Хонорари

Статиите в блога изразяват мнението на автора и не са правен съвет. С адв. Трифонов може да се свържете чрез формата за запитване или на ☎0887358644

Време за прочитане : 2 минути
 

Адвокатски хонорари по граждански, търговски и изпълнителни дела – тарифа към 2020

Адвокатски услуги – цени според техния вид и материален интерес

Калкулатор на адвокатски възнаграждения по Наредбата за минималните адвокатските възнаграждения

(Забележка: приложението „Правен помощник“ съдържа Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и калкулатор, който автоматично изчислява адвокатски хонорари, съдебни и извънсъдебни разноски)

Адвокатските хонорари за съответните адвокатски услуги в България подлежат на свободно договаряне, но въпреки това има един минимален праг, който е законово установен и под който размер хонорар на адвокат не може да бъде уговорен. Въпросът е уреден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Горната наредба претърпя последната си промяна през 2019, когато беше приета последната й редакция, а цените на адвокатски услуги изменени. Съгласно нея заплащането на хонорара на адвоката е авансово и същият е дължим към датата на сключване на договора за правна помощ, но може да бъде разсрочен на няколко вноски, а когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение или бъде прекратено поради оттегляне или отказ от иска, внесеното адвокатско възнаграждение не се връща.

Адвокатските възнаграждения за правни съвети и консултации дълго време не бяха актуализирани, но и те претърпяха промени. Понастоящем абсолютния минимум за устна консултация е в размер на 30 лева, а абсолютно минималния размер за писмена консултация – 60 лева. Леко повишени бяха и адвокатските хонорари за изготвяне на договори и нотариални актове. Променени бяха и хонорарите за учредяване, регистриране и вписване на търговски дружества, като изрично беше добавено, че тези адвокатски възнаграждения важат не само при първоначална регистрация, но и при последваща промяна в дружествата.

Основните промени при цените на адвокатските услуги касаят гражданските и административни дела. При най-масовите от тях – търговски и граждански дела – новите адвокатски хонорари за една инстанция са както следва:

  • при интерес до 1000 лв. – 300 лв.;
  • при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.;
  • при интерес от 5000 до 10 000 лв. – 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв.;
  • при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.;
  • при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв.;
  • при интерес от 1 000 000 до 10 000 000 лв. – 21 530 лв. плюс 1 % за горницата над 1 000 000 лв.;
  • при интерес над 10 000 000 лв. – 111 530 лв. плюс 0,5 % за горницата над 10 000 000 лв.

Адвокатски хонорар за изпълнително дело се определя по следната формула за минимален размер: 200 лева за образуване на изпълнителното дело плюс адвокатски хонорар за представителство по делото в размер на ½ от горепосочените размери, които се отнасят за граждански и търговски дела. Абсолютно минималното адвокатско възнаграждение за образуване и последващо представителство по изпълнително дело е размер на общо 350 (200+150) лева. В началото на 2019 година бяха приети изменения, които редуцираха адвокатските възнаграждения за представителство по изпълнителни дела с малък материален интерес. Така за вземания до 500 лева, минималното възнаграждение е 30 лева, за вземания до 1000 лева – 60 лева (към тези суми се прибавя хонорар за образуване в минимален размер от 200 лева, който остава непроменен).

Възражение срещу адвокатски хонорар може да бъде правено във всички съдебни процедури. В случая се касае за т.нар. „възражение за прекомерност“, в резултат на което претендираният адвокатски хонорар може да бъде редуциран от съответния съд или съдебен изпълнител до минималния възможен размер, разгледан по-горе. Всъщност съдът няма право на преценка и е длъжен да намали претендирания хонорар до минималния размер, но в някои случаи съдът преценява, че делото е от правна и фактическа сложност (напр. много проведени заседания, много събрани и оспорени доказателства и т.н.) и в крайна сметка да не намали размера.

Моля дайте своята оценка:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *