уговорките, които съдружниците са постигнали помежду си.